Р Е Ш
Е Н И Е
№ 24 юни 2009
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският районен съд, гражданско отделение, VІІ състав, в публично заседание на.........8 юни 2009..................година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.М.
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря.............Н.К......................................и с участието на
прокурора.........................................................................,
като разгледа докладваното от ……съдията М.…*** по описа за 2008 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Х.Д.М. *** Загора срещу „Вега” ООД,
представлявано от управителя Георги Тенев Георгиев, със седалище в гр. Стара
Загора, с която са предявени два обективно и субективно съединени иска за
защита на вещно право на собственост – по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС.
Ищецът твърди, че е наследник
на Димо М. Станев, починал на 20.02.1976 г. в гр. Стара Загора. С решение № 239
от 29.12.1998 г. на РС Стара Загора било признато и определено за
възстановяване правото на собственост на наследниците на наследодателя във
възстановими стари реални граници върху нива от 2,5 дка, ІІІ категория, в м.
Туз йолу в землището на гр. Стара Загора. Въз основа на това решение ПК-Стара
Загора издала друго - № 50-14 от 01.06.1999 г. за възстановяване на имота в
реални граници. Ищецът твърди, че с договор за доброволна делба този земеделски
имот от 2,352 дка, представляващ имот № 009995 по плана за земеразделяне, му се
паднал в дял. Твърди, че още при разглеждането на гр.д. № 759/1998 г. станало
ясно, че върху имота имало изградени през
Ответникът
„Вега” ООД чрез процесуалния си представител твърди, че е собственик на
четирите свинарника и на това основание осъществява владение върху тях и не
оспорва собствеността на ищеца върху реституирания му имот и не го препятства
да го ползва. Твърди, че не извършва неоснователни действия, които да пречат на
ищеца да ползва имота си. Твърди, че сградите не са незаконни, като построени без
строителни книжа. Тези сгради били включени в баланса на дружеството праводател
„Месокомбинат Стара Загора” АД и били елемент от ген. план.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становищата на страните и приложимото право, намери за установено следното:
Ищецът Х.Д.М. е наследник на Димо М. Станев,
починал на 20.02.1976 г. в гр. Стара Загора. Със заявление от 25.02.1992 г. до
ПК Стара Загора (сега ОСЗГ) той поискал на всички наследниците да бъде
възстановена собствеността върху 18,4 дка, в т.ч. и върху нива от 2,5 дка в м.
Туз йолу. За установяване на правото на собственост на общия наследодател
ищецът представил н.а. № 17 от 25.02.1949 г. за покупко-продажбба на 2,5 дка
нива в посочената местност със съседи: Димо М. от двете страни, път и
наследниците на Никола Канев. С решение № 51212 от 01.07.1993 г. ОСЗГ Стара
Загора признала и определила за възстановяване с план за земеразделяне правото
на собственост на наследниците на Димо М. Станев върху 6 ниви, в т.ч. и върху
нивата от 2,5 дка, ІІІ категория, м. Туз йолу. Пет години по-късно, със
заявление от 18.02.1998 г. ищецът М. поискал от ПК да коригира решение № 51212,
като му се издаде ново, с което нивата от 2,5 дка в м. Туз йолу да бъде
възстановена в реални граници. С решение № 52814 от 07.03.1998 г. ПК отказала
да възстанови нивата в реални граници. Това решение било обжалвано пред Старозагорския
районен съд по гр.д. № 759/1998 г. С решение № 239 от 29.12.1998 г. съдът
отменил атакуваното решение на ПК и признал и определил за възстановяване
правото на собственост на наследниците на Димо М. Станев във възстановими стари
реални граници на нива от 2,5 дка в м. Туз йолу, очертана със зелено на
скицата-приложение към заключението на в.л. Никола Драгнев. С решение № 50-14 от
01.06.1999 г. ПК възстановила правото на собственост на наследниците на Димо М.
в стари реални граници върху нива от 2,352 дка, представляваща имот № 009995 по
картата на землището. В решението е посочено, че то се издава в изпълнение на
чл.18д, ал.4 ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение № 52814 от 06.04.1999 г., което
не е представено по делото. С договор за доброволна делба от 10.01.2003 година
наследниците на Димо М. поделили земеделската земя, като в дял на ищеца се паднал
и той приел да получи земеделски имот от 2,352 дка, представляващ имот № 009995
по плана за земеразделяне, след което той се снабдил с констативен нотариален
акт от 16.09.2003 г.
От
заключението на вещото лице инж. Г. Стойков се установява, че процесният имот
попада върху имот № 001216 по плана за земеразделяне, влязъл в сила на
11.06.1999 г. По регистъра на собствеността имот № 001216 се води на „Вега” ООД
въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № 18 от 28.05.2004 г. За
предишни собственици са посочени Държавен поземлен фонд и „Месокомбинат Стара
Загора” АД. Върху имота има изградени 4 броя полумасивни сгради – свинарници.
На място имало изградена масивна ограда с бетонов фундамент и ламаринени
плоскости. Обстоятелството, че на място има изградена ограда се установява и от
показанията на свидетелите.
При така приетата фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Фактическият
състав на чл.108 ЗС съдържа три кумулативни елемента, от чието пряко и пълно
доказване в настоящия процес зависи основателността на предявения
ревандикационен иск. Ищецът следва да докаже правото си на собственост върху
имота. В това число, тъй като твърди, че е придобил имота, който е земеделска
земя, по силата на наследствено правоприемство и договор за доброволна делба,
ищецът следва да установи качеството си на наследник и притежаването на правото
на собственост от наследодателя, респ. на неговите наследници съобразно
спецификата във фактическия състав на възстановяването на собствеността в ЗСПЗЗ.
С други думи следва да установи и дали всички предпоставки за реституция на
чл.10 ЗСПЗЗ са налице, респ. липсата на пречки за реституирането на имота. Той
следва да установи и обстоятелството, че имотът се владее от ответника, а ответникът
от своя страна следва да докаже основанието, въз основа на което упражнява
фактическа власт върху имота. Ответникът твърди, че не оспорва правото на
собственост на ищеца, но фактът, че имотът е ограден, върху него са разположени
сгради и той се владее и ползва целия от дружеството ответник – постройките и
незастроения терен, на практика означава точно обратното и че е налице спор.
Освен това нотариалният акт, с който той се легитимира като собственик - № 18,
т.І, рег.№ 1196 от 28.05.2004 г., е за покупко-продажба на нива с № 01216 от
13,832 дка, в която според заключението на вещото лице са включени процесните
2,352 дка.
Ищецът черпи права от договор за доброволна
делба на земеделски земи и издаден въз основа на този договор констативен
нотариален акт, което при наличие на спор за материално право изисква
установяване на собствеността на праводателя на наследниците, както и успешно
проведена административна процедура за възстановяване на собствеността върху
тази земя по ЗСПЗЗ. По делото не се спори, че ищецът е наследник на Димо М. и че той е заявил за
възстановяване земеделска земя, което искане е напълно удовлетворено от ПК. Действително,
съгласно чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ решението на ПК, придружено със скица,
удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт
за собственост върху имота. Когато обаче възстановяването на собствеността се
извършва по административен ред, какъвто именно е реституцията на земеделските
земи по ЗСПЗЗ, при последващ спор за собственост лицата, в чиято полза е
издаден административният акт, следва да докажат наличието на материалните
предпоставки, обуславящи законосъобразното възникване на реституционния ефект в
тяхна полза (ТР № 6/2005 г., т.4, ОСГК; Р-917-2008, І г.о.). Това е така, защото в административната
процедура третото лице страна по спора за собственост не е участвало. Това лице
не е участвало и в съдебното производство по повод обжалването на решението на
ПК, поради което не е обвързано от силата на пресъденото нещо на
реституционното решение. С други думи съдът е задължен да упражни косвен
съдебен контрол, който обхваща както валидността (действителността) на
решението, така и дали са налице предвидените в закона условия за възстановяване
на земеделската земя в стари реални граници (Р-1186-
В
случая съдът намира, че решение №
50-14 от 01.06.1999 г. за възстановяване
на собствеността върху нивата от 2,352 дка в стари реални граници е нищожно, тъй като е издадено при липса
на материална компетентност. По заявлението за възстановяване на земеделските
земи ОСЗГ се е произнесла с решение още през
Няма
значение, че решение № 52814 е било атакувано пред съда с жалба по чл.14, ал.3
ЗСПЗЗ. Решението на съда не е задължително за съда, който разглежда спора за
собствеността и който следва сам да прецени всички обстоятелства във връзка с
принадлежността на правото на собственост (Р-1188-2008, ІV г.о.; Р-113-2005, ІV
г.о.; Р-289-2001, ІV г.о.; Р-1084-2008, ІІ г.о.; Р-1912-2002, ІV г.о.;
Р-1208-2008, V г.о.) Вън от горното, това решение е и неправилно, тъй като
съдът не само че не е констатирал нищожността на решението на ПК, което е било
атакувано пред него, но е и приложил неправилно материалния закон. Приемайки,
че сградите са построени без необходимите строителни книжа, съдът е приложил
разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Тя обаче се отнася до друга хипотеза –
тогава, когато земеделските земи са били включени в границите на урбанизираните
територии, определени с подробния устройствен план или околовръстния полигон.
От заключението на вещото лице инж. С. се установява, че процесната земеделска
земя е извън регулацията на кв. Кольо Ганчев както по сега действащия план на
града, така и по предходните. Това е и очевидно, тъй като имотът е елемент от
плана за земеразделяне на землището. В случая е била приложима разпоредбата на
чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, която обаче не предвижда изискване за законност на
строителството. С други думи извършеното строителство е пречка за
възстановяване на земеделската земя (Р-1200-2004, ІV г.о.; Р-391-2003, ІV г.о.;
Р-1992-2002, ІV г.о.; Р-410-2000, ІV г.о.; Р-940-2008, І г.о.; Р-115-2005, ІV
г.о.; Р-857-2008, ІІІ г.о.; Р-1186-2008, V г.о.; Р от 12.01.2007г., ІV „а” г.о.).
Тези съображения, обаче, стоят встрани от решаващия извод на съда за
нищожността на решението на ОСЗГ, с което процесният имот е бил възстановен в
стари реални граници, доколкото законосъобразността на този административен
акт, респ. правните му последици може да бъде обсъждана само ако той е валиден.
Едно нищожно решение не може да бъде нито законосъобразно, нито обратното.
С оглед на тези
съображения съдът намира, че ищецът не е собственик на претендирания от него
имот. Той не е бил възстановен на наследниците на Димо М. с валидно решение на
ОСЗГ. Последващата делба не е породила присъщите й правни последици, тъй като
на практика е бил поделен имот, който не е бил съсобственост на съделителите.
Както бе посочено по-горе нормата на чл.108 ЗС изисква кумулативното наличие на
три предпоставки, което обуславя основателността на ревандикационния иск.
Липсата на която и да е от тях води до неговата неоснователност, поради което
съдът намира, че, след като ищецът не е собственик, обстоятелството, че имотът
се владее от ответника е без значение.
Не следва да излагат съображения и за това дали ответникът има основание да
владее имота или не.
По иска по чл.109 ЗС ищецът също следва да докаже
също правото си на собственост върху процесния имот и тъй като това не се случи
успешно в производството по делото, този иск също е неоснователен. Ищецът няма
право върху имота, което ответникът да пречи да осъществява чрез неправомерни
въздействия или чрез поддържане на състояние, с което да пречи. Отново основанието
на ответника, въз основа на което осъществява въздействието върху имота, респ.
основанието, въз основа на което поддържа създаденото състояние, е без значение
по същите съображения.
Искане за
присъждане на разноски не е предявено,
поради което съдът няма да се произнася.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Х.Д.М. ***
Загора срещу „Вега” ООД, представлявано от управителя Георги Тенев Георгиев,
със седалище в гр. Стара Загора, искове по чл.108 ЗС – за предаване на
владението на собствен на ищеца имот, представляващ нива от 2,352 дка, ІІІ
категория, м. Туз йолу, представляваща имот № 009995 по плана за земеразделяне
на землището на гр. Стара Загора, и по чл.109 ЗС – за осъждане на ответника да
премахне четири полумасивни стопански сгради – свинарници, построени върху имот
№ 001216 по плана за земеразделяне на землището на гр. Стара Загора,
собственост на”Вега” ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: