Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/12.02.2019
г.
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10
състав, в заседание при закрити врати на двадесет и девети
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1645 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и
сл. от Търговския закон.
Производството
е образувано по молба на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“ (ИА
ГИТ) по приходите по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че длъжникът „М.М.Б.“ ООД
има изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
установени при две проверка в ответното дружество в периода 12.2015 г. –
02.2016 година. Твърди се, че са налице
неплатени трудови възнаграждение за над 75 % от всички служители, наети на
трудов договор за периода август 2015 г. – 01.2016 година. Поддържа, че липсата
на плащане доказва, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ.
Ответникът
„М.М.Б.“ ООД, уведомен за производството по реда на чл. 50, ал.4 от ГПК, не
взема становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
В справка от НАП, изх. номер 78-25-302/16.03.2018
г. е дадена информация за регистрирани трудови договори при „М.М.Б.“ ООД за
периода 01.01.2015 г. – 28.02.2018 година. Видно от тази справка за периода
01.08.2015 г. – 31.01.2016 г. при ответника са регистрирани както следва – за
месец август и септември 2015 г. – 28 броя трудови договори, за месец октомври 2015 г. – 26 броя трудови
договори, за месец ноември 2015 г. – 25 броя трудови договори, за месец
декември 2015 г. – 26 броя трудови договори и за месец януари 2016 г. – 22 броя
трудови договори.
Представени са ведомости за заплати на
работните/служителите на „М.М.Б.“ ООД, издадени от дружеството (стр. 14-33 по
делото). Представена е и извадка от
вътрешните правила за организация на работната заплата на „М.М.Б.“ ООД (стр.
10-13 по делото), видно от които - чл.
14 заплатата се изплаща до 30 число на следващия месец.
Представен е протокол за извършена
проверка, изх. номер ИТ-П-4378/16.12.2015 г. на ИА „Главна инспекция по труда“(стр.
34-36 по делото). Костатациите на тази проверка, и предписанията в същата са за
неизплащане на трудови възнаграждение на общо 20 служители за месец август 2015
г., месец септември 2015 г. и месец октомври 2015 година. Определен е срок за
изпълнение съответно 30.12.2015 г., 20.01.2016 г. и 10.02.2016 година. Протоколът е подписан от Е.М.П., в
качеството му на управител на „М.М.Б.“ ООД. Приложени са и обяснения от Е.П.,
че не представя дневни банкови извлечения за изплатени работни заплати на
служителите за периода 08-10.2015 година.
Представен е и протокол за извършена проверка, изх. номер
ПР-1613092/01.04.2016 г. на ИА „Главна инспекция по труда“ (стр. 42 по делото).
Тази проверка е осъществена за да се провери изпълнение на предписанията,
дадени с протокол за извършена проверка, изх. номер ИТ-П-4378/16.12.2015
година. Констатирано е, че от страна на работодателя не са представени банкови
извлечения или ведомости за заплати, в които получаването на трудовите възнаграждения
за периода август – октомври 2015 г. да са удостоверени с подписи на
служителите. Направени са и констатации, че не са представени доказателства за
изплащане на трудовите възнаграждения на работните/служителите и за периода
ноември 2015 г. – януари 2016 година. Във връзка с връчване на протокола е
представено писмо от управителя на дружеството Е.П., обратна разписка, видно от
която пратката се е върнала с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя и съобщение по чл. 61, ал.3 от АПК.
Представени са и два броя молби от
служители на ответното дружество до на ИА „Главна инспекция по труда“ от
28.02.2018 г. и 15.05.2018 г., с твърдения, че имат неполучени трудови
възнаграждения за периода август 2015 г. – февруари 2016 година.
Видно от справка от НАП (изх. номер
20-00-45557/26.11.2018 г.) срещу „М.М.Б.“ ООД има образувано производство по
принудително изпълнение по изпълнително дело *********/2016 г. за задължения в
размер на 83 730,13 лева – главница и 26 697,55 лева – лихва.
От Постановление за налагане на
обезпечителни мерки 98/13.02.2015 г. се установява, че във връзка с установени
и изискуеми публични вземания в размер на 55 477,94 лева, по 85 броя
декларации за ДОО, здравно осигуряване, ЗДДС и УПФ, е наложен запор върху
банкови сметки на ответното дружество.
По делото е изготвено заключение на
съдебно финансово-икономическа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло. Вещото лице Д. е посочило, че е изготвило експертиза съгласно
получените от ТД на НАП ГФО на ответното дружество за периода 2013 – 2017 г. и
след получаване на счетоводна информация от К.Г.– главен счетоводител на
дружеството. Същата е дала информация,
че дружеството не извършва дейност от 2016 г., собствениците са чужденци,
управителят също живее в чужбина. Дадени са сведения са начислени трудови
възнаграждения, но не и друга първична счетоводна документация.
Вещото лице е установило, че неплатените,
но отчетени като дължими суми за трудови възнаграждения за периода 30.07.2015
г. – 31.03.2016 г. възлизат общо на 62 177,96 лева, като за периода са
дължими суми на 27 лица.
Вещото
лице Д. е посочила, че дружеството има
дълготрайни активи само през 2013 г. – в размер на 1000 лева, като относителния
дял на дълготрайните активи е 1,351 % от балансова стойност на всички
активи. В структурата на краткотрайните
активи най-голям относителен дял имат вземанията от доставчици и клиенти, като
съществува ясна тенденция за намаляване на тези вземания – към 31.12.2013 г. са
71 000 лева, а към 31.12.2017 г. са едва 38 000 лева. На вещото лице
не са представени счетоводни данни за естеството на тези вземания, кога са
възникнали и дали са реализируеми. През 2013 съществуват и други вземания – с
минимален дял – 1,351 %, които обаче не съществуват през следващите години.
През 2013 – 2015 г. има парични средства по банкови сметки, но такива липсват
през 2016 г,. и 2017 година.
Относно структурата на пасивите, вещото
лице е констатирало, че с изключение на 2016 г. ( тогава финансовия резултат е „печалба“ от
8000 лева) за всички години финансовия резултат на „М.М.Б.“ ООД е „загуба“,
като към 31.12.2017. г е загуба в размер на 44 000 лева.
Задълженията за доставчици и клиенти
нарастват до 80 000 лева, 31.12.2015
г., към 31.12.2016 г. намаляват на 36 000 лева, а към 31.12.2017 г. са
намалели на 26 000 лева,тъй като по-голяма част са прехвърлени като
„дългосрочни задължения“. За 2013 г. и
2014 г. има отбелязани и други задължения, но същите са отбелязани като погасени през 2015 г. и не
са включени в последващите периоди.
Основна част от краткосрочните задължения са задължения към персонала, към
осигурителни предприятия и данъчни задължения (74 000 лева – 48,05 % к
през 2013 г. до 150 000 лева – 65,22 % през 2015 г.). през 2016 г. тези
стойности нарастват до 168 000 лева, но от тях 101 000 лева са
записани като дългосрочни задължения. Към 31.12.2017 г. тези задължения
нарастват до 197 000 лева, но изцяло са записани като дългосрочни задължения.
Вещото лице е посочило следните
коефициенти на обща (нормални показатели – стойности от 1 до 3), бърза
(нормални показатели – стойности от 0,6 до 0,7), незабавна (референтни
показатели – стойности от 0,3 - 0,4) и абсолютна ликвидност (референтни
показатели – повече от 0,2):
-
2013 г. – 0,47
-
2014 – 0,36
-
2015 г. – 0,48
-
2016 г – 0,61
-
2017 г. – 38;
С оглед данните за 2017 г. вещото лице
е посочило, че всички коефициенти са изключително високи, което се дължи
единствено на прехвърляне на всички задължения като дългосрочни, поради което и
изобщо не са посочени краткосрочни задължения. За периода 2013 – 2016 г. с
оглед коефициентите за ликвидност, вещото лице е посочило, че дружеството не
може да обслужва краткосрочните си задължения.
Коефициентите на финансова автономност
(2013 - -0,71; 2014 - -0,80; 205 - -0,65; 2016 - - 0,69 и 2017 -
-0,83) са отрицателни величини за всички години, при референтни стойности над
0,33, което води на извод за декапитализиране на дружеството.
Съгласно изготвения коригиран баланс за
2016 г. и 2017 г. (отразяване на задълженията за осигурителни плащания, към
персонала и за данъчни задължения като краткосрочни) - коефициентите за ликвидност (обща, бърза и
незабавна) за периода 2016 – 2017 г. са съответно 0,31 и 0,19, а коефициента за
абсолютна ликвидност за целия период е както следва: 2013 – 0,01, 2014 – 0,01,
2015 – 0,01, 2016 – 0,00, 2017 – 0,00.
В
съдебно заседание ма 29.01.2019 г. вещото лице е дало становище, че с оглед
липсата на стопанска дейност за 2018 г., би следвало да се приеме, че отразените
коефициенти по коригирания баланс за 2017 г. са относими и за 2018 година.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав,
установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от
лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице
неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да
е налице неплатежоспособност на длъжника
по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо
парично вземане и 5) затрудненията на длъжника
да не са временни и състоянието
да е обективно и трайно.
Ответникът по молбата е „търговец“ по
смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно
правно-организационната си форма.
В конкретния случай молителят е Изпълнителната
агенция "Главна инспекция по труда“. Същият притежава активна
материално-правна легитимация да иска откриване на производство по
несъстоятелност спрямо ответника съгласно изменението на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и чл. 625 ТЗ със ЗИДКТ (ДВ, бр. 102 / 2017 г., в сила от 31.03.2018 година.
В този текст е предвидено, че неплатежоспособен е търговец, които не е способен
да изпълни изискуемо свое задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца, като легитимиран да депозира молба по чл. 625 ТЗ в тези хипотези
е Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда“.
По делото са събрани достатъчно по обем
писмени доказателства, от които се установява, че ответникът по молбата – „М.М.Б.“ ООД има задължение за
изплащане на трудови възнаграждения на служители за периода август 2015 –
януари 2016 година – периода, посочен и в молбата по чл. 625 от ТЗ. Установява
се и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, и от влезлите в сила
два броя протоколи за извършени проверки от ИА „Главна инспекция по труда“
(Съдът намира, че доколкото се касае за влезли в сила индивидуални
административни актове, то следва да се приеме, че констатациите в същите
относно установените нарушения на трудовото законодателство, включително за
неизплащане на дължимо трудово възнаграждение на всички служители на
дружеството в проверявания период обвързват страните по административното
производство и следва да се приемат за доказани и от съда в настоящото
производство. Нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК задължава съда да се произнесе инцидентно по валидността на административен
акт без оглед на обжалваемостта му, и за законосъобразността му, когато той се
противопоставя на страна, която не е
била участник в административното производство по издаването и обжалването му.
Така се определя и нормативно предметът на косвения съдебен контрол. Той е не
само за нищожност на административния акт, но и за материална незаконосъобразност,
когато акта се противопоставя на трето лице, което не е участвало в
административното производство по издаването и по обжалването му. В конкретния
случай обаче ответникът е страна в това административно производство, поради
което съдът намира, че следва да зачете констатациите в посочените индивидуални
административни актове като установени спрямо ответника).
В представените от молителя справки от
НАП касаещи актуалното състояние на действащите договори, по които „работодател“
е „М.М.Б.“ ООД се установява списъчният състав на служителите, ангажирани по
трудов договор в посоченото дружеството в периода от 01.08.2015 г. до 01.02.2016
година. Същевременно от анализа на
вещото лице, изготвен на базата на данни от счетоводството на ответното
дружество, се установява, че в този период има неплатени трудови възнаграждения
за почти 90 % от служителите. Следва да
се отбележи, че е налице разминаване между списъчния състав на работните и
служителите по справката от НАП и от НОИ (стр. 177 по делото). Видно от
последната справка за исковия период при ответника са били регистрирани само 10
броя трудови договори. Видно от данните по делото обаче – представените молби
от работници, служители на ответника, вкл. и приложени към същите копия от
изпълнителни листове, се установява, че например лицата В.П.и Д.А., въпреки ,
че за същите са установени вземания с
влезли в сила съдебни решения за трудови възнаграждения за исковия период, не
са включени в справката от НОИ. Това сочи на извод, че работодателят – ответник
по молбата по чл. 625 от ТЗ не е изпълнявал задълженията си КТ да регистрира
трудовите договори на всички лица, работещи при него. Поради това и съдът цени
списъка, представен от НАП, както и констатациите в двата протокола за проверка
от ИА „ГИТ“.
Ответникът „М.М.Б.“ ООД не твърди и не
доказа погасяване натрупаните към свои работници парични задължения за работни
заплати.
По изложените съображения, съдът приема
за установена по делото предпоставката по чл. 625 ТЗ, легитимираща Изпълнителна
агенция Главна инспекция по труда да инициира производство по откриване на
несъстоятелност по отношение на „М.М.Б.“ ООД.
Следва да се добави, че доколкото във
фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производството по несъстоятелност, вземанията на кредиторите не се установяват
със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ,
тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на
неплатежоспособност, то и установяването на точният размер на вземанията на
бившите работници на „М.М.Б.“ ООД не е предмет на настоящото производство.
Достатъчно е установяването на валидно възникнало в тяхна полза, изискуемо
вземане за дължими им трудови възнаграждения, с неизпълнение надвишаващо предел
от два месеца.
По отношение на неплатежоспособността
Неплатежоспособността по смисъла на чл.
608 от ТЗ е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.
608, ал. 1 ТЗ изискуеми парични задължения чрез наличните си парични и други
реално ликвидни активи.
По делото се установи наличието на
изискуеми и непогасени задължения от вида по чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ. От
представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице Д.,
което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено в обема на специални
знания на вещото лице, се установява и, че „М.М.Б.“ ООД има изискуеми и
непогасени парични задължения освен към своя персонал, и към държавата (задължения
за данъци и осигурителни вноски), както и към други частноправни субекти. Това
положение датира от първата година на изследвания период – 2013 г., като тези
задължения нарастват през следващите години.
При преценка на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, съдът съобрази и липсата на съдействие от
длъжника при осигуряване на достъп до цялата необходима първична счетоводна
документация.
Липсата на съдействие, създава
необходимост от прилагане на процесуалната последица на разпоредбата на чл. 161 ГПК, а именно от
съдът да се приемат за доказани факти, за които страната е създала пречки за
събиране на допуснатите доказателства. Формалното счетоводно отразяване и
класифициране на активи/пасиви не е достатъчно за годността му да служи за
обосноваване на платежоспособността на длъжника, тъй като е възможно да не
отразява реалното положение (и то най-често в полза на търговеца, при когото се
води счетоводството), поради което следва да се търси реалното имуществено
състояние на търговеца, като се вземат предвид всички негови изискуеми
задължения, и се прецени ликвидността на активите му. Поради това и съдът
кредитира заключението в частта, с която вещото лице Д. е изготвило коригиран
баланс на дружеството за 2016 г. и 2017 г., тъй като предвид липсата на
съдействие от страна на длъжника до първични счетоводни данни, и на основание
чл. 161 от ГПК, не се установява основание за прехвърляне на задълженията за осигурителни
плащания, данъчни задължения и задължение към персонала от краткосрочни към дългосрочни
такива (задължения, за които е необходим срок за погасяване над една година).
Видно от приетото по делото заключение,
се установява значително увеличаване на краткосрочните задължения през изследвания
период, като същите достигат до 197 000 лева през 2017 година. Касае се за
генериране на задължения, основно към персонал и държава, като техния характер
е краткосрочен (подлежат на изпълнение в рамките на годината, за която са
възникнали). Друг съществен момент в изследваното финансово състояние на
ответника е структурата на краткосрочните активи на „М.М.Б.“ ООД, и каква е
основната група активи, от която са формирани те. Тази група е ограничена
единствено от вземания, без обаче да са налице данни за произхода на тези
вземания и реализируемостта на същите.
При анализа на цялостнотофинансовото
състояние на длъжника се използват различни икономически и финансови
показатели, като при трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки един
от тях, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес
и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се
предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение
между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в
4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция),
краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства
(акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се
различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни
в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги
трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние
на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена
част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на
всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения),
докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група
или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не
всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на
дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна
ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна
ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения и е най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за
ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме
плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им,
реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да
бъдат реализирани като се получи тяхния справедлив пазарен еквивалент в пари.
От заключението на вещото лице се
установи, че за всички години от изследвания период, а и за 2018 г., коефициентите
за ликвидност са извън референтните стойности.
Констатираното по делото финансово
положение, в което се намира дружеството несъмнено обуславя извод за невъзможност
на „М.М.Б.“ ООД да покрие своите краткосрочни парични задължения.
По изложените съображения, съдът счита,
са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, тъй
като търговецът не е в състояние да изпълни изискуеми задължения във връзка с
търговската си дейност, затрудненията му
не са временни, като състоянието на
неплатежоспособност е обективно и трайно.
За да определи началната дата на
неплатежоспобността съдът съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС
приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е
обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното
му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение (в
този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г., решение №
549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г., решение № 657/7.11.2006 г.). Приема се
също така, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние
да го изпълни - т.е. следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като
действителното икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на
събраните затова доказателства.
Също така, трайно и непротиворечиво се
възприема разрешението, че релевантен за определяне началната дата на
неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията
към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на
плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради
което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а
причините за това - липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на
ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за обективно
обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективната преценка,
фактическо бездействие или нежелание на длъжника, вкл. с оглед оспорване
вземането на кредитора (така решение № 220 от 07.02.2018 г. по т. д. № 758/2017
г., ТК, І ТО на ВКС).
По изложените съображения, като съобрази
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на
финансовото състояние на дружеството – молител, съдът намира, че за начална
дата на неплатежоспособността следва да се приеме 31.12.2013
година. Към тази дата има установени изискуеми и ликвидни публичноправни вземания -
за ДОО по декларация 220021304941807/23.08.2013 г. до декларация 220021*********/18.12.2013 г. (постановление 98/13.02.2015 г.
за налагане на обезпечителни мерки -
стр. 171 по делото).
От събраните по делото доказателства се
установи, че още в края на финансовата 2013 г. дружеството притежава материални
запаси само в размер на 1000 лева – ДМА. Липсват конкретни данни за вида и
размерите на вземанията от доставчици и клиенти за този период, което да
позволи преценка дали се касае за събираеми вземания. През 2014 г.
неблагоприятната тенденция в икономическото развитие на дружеството продължава,
като дружеството отново е на счетоводна „загуба“ към 31.12.2014 година. Поради
това и съдът следва да се обърне към коефициентите за ликвидност, като даващи
информация за тенденциите в развитието на дружеството. За всички години от
изследвания период, както бе посочено по-горе коефициентите за ликвидност са
извън референтните стойности. Касае се за негативна тенденция, която видно от
данните към 31.12.2014 г. не е преодоляна, включително и предвид негативните
нива на коефициента за финансова автономност.
Следователно, налице е била една
устойчива тенденция на развитие, поради което и състоянието, констатирано за 31.12.2013
г. не може да
се приеме за моментно. Поради това и съдът определя и датата 31.12.2013 г. като
начална дата на неплатежоспособността.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По делото няма данни длъжникът да
разполага с налично ликвидно имущество, което да покрие разноските необходими
за провеждане на производството по несъстоятелност, а именно - достатъчно
налични парични средства, респ. друго бързоликвидно имущество, което следва от
заключението на вещото лице. На този етап от производството налично имущество
по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други
активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително
осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на
кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано.
Същевременно в указания с определение от 01.02.2019 г. срок от кредиторите на „М.М.Б.“
ООД не е внесена определената сума за покриване на началните разноски.
Ето защо съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Относно разноските по производството.
С оглед крайния изход на делото право на
разноски се поражда единствено в полза на молителя, като в случая те
съставляват такива за заплатена държавна такса за разглеждане на молбата (250
лв.), както и заплатено възнаграждение за вещо лице (800,00 лв.), или сумата от
общо 1 050,00 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10 състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на
„М.М.Б.“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 31.12.2013 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника „М.М.Б.“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление ***.
ОБЯВЯВА
„М.М.Б.“
ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото
на „М.М.Б.“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността предприятието.
СПИРА производството по несъстоятелност
по т. дело 1645/2018 г. по описа на СГС, VI - 10 състав.
ОСЪЖДА
„М.М.Б.“
ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ разноски по делото в размер на 800 лева – за депозит за вещо лице и на
основание чл. 620, ал.1 от ТЗ по сметка на СГС сумата от 250 лева – за дължима
държавна такса, подлежаща на събиране от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от вписването му в Търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се изплати на
Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622
от ТЗ.
СЪДИЯ: