№ 142
гр. Шумен, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201557 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21–0869-001913/08.07.2021г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г. Е. Т., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. ******** № 24, вх.2, ет.4, ап.28 са наложени
следните административни наказания: 1. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на
основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/ за
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДв.П и 2. “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.157, ал. 8 от ЗДв.П. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, тъй като при неговото издаване, както и при съставяне на АУАН са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта,
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
В проведените по делото открити съдебни заседания, жалбоподателят редовно
призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. Със съпроводителното претендира да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН. Освен това, претендира
в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени
разноски за адвокатски хонорар, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН предвид прекомерност и
липса на фактическа и правна сложност.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Г. Е. Т. бил правоспособен водач на МПС и на 10.06.2021г.
управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № В39 62РМ, собственост на
Р.Н.Г., с ЕГН **********, като се движел по бул. Симеон Велики в гр. Шумен. По това
време свидетелите СВ. Б. СТ. и ЕР. С. Б. се намирали на пътното платно на бул. Симеон
Велики в гр. Шумен, в близост до пл. Оборище, преди входа за хотел Шумен, в близост до
паркирания служебен автомобил, като възприели движението на лек автомобил, марка
„Фолксваген Пасат“, с рег. № В39 62РМ, управляван от жалбоподателя Г.Т. без поставен
обезопасителен колан. По тази причина бил спрян за извършване на проверка от
служителите на „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен – свидетелите С. и Б.. При
проверката те установили, че водачът не използва обезопасителен колан по време на
движение на МПС, с който е оборудван автомобила, както и, че водача управлява МПС с НП
№ 20-0869-002363/12.08.2020г., връчено на 01.10.2020г., влязло в законна сила на
09.10.2020г., с изтекъл едномесечен срок и неплатена сума по него. За констатираните две
нарушения, свид. С.С. съставил Акт за установяване на административно нарушение серия
GА, № 441216 от 10.06.2021г., в който посочил, че с горните деяния водача Г. Е. Т. е
нарушил разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П и чл.157, ал. 8 от ЗДв.П. Актът е бил
съставен в присъствието на нарушителя, бил му надлежно предявен и подписан от него без
възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 21–0869-001913/08.07.2021г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен, с което на Г. Е. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Шумен, ул. ******** № 24, вх.2, ет.4, ап.28 са наложени следните административни
наказания: 1. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. 1
от ЗДв.П за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П и 2. “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева
на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.157, ал.8 от ЗДв. П.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
СВ. Б. СТ., на свидетеля ЕР. С. Б., както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са
показанията на полицейските служители, които непосредствено са възприели действията на
нарушителя. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и
логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите
не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, които дори не са го
познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за
2
заинтересовани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не
кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 21–0869-001913 от 08.07.2021г. е издадено от
компетентен орган - Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен,
съгласно заповед Рег. № 8121з – 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В
хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в
наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били
посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в
развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение,
съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П задължава водачите и пътниците в моторните
превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В
настоящият случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време
на извършената проверката управляваното от жалбоподателя МПС е било в движение, но
водача не е имал поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство се установява от
разпита в съдебно заседание на свидетелите С.С. и Е.Б., които пряко са възприели това
обстоятелство. Освен това, не са налице изключенията от категорията на посочените в
чл.137а, ал.2 от ЗДв.П, които да дават възможност на лицето да не използва обезопасителен
3
колан.
С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, доколкото на
10.06.2021г. управлявайки лек автомобил не е използвал обезопасителен колан, с който е
МПС-то е оборудвано и от материалите по делото не се доказва наличието на някое от
изключенията, посочени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП.
АНО правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на
чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П, която предвижда за водача административно наказание “глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева. Освен това, съдът намира, че извършеното административно
нарушение не е „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази насока, съобрази
следното: При определяне на маловажните случаи при административните нарушения
следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Легалното
определение на „маловажен случай“ по чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Настоящият състав състав намира, че „маловажен случай“ ще е налице само
ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по - ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема че
административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, не следва да се
квалифицира като „маловажен случай“ и правилно административно-наказващият орган не я
е приложил. Освен, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена
обществена важност, също следва да бъде направена и индивидуална преценка на всеки
отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния
нарушител. Настоящият съдебен състав, счита, че от събраните по делото доказателства не
се установява процесното неизпълнение на задължение да притежава значително по – ниска
степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид,
доколкото за неговата съставомерност е достатъчен факта, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си като водач на МПС.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по
пункт първи се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на второто, описано в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:
Съгласно правилото на чл.157, ал.8 от ЗДв.П, неизпълнение на което е вменено на
водача, наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след
влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Това
означава, че след изтичане на законово предвидения едномесечен срок, водачът не може да
4
използва НП като заместващ контролния талон документ, а в случая е безспорно
установено, че жалбоподателя е управлявал превозното средство на 10.06.2021г. с
предходно издадено НП /конкретно индивидуализирано в обстоятелствената част на НП/,
влязло в сила на 09.10.2020г. От приобщеното по делото Наказателно постановление № 20-
0869-002363/12.08.2020г., представено от жалбоподателя на контролните органи, се
установява, че същото е издадено против водача, че това, че на 16.07.2020г. е осъществил
четири различни админшистративни нарушения. Наказателното постановление е влязло в
сила на 09.10.2020г., а е платено едва на 24.08.2021г. – т. е. повече от два месеца след
осъществяване на настоящата проверка. Съобразно регламента на чл.157, ал.8 от ЗДвП
водачът има възможност да управлява МПС с наказателното постановление, заместващо
контролния талон, само в рамките на един месец след влизането на НП в сила.
Управлението след този срок съставлява административно нарушение. Именно за това
деяние е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя Г.Е. Т..
Поведението му, изразяващо се в управление на МПС с наказателно постановление, влязло
в законна сила на 09.10.2020г., по което срокът за плащане е изтекъл, вместо контролен
талон, разкрива белезите на административно нарушение, извършено виновно, поради което
законосъобразно контролните органи са ангажирали отговорността на ответника в
настоящото производство по реда на чл.185 от ЗДвП. От съдържанието на НП в процесната
му част е видно, че жалбоподателя Т. е санкциониран именно за това нарушение,
осъществяването на което се установява от събрания доказателствен материал
За прецизност следва да бъде отбелязано и че нарушението не може да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка
съдът, имайки предвид вида на нарушението, намира, че същото не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по
пункт втори се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде
потвърдено.
Съдът намира за неоснователни изложените от жалбоподателя, бланкетни доводи за
нарушения на императивни изисквания на ЗАНН.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите
съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл. 57 от ЗАНН. При извършената служебна проверка
съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като
позволява на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата като
5
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районни и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на административнонаказващия
орган /въззиваемата страна/, който своевременно е направил изрично искане за присъждане
на разноски. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда,
че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая
за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание
не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен
по делото, в размер на 80 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството -
жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр.
Шумен. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно-наказателни дела в размер от 80 лв. до 120 лв., съдът
намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и
да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на юрисконсулта по поддържане на обвинителната теза на на
административнонаказващия орган, ограничило се до вземане на становище в съдебно
заседание, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно /продължило само
10 минути/. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21–0869-001913/08.07.2021г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г. Е. Т., с адрес:
гр. Шумен, ул. ******** № 24, вх.2, ет.4, ап.28 са наложени следните административни
наказания, а именно: 1. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т.
7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и 2. “глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Г. Е. Т., ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. ******** № 24, вх.2, ет.4,
6
ап.28 да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7