№ 4
гр. Раднево, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Административно наказателно
дело № 20235520200292 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба /вх. № УРИ 327000-1085 от 13.02.2023 г. на РУ–
Раднево/, подадена от Д. В. В., ЕГН **********, от гр. Раднево, кв. ********,
против НП № 22-0327-000469 от 01.09.2022г. на началника на РУ-Раднево
при ОДМВР- Стара Загора, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т.2
ЗДвП. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява
лично и претендира за отмяна на НП, поради неизвършване на нарушението,
което му е вменено с обжалваното НП. Упълномощеният от жалбоподателя
процесуален представител също моли за отмяна на атакуваното НП.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, не
взема становище по същество.
Представител на РП-Стара Загора, ТО-Раднево, не се явява в съдебното
заседание, не взима становище по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /НП е връчено на
1
30.01.2023 г., а жалбата е подадена на 13.02.2023 г./, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното, установено от фактическа страна:
На 10.08.2022 г. около 12:20 часа в гр. Раднево на ул. „Митьо Станев” –
вход на кв. „Кантона” в посока север-юг, жалбоподателят Д. В. В. е
управлявал лек автомобил ******** с рег. № ********, собственост на
А.В.А., като в автомобила на предна пасажерска седалка е бил и свидетелят
Д.А.П.. Двамата били преди това в магазин Фея и след това тръгнали с
автомобила да се прибират, без да сложат обезопасителни колани.
Жалбоподателят движейки се напред, видял патрул на РУ-Раднево,
паникьосал се, стреснал се и натиснал силно спирачката, с което се нарушила
устойчивостта на МПС на пътя, същият се насочил първоначално наляво,
след което надясно на пътното платно, изменяйки посоката му на движение, с
което се завъртял около оста си на 90 градуса и застанал перпендикулярно на
пътното платно в същата лента, в която се движи. Издаденият шум от
сцеплението на автомобилните гуми с пътната настилка привлякла
вниманието на патрулиращите служители на РУ-Раднево, свидетелите Й. Ч. и
Е. В., които видели завъртането на автомобила, след което пристъпили към
неговото спиране чрез използване на стоп-палка за проверка, което водачът
възприел и отишъл с автомобила и спрял за проверка при полицейските
служители.
Като резултат от извършената проверка е издаден АУАН бл. № 048117
от 10.08.2022 г. Актът е съставен на място на проверката в присъствие на
жалбоподателя, предявен е и му е връчен с вписано възражение от
жалбоподетеля. Въз основа на АУАН бл. № 048117 от 10.08.2022 г. е
издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя са наложени следните
наказания: „глоба” в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства: писмените доказателства, в това число АУАН и НП; гласните
доказателства от разпит на свидетелите Й. М. Ч., Е. В. В. и Д.А.П..
Показанията на свидетелите са абсолютно идентични,
безпротиворечиви, съответстващи на писмените доказателства, не оставят
съмнение в достоверността им, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Възприетото от полицейските служители напълно отговаря на посоченото от
2
жалбоподателя и свидетеля очевидец, неговия спътник в автомобила.
Причините за ситуацията няма как да са били известни на полицейските
служители, чието внимание е привлечено именно от издадения шум при
сцеплението на гумите на автомобила с пътната настилка, но за сметка на
това пък причината се установява от показанията на свидетеля очевидец,
която напълно кореспондира с другите доказателства, на фона на признатото
друго извършено от водача нарушение – непоставен обезопасителен колан и
неговото притеснение от този факт при виждането на полицейските
служители.
На база така установените фактически обстоятелства, след
преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в
съвкупност, съдът намира следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност. В хода на административно-
наказателната процедура не са нарушени установените законови норми
относно сроковете и процедурите на съставянето на АУАН и НП. Спазени са
сроковете по чл. 34 ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна
давност по чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, както относно съставянето
на АУАН, така и при издаването на НП. Актът е съставен в присъствие на
жалбоподателя и връчен на последния срещу подпис, а НП е издадено след
изтичане на 7-дневния срок, така че жалбоподателят да има възможност да
направи възражения по акта. Съдът не установи процесуални пропуски в тази
насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на
АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е
спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. В резултат на проведената
служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в
хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и
издаване на НП, които да обуславят неговата незаконосъобразност. Отделно
от това вече с влязлото в закона сила съдебно решение № 215 от 06.11.2023 г.
по КАНД № 182/2023 г. на Административен съд – Стара Загора е решен
въпросът за липсата на допуснато процесуално нарушение, засягащо правото
на защита на жалбоподателя, с оглед връчването на жалбоподателя на
нечетлив препис от АУАН.
Съдът обаче намира, че по същество жалбата е основателна и НП е
незаконосъобразно поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗдВП предвижда, че се наказва с
3
лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба в размер на
3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания
по пътищата отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
случая в НП е посочено като основание предложение 3 на посочената
разпоредба, в частта за използване на МПС за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Последната хипотеза на санкционната норма касае действие, което законът
изрично забранява в чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Настоящият съдебен състав счита, че от така установената фактическа
обстановка не може да се прави извод за осъществено нарушение от страна на
жалбоподателя на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП. Тази законова хипотеза касае
случаите, когато водач или водачи на МПС ползват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, и се осъществява когато водач
или водачи на МПС умишлено привеждат автомобила си в състояние на
въртене на гуми и то в смисъла на тъй наречения „дрифт”, което действие е
по-продължително във времето, чрез множество действия, като например
многократно форсиране на двигателя и многократно поднасяне и дори
завъртане на автомобила на платното за движение. Еднократното изпускане
на управлението на автомобила и неговото завъртане косо на лентата за
движение не покрива съставът на нарушението, описано чл. 175б, ал. 1,
предл. 3 ЗДвП.
Не се установява по делото жалбоподателят да е управлявал автомобила
с превишена скорост, което значи, че скоростта е била в рамките на
разрешената, още повече те да са тъкмо потеглили от магазин Фея, който бил
на около 100-150 метра от входа за квартала, където са отивали, тоест няма
възможност за увеличение на скоростта до значителни стойности. Известното
на жаргонен език „дрифтене“ изисква привеждане на автомобила рязко в
бързо движение и след това чрез използване на спирачките и газта на
автомобила и навиване на волана да се завърти на една страна с превъртане на
гумите при подадена газ. В случая изсвистяването на гумите не са вследствие
на „дрифт“, а от силно натисната спирачка, при което се получава тъй
нареченото сцепление между гумата и пътната настилка. Именно и в тая
връзка се е стигнало до окончателно спиране на автомобила косо на пътното
платно в случая, докато при „дрифт“ същият е следвало да продължи
движението си. В конкретния случай жалбоподателят е насочил първо
4
автомобила наляво, след което надясно, като по този начин автомобилът се е
завъртял около оста си на 90˚ и е застанал перпендикулярно на пътното
платно в същата посока, като това действие не може да се квалифицира като
нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗдВП. В тази част улицата е свободна
от препятствия, а именно и фактът, че се е случило на няколко десетки метра
от полицейските служители, напълно обосновава факта да липсва извършено
нарушение от жалбоподателя чрез „дрифт“, а да е натиснал рязко спирачката
от притеснение при фиксиране на полицейския патрул.
Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй
като се установи жалбоподателят да не е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК
се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс. Тъй като съдът отменя наказателното постановление, то
на жалбоподателя следва да се присъдят и направените по делото разноски в
размер на адвокатско възнаграждение за един адвокат - в размер на 400 лева
за производството пред въззивната инстанция, които са изплатени изцяло и в
брой, както се сочи в представения договор за правна помощ /л.22 от първото
въззивно производство/, както и разноските за един адвокат – в размер на 300
лв. за производството пред касационното производство, които също са
изплатени в брой и изцяло, видно от представения договор за правна помощ в
касационното дело /л.13 от касационното дело/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3, т. 1 ЗАНН,
Районен съд - Раднево
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 22-
0327-000469 от 01.09.2022 г., издадено от И.В. И. - началник на РУ – Раднево
при ОД на МВР – Стара Загора, упълномощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание
чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено на Д. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ********,
административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б,
т. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на Д.
В. В., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ********, сумата от 400 лева
(четиристотин лева), представляваща разноски за въззивното производство и
сумата от 300 лева (триста лева), представляваща разноски за касационното
производство.
Решението, съгласно чл. 63в ЗАНН, може да се обжалва с касационна
жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда
на глава 12 от Административнопроцесуалния кодекс, пред Административен
съд – Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6