Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1223/26.06.2023 г.
гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пловдив, IХ-ти
състав в открито
заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря М.Г., като разгледа
докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 433/2023 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Й.М.Ч., чрез
адв. Х.С. против Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/838 от 13.01.2023 г. на В.К.,
зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за кампания
2021 година и са направени намаления по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/
– 24 595.90 лева, Схема за преразпределително плащане /СПП/ – 42.11 лева,
Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата
и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/ - 10802.76 лева, Подмярка
13.1/НР1 – 20848.83 лева и Подмярка 13.2/НР 2 – 42.71 лева, както и санкции за
бъдещ период по СЕПП – 17055.60 лева и по подмярка 13.1/НР-1 – 15038.50 лева.
В жалбата се възразява срещу отказите и
финансовите подпомагане, поради неясно описани нарушения. Сочи се, че в
уведомителното писмо не се съдържат ясни и конкретни фактически основания,
налагащи намаляване на субсидията по съответните схеми. Иска се отмяна на
обжалваното уведомително писмо като неправилно и незаконосъобразно. Претендират
се разноски. В
срок представя писмени бележки.
Ответната страна – Зам. изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юриск. М., изразява
становище за недоказаност и неоснователност на жалбата. В представено по делото
писмено становище от зам. изпълнителния директор на ДФЗ се представя информация
(в табличен вид) за площите с констатирани несъответствия за кампания 2021 в
резултат от извършена проверка по схеми: СЕПП, СПП, ЗДП и СПК. Излагат се
аргументи за наложените на жалбоподателя намаления по отделните схеми, както и
се описва съдържанието на Таблици № 1 и № 2 от оспорваното уведомително писмо.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност
по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 12.05.2021 г. жалбоподателят е подал
Заявление за подпомагане 2021, форма за физически лица, с приложени в табличен
вид използваните парцели през 2021 г. в землище на с. Анево, с.Домлян,
с.Каравелово, с.Климент, с.Пролом и гр.Сопот, с което е било заявено
подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за
преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане на селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания
/ЗДП/, Подмярка 13.1/НР1 и Подмярка 13.2/НР 2. Заявлението е регистрирано с
Уникален идентификационен номер (УИН) 1627052120313 в ДФ „Земеделие” –
Разплащателна агенция.
На 28.05.2021 г. жалбоподателят е подал
Заявление за подпомагане 2021, форма за физически лица, с отбелязване „Редакция
на схеми/мерки“ с приложени в табличен вид използваните парцели през 2021 г. в
землище на в землище на с. Анево, с.Домлян, с.Каравелово, с.Климент, с.Пролом и
гр.Сопот, с което е било заявено подпомагане по Схема за единно плащане на площ
/СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане на
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда -
зелени директни плащания /ЗДП/, Подмярка 13.1/НР1 и Подмярка 13.2/НР 2.
Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН)
1627052120313 в ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция.
По делото са приложени резултати от
автоматични проверки на въведени в заявление за подпомагане по директни
плащания за кампания 2021 г., от които се установяват фермерски блокове без
физически блок – БЗС-та : 00480-157-2, 68080-226-1, 68080-203-3, 68080-203-1,
22931-319-1, 22931-352-1, 00480-157-1, 22931-372-1, 68080-203-2. Установявали
се и площи попадащи във физически блокове с НТП „трайно неподходящи за
подпомагане“. Неземеделските площи в случай, че не се установи земеделска
дейност върху тях са недопустими за подпомагане – парцели 00480-157-1-2,
00480-157-2-2, 22931-319-1-3, 22931-372-1-1, 68080-203-1-1, 68080-203-2-1,
68080-203-3-1, 68080-226-1-4. Освен това имало 12 случая, в които над 0.05 ха
от БЗС –то излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, ЕНП,
попадащо/прилежащо към недопустимата част, които не участват в окончателната
калкулация – 68080-486-2/1.88472 ха, 00480-157-1/5.49756ха, 00480-157-2/3.03986
ха; 68080-203-3/4.93494 ха; 22931-352-1/0.95688 ха; 22931-319-1/0.5471 ха;
68080-203-1/0.66494 ха; 22931-372-1/.049817 ха; 68080-226-1/87.41293ха;
68080-486-1/11.36317 ха; 68080-203-2/1.1179ха; 22931-636-2/0.46984 ха. Тези
резултати били подписани от кандидата.
На 13.01.2023 г. зам. изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” е издал оспореното в настоящото производство
уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/838 за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2021. Уведомителното писмо е получено от жалбоподателя на 31.01.2023
г. чрез изтегляне от СЕУ, видно от приложеното по преписката известие за
доставяне/връчване на л. 13.
В „Таблица 1: Оторизирани суми (в лева)“
от уведомителното писмо, в колона 3 „Намаления“ се съдържат суми, които според
обективираното под таблицата отчитат:
„ - намаления на субсидията след
извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими
за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
- намаления на субсидията в случаите,
когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението
съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда подаване на
заявления по схеми с мерки за директни плащания;
- наложена ставка на корекция
(„финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013г.;
- Линейно намаление съгласно чл. 65,
параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013г., налагано съгласно чл. 6,
параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014г. на
Комисията“.
Посочено е също така в оспорваното
уведомително писмо, че информацията в колона „Оторизирана сума“ е сумата,
получена като разлика между исканата сума и приложимите намаления и редукции.
По делото е приложена Заповед №РД 09-510
от 25.02.2022 г. на министъра на
земеделието, с която е одобрен окончателния специализиран слой „Физически
блокове“ и „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2021 г., както и писмо
на директор на Дирекция „Идентификация
на земеделските парцели“ № Х 1001-11/26.04.2023 г., в което се сочи, че Й.М.Ч.
не е обжалвал по съдебен ред сочената заповед по отношение на заявените от
кандидата площи за 2021 г.
При така
установеното, настоящият състав на Административен съд - Пловдив, прави
следните правни изводи:
От
страна на ответния административен орган е представена Заповед №
03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на
правомощия на заместник изпълнителния директор на фонда. Не се установява да е
налична по делото посочената в жалбата Заповед
№ 03-РД/772/08.03.2022г. /без посочен издател/, за която се сочи, че
„делегиращият правомощия не е има правото да делегира правомощията по издаване
на уведомителни писма“, поради което
така посоченото твърдение на жалбоподателя се явява неоснователно.
Държавният
фонд „Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателна агенция за
Република България за прилагане на ОСП на ЕС (чл. 11а от Закона за подпомагане
на земеделските производители). Разплащателна агенция, съгласно § 1, т. 13 от
ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Акредитацията, според § 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП е „процедура по признаване на
статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на
оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от
Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския
съюз".
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я
представлява. А съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може
да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията
си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане.
В случая оспореният административен акт е издаден от Заместник
изпълнителен директор на ДФЗ, като по делото е приложена Заповед
№03-РД/3088/22.08.2022 г., с която изпълнителният директор, в съответствие с
чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ е
делегирал на заместник изпълнителния директор правомощието за издаване и
подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани
до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания. Ето защо, съдът намира, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.
Съгласно
чл. 43 от ЗПЗП разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените
заявления, при установени определени обстоятелства. Размерът на плащането по
СЕПП се отказва или намалява, в хипотезите посочени в ал. 3 и съгласно
критериите, установени в законодателството на Европейския съюз.
Видно е, че с оспорваното уведомително
писмо административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на
съдържанието на същия сочи на липса на фактически и правни основания за
издаването му. В закона
е въведено императивно изискване за мотивиране на административните актове.
Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и
правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на
акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата
и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен
контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
В тази връзка съдът намира, че
неоснователно от ответника се сочи, че административният акт е мотивиран,
предвид това, че той представлявал уведомление до кандидата за извършената оторизация
и изплатени суми в съответствие с разпоредбите на чл. 10б от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания, като законодателят бил предвидил издаване на особен вид
индивидуален административен акт – изричен писмен акт – уведомително писмо за
плащане, съответно отказ от плащане (изцяло или частично) за заявената помощ,
който краен административен акт подлежи на контрол за законосъобразност. В чл.
10б, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за
извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК.
Законът за подпомагане на земеделските производители и цитираната наредба не
отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и
фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им, както
е посочил и решаващият съд, е гаранция за правото на защита на земеделския
производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна
проверка на оспореното уведомително писмо.
В
случая, като фактически основания за издаване на оспорения акт е посочено
единствено, че „Общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни
проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП“. В процесното уведомително писмо обаче,
не се съдържат нито фактически, нито правни основания, които да сочат кои
изисквания не са спазени. Нещо повече, не е ясно за кои площи от заявените за
подпомагане парцели е прието, че са недопустими за подпомагане, по всяка една
от заявените схеми и мерки, наложило и намаление на претендираното подпомагане,
за да е възможна проверката за съответствието на фактическите констатации с
действителното положение. В случая, нито поясненията към съответните колони на
таблиците, и в частност на колона 3 от Таблица 1, нито приложените към
преписката доказателства внасят яснота по отношение на законовите изисквания,
които не са спазени от жалбоподателя, респ. не позволяват установяване на
конкретното правно основание за намаленията, посочени в колона 3 на Таблица 1.
От изброените под колона 3 хипотези също не могат да бъдат извлечени данни, коя
от тях е приложена за всяка една от мерките и схемите, по отношение на които е
налице намаление на оторизираните суми. Такива не могат да бъдат извлечени и от
подписаните от жалбоподателя документи за резултатите от автоматични проверки
на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания
2017 г. Безспорно в същите са посочени грешките и предупрежденията, които са
констатирани при подаване на заявлението за подпомагане, но те не съставляват
мотиви за отказа от оторизиране на заявената сума по всяка една мярка или схема.
Т.е.
от самото писмо за жалбоподателя, както и за съда не става ясно дали
извършените намаления на субсидията са в резултат на установени застъпвания на
площи с други кандидати, дали са спрямо данните в слоя с допустими площи от
СИЗП, или неспазване на сроковете за подаване и/или редакция на заявлението,
дали в резултат на наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“) и
изобщо как е определен размера на тази ставка. Мотиви не съставляват и констатациите в представения по делото и
оспорен от жалбоподателя доклад за извършена проверка на площи.
Уведомителното писмо следва да съдържа
конкретна информация за всеки един парцел, който не отговаря на изискванията,
неговата площ и основанието за извършеното намаление. От самото писмо по
никакъв начин не може да се установи каква е причината за извършеното намаление
на заявените за финансово подпомагане суми. Изследването на съдържанието на
таблиците и на обясненията към тях, не позволява установяване на конкретното
фактическо и правно основание за намалената с оспореното уведомително писмо
оторизация по заявлението на жалбоподателя. Няма конкретни, относими
констатации по отношение на заявлението на оспорващия.
В случая
липсват и посочени в административния акт правни основания. В разпоредбата на
чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП са изброени хипотезите, в които Разплащателната агенция
намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни
плащания, но при липса на фактически установявания, не могат да бъдат изведени
и правните такива за издадения отказ.
Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената
тежест за установяване на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово
подпомагане следва да бъде намален лежи върху административния орган, който
следва да установи фактическите и правни основания за издаване на
административния акт. Такива основания се сочат от ответния
административен орган едва в хода на настоящото съдебно производство (становище
от ответната страна), но няма как
да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени
средства може да се санира пропускът на административния орган да изложи
фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспореното
уведомително писмо следва да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното
финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката, въз основа
на която това е направено. Мотивирането на акта е една от гаранциите за
неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на
страните в административното производство съображенията, по които
административният орган издава или отказва да издаде административен акт, което
подпомага страните в избора им на защита и съответно прави възможен и/или
улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва.
Няма колебания в практиката на ВАС, че
по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия
акт, в друг документ към преписката и в действителност по делото е приложени
резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за
подпомагане по директни плащания за кампания 2021, но същите не са цитирани в
оспорения административен акт, а именно от мотивите към оспореното уведомително
писмо следва да става ясно защо следва да бъде намалено финансовото
подпомагане, както и да се посочи актът или проверката въз основа на която се
основава.
Следва
да се отбележи също, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 АПК, съдът
проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и
правни основания, но не може да допълва мотивите в издадения административен
акт.
Предвид
изложеното, съдът намира, че уведомителното писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2021, е издадено при неспазване на установената от закона
форма, поради липса на конкретни фактически основания за издаването му,
както и поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т.
2 и т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменено в частта, в която са
направени намаления по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ – 24 595.90 лева,
Схема за преразпределително плащане /СПП/ – 42.11 лева, Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания /ЗДП/ - 10802.76 лева, Подмярка 13.1/НР1 – 20848.83
лева и Подмярка 13.2/НР 2 – 42.71 лева и санкции за бъдещ период по СЕПП –
17055.60 лева и по подмярка 13.1/НР-1 – 15038.50 лева.
Тъй като
естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да
се изпрати на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Й.М.Ч.
заявление, съобразно указаното в мотивите на решението.
Предвид
изхода на спора, ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателят направените
по делото съдебни разноски в общ размер на 7740.00 /седем хиляди седемстотин и четиридесет/ лева,
от които 7730 /седем хиляди седемстотин и тридесет/ лева заплатен адвокатски хонорар
и 10 /десет/ лева държавна такса. Направеното от възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като размерът му е съобразен с
минималния размер на дължимият адвокатски хонорар изчислен съгласно
изискванията на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба 1 от 09
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, а превишението от 5.89 лева не може да бъде определено
като прекомерно.
На
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Й.М.Ч., чрез адв. Х.С.
против Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/838 от 13.01.2023 г. на В.К.,
зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за кампания
2021 година и са направени намаления по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/
– 24 595.90 лева, Схема за преразпределително плащане /СПП/ – 42.11 лева, Схема
за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/ - 10802.76 лева, Подмярка
13.1/НР1 – 20848.83 лева и Подмярка 13.2/НР 2 – 42.71 лева, както и санкции за
бъдещ период по СЕПП – 17055.60 лева и по подмярка 13.1/НР-1 – 15038.50 лева.
ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА на зам. изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново произнасяне по Заявление за
подпомагане 2021, форма за физически лица, регистрирано с Уникален
идентификационен номер (УИН) 1627052120313 в ДФ „Земеделие” – Разплащателна
агенция.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 174 АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт,
считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие” – София да
заплати на „Й.М.Ч.,
ЕГН **********, УРН 660882 съдебно-деловодни
разноски в размер на 7740.00 /седем хиляди седемстотин и четиридесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ :