Решение по дело №556/2010 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1043
Дата: 12 юли 2010 г.
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20107180700556
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 март 2010 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1043

 

гр. Пловдив, 12 юли 2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на шести юли, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Веселина Елкина, като разгледа административно дело №556 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

            Т.С.Н.,***, обжалва отказ на главния архитект на община Родопи, материализиран в писмо с Изх.№94-23-277 от 09.03.2010г., да бъде издадено удостоверение за търпимост на строежи, представляващи “едноетажна с изба жилищна сграда, със застроена площ на етажа от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м.”, както и “стопанска постройка с площ от 15 кв.м.”, построени в урегулиран поземлен имот (УПИ) І-131, кв.16 по плана на село Брани поле. Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и изпращане преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът- община Родопи, представлявана от юрисконсулт Б.Т.- пълномощник, представя писмено становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

По делото не са ангажирани доказателства за датата на получаване на писмо с Изх.№94-23-277 от 09.03.2010г. (лист 7) от страна на жалбоподателя, но тъй като жалбата (листи 2-5) е постъпила в съда на 16.03.2010г., т.е. преди изобщо да са изтекли 14 дни от постановяването на акта, то същата се явява подадена в законоустановения срок. Освен това, удостоверението за търпимост на строеж по смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ представлява документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения и има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК. Отказът да бъде издаден такъв документ засяга законни права и интереси на жалбоподателя, поради което подлежи на съдебно оспорване, респективно налице е правен интерес по отношение на заявеното оспорване. Следователно, като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е започнало по заявление на жалбоподателя Н. с Вх.№94-23-277 от 17.08.2009г. (лист 27, 42), адресирано до главния архитект на община Родопи, явяващ се компетентния за целта орган, да му бъде издадено удостоверение за търпимост на строежи- “едноетажна с изба жилищна сграда, със застроена площ на етажа от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м.”, както и “стопанска постройка с площ от 15 кв.м.” Към заявлението били приложени декларация, че строежите са изпълнени преди 1980г. (лист 28, 43), скица с №568 от 27.03.2008г. (лист 29, 44) и нотариален акт от 31.07.2007г., с №120, том ІІ, рег. №2233, Н.дело №291/31.07.2007г. (листи 30-31, 45-46). С писмо Изх.№94-23-277 от 21.08.2009г. на заместник кмета на община Родопи (лист 41), било отговорено на Тотев, че исканото удостоверение не може да бъде издадено, тъй като разположението на съществуващата сграда не отговаря на одобреното ЗРП (застроителен и регулационен план) на с. Брани поле. Тотев оспорил отказа, за което е било образувано административно дело №1469 по описа на Административен съд- Пловдив за 2009г., ХV-ти състав. С Решение №144 от 08.02.2010г. (листи 8-11) отказът бил обявен за нищожен, а преписката е била изпратена за произнасяне на компетентния орган. В изпълнение на посоченото съдебно решение е постановен отказът, предмет на настоящето производство.

На първо място, както бе посочено вече актът е издаден от компетентен орган.

На следващо място, търпими строежи по смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ са тези, които са изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове (ПУП) и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон /ЗУТ/.

В случая, ПУП на село Брани поле е ЗРП, одобрен със Заповед №327 от 1975г., извадка от който е лист 60 по делото. Видно от ПУП, както и от заключението на вещото лице В.Г. (листи 78-82) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), процесната “едноетажна с изба жилищна сграда, със застроена площ на етажа от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м.” е заснета в плана със сигнатура “ПЖ” (паянтова жилищна сграда) и е изпълнена по уличната и регулационната линия на УПИ І-131 със съседния нему от юг УПИ Х-130, а в скица №1 към СТЕ е означена с червена цифра “1”. Стопанската постройка с площ от 15 кв.м. е заснета в плана със сигнатура “ПС” (паянтова стопанска), изпълнена е свързано със сградата “ПЖ” на регулационната линия между УПИ І-131 и УПИ Х-130 и е означена с червена цифра “2” в скица №1 към СТЕ. Със Заповед №358 от 29.05.1995г. (лист 59) е одобрено изменение на ЗРП в част “регулация”, като към УПИ І-131 е придадена част от УПИ Х-130, а от УПИ І-131 е придадена част към УПИ ІІ-132, съгласно графичната част към заповедта (лист 60).

Предвид обстоятелството, че процесните сгради са заснети в ЗРП/ПУП още към 1975г, то следва да се приеме за несъмнено установено, че процесните строежи са били изпълнени преди 7 април 1987г.

Според действалата към момента на одобрение на ЗРП/ПУП разпоредба на чл.48, ал.1, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ, отм.), планът установява дворищнорегулационните парцели, чиито граници трябва по възможност да са успоредни на заварени в парцела масивни сгради (чл.53, ал.3 от ППЗТСУ, отм.). Според чл.6, ал.1 от издадената за прилагането на ЗТСУ, отм. и ППЗТСУ, отм. Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (Наредба №5, отм.), външната строителна линия може да съвпада с уличнорегулационната линия или да се намира на определено разстояние от нея навътре в парцела (комплекса), а според чл.8, ал.1 от Наредба №5, отм., застрояването в парцелите и комплексите е свободно или свързано. Свързаното застрояване представлява опиране на сградите една до друга с калканна стена, която представлява външна стена без стряха, разположена на регулационната линия със съседния парцел или в самия парцел, когато той е съсобствен (чл.18, ал.1 от Наредба №5, отм.), като дължината на калканната стена не може да надминава 16 метра (чл.18, ал.2 от Наредба №5, отм.). Процесните сгради имат по една стена, разположена по южната регулационна линия на УПИ І-131, поради което тези стени представляват калканни стени по смисъла на Наредба №5, отм.

Според заключението на вещото лице Стефан Жеков (листи 77-82, дело №1469/2009г.) по назначената СТЕ, прието неоспорено по дело №1496/2009г. и което съдът кредитира изцяло, означената с “ПЖ” сграда в ЗРП се състои от две части, условно обозначени като “източна” и “западна”. Общата дължина на стените им, разположени на регулационната линия с УПИ Х-130 е равна на сбора от разстоянията 9,40 м. и 6,00 м. или общо 15,40 м. От своя страна, дължината на калканната стена на сградата “ПС” е 5,45 м. Т.е. дължината на калканните стени на сградите “ПЖ”/1 и “ПС”/2 е общо 20,85 м., която дължина е по-голяма от пределно допустимата по чл.18, ал.2 от Наредба №5, отм. Независимо от посоченото обстоятелство обаче, УПИ І-131 е ъглов парцел, видно от извадката от плана, и като такъв има две дълбочини на застрояване, съответно към УПИ Х-130 и към УПИ ІІ-132. Ето защо, спрямо него е приложима разпоредбата на чл.13, ал.3 от Наредба №5, отм., според която едната от дълбочините на застрояване е най-много 16 м, а другата може да бъде и повече - съобразно размера на по-дългата страна на парцела при спазване изискванията на чл.чл.10, 11 и 12 от наредбата. В случая, по-дългата страна на УПИ І-131 е тази по регулационната линия с УПИ Х-130 и съответно изпълнената по тази линия обща калканна на сградите “ПЖ” и “ПС” може да бъде по-голяма от 16 м.

Следователно, начинът на изпълнение на процесните сгради е в съответствие, както със ЗРП към датата на одобряването му, така и с действалите правила и нормативи към онзи момент.

На следващо място, според разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗУТ, допълващото застрояване в УПИ се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на ПУП, а според §6, ал.1 от ДР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си. В случая, ЗРП на село Брани поле не предвижда запазването на процесните сгради, поради което същите са допустими с виза за проучване и проектиране по чл.140 от закона, издадена от главния архитект на общината (чл.41, ал.2 от ЗУТ), като не се допуска застрояване, с което се превишават зададените с ПУП устройствени показатели за съответния УПИ (чл.42, ал.3 от ЗУТ). Видно от ЗРП за УПИ І-131 е предвидено двуетажно основно застрояване, чиято височина е до 8,5 м. съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №5, отм. или ниско по характер застрояване по смисъла на чл.23, ал.1, т.1 от ЗУТ.

Според чл.19, ал.1 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба №7), УПИ за ниско жилищно застрояване в жилищни територии се застрояват в съответствие с посочените в тази норма устройствени показатели. Видно от СТЕ, към момента на подаване на заявлението за издаване на удостоверение за търпимост на строежите, достигнатият в имота показател за плътност (процент) на застрояване /Пзастр/, представляващ отношението на сбора от застроените площи на основното и допълващото застрояване /280 кв.м./ спрямо площта на УПИ /636 кв.м./, изразено в процент (§5, т.17 от ДР на ЗУТ и чл.9, ал.1 от Наредба №7), е от 44%, при определени стойности по чл.19, ал.1 от Наредба №7 от 20% до 60%, или Пзастр за УПИ І-131 е в рамките на допустимите стойности. Показателят за интензивността на застрояване (Кинт), представляващ отношението на разгънатата застроена площ към площта на УПИ, изразено в абсолютно число (§5, т.19 от ДР на ЗУТ и чл.10 от Наредба №7), в случая е 0,44 при максимално допустима стойност от 1,2, съгласно чл.19, ал.1 от Наредба №7, или същият е в съответствие с установените норми. Показателят за процент на озеленяване на УПИ /Позел/, представляващ отношението на площта под естествена растителна покривка спрямо площта на имота, изразено в процент (чл.11, ал.1 от Наредба №7) за УПИ І-131 е от 56%, при допустими стойности по Наредба №7 от 40% до 60%. Т.е. изпълненото застрояване в УПИ І-131 не надвишава установените от Наредба №7, респективно от ПУП/ЗРП показатели за застрояване, поради което същото е в съответствие с изискването на чл.42, ал.3 от ЗУТ.

При така установената фактическа обстановка, сградите, за които е било поискано издаване на удостоверение за търпимост, се явяват изпълнени без противоречие с правилата и нормативите, действали към момента на изграждането им, както и в съответствие с установените правила и нормативи от ЗУТ и актовете по прилагането му, поради което същите представляват търпими строежи по смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, а оспореният отказ на главния архитект на община Родопи се явява незаконосъобразен.

Поради изложените съображения, съдът намира жалбата за основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а преписката да бъде изпратена на компетентния орган за постановяване на законосъобразен акт, предвид естеството на въпроса, което не позволява разрешаването му по същество от съда. По делото няма направено искане за присъждане на разноски, поради което такива и не следва да бъдат присъждани.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказ на главния архитект на община Родопи, материализиран в писмо с Изх.№94-23-277 от 09.03.2010г., да бъде издадено удостоверение за търпимост на строежи, представляващи “едноетажна с изба жилищна сграда, със застроена площ на етажа от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м.”, както и “стопанска постройка с площ от 15 кв.м.”, построени в УПИ І-131, кв.16 по плана на село Брани поле.

ИЗПРАЩА преписката на главния архитект на община Родопи за издаване на удостоверение за търпимост на строежите, представляващи “едноетажна с изба жилищна сграда, със застроена площ на етажа от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м.”, както и “стопанска постройка с площ от 15 кв.м.”, построени в УПИ І-131, кв.16 по плана на село Брани поле.

ОПРЕДЕЛЯ срок за изпълнение на решението от 14 дни, считано от датата на влизането му в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/