Решение по дело №288/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Е. Д. К., [ЕГН], чрез процесуалния представител адв. И. М., против Решение с рег.№ 63-00—461/6/ от 31.01.2024г. , издадено от секретар на Община Бургас.

В сезиращата жалба се посочва, че отказът е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Сочи, че майката не е оспорила заявлението за припознаване и е следвало пряко да се приложи чл.8 от ЕКПЧ, тъй като отказът жалбоподателят да бъде вписан като родител е нарушение на правото на личен и семеен живот.

Ответникът, редовно призован, не се явява. Явява се юк Х., надлежно упълномощен, който изразява становище за законосъобразност на издадения административен акт. Не претендира разноски.

Заинтересованата страна Г. Х. редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“-Бургас, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е депозирал заявление с рег.№ 63-00-461 от 28.09.2023г. по чл. 65, ал. 1 от СК, което се отнася до припознаването на детето Д. Г. Х. с майка Г. Х. и баща неизвестен. Заявлението е нотариална заверка на подписите на жалбоподателя и Г. Х.. Приложена е декларация за припознаване от Е. Д. К., в която е декларирал, че детето родено на 27.05.2017г. от майка Г. Х. е негово рожденно дете. Декларацията е нотариална заверка на подписа.

Последвало е писмо, подписано от Директор на Дирекция „Гражданска регистрация на населението“ при Община Бургас, което е изпратено до Е. Д. К., Г. Д. Х. и АД „Ч., П. и Кристина Иванова“. В писмото е посочено, че искането е за припознаване на починало дете Д. Г. Х., починал на 29.08.2023г., поради което не са налице за вписване на припознаването.

Писмото е оспорено пред Административен съд-Бургас и с Решение № 51 от 03.01.2024г. е обявена неговата нищожност, поради некомпетентност на издателя и преписката е върната на Община Бургас за разглеждане на заявлението и произнасяне по него от компетентния орган по чл.35, ал.3 от ЗГР.

След връщането е издаден оспорения в настоящото производство акт- Решение №63-00-461/6/ от 31.01.2024г., издадено от Секретаря на Община Бургас, с което на основание чл.64 ал.1 от СК е отказано вписване на искането за припознаване от баща Е. Д. К., [ЕГН] в акта за раждане на детето Д. Г. Х., [ЕГН], починал на 29.08.2023г., не оставил низходящи.

След служебна проверка в регистрите на НБД“Население“ в мотивите на решението е посочено, че лицето Д. Г. Х. е роден на 27.05.2017г., в Община Бургас, за което има съставен акт за раждане № ІІ-444 от 31.05.2017г. с посочена майка Г. Д. Х. и без произход от баща. Л. Д. Г. Х. е починало на 28.08.2023г., за което е съставен Акт за смърт №5 от 29.08.2023г., издаден от кметство [населено място] и не е оставил низходящи.

Посочените обстоятелства се установяват от приложените по делото акт за раждане № ІІ-444 от 31.05.2017г., Акт за смърт №5 от 29.08.2023г., издаден от кметство [населено място], справки от НБД „Население“ по отношение на Д. Г. Х., Е. Д. К., Г. Д. Х..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 150 от АПК, в предвидения в закона срок и е насочена срещу акт, който подлежи на оспорване.

Настоящият съдебен състав, при така установеното от фактическа страна намира, че вписването на припознаване представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за администрацията, нормативно регламентирана от разпоредбите на чл. 49, изр. 3 ЗГР и чл. 64 – чл. 66 СК. Съобразно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Атакуваният акт притежава белезите на индивидуален административен акт, съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 21, ал. 3 АПК, във връзка § 8 от ПЗР на АПК - административна услуга.

Оспореният отказ е постановен от компетентен административен орган длъжностно лице от общинската администрация, на което е възложена функция на длъжностно лице по гражданско състояние на територията на общината, съгласно чл. 35, ал. 3 ЗГР, от кмета на Бургас със Заповед № 3970/28.12.2023 г. на Кмета на Община Бургас. Съгласно чл. 35, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация, каквото делегиране на правомощия е извършено с цитираната заповед.

Припознаването, по смисъла на СК, е нормативно признат способ за установяване на произход и от двамата родители, без участието на съда, като то възниква с подаване на заявление, но при наличие на нормативноустановени предпоставки- дете с неустановен произход, включително заченато дете или починало, но оставило низходящи.

От събраните по делото доказателства се установява, че в акта за раждане № ІІ-444 от 31.05.2017г. на детето Д. Г. Х. не е вписан баща, от което следва, че е с неустановен произход от бащата, поради което е налице първата предпоставка за припознаването му, но при спазване и на останалите законови изисквания. На 28.08.2023г. детето е починало и на 28.09.2023г. жалбоподателят е подал писмено заявление с нотариална заверка на подписа от 11.09.2023г. за припознаване на починалото малолетно дете.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.1 от СК Всеки родител може да припознае своето дете, като могат да бъдат припознати и починали деца, но само когато са оставили низходящи. Видно от представените справки от НБД „Население“, а и с оглед възрастта на която е починало не се установява детето да е оставило низходящи.

Настоящият съдебен състав намира, че предвид изричната разпоредба на чл.64, ал. 1, изр. 2 от СК е налице законовоустановена пречка за вписване на жалбоподателя за баща на детето, чрез припознаване, а именно детето е починало и не е оставило низходящи.

В жалбата се излагат съображения в посока на директно приложение на чл.8 от ЕКПЧ. В решението си от 8.12.2016 г., пето отделение на ЕСПЧ - дело Л. Д. И П. K. срещу България (Жалби № 7949/11 и 45522/13), съдът развива подробни съображения, че основната цел на чл. 8 от Конвенцията е да защити лицето от произволна намеса на държавните органи. Към това отрицателно задължение могат да се прибавят и присъщите положителни задължения за действителното зачитане на личния живот. И в двата случая трябва да се има предвид справедливия баланс между конкуриращите се интереси на лицето и на обществото като цяло; по същия начин, и по двата случая, държавата се ползва с определена свобода на преценка (Mizzi c. Malte, no 26111/02, §§ 105-106, Rуїaсski, §§ 60-61 и Nylund, цитирано по-горе). Посочено е, че държавата следва да има възможност за преценка, когато отказва да признае припознаването, като сочи два основни отправни пункта за обхвата на преценката, а именно когато делото е свързано с особено важен аспект от съществуването или самоличността на едно лице, обхватът на преценка на държавата обикновено е ограничен. Когато обаче делото повдига деликатни морални или етични въпроси, обхватът на свобода на преценката е по-обширен. Също така обхватът на свобода на преценката е обширен като цяло, когато държавата трябва да балансира между конкуриращи се лични и обществени интереси, както и между различни права, защитавани от Конвенцията /A. L. c. Pologne, no 28609/08, § 68, 18 февруари 2014 г., и Mandet c. France, no 30955/12, § 52, 14 януари 2016 г. / . На първо място има законова регламентация на тези отношения, като както е посочено по-горе не се допуска припознаване на лице, което е починало и не е оставило низходящи, т.е. отказът е в пълно съответствие на тази законодателна уредба. От съществено значение, в случая е че детето е родено на 27.05.2017г., като до датата на смъртта му -28.08.2023г. са изтекли повече от 6 години, през които жалбоподателят не е предприел действия за припознаване на детето и едва след неговата смърт е депозирал заявление. Тези обстоятелства не могат да мотивират извод, че макар да следва да се зачете правото на личен и семеен живот, това е необходимо за преследване на легитимна цел. Или при условие, че през шестте години жалбоподателят не е предприел действия да декларира твърдяната от него биологична връзка с детето се задава въпросът каква цел се преследва да извърши това, след като са преустановени и е невъзможно да се развиват отношенията, както в личен, така и в семеен план.

Предвид изложеното съдът намира, че отказът е валиден, постановен при спазване на формата и процесуалните правила, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и са налице материалноправните предпоставки за издаването му, поради което е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена.

Предвид изходът от спора разноски се дължат на ответника, но искане не е направено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХХІІ-ри състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Е. Д. К., [ЕГН], чрез процесуалния представител адв. И. М., против Решение с рег.№ 63-00—461/6/ от 31.01.2024г. , издадено от секретар на Община Бургас.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.