Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
Гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Чеуз ч.гр.д. № 3 035 по описа на съда за 2021 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл. 436 вр.
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу
действие на частен съдебен изпълнител рег. № 785 – Л.М.на Камарата на ЧСИ по
изп.д. № 36/2021, изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване на
размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, както и да реши въпроса по същество
досежно размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че постановлението на
ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение било
завишено и не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото респ. не
били налице условията за кумулиране на адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнително производство с такова за процесуално представителство.
Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят
моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило
писмено възражение от взискателя, с което жалбата е оспорена.
Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които
жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело № 36/2021 г. по описа на ЧСИ с рег. № 785 – Л.М.на
Камарата на ЧСИ е образувано по молба на Е.И.Н., чрез адв. М.Л., с приложено
към молбата пълномощно, въз основа на изпълнителен лист от 01.06.2020 г. на
СРС, 39 състав по гр.д. 6688/2016 г., по който жалбоподателят е осъден да
заплати на взискателя сумата от 52,40 лв. – разноски в съдебно производство.
Взискателят е подал молба за събиране на горната сума. В молбата
се съдържа искане за събиране и на адвокатско възнаграждение за изпълнителното
производство в размер на 280 лв.
На 25.01.2021 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника
покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 26.01.2021 г., видно
от стореното отбелязване върху същата /стр.9 в изп. дело/.
На същата дата е изпратено и запорно съобщение до „ЦКБ“ АД.
На 28.01.2021 г. е постъпило възражение от длъжника относно
размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното
производство, което е искане е оставено без уважение от ЧСИ на 10.02.2021 г. с
нарочно постановление.
Видно от доказателствата по изп. дело на 28.01.2021 г. е направен
паричен превод от страна на „ЦКБ“ АД за сумата от 526, 27 лв. /стр. 25 в изп.
дело/ по повод наложения от ЧСИ запор.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са
посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния
изпълнител. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко
съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК.
Съдебният изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 36/2021 г., по искане
на длъжника /настоящ жалбоподател/ се е произнесъл с постановление, с което е
отказал да редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя, което разпореждане
подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение
на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в
процеса.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена
възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
При проверка за законосъобразността на отказа
на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира
следното:
В хода на изпълнителното производство в
първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ рег. № 785 на Камарата на ЧСИ, процесуалният
представител на взискателя е поискал извършване на конкретни изпълнителни
действия. С изпратената и получена покана за доброволно изпълнение на длъжника
е поканен с двуседмичен срок от получаването й да заплати посочените в поканата
суми. Задължението е изпълнено изцяло в срока за доброволно изпълнение.
Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на
изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита
и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
– ½ от размерите по чл. 7, ал. 2 на наредбата.
С оглед на обстоятелството, че длъжникът в изпълнителното
производство е заплатил дължимата сума в срока за доброволно изпълнение и
липсата на предприети действия, относими към процесуално представителство вън
от посочване на изпълнителен способ в молбата за образуване на производството липсва
основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за извършване
на действия респ. процесуално представителство. Посочването на метод/способ за
изпълнение е част от необходимите реквизити на молбата, с която се инициира
изпълнителния процес по арг. на чл. 426 ал.2 от ГПК и същото не може да се
причисли като действие по повод водене на делото. Самото изпълнително
производство, от своя страна, не се отличава с обемност и не притежава
фактическа или правна сложност, които да обосноват основателност на претенция
за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие,
вън от дължимото за образуване на изпълнителното производство.
Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен отказът на
ЧСИ да редуцира адвокатското възнаграждение до размера на 200 лв., поради което
в тази част постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено.
Длъжникът
оспорва начинът на изчисление
на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В поканата за доброволно изпълнение е посочено,
че се дължи сума от 40, 96 лв. – такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В т. 26 от ТТР към ЗЧСИ са посочени пропорционалните
такси за парично вземане. Настоящият съдебен състав намира, че „паричното
вземане“ по смисъла на цитираната разпоредба съставлява сумата, формирана като
сбор на сумите, посочени в изпълнителния лист, за събиране на което е
инициирано изпълнителното производство и размерът на законната лихва, дължим от
определената начална дата в изпълнителния лист до датата на изплащане на
главницата респ. посочени в запорното съобщение. Паричното вземане възлиза на 374,
27 лв. Съобразно б. „б“ на чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ при вземане от 100 до 1000
лв. таксата е в размер на 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв., което на
посочената по-горе основа възлиза на сумата от 44, 91 лв. с ДДС. Поради което
същата е правилно изчислена и в тази част жалбата също е основателна.
Разноски в настоящото производство не се следват
доколкото същото е с оглед дължимост и размер на разноските в друго
производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради
което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******постановление
от 10.02.2021 г. на ЧСИ 785 – Л.М.по изп.дело 36/2021 г. в частта за горницата
над 200 лв. до присъдената сума от 280 лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя като оставя без уважение жалбата в останалата й
част.
Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.