Р
Е Ш Е Н И Е
София, 02.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6199/2019 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от
В.Х.К., ЕГН ********** и В.И.К., ЕГН **********,***, против УМБАЛСМ „П.“ ЕАД,
София, бул. „********правно основание чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД общо за сумата 50 000 лв. - по 25 000
лв. за всеки ищец, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на сина им, ведно със
законната лихва, считано от 06.01.2015 г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски, в това число и
адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че ищците са
родители на А.В. К., който е починал на 06.01.2015 г. след лечение в УМБАЛСМ „П."
ЕАД, София.
Ищците заявяват, че синът
им е приет по спешност след претърпяно ПТП на 13.05.2014 г. в Клиника по
неврохирургия /Отделение по спинална хирургия/ със
силни болки в гърба и запазени движения на крайниците. След направени
изследвания, на 22.05.2014 г. е извършена оперативна интервенция, като при
излизането му от анестезия се установила долна параплегия
/загуба на движения и чувствителност на долните крайници/. След извършена по
спешност компютърна томография лекарите взели решение да оперират К. отново.
При втората оперативна намеса били отстранени всички поставени при първата
операция импланти и била направена ламинектомия на 4 прешлена.
Междувременно, въпреки изминалия около двуседмичен период
след операцията, той получил втрисане с повишение на температурата над 38
градуса, което продължило и през следващите 12 дни. Състоянието на сина им с
всеки изминал ден се влошавало, получил анорексия,
силна адинамия, но, според доктор У.,
зарастването на оперативната рана вървяло добре и пациентът бил изписан. Ищците
твърдят, че сина им бил изписан фебрилен, с незарастнала оперативна рана, която при преглед и обработка
от извикан в дома им хирург, не се оказала в добро състояние.
Ищцата К. заявява, че като лекар-микробиолог, изследвала
материали от раневата повърхност и катетърна урина, като от раната и от катетъра тя изолирала
микроорганизми, които били полирезистентни към антимикробни препарати, на практика вътреболнични.
Междувременно, при изписването на сина им К. помолила да
му бъде направен ядрено магнитен резонанс, но и това им било отказано.
Епикризата, която им била издадена от Болницата, била подписана
от нея с особено мнение, тъй като съдържала груби неистини.
Направените компютърна томография и ядреномагнитен
резонанс на третия месец след оперативната интервенция доказали наличието на
постоперативна миеломатична киста, получена в
резултат на механична увреда на гръбначния мозък от
неправилно поставени импланти, която най-вероятно
щяла да инвалидизира сина им до края на живота му.
Междувременно в края на месец октомври синът им повишил
температурата си, състоянието му не се подобрявало и бил хоспитализиран във ВМА
- София в КИТ. Там бил на лечение до 12.12.2014 г.,
откъдето бил изписан със слабо подобрение по отношение на фебрилитета,
но взетите мерки не се оказали достатъчни, за да поправят допуснатите при
лечението му в УМБАЛСМ „П.“ грешки. На 06.01.2015 г. синът им починал в дома си
от остра сърдечна недостатъчност.
Ищците заявяват, че, в резултат на абсолютно
некомпетентно проведената оперативна интервенция на сина им в УМБАЛСМ "П."
,той бил тежко увреден и инвалидизиран, в резултат на
което починал на 32 години и оставил дете на един месец да расте без баща, а
животът на всички негови близки хора се превърнал в поредица от дни, изпълнени
с безутешна мъка.
Считат, че е налице пряка причинна връзка между
поведението на медицинските лица, работещи при ответника, и причинената смърт
на сина им.
В тази връзка са предявили настоящия иск против УМБАЛСМ „П.“ ЕАД с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер по 25 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва,
считано от 06.01.2015 г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.
Представили са писмени доказателства. Поискали са
допускане на гласни и назначаване на съдебномедицинска експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск
изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.
Ответникът УМБАЛСМ Н.И.П. ЕАД оспорва предявените
искове по основание и размер. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
На първо място, според отразеното в отговора на исковата
молба, пациентът е страдал от хероинова зависимост и
провеждал терапевтична програма с Метадон хидрохлорид, страдал е също от заболяване на опорно
двигателния апарат и от затлъстяване 5 степен /тегло 170 кг./. Въпреки това с
консилиум е взето решение за операция, тъй като лекарският екип отхвърлил
възможността за лечение с външна имобилизация /консервативно
лечение с корсет/ поради корпулентността на пациента/затлъстяване
5-та степен и тегло 170 кг./ и диагностицирани тежки
травматични промени в областта на торакалния гръбнак
и около него.
По – нататък ответникът заявява, че, след изписването на
17.06.2014 г. на А.К. от „УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД, той не е постъпвал повече в
лечебното заведение, дори не се е явил на препоръчаните контролни прегледи.
Здравословното състоянието на пациента се е влошило на
19.10.2014 г. и то след изпадане в колапс, което в никакъв случай, пред вид
давността от 4 месеца, считано от датата на изписване от „УМБАЛСМ Н.И.П.“ ЕАД,
не може да бъде прието като постоперативно усложнение. След проведено лечение
във ВМА на 12.12.2014 г. К. е изписан с подобрение.
Твърди, че по отношение на пациента са извършени в пълен
обем всички лечебно - диагностични, клинични, лабораторни, образни,
консултативни и др. процедури в съответствие с поставената диагноза и
медицинския протокол. Преди всяка от оперативните интервенции А.К. е уведомяван
за възможностите за лечение и вероятните усложнения, и собственоръчно е
подписвал съответните декларации за информирано съгласие.
Твърди също, че по жалба на един от ищците, със Заповед №
РД-27-178/11.05.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ (ИАМО) е извършена извънредна проверка на „УМБАЛСМ Н.И.П.“
ЕАД, която е приключила с Констативен протокол за извършена проверка № КП
27-178/13.07.2016 г., в който не се установяват пропуски и нарушения в лечебно
- диагностичния процес сина на ищците в „УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД“.
Счита, че в конкретния случай не са налице индикации
лекуващите лекари да са допуснали нарушения на правилата за добра медицинска
практика и медицинските стандарти, съответно не са налице предпоставките на чл.
49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно -обезпечителната отговорност на ответника.
Представил е писмени доказателства. Поискала е допускане
на гласни и назначаване на съдебномедицинска експертиза.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан, с присъждане на сторените разноски по списък.
По делото е конституирано като трето лице – помагач на
ответника З. „А.Б.“ АД ***, което оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва сключения между З. „А.Б." и УМБАЛСМ
„Н.И.П." застрахователен договор за застраховка „Професионална
отговорност", обективиран в застрахователна
полица № 131301422700000022, действащ от 23.05.2014 г. до 22.05.2015 г., с
който е застрахована професионалната отговорност на лица, упражняващи
медицинска професия. Застрахователната сума по горепосочения договор е в размер
на 50 000 лв. единичен и агрегатен лимит за едно лице, с което се изчерпва
лимита на застрахователната отговорност. Оспорва наличието на основание
за плащане от страна на З. „А.Б." във връзка с посочения по-горе
застрахователен договор.
Оспорва настъпилата смърт на А.К. да
е в причинно-следствена връзка с проведеното му лечение в УМБАЛСМ „Н.И.П.".,
както и да е в причинно-следствена
връзка с поведението на лица, упражняващи медицинска професия при ответника или
при лечението да са нарушени добрата медицинска практика и медицинските
стандарти, както и да са му причинени
вреди по време на лечението. не е налице виновно противоправно
поведение от страна на УМБАЛСМ „Н.И.П." и на лекарите, натоварени с
работата - лечението на А.К... В този
смисъл не са налице и
основания за ангажиране на отговорността на ответника като възложител на
работата, респективно и ангажиране на отговорността на З. „А.Б." като негов застраховател
по застраховка „Професионална отговорност".
Отделно от това
твърди, че ищците не са били в
близки отношения с починалия.
Счита, че
исковете са предявени в завишен размер, който не отговаря на действително
претърпените вреди. Оспорва и претенцията за заплащане на лихва за забава.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, по негово искане
съдът допусна и изслуша като свидетел П.М.К.,
снаха на ищците и съпруга на починалия им син.
В показанията си тя заяви, че, след
претърпяна катастрофа на 13.05.2014 г. ищецът получил счупени прешлени и влязъл
в П. за лечение. Казали му, че операцията, която ще му направят, е рутинна, но
тя протекла неуспешна, три от поставените пирони ги забили в гръбначния стълб.
Останал парализиран. Като се събудил от упойката, веднага го пратили на рентген
и 30 мин. Преди първата операция му направили втора, за да извадят погрешно
поставените пирони, които го обездвижили напълно.
Осем месеца след операцията той бил напълно оставен на грижите на родителите
си, напълно неподвижен. Свидетелката не можела да помага, защото била бременна.
Лекари идвали вкъщи да го лекуват. Майка му и баща му били денонощно до него.
След тези осем месеца починал, един ден сърцето му не издържало, а бил на 32
години. Тогава при него била свидетелката с бебето им на един месец. Не можел
да се изхожда, родителите му правели и това. В продължение на шест месеца
поддържал постоянна температура вследствие вътрешен сепсис, водели го на
изследвания, правели му ЯМР, но състоянието му не се подобрявало. Майка му и
баща му преживяли много тежко смъртта му, ищецът има сърдечна операция, а
ищцата се разболяла от рак на ларинкса. Двамата още не са преживели загубата.
По искане на ответника по делото
бе разпитан свидетелят К.А.У., който е
извършил операцията на ищеца.
В показанията си той заяви, че през 2014 г.
бил завеждащ отделение на Гръбначна хирургия и работел на трудов договор при ответника.
Ищецът бил докаран по спешност в П. след катастрофа, имал четири счупени
прешлена на гръдно ниво, от изследванията се установило, че са нестабилни
фрактури, т.е. предстояло следващо разместване, притискане на гръбначния мозък.
Пациентът бил пета степен затлъстяване, първоначално му определили
консервативно лечение, но впоследствие се отказали от него, тъй като, поради
големия му обем и килограми, корсетът не можел да помогне, а и нямало такъв
голям размер корсет.Решили да направят оперативна интервенция, с цел
стабилизиране на счупените прешлени. По време на операцията проблем не е имало,
но, след събуждането на К., установили, че има слабост в долните крайници и му
направили скенер. На скенера нищо не се установило, но самата неврологична
симптоматика задължава хирурга да извърши ревизия на операцията и за това
отново го отворили, махнали металната стабилизация, за да се отвори гръбначния
канал и установили кръвоизлив, който бил разположен между обвивката на
гръбначния мозък и костите и под микроскоп видели разкъсан венозен съд от
костен фрагмент от самия счупен прешлен, който е причинил кръвоизлива, и,
съответно, притискането на гръбначния мозък, който фрагмент бил отстранен. След
операцията се установил дефицит в долните крайници, който впоследствие започнал
да се преодолява, появили се движения, започнала активна рехабилитация, но,
поради килограмите му, било много трудно Това станало някъде през първата
седмица и се появили движения на краката – бедрата, което било добър белег за
по – нататъшно развитие. В един момент, обаче, близките му решили, че не желаят
лечение повече в П. и го изписали. След като напуснали болницата К. и
родителите му не са се връщали повече.
Според свидетеля, дори и
пациентът да е имал температура, тя е била в рамките на пренебрежимото,
инфекциозен процес не е имало, взети са посявки и те
са били стерилни.
По – нататък свидетелят каза, че
причината да направят скенер, а не ЯМР веднага след операцията е в това, че при
прясна оперативна намеса кръвта, която се излива в структурите на гръбначния
канал и гръбнака, много трудно се интерпретира на ЯМР, а при скенера се вижда
целостта, структурата на прешлените, хода на имплантите,
такъв свръхранен хематом може да не се види и на
скенер.
По делото е
назначени комплексна съдебно – медицинска
експертиза.
Експертизата на
вещите лица д-р Х.М. и д-р А.Г.,
изготвена след преглед на приложената медицинска, даде следното заключение:
При пътен инцидент на
13.05.2014 г. А.К. е получил съчетана травма - глава, гърди и гръбначен стълб.
Водеща е травмата в гръдния отдел на гръбначния стълб - множествено счупване на
прешлени от различен вид и характер, но без увреждане на гръбначния мозък и неврални структури. Травмата е получена и протича при
придружаващи заболявания - Затлъстяване V степен. Зависимост към наркотични
вещества. Метадонова профилактика.
След съответна предоперативна подготовка и клинично обсъждане, на
22.05.2014 г., е проведено оперативно лечение при повишен оперативен риск /клас
III ASA/ - перкутанна транспедикуларна
стабилизация на гръдните прешлени. Поради отчетена непосредствено
следоперативно тежка долна парапареза до плегия е осъществен спешен КТ на гръбначен стълб със
заключение: Без убедителни данни за компресия на неврални
структури; състояние след транспедикуларна
стабилизация. Въпреки това, поради тежестта на клиничната картина, е взето
решение за спешна оперативна ревизия. Няма документирано обсъждане относно
позицията на транспедикуларните винтове, състоянието
на част от които само по себе си е абсолютно показание за оперативна ревизия и
евентуално репозициониране.
Ревизията е осъществена на
22.05.2014 ч. /17,45 - 20,50 ч./ - Декомпресивна ламинектомия Тх4, Тх5, Тхб и
частична Тх7. Евакуация на остър епидурален хематом.
Премахване на металната стабилизация. Интраоперативно
е установен фрактуриран, подвижен фрагмент от дъгата
на Тх5 с подлежащ разкъсан венозен съд и наличие на свръхостър
епидурален хематом, оказващ значителна компресия
върху гръбначния мозък /миелона/. Той е евакуиран,
постигната е добра декомпресия, появяват се видими мозъчни пулсации. Послойно затваряне на оперативната рана. Дренаж. В Извадка от оперативния протокол (по епикризага) е отразено: Скелетиране
на паравертебралната мускулатура двустранно.
Осъществи се декомпресивна ламинесктомия
на Тх4, Тх5, Тхб и Тх7. Попадна се на свръхостър епидурален хематом.
Същият се евакуира. Идентифицира се кървящ варикозно
разширен венозен съд и активно кървене, което се преустанови. С цел достъп за
максимална декомпресия се свали стабилизиращата система. Ревизира се гръбначния
канал и епидуралното пространство, като не се
идентифицираха лезии на дурата
и нарушаване целостта на спиналния канал вентрално и латерално.
Наличните различия в двете
описания на интраоперативната находка поставят под
съмнение причината за развитие на свръхострия епидурален хематом, а донякъде и въобще неговото
съществуване в обем, „оказващ значителна компресия върху гръбначния мозък”. Такава компресия не е установена при контролното следоперативно КТ
изследване № 2634JI.
В такъв смисъл е и становището
от външен експерт по образна диагностика д-р М.П., изискано от ИАМО с писмо от
27.05.2016 г. при извършената проверка.
Следоперативно персистира тежката отпадна двигателна симптоматика и тазоворезервоарните нарушения. Провежда се комплексно
медикаментозно, вкл. антибиотично, и инфузионно лечение, ранна рехабилитация, ежедневни
превръзки на оперативната рана с Бактиграс.
Поради изразен фебрилитет двукратно е взета кръв за микробиологично
изследване /хемокултура/ - на 09.06. и на 13.06.2014
г., със стерилен резултат. Еднократно е взета урина за микробиологично
изследване /урокултура/ на 13.06.2014 г., с изолирана
бактериална флора.
При изричното настояване на
пациента и близките и стабилизирания локален и общ статус пациентът се изписва
- в ясно съзнание, с овладян болков синдром, тежка
долна парапареза, афебрилен,
спокойна оперативна рана.
Извършените впоследствие
двукратно МР изследвания на увредения гръден отдел на гръбначния стълб
установяват кистичен участък в субарахноидното
пространство и миеломалатична киста на ниво IV-ти
гръден прешлен. Тази увреда е предизвикана от лошо
позиционирания транспедикуларен винт на ниво IV-ти гръден прешлен вдясно и е причина за настъпилото тежко увреждане на
гръбначния мозък.
Закономерно във времето се
развива хронична уроинфекция до степен на уросепсис на базата на остър пиелонефрит.
Шест месеца след инцидента А.К.
почива в дома си. Не е представена медицинска документация за неговото
състояние в последните дни и седмици преди настъпването на смъртта. В
съобщението за смърт на името на А.В. К. е посочена причина за смъртта - Остра
сърдечна и дихателна недостатъчност.
Експертът установява, че смъртта
на А.К. е настъпила в 08,10 ч. на 06.01.2015 г. в дома му в София. Установена е
от д-р О.Т., ОПЛ. Като болестно състояние, непосредствено довело до смъртта, е
записано Остра сърдечна и дихателна недостатъчност. Не са посочени други
патологични състояния, които са довели до възникване на това състояние.
Причината за смъртта не е установена с аутопсия.
При липса на
медицинска документация за състоянието на А.К. в последните дни и седмици преди
настъпването на смъртта и неизвършена аутопсия, експертизата не може да се
произнесе както за действителната причина за настъпване на смъртта, така и за
болестните състояния, довели до смъртта му.
Несъмнено здравословното
състояние на К. е рязко влошено след проведеното оперативно лечение по повод
получената при процесното ПТП гръбначна травма.
Настъпило е тежко увреждане на гръбначния мозък в резултат на субоптимално позициониране на част от транспедикуларните
винтове, и особено този на ниво 4-ти гръден прешлен. В резултат на това
увреждане е настъпила тежка долна парапареза /обездвижване
на долните крайници/ и нарушена функция на тазовите резервоари, наложила
продължителна употреба на уретрален катетър за
отвеждане на урината и закономерно развитие на хронична уроинфекция.
Ранното принудителното отстраняване на металната стабилизация в голяма степен
ограничава провеждането на рехабилитационни процедури
и профилактика на дихателни усложнения.
По време на едномесечния
болничния престой в УМБАЛСМ „П.”, Клиника по неврохирургия, са проведени всички
необходими лечебно-диагностични действия за възстановяване и подобряване
здравословното състояние на пострадалия.
Налице е причинна връзка между
извършените от медицинския персонал на болницата действия /оперативна
интервенция - перкутанна транспедикуларна
стабилизация на гръдните прешлени/ и влошеното здравословно състояние на А.К..
Не може да се твърди, че между извършеното или неизвършеното от медицинския
персонал на болницата и настъпилата след шест месеца смърт има причинна връзка.
По делото не се спори, че по
жалба на ищцовата страна, със Заповед №
РД-27-178/11.05.2016 г. на Изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“ е
извършена извънредна проверка на болницата – ответник, приключила с Констативен
протокол за извършена проверка № КП 27-178/13.07.2016 г., съгласно който не се установяват пропуски и
нарушения
в лечебно-диагностичния процес
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и съдебномедицинска
експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи врадите, които виновно е причинил другиму.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементи, от който са: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Съгласно ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД във всички
случаи вината се предполага до доказване на противното. Когато причинителят на
увреждането докаже, че не е действал виновно не би могло да се реализира
отговорността му на деликтно основание. Непозволеното
увреждане е юридическият факт, от който възникват, както имуществените, така и
неимуществените вреди. Вредите подлежат на възстановяване само, ако са в
причинна връзка с противоправно поведение на дееца.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението й.
Искът по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД визира отговорността, при която работодателят
или възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от работника
или служителя или от лицето, на което е възложена работата, при или по повод на
тази работа, т.е. тази отговорност е безвиновна. Елемент
на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е увреждането да е
причинено именно от лице, на което е възложено изпълнението на някаква работа и
увреждането да е настъпило при или по повод на тази работа.
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда, в този смисъл, обезпечително
-гаранционна отговорност за чуждо виновно и противоправно
действие, следователно отговорността по чл. 49 ЗЗД не е отговорност за лични
действия. Тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия.
Възлагането на работата може да се осъществи, както от
физическо лице, така и от юридическо лице. Отговорността на юридическото лице –
възложител на работата, произтича от вината на натовареното с изпълнението й
лице, а не се обуславя от вина на възложителя. Тя има обезпечително - гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите,
не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се
позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
В настоящия случай следва да се установи дали при
извършената в ответната болница оперативна интервенция са настъпили вреди за
ищеца, които да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД
ответник е възложил някаква работа, дали те са в резултат на неговото противоправно и виновно поведение, налице ли е
причинно-следствена връзка между това поведение и претърпените от ищците
вследствие смъртта на сина им вреди. Противоправността
означава, че деецът с действие или бездействие засяга чужди субективни права, а
причинната връзка е необходимо закономерно следствие, на конкретното деяние с
вредоносни резултат.
Конкретно, с всички доказателствени
средства следва да се установи, дали ответната болница е възложила работа на
оперативен екип, който /или лице от който/ с поведението си при или по повод
изпълнението на работата си, виновно е причинил вреди на ищцата.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищците е
да докажат по категоричен начин наличие на противоправно
поведение на трети лица при или по повод изпълнението на работа, че тази работа
им е била възложена от ответника, че ищците са е претърпели описаните в
исковата молба неимуществени вреди и че тези вреди се явяват пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение
на тези лица. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното, поради което ищецът не дължи да я доказва, в тежест на ответника по
делото е да обори презумпцията за наличие на вина, установена в тази
норма.
По делото
безспорно се доказа, че синът на ищците е бил пациент в ответното болнично
заведение. Извършен му е преглед, назначено му е изследване и на 22.05.2014 г. му е изпълнена оперативна
интервенция при повишен оперативен риск /клас III ASA/ - перкутанна транспедикуларна
стабилизация на гръдните прешлени.
Между
страните не се спори също, а и това се доказва от събраните в хода на производството
доказателства, че лекарите от екипа, който е осъществил операцията, се намират
в трудово правоотношение с ответника.
Съдът счита,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност
със заключенията на приетата и неоспорена комплексна съдебно-медицинска експертиза,
се установи, че здравословното състояние на К.
рязко се е влошило след проведеното оперативно лечение по повод получената гръбначна
травма, като е настъпило тежко увреждане на гръбначния мозък в резултат на субоптимално позициониране на част от транспедикуларните
винтове, и особено този на ниво 4-ти гръден прешлен и, като резултат - тежка
долна парапареза и нарушена функция на тазовите
резервоари, наложила продължителна употреба на уретрален
катетър и водеща до хронична уроинфекция.
Според вещите лица, както вече бе
посочено, е налице причинна връзка между извършените от медицинския персонал на
болницата действия оперативни действия и влошеното здравословно състояние на сина
на ищците.
От друга страна, както посочват и
лекарите – експерти, по време на едномесечния болничния престой в УМБАЛСМ „П.”,
Клиника по неврохирургия, след извършената операция и полученото в резултат на
нея увреждане, са проведени всички необходими лечебно-диагностични действия за
възстановяване и подобряване здравословното състояние на пострадалия.
Съгласно
чл.79 3акона за здравето, медицинската помощ в Република България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи
и технологии. Разпоредбата на чл.80 ЗЗ предпоставя,
че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти,
утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 Закона за лечебните заведения и Правилата за
добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 Закона за
съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина. Установените в чл. 81, ал.2 ЗЗ основни принципи на правото на
медицинска помощ са: своевременност, достатъчност и качество на медицинска
помощ. В този смисъл се налага изводът, че противоправно
е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от
медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти,
утвърдени по реда на чл.6, ал.1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска
практика, в областта „хирургия” и с основните принципи на правото на медицинска
помощ – своевременност, достатъчност и качество.
С оглед на
това, с пред вид факта, че увредите, получени от сина на ищците, изразяващи се
в тежка долна парапареза и нарушена функция на
тазовите резервоари, наложила продължителна употреба на уретрален
катетър и водеща до хронична уроинфекция, са в резултат от извършената операция, съдът намира, че в настоящия
случай са нарушени посочените Правила за добра медицинска практика, тъй като
утвърдените Стандарти, включващи в себе си основните принципи за своевременност,
достатъчност и качество при предоставяне на
медицинска помощ, не са постигнати. И поради това, без значение е
обстоятелството, че, след получаване на увреждането на пациента, в болничното
заведение са проведени всички необходими лечебно-диагностични
действия за възстановяване и подобряване на здравословното му състояние.
Дори и при този извод, обаче,
съдът намира, че не може да бъде направен извод, че смъртта на ищеца е в
резултат от действията на лекарите от ответното болнично заведение, извършвали
лечението на ищеца по време на едномесечния му престой там – оперативно и
постоперативно лечение. За да направи този извод съдът се позова също на
заключението на съдебно – медицинската експертиза, според което не може да се твърди, че между извършеното или неизвършеното от медицинския
персонал на болницата и настъпилата след шест месеца смърт има причинна връзка.
И това е така, защото липсва медицинска
документация за състоянието на А.К. в последните дни и седмици преди настъпването
на смъртта му, не е извършена аутопсия и експертът не може да се произнесе
както за действителната причина за настъпване на смъртта, така и за болестните
състояния, довели до нея. А, отделно от това, не се отрича от страните
обстоятелството, че, след изписването му от болницата, синът на ищците не я е
посещавал нито за преглед, нито за консултация.
По изложените
съображения съдът намира, че, пред вид факта, че по делото не бе доказано
наличие на противоправно поведение, извършено от
лекарския екип при лечението на А.К.,
което да е довело до смъртта му, и липсата на причинна връзка между настъпилата
шест месеца след изписването му от УМБАЛСМ „П.“ ЕАД смърт и проведеното лечение, липсват
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, визиран в нормите на
чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответника за претърпените от ищците неимуществени вреди.
Според ППВС №
9/1966 г., отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата,
на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в
умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. Според Върховния съд
в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената
работа, а в други случаи - до невземане на необходимите мерки за
предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за
отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения,
които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената
работа. Според решение № 964 по гр.д. № 124/1964 г. на І ГО на ВКС, за да е
налице отговорност по чл. 49 ЗЗД, е необходимо вредите да са резултат от
виновно противоправно действие или бездействие на
лице, ангажиращо отговорността на ответника, а решение № 131 от 1967 г. на ОСКГ
приема, че отговорността по чл. 45 и 49 ЗЗД не се презумира,
като вината е само един от елементите от фактическия състав при непозволеното
увреждане и само тя се презумира.
Пред вид факта, че не се доказа в хода на производството, че вредоносният
резултат в разглеждания казус за ищците е произтекъл от действието и/или
бездействието на лице от лекарския екип при ответника, което да ангажира
неговата отговорност, и в причинна връзка с тях, настоящият съдебен състав
приема основанието на предявения иск за недоказано.
При тези
съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и, като такъв, следва
да се отхвърли.
С оглед
изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски, съобразно разпоредбата
на чл. 78, ал. 3, предвиждаща присъждане на разноски на ответника съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо в тежест такива следва да му бъдат
присъдени, като следва да се съобрази, че в хода на производството ищцовата страна намали размера на предявената претенция,
който размер обуславя и сторените разноски, а именно – адвокатско
възнаграждение в размер 2 436 лв. и 5 лв. – д.т. за съдебно удостоверение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.К., ЕГН **********
и В.И.К., ЕГН **********,***, иск против УМБАЛСМ „П.“ ЕАД, София, бул. „********правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД общо за сумата 50 000 лв. - по 25 000 лв. за всеки ищец, представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2015 г. до
окончателното изплащане и сторените по делото разноски, в това число и
адвокатски хонорар, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Х.К. и В.И.К. да заплатят на УМБАЛСМ
„П.“ ЕАД разноски по делото, както следва - адвокатско възнаграждение в размер 2 436 лв. и 5 лв. – д.т. за съдебно удостоверение.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участие на трето лице –
помагач на ответника З. „А.Б.“ АД ***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: