№ 224
гр. Стара Загора, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20255530200708 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 9 от 13.01.2025 година на Кмета на
Община Стара Загора, с което на Т. Д. Т., ЕГН **********, за извършено административно
нарушение по чл.133, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците, е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител – адвокат Г.
К., се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли същото да бъде отменено изцяло. Твърди се, че по
административно наказателната преписка е нарушен принципа на чл.24 от ЗАНН, че от
друга страна е налице несъставомерност. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемият, чрез процесуалния си представител взема становище, че жалба е
неоснователна, като моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице имащо право на това и разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
На Т. е съставен акт за установяване на административно нарушение от
07.12.2024 година за това, че на същата дата около 14.45 часа в град Стара Загора, квартал
„Железник“, на улица „Иван Киров Вазов“ № 1, на около 20 метра западно от вх.“0“, до СБО
1
тип „Бобър“, по данни на свидетеля Т. К. М., лицето Т. Д. Т. е изхвърли от лекотоварен
автомобил с ДК № *******, чували със строителни отпадъци на неразрешено за това място.
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.133, ал.1, т.1 от Закона за управление на
отпадъците. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на
възражение.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и е
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 1000 лева. Не е посочено на кое правно основание издателя
е оправомощен да издава наказателни постановления. Пропусната е съответната норма от
ЗУО.
В хода на съдебното следствие, за изясняване на някои обстоятелства по
делото се събраха и гласни доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства –
писмени и гласни, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно по следните съображения:
Установи се по делото, че на процесната дата, свидетеля М. е наблюдавал как
няколко лица, в това число и жалбоподателя от два автомобила са стоварили чували с
отпадъци, нестава ясно какви, тъй като дори и на снимковия материал чувалите са
затворени, на неразрешено за това място. Подаден е сигнал към горещия телефон на
Община Стара Загора и служителите Т. и В. са взели отношение, като на место са
констатирали нарушението и в последствие същия ден на едно лицата са съставили ауан.
Съдът, намира че при реализиране на административно наказателната отговорност по
административното производство е допуснато, неотстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила. Съгласно нормата на чл.24 от ЗАНН, административно
наказателната отговорност е лична. Посоченото изпълнително деяние на административно
нарушение се изразява в действие, активно поведение на дееца извършител. Видно от
административно наказателната преписка и разпитани по делото свидетели, жалбоподателя
Т. е ръководел изхвърлянето на отпадъците, като не е ясно дали лично той е участвал в
изпълнителното деяние на самото нарушение. Видно от показанията на свидетеля В. В. /
стр.27 от делото/ - „….Полицаите ги намериха и към 14.45 часа ни извикаха във Второ РУ
/тук следва че и часът посочен е часът на съставяне на ауан, а не часът на
административното нарушение/. Попитах ги изрично „Вие ли разтоварихте чувалите“.
Казаха „Да“. Попитах ги не знаят ли Наредбата на Община Стара Загора /тя е обявена за
нищожна от Административния съд на Стара Загора, в тази и част, явно и служителя на
Общината незнае, а трябва/, казаха че незнаят Наредбата. Обяснихме им, че могат да си
поискат контейнер голям. Казаха, че не са оттук и незнаят наредбите…….Т. беше шефа, и
каквото каже той. Жалбоподателя беше с още двама. Тоест налага се извода, че
жалбоподателя е ръководел, а сам той, не става ясно дали е участвал в изпълнително деяние.
Следователно, съдът приема, че наказаното лице не е прекия извършител на
2
административното нарушение. След, като това е така няма как да е носител на
административно-наказателната отговорност, поради което и неправилно е бил привлечен
към нея. От друга страна съгласно чл.10 от ЗАНН, при административните нарушения,
подбудителите, помагачите и укривателите, както и и допустителите се наказват само в
случаите, предвидени изрично в съответния нормативен акт, което в настоящия случай не е
предвидено в цитираната наредба на Община Стара Загора. Само на това основание следва
да се приеме, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, тъй
като наказателната отговорност е насочена към лице, което не може да бъде нейн носител,
тъй като не е установено да е пряк извършител на действията обуславящи наличието на
изпълнителното деяние на административното нарушение.
От друга страна при издаване на обжалваното наказателно
постановление не е посочена правната норма, която предоставя възможността кмета на
дадена община да налага наказание. Това е заложено в нормата на чл.157, ал.4 от Закона за
управление на отпадъците, която норма е и следвало да се посочи, след нормата на чл.53,
ал.1 от ЗАНН в текста на обжалваното наказателно постановление. И само на това
основание обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Съдът намира, че не следва да излага доводи по съществото на извършено
административно нарушение, тъй като дори и да приеме, че в разглеждания случай е налице
такова, предвид изложеното по-горе, съдът няма как да приеме, същото за безспорно
установено и да потвърди обжалваното наказателно постановление. Отделно при изготвяне
на ауан следва, като свидетел да се посочва и лицето което е било очевидец на
административното нарушение, а не да се прилагат сведения от него.
С оглед на гореизложеното Старозагорският районен съд намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на делото, на основание чл.63д ЗАНН следва да бъде осъдена
Община Стара Загора да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 500 лева за сторени в
настоящото производство разноски, представляващи заплатено възнаграждение за един
адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 9 от 13.01.2025 година на Кмета на
Община Стара Загора, с което на Т. Д. Т., ЕГН **********, за извършено административно
нарушение по чл.133, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците, е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Т. Д. Т., ЕГН **********, с
адрес град Раднево, улица „Кокиче“ № 15, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева,
3
представляващи сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4