Р Е Ш
Е Н И Е №
260442
гр.Пловдив, 26. 11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия
Алексова
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д. № 1551/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр.
с чл.422 от ГПК и чл.79 от ЗЗД във вр. с
чл.98 от ЗЛЗ.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Н.М.Д., ЕГН- **********,***, чрез адв.П.А., преупълномощен от адв. М. Н. – А.,
назначена за особен представител, против Решение №
1888/10.06.2020г. на Районен съд – Пловдив,
V гр.с., по гр.д.№ 18153/2018г., с
което е признато за установено, че дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, сумата от 277,00 лв.- главница, представляваща стойност на предоставена на
ответника медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение, проведени за
периода от 23.08.2016г. до 23.08.2016г., дължима поради прекъсване на
лечението, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 14.08.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13310 / 2018
г. на ПдРС – V гр.с.;
съответно е осъден да заплати на
дружеството сумата от 21,84 лв.-
разноски по съразмерност по ч.гр.д.№13310/2018г. по описа на ПдРС и сумата от
502,15 лв.- разноски по
съразмерност по гр.д. № 18153/2018 г. по описа на ПдРС; както и е осъден да заплати сумата от 80 лв.- депозит за вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза по сметка на съда в полза на
бюджета на съдебната власт. Моли да бъде отменено и вместо
това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове,
ведно със законните последици за присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата
страна УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,
ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление- гр.Пловдив, бул.“Пещерско
шосе“ № 66, чрез адв.Р.В., депозира писмен отговор, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,
прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД против Н.М.Д. е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която посочва, че на 23.08.2016г. ответникът посетил Отделение по
спешна медицина на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, транспортиран с
линейка от Центъра за спешна медицинска помощ, но тъй като спешното му
състояние не е могло да се преодолее в спешен кабинет, пациентът бил насочен
към болнично лечение във Втора клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,
гр. Пловдив, в която Д. постъпил на 23.08.2016г.
в 22,44 часа с диагноза „Контузио капитис ет абдоминалис“. На пациента е била
съставена История на заболяването № 51580/3310 от 2016г., в която били описани
извършените медицински дейности и услуги, част от изискванията на КП № 197
„Консервативно лечение при остри коремни заболявания“, чиито изисквания били
посочени в Приложение № 11 към Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на
НЗОК. Уточнява се, че при постъпването си ответникът подписал „Декларация за
информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични
и лечебни процедури“, с което декларирал, че е запознат с условията, при които
НЗОК заплаща на лечебното заведение извършената дейност, както и че НЗОК нямало
да заплати за оказаната болнична помощ, когато не е завършен алгоритъма на
клиничната пътека. Изтъква се, че след консултацията с лекар-специалист и
направените на ответника клинико-лабораторни и образни изследвания последният
прекъснал лечението си като самоволно напуснал лечебното заведение, поради
което не могли да бъдат извършени всички процедури включени в диагностично-лечебния
алгоритъм на Клинична пътека с № 197, в следствие на което клиничната пътека не
била завършена и отчетена. Предвид на изложените обстоятелства ищецът поддържа,
че ответникът следва да заплати
лечението си по цените на лечебното заведение за медицинска помощ и услуги,
подробно посочени в Ценоразписа на лечебното заведение, който бил общодостъпен,
разлепен на видни места в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта
на лечебното заведение. Конкретизира, че ответникът дължи на ищеца сумата от
317 лв., която включвала: ултразвуково изследване на корем – 50 лв.,
рентгенография на корем – 20 лв., компютърна томография на глава – 110 лв.,
рентгеноскопия на бял дроб – 20 лв., рентгеноскопия на коремните орани – 20
лв., пълна кръвна картина – 7 лв., консултативен преглед от специалист – 90 лв.
/3 х 30 лв./. Посочва се, че била изпратена Покана за доброволно плащане до Д.
на 01.06.2018г., която била върната с отбелязване „непотърсена“. Предвид на
горното било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №
13310/2018 г. по описа на ПдРС, V-ти гр.с. За ищеца възникнал правен интерес от
предявяване на иск за установяване съществуването на вземането по реда на
чл.422 от ГПК, тъй като била налице хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с
ал.4 от ГПК – издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Направено е искане за уважаване на заведените претенции, ведно с
присъждане на деловодните разноски в
заповедното и в исковото производство.
Производството по делото е прекратено с влязло в сила определение поради
оттегляне на исковете по отношение на сумите от 40 лв. /20 лв. – рентгенография
на корем и 20 лв. - рентгеноскопия на бял дроб/, респ. е обезсилена Заповед №
7405/15.08.2018г. по ч.гр.д.№
13310/2018г. по описа на ПдРС – V гр.с.
Към исковата молба са приложени копие на История на заболяването №
51580/3310 от 2016г., Лист за преглед на пациент в Спешно отделение от
23.08.2016г., Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ
и прилагане на диагностични и лечебни процедури от 23.08.2016г., Епикриза от
Втора клиника по хирургия, Сметка за пациент за оказаните му медицински услуги
и дейности, Извлечение от „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги,
медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД,
Покана за доброволно плащане, която е върната с отбелязване „непотърсена“.
Ответникът Н.М.Д., чрез назначения особен
представител адв. М. Н. – А., депозира Писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове. Твърди се, че тъй като Д. бил здравноосигурен, то
последният не следвало да заплаща за оказаната му медицинска помощ влизаща в
обхвата на задължителното обществено осигуряване. Освен това се възразява че
при упражняване на признатото на пациента субективно право на отказ също нямало
законово задължение за плащане. Застъпва се, че Декларацията, на която е
основана исковата претенция е нищожна, като едностранното волеизявление на
ответника не води до пораждане на задължения. Счита, че декларацията за
информирано съгласие е да се реализира субективното право на пациента, признато
с чл. 87 от Закона за здравето, тоест да изрази своето информирано съгласие за
осъществяване на медицинска дейност. Твърди нищожност на декларацията поради
противоречие със закона, липса на съгласие и противоречие с добрите нрави, като
цитира съдебна практика. Поддържа, че правото на отказ от лечение е изрично
признато в чл. 90 от Закона за здравето, като субективно неимуществено право на
пациента, като поемането на задължение за заплащане на осъщественото до отказа
от лечение противоречи на характера на субективното право и възможността то да
бъде упражнявано. Нарушавали се основни конституционни принципи. Твърди, че са
липсвали предпоставки за хоспитализация, тъй като спешното състояние на
пациента е можело да бъде овладяно в спешното отделение.
В първото открито съдебно заседание на 19.04.2019г. са приети и представени
от ищеца по опис медицински документи /на л.57 и сл./ относно извършените на
ответника изследвания, които са остойностени в сметката на пациента.
В хода на производството са приети ССЕ, изготвена от в.л. С. К., и СМЕ,
изготвена от в.л. д-р А. Б..
Районният съд, за да уважи предявения иск с
решението, излага основни съображения, че страните не спорят, а и от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че на 23.08.2016 г. ответникът е постъпил
на лечение в УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, като е напуснал здравното
заведение самоволно на същата дата. Установено е, че към датата на приемането
на ответника в болничното заведение, ответникът е подписал декларация за информирано съгласие, като е
информиран за диагнозата и характера на заболяването и е запознат с
условията, при които НЗОК заплаща на лечебното заведение, както и че НЗОК няма
да заплати за оказаната болнична помощ, ако не е завършен алгоритъма на
клиничната пътека. Ответникът е декларирал, че е запознат с ценоразписа на
медицинската помощ и услуги, предоставени от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и
декларира, че поема отговорността и ще плати за оказаната му медицинска помощ и
други услуги, в случай, че алгоритъмът на клиничната пътека не бъде изпълнен,
поради причина, за която болницата не отговаря.
Ответникът не е ангажирал доказателства състоянието му да е било от тези,
посочени в чл. 4. от Наредба № 25 /04 .11. 1999г за оказване на спешна медицинска помощ, който
лимитира обхвата на т. нар. „спешна помощ”, но дори да се приемело, че такава
му е била оказана, то това се прави не от ищцовото болнично заведение, а от
Центъра за спешна медицинска помощ - самостоятелно юридическо лице до
хоспитализацията на болния. От този момент нататък, по силата на чл. 45 от ЗЗО,
спешната лекарска помощ се превръща в болнична такава, която следва да се
заплати от НЗОК - ако е оказана на здравноосигурено лице и
ако е спазен алгоритъма на съответната клинична пътека. Налага извод, че в обхвата на спешната помощ по смисъла на чл.
82 от Закона за здравето са само медицинските дейности по посещение на лекар от
ЦСМП на мястото на настъпването на евентуалното
застрашаващо живота или здравето на
пациента състояние, оказаната му там лекарска помощ и/или
транспортирането му до лечебното заведение,
но не и последваща му хоспитализация. Позовава се на чл. 98 от Закона за
лечебните заведения /в редакцията действаща към датата на настаняването на ответника
в лечебното заведение/, в която е предвидено, че в случаите, когато
медицинските услуги не се оказват по договор с Националната здравноосигурителна
каса, лечебните заведения формират цена. Ищцовото болнично заведение е страна
по Националния рамков договор за медицинските дейности към процесния период,
като на ответника безспорно е оказана болнична помощ, включена в обхвата на
медицинските дейности при задължителното здравно осигуряване, предвиден в чл.
45 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/, които се заплащат от НЗОК. Съгласно действащия Национален рамков
договор НЗОК заплаща за видовете медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 от Закона за
здравното осигуряване по цени, определени по ред съгласно ЗЗО, като
медицинската помощ се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на
НЗОК, съгласно Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. В чл. 10 е предвидено, че
медицинската помощ е и болнична помощ, включваща: диагностика и лечение по
клинични пътеки (КП) и медицински дейности съгласно приложение № 4 от Наредба №
40 от 2004 г. Съгласно § 1 от ДР на Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне
на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, "Клинична пътека"
е система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински
специалисти при диагностични и лечебни процедури на пациенти с определени
заболявания, изискващи хоспитализация в лечебни заведения със стационар. В Националния рамков договор за медицинска
дейност между НЗОК и Българския лекарски съюз
са предвидени условията и реда за оказване на болнична и извънболнична
медицинска помощ по клинични пътеки, високоспециализирани медицински дейности,
клинични процедури и процедури - е предвидено, че при необходимост от болнично
лечение, здравноосигуреното лице може да бъде насочено за хоспитализация
съгласно Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ с
"Направление за хоспитализация" от лекар/лекар по дентална медицина.
Хоспитализация се осъществява след документирана преценка за необходимостта от
болнично лечение, проведена в диагностично-консултативния блок (ДКБ)/приемен
кабинет (ПК) на приемащото лечебно заведение.
Позовава се и на §1, т.2 от НРД 2015 г., който е приложим в конкретния случай
на основание пар. 2, ал. 2 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на
НЗОК е дадено легално определение за „завършена клинична пътека“ - „Завършена
клинична пътека букви „а“ и „б“ .
Позовава се и на чл. 45 от ЗЗО – че задължително
здравноосигурените лица /ЗЗОЛ/ имат право да получат медицинска помощ за изброените
в този член медицински дейности, обхватът на които се определя в Наредба № 40
от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК. Пакетът здравни дейности се определя включително
и чрез приемането и въвеждането на клиничните пътеки. След като дадена клинична
пътека не отговаря на изискванията за завършеност, т.е няма съответната
структура, описана в НРД, то тя не се счита за такава, т.е въобще не се счита,
че пациентът е лекуван в рамките на посочения обхват. Налага извод, че предоставената на пациента медицинска дейност,
не влиза в обхвата на задължителното здравно осигуряване, тоест няма пречка да
се търси заплащане от пациента при извършена медицинска помощ не по клинична
пътека, а на основание подписаната от ответника декларация, с която е
постигнато съгласие за лечение и съответно е сключен договор за извършване на
услугите, предоставени от лечебното заведение. Позова се и на чл. 212, ал. 1
от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016
г. на НС на НЗОК - При клинична пътека, която не е завършена, и индикациите за
хоспитализация, диагностично-лечебният алгоритъм и/или критериите за
дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените
медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се
включва в цената на клиничната пътека. Допуска се изключение в случай на
самоволно напускане на напускане на пациента от клиниката/отделението, в които
не е спазен минималният болничен престой, но следва да се установи, че са
извършени всички основни диагностични и терапевтични/оперативни процедури
съгласно диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека. В случая от
приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно –
медицинската експертиза се е установило, че са извършени изследвания за
диагностициране на пациента. Липсват данни за извършени терапевтични процедури.
В декларацията за информирано съгласие изрично е посочено, че пациентът е приет за диагностично и оперативно лечение. В графата
в Епикризата – „терапевтична схема“ е посочено консервативно лечение,
наблюдение като в случая ответникът е престоял в болничното заведение само
няколко часа и е напуснал самоволно. Районният съд аргументира, че са неоснователни
възраженията на особения представител на ответника, че е нарушено правото на
пациента на отказ от лечение, което е негово субективно право и в случая е
упражнено от ответника, който е бил приет като пациент в лечебното заведение.
Пациентът има право да прекъсне лечението си, но в този случай е приложима
разпоредбата на чл. 98 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/, която гласи, че
в случаите, когато медицинските услуги не се оказват по договор с Националната
здравноосигурителна каса и не се предоставят по реда на чл. 82 от Закона за
здравето, лечебните заведения формират цена. Ответникът е подписал декларация и
с подписа си е удостоверил, че е запознат с това обстоятелство. Предвид на незавършването
на клиничната пътека, то ответникът следва да заплати на ищеца оказаната
медицинска помощ и други услуги. Обосновава, че от приетата по делото епикриза,
както и от приложениете писмени доказателства за извършените изследвания и
неоспореното от страните заключение на съдебно – медицинската експертиза, са се
установили извършените по отношение на
ответника дейности до момента на напускането от ответника на лечебното
заведение. В конкретния случай основание
за заплащане на претендираните суми е сключения договор между страните за
оказване на медицинска помощ чрез изразеното съгласие на пациента, материализирано
в съответната декларация, както и обстоятелството, че ответникът е напуснал
лечебното заведение преди завършване на клиничната пътека, в който случай,
здравноосигуреният пациент дължи заплащане на услугите по Ценоразписа на
лечебното заведение, с който той е декларирал, че е запознат. Установили са се
и стойността на извършените диагностични процедури, както и осчетоводяване на
сумите в счетоводството на ищеца. Районният съд се позовава и на съдебна практика - Решение №
703/31.05.2019г. по възз.гр.д. № 773/2019 г. на ПдОС – IX гр.с.
С
въззивната жалба на Н.М.Д., чрез особения
представител адв.П.А., се възразява
срещу направените правни изводи с атакуваното решение и намира същото за неправилно и необосновано.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Първото
основното възражение се отнася до това, че неправилен е изводът на Районния
съд, че на ответника не била оказана медицинска помощ при спешно състояние,
каквато е хипотезата на чл.82 т.1 от Закона за здравето. В тази връзка счита и
необоснован и следващия извод, че се дължи заплащането на медицинската помощ.
Поддържа, че съгласно действащите към процесния период нормативни разпоредби, ответникът
не дължи заплащане за проведеното му лечение, тъй като до хоспитализацията му с
направление от спешното отделение, лечението му е оказано като спешна медицинска помощ. С жалбата се въвежда
оплакване и че не е налице и другата отрицателна предпоставка за уважаване на
иска, а именно – медицинските услуги да не са били оказани по договор с НЗОК. След
като ответникът има качеството на здравноосигурено лице, което обстоятелство е
признато от ищеца в представените медицински документи и няма спор затова по
делото, то медицинските услуги следва да се считат за оказани по договор с
НЗОК. На следващо място, възразява, че неоснователно от Районния съд не е
прието за основателно възражението, че задължаването на пациент да заплати
лечението си при упражняването на правото на отказ от лечение представлява
недопустимо ограничаване на това негово субективно право. Също така, се
възразява, че не били изложени мотиви в решението по другото основно
възражение, че декларацията в частта, в
която пациентът поема задължение да заплати за лечението си, е нищожна и не може да породи валидно
задължение за ответника. Счита, че съдържанието й е подвеждащо, тъй като се
уреждали различни по предмет отношения. Намира, че декларацията е нищожна и на
осн. чл.44 от ЗЗД, доколкото разпоредбата не допуска едностранното
волеизявление на ответника да доведе до пораждане на задължения.
Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да се оставят без
уважение. Пациентът Н.М.Д. е посетил Отделение по
спешна медицина на УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, транспортиран с линейка от ЦСМП.
Съгласно Лист, съставен на същата дата 23.08.2016г., в 19,30 часа, във Втора
клиника по хирургия, след извършен преглед от д-р К. А., диагностичната и
лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ,
поради което и пациентът се предлага за хоспитализация. От същия издаден Лист,
се чете, че пациентът е напуснал на 23.08.2016, в 22,44 часа. Преди да напусне, същият пациент е подписал „Декларация за информирано съгласие за оказване на
болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури“, в която е
записано изрично /в раздел II/, че е запознат с
условията, при които НЗОК заплаща на лечебното заведение извършената дейност,
както и че НЗОК нямало да заплати за оказаната болнична помощ, когато не е
завършен алгоритъма на клиничната пътека. В тази
насока, по отношение на възраженията, въведени в жалбата за подвеждащо
съдържание и нищожност, следва да се посочи, че същите не подлежат на
разглеждане /същото е сторил и Районният съд/, защото имат материално правен
ефект. Ето защо, могат да бъдат направени само лично от страната, респ. от неин
пълномощник на договорно основание, но не и от особен представител, който може
да извършва процесуални действия в обхвата на процесуалното представителство по
делото, по което е назначен, но не и такива, свързани с материално-правната сфера. На следващо място, няма спор, че
пациентът, подписвайки Декларацията, е напуснал, но след като междувременно са
му извършени някои от предвидените медицински изследвания, описани в издадената
Епикриза на 23.08.2016г., която съставлява официален свидетелстващ документ. Отразени са извършените му инвазивни, диагностични и терапевтични процедури. Посочено е, че
пациентът е хоспитализиран и поставен под наблюдение, като му е назначено
консервативно лечение. Записано е, че пациентът е пожелал да напусне своеволно пределите на клиниката,
въпреки обяснените рискове за здравословното му състояние. Записано е също, че се
подписал в ИЗ. При това положение и така оформените документи, се налага извод,
че е налице самоволно напускане и последицата е, че трябва да се заплатят вече
направените му изследвания. Без уважение следва да се оставят възраженията с
жалбата, че е налице оказана медицинска помощ при условията на спешно
състояние. Това не е така, защото с Направление за хоспитализация от
23.08.2016г. е насочен за лекуване по
клинична пътека № 197 с минимален болничен престой от 2 дни. Не е нарушено и правото на отказ от лечение,
каквото е следващото въведено оплакване, защото пациентът е приел да бъде
лекуван и респективно е и приет като пациент, като са му направени описаните
изследвания, за които ищецът претендира да му бъдат заплатени по предварително
обявения „Ценоразпис на
медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги
от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, на осн. чл.98 от Закона за лечебните заведения във вр. с чл.82 от Закона за здравето.
Относно необходимостта на конкретните действително
извършени медицински манипулации по делото е налице приета СМЕ, изпълнена от
д-р А. Б.. Направени са основни констатации, че индикациите за хоспитализация на пациента са
спазени и същият е хоспитализиран правомерно по
посочената клинична пътека. Извършените изследвания са били абсолютно необходими за
диагностицирането и адекватното лечение на пациента. И двете описани травми – коремната и черепно –
мозъчната, са потенциално опасни за живота
на пациента.
От заключението на ССЕ на в.л.С.
К., приета в съд. заседание на 04.07.2019г., се констатира, че в счетоводството
на УМБАЛ „Св.Георги“ по с/ка 411 / „Пациенти“/ е открита аналитична счетоводна
партида на пациент Н.М.Д.. Експертът не е
установил плащане по партидата –неплатени медицински услуги.
Решението
се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Разноски.
Съобразно
правния резултат на осн.чл.78 ал.1 във вр. с чл.47 ал.6 от ГПК жалбоподателят Н.М.Д. ще бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна /респ. ищец в производството сумата 300 лв. за направени
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство чрез назначения
особен представител във въззивна
инстанция.
Обжалваемост.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение № 1888/10.06.2020г. на Районен съд – Пловдив, V гр.с., по гр.д.№ 18153/2018г.
Осъжда Н.М.Д., ЕГН- **********,***, да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66, сумата 300 лв.
за
направени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
чрез назначения особен представител по възз.гр.д.№ 1551/2020г. по описа на Окръжен съд –Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :