Решение по дело №12862/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

София, 06.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - а състав, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                ИВАН КИРИМОВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов ч.гр.дело № 12862 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 435, ал. 2, т. 7, вр. чл. 78 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от В.В.В. и Д.В.В. – А. чрез процесуалния им представител адв. К.И. срещу постановление от 04.09.2019 г. на ЧСИ М.П., с което е отказано намаляване на приетите в полза на взискателя „Т.С.“ ЕАД разноски за процесуално представителство в размер на 100 лв., както и начислената по делото пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

В жалбата са наведени доводи, че атакуваното постановление е незаконосъобразно. Твърди се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което ;рисконсултското възнаграждение следва да бъде намалено до законоустановения минимум. Изложени са доводи, че процесуалният представител на взискателя е подал единствено бланкетна молба за образуване на изпълнителното дело, като в нея е възложил на основание чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител да събере дълга. Излага твърдения за неправилно изчисление от страна на съдебния изпълнител на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗСЧИ. Ето защо моли съда да отмени постановлението и да определи размер на възнаграждението от 50 лв., да намали разноските по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ до 192,83 лв. с ДДС. Направено е искане съдът да определи размерът на начислените обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ в изпълнителното производство. Претендира разноски в настоящето производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя „Т.С.“ ЕАД.

В мотивите си ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие СГС сочи, че подадената жалба е неоснователна. Твърди, че разноските за процесуално представителство на взискателя са съобразени със законовите разпоредби и същите не са прекомерни. Сочи и че начислената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е изчислена законосъобразно и съответства на материалния интерес по изпълнителното дело.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20198410401066 г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие СГС е образувано въз основа на молба от „Т.С.“ ЕАД от 02.07.2019 г. срещу Д.В.В. – А., ЕГН ********** и В.В.В., ЕГН **********, за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 1350,03 лв. - главница, ведно със законната лихва от 01.09.2016 г. до изплащане на вземането и лихва за забава за периода от 31.12.2013 г. до 23.08.2016 г., за които суми е издаден на 17.06.2019 г.  изпълнителен лист по ч.гр.д. № 49891/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 33 състав. Молбата е депозирана чрез процесуален представител на взискателя, като в същата е претендирано и юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 100 лв.. На основание чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжниците и да определи начина на изпълнението. Не е посочен конкретен способ за изпълнение. С разпореждане от 02.07.2019 г. съдебният изпълнител е приел разноски по изпълнителното дело – 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 108 лв. – обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ и 220,36 лв. – пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

След подадено възражение от страна на длъжниците срещу приетия размер на адвокатското възнаграждение и т .26 от ТТР към ЗЧСИ, с постановление от 04.09.2019 г. ЧСИ Н.М.е отказал да намали приетите разноски.

Настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От представеното в цялост копие на изпълнителното дело е видно, че дружеството-взискател е представлявано от надлежно упълномощен юрисконсулт, поради което правилно съдебния изпълнител, в съответствие с нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК и на  чл. 78, ал. 8 ГПК, е възложил в тежест на длъжника претендираните от взискателя разноски за юрисконсултко възнаграждение. Длъжникът е направил възражение за прекомерност на определеното в полза на взискателя юрисконсултско възнаграждение с оглед на фактическата и правна сложност на делото. В случая съдът намира възражението за основателно, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и реално извършените процесуални действия от юрисконсулта – единствено молба за образуване на дело, в която взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощия по смисъла на на чл. 18 ЗЧСИ. Едва след депозиране на възражението срещу приетото възнаграждение е депозирана молба от взискателя за извършване на справки и за насрочване на движими вещи на длъжниците и то след като единият от длъжниците е изплатил изцяло задължението си, а другият е извършил необходимите плащания, с оглед спиране на изпълнението на основание чл. 454 от ГПК. Ето защо юрисконсултското възнаграждение следва да бъде намалено до законоустановения минимум съгласно  чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27 Наредба за заплащането на правната помощ, а именно до размера на сумата 50 лв.

При така приетото по-горе са налице предпоставки за намаляване на приетата от ЧСИ Н.М. пропорционална такса от т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Същата следва да се изчисли съобразно указанията дадени в т. 26, б. „в“ от ТТР към ЗЧСИ, като съобразно забележка 4 от разпоредбата в размера на парично вземане не се включват авансовите такси. При така изложеното пропорционалната такса следва да се изчисли при следните суми: главница – 1350, 03 лв., законна лихва от 01.09.2016 г. до датата на приемане на разноски 02.07.2019 г. в размер на 388.14 лв. /изчислена с лихвен калкулатор/ Calculator. BG/, лихва за забава в размер на 206,88 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. – при сбора на сумите се получава обща сума от 1995.05 лв.. Съобразно разпоредбата на т. 26, б. „в“ от ТТР към ЗЧСИ за парично вземане от 1000 до 10000 лв. се събира такса в размер на 100 лв. + 8 % за горницата над 1000 лв.. В случая горницата над 1000 лв. е сума в размер – 950.05 лв., като се получава общ сбор от 100 + 8 % от 950.05 лв. – 179.60 лв. към която сума следва да се добави 20 % ДДС и общият размер на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ възлиза на сумата от 215,52 лв..  

По отношение на частта от жалбата, с която се иска намаляване на определения размер на обикновените такси по ТТР към ЗЧСИ, съдът намира, че не е компетентен да се произнесе, с оглед липсата на произнасяне от страна на ЧСИ Н.М.. Съдът може да разгледа жалбата, само ако е налице валидно произнасяне от страна на ЧСИ.

По отношение на разноските в настоящото производство: 

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е частично уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК. 

 Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д.В.В. – А., ЕГН ********** и В.В.В., ЕГН ********** чрез процесуален представител – адв. И. постановление от 04.09.2019 г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд по изпълнително дело с № 20198410402235 по описа на същия, с което е определен размер на разноските за юрисконсултско възнаграждение и пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като незаконосъобразно и вместо него постановява:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на взискателя "Т.С. " ЕАД по изпълнително дело 20198410402235 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841, р-н СГС до размера на сумата 50 лв., както и таксата, начислени по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители до размера на сумата 215,52 лв. общо с ДДС.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 12862/2019 г. по описа на СГС, IV a въззивен състав, в частта с която се иска намаляване на размера на начислените обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ и ВРЪЩА частната жалбата, в тази ѝ част на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в регистъра на КЧСИ, р-н СГС за произнасяне по направеното искане.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:                            Членове: 1.                       2.