Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 06.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №2353
по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.05.2019 год., постановено по гр.дело №22194/2018 год. по описа на СРС, ГО, 155 с-в, е признато за
установено по предявения от Р.Б.Д. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 335.59 лв., представляваща стойност на
допълнително начислена електрическа енергия по фактура №********** от
15.03.2018 год., като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 138 лв.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
„Ч.Е.Б.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил
приел, че ответникът следвало да докаже, че именно представител на ищеца е
предприел действия по нарушаване схемата на свързване на електромера, като едва
след установяване на авторството на деянието, което представлявало престъпление
по НК, трябва да бъде извършена преценка дали същото е извършено от ищеца, за
да се ангажира отговорността му, както и че съгласно разпоредбата на чл. 48,
ал. 1 ПИКЕЕ, в конкретния случай не били налице хипотезите, при които
ответникът може да прави корекция, тъй като било налице средство за търговско
измерване и не била извършена метрологична проверка. С доклада по делото
неправилно в тежест на ответното дружество било възложено да установи наличие
на доставяне на електрическа енергия до обекта на ищеца, стойността и периода
на доставката, както и извършена именно от ищеца намеса върху средството за
търговско измерване. Констативният протокол бил съставен в присъствието на
полицай и подписан от него и представлявал официален свидетелстващ документ
относно установените в него обстоятелства. Неправилно СРС бил приел, че отговорността
на ищеца е субективна и основание за ангажиране на отговорността му възниква само
при доказано виновно поведение на потребителя. С изменението на ЗЕ /обн., ДВ,
бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ и приетите въз основа на законовата
делегация нови ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98/2013 год., в сила от 16.11.2013 год./ била
предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за
неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на
корекцията. Тази процедура въвеждала обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като
освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване
и реално потребеното количество електрическа енергия. В този смисъл обстоятелствата,
че ищецът не знаел кой електромер го обслужва с аргумент, че няма вина за
манипулацията и не я е извършил той, не подлежали на изследване и доказване от страна
на ответника. Правото на корекция възниквало при обективни предпоставки –
наличие на нерегламентиран достъп/промяна в схемата на свързване, наличие на
неизмерване или непълно измерване на потребената електрическа енергия. За да се
ангажира отговорност по ПИКЕЕ, законодателят бил въвел строги формални
изисквания, които били гаранция за охраняване правата на всички потребители –
раздел IX от ПИКЕЕ. Доколкото в конкретния случай условието по чл. 48, ал. 2 и
чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ било спазено, следва да се приеме, че за
ответното дружество е възникнало валидно вземане към ищеца за заплащане на
процесната сума. Административно-наказателната и наказателната отговорност не
изключвали гражданската такава. Предвиждането и на административно-наказателни
и наказателни състави за деяния, свързани с нерегламентирано използване на електрическа
енергия без същата да се отчита, показвали само общата негативна оценка на
законодателя към случаите на ползване на електрическа енергия без да се отчита.
В ПИКЕЕ ясно ставало въпрос само за едно обективно състояние, без значение
участието на клиента. Наказателната и административно- наказателната
отговорност имали за основна цел защита на обществения интерес, а
облигационните имуществени отношения били предмет на гражданска отговорност.
Видно било от мотивите за приемане на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 54 от 2012 год., че преценката
на законодателя за това, че уреждането на случаите на неизмерена и неточно
измерена електрическа енергия в ПИКЕЕ, е действително търсеният и законодателно
утвърден баланс между
клиенти и енергийни предприятия и обществения интерес. Законодателят изрично
допускал разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане, /при
който наличието на каквато и да е вина на която и да е от страните било без
значение/, чрез прилагане на изчислителни методи, с които да се замести
невъзможното фактическо измерване за изминал вече период, което било и
ограничено във времето. Съответно определянето на конкретното съдържание на
метода, по който да се извършило изчислението, било делегирано на регулатора на
пазара, на когото било възложено да следи за закрила на интереса на
потребителите. На следващо място неправилно СРС бил приел, че с оглед разпоредбата
на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, в конкретния случай не са налице хипотезите, при
които ответникът можел да прави корекция, тъй като било налице средство за
търговско измерване и не била извършена метрологична проверка на същото. Хипотезите,
предвидени в чл. 48 ПИКЕЕ, били две: 1 / неизправност в самия електромер и 2/ неизправност
в схемата на свързване на средството за търговско измерване към мрежата. В
случая била установена промяна в схемата на свързване на средството за
търговско измерване и в съответствие с чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ корекцията била
извършена въз основа на констативния протокол от проверката, като ПИКЕЕ не
предвиждали изпращане на електромера за метрологична проверка в тази хипотеза.
И при двете хипотези правата на потребителя били надлежно защитени – в единия
случай се изисквало средството за търговско измерване да премине през
метрологична проверка без да се уведомяват органите на полицията, тъй като
безпристрастността се гарантирала от проверката, извършена от БИМ, а във втория
случай корекцията се извършвала само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната система, който е съставен в присъствието
на органите на полицията и е подписан от тях /какъвто бил и настоящият случай/.
При проверката имало видима промяна на схемата на свързване извън електромера,
поради което бил уведомяван и представител на полицията, който присъствал при
съставяне на констативния протокол и го бил подписал. Само когато манипулацията
била вътре в средството за търговско измерване, същото се изпращало в БИМ за
метрологична проверка. При такива случаи, корекцията се извършва въз основа на констативен
протокол на БИМ, тъй като едва с този акт се доказвало категорично извършената
по отношение на електромера нерегламентирана манипулация. Разпоредбата на чл.
48, ал. 2, изр. 2 ПИКЕЕ била специална и се отнасяла само до случаите на видима
с просто око при самата проверка манипулация – промяна в схемата на свързване,
каквато била процесната манипулация. Следователно изводът на СРС за
необходимост от изпращане на процесното средство за търговско измерване за
метрологична проверка, противоречал на материалния закон. Налице били всички
основания за извършване на процесната корекция, като същата била осъществена
правилно. Към датата на
извършване на проверката и съставянето на констативния протокол, както и към
датата на извършването на корекцията и издаването на процесната фактура в Общите
условия на ответника съществувал ред за уведомяване на клиента за
извършената корекция – чл. 17 и чл. 49, ал. 2. В ПЗР на ЗИД на ЗЕ – ДВ, бр. 54 от
2012 год., няма изискване да бъдат изменени действащите към момента Общи
условия на договорите на всички лицензианти, а било заложено само изискването в
тях да има ред за уведомяване на клиентите. Освен това в чл. 52 от Общите
условия бил предвиден ред за подаване и разглеждане на възражения на клиенти
против действия на ответника, приложим на общо основание при извършване на
корекции по ПИКЕЕ. Едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана електрическа
енергия не противоречала на норми от действащото законодателство, които уреждали
потребителските права – чл. 143, т. 6 и 18 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/. ЗЕ бил специален и по отношение на ЗЗП. ПИКЕЕ имали задължителен
характер за всички негови адресати – както за лизенциантите, така и за
потребителите. Не ставало дума да договорна отговорност, а за такава
произтичаща от закон – ПИКЕЕ, тъй като правото на корекция не било обосновано с
приети от лицензианта Общи условия, а с подзаконовия нормативен акт – ПИКЕЕ. Т.е. не се
касаело за договорна клауза по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен акт,
Директива 93/1З/ЕИО от 05.04.1993 год. не се прилагала с оглед чл. 1, ал. 2 от
същата. Съгласно § 12а от ДР на ЗЗП /ДВ, бр. 18/2011 год./, разпоредбите на
глава шеста от закона – чл. 143 и сл. ЗЗП, не се прилагали по отношение на
договорни клаузи, които отразяват законови и подзаконови разпоредби. Ето защо
моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата Р.Б.Д. счита, че
решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че правилно СРС не бил
кредитирал показанията на разпитания свидетел, тъй като същият бил служител на
„ЧЕЗ Разпределение Българи“ АД. Процесната сума била незаконосъобразното формирана
и фактурирана. Освен това свидетелят бил заявил, че не е установил реално
процесното средство за търговско измерване дали било измервало консумираната електрическа
енергия в обект на ищеца. Същият дори не могъл да посочи колко средства за търговско
измерване имало в таблото. Свидетелят бил посочил, че представител на МВР бил
пристигнал много след началото на проверката, както и че таблото се намира на
стълб, като не успял да обясни как е
установил, че това присъединение захранва имота на ищеца. Налице били съмнения
и в достоверността на втория свидетел от федерацията на потребителите в
България. На следващо място заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, сочело, че няма нарушение върху средството за търговско измерване,
че изчисленията са математически верни, но на вещото лице не бил предоставен
реален отчет на 90-тия ден и изчисленията били направени с интерполация. Т.е.,
нямало как да се установи реална стойност на корекцията и в този смисъл
претендираният размер се явявал недоказан. Вещото лице било посочило, че този
тип средство за търговско измерване следвало да мине на последваща метрологична
проверка на 6 години, като видно било, че същото било произведено през 2010
год. Не било доказано и наличието на облигационни отношения между страните.
Ответникът следвало да установи, че ищецът има качеството на потребител по
смисъла на чл. 4, ал. 2 от Общите
условия, т.е. че той е собственик или ползвател на конкретен
електроснабден имот, за който се претендира заплащането на стойността на консумирана
електрическа енергия. Основанието за съставянето на процесния констативен
протокол. Освен това клаузата на чл. 25 от Общите условия била обявена за
нищожна от ВКС. С оглед отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ липсвало право основание за
съставяне на констативен протокол в отсъствие на клиента. Т.е. не била спазена
процедурата по ПИКЕЕ. Освен това петчленен състав на ВАС по адм. дело №2385/2016
год. бил постановил решение №1500 от 06.02.2017 год., с което била отменена
разпоредбите на чл. 47 ПИКЕЕ. Тъй като именно последната се отнасяла до процедурата
и правилата за съставяне на констативни протоколи, то за ответното дружество
липсвало правно основание, на което да състави процесния протокол, особено в
хипотезата на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ. В настоящия случай представител на ищеца не бил
присъствал при съставянето на констативния протокол. Освен това с решението на
ВАС бил отменен чл. 1, ал. 1, т. 6 ПИКЕЕ, който определял принципите, начините
и местата за измерване, включително и условията и реда за установяване на
случаите на неизмервана или неточно измервана електрическа енергия и начина за
извършване на преизчисление на количества електрическа енергия, т.е., с
отмяната на тези разпоредби се препятствала каквато и да била дейност на
енергийното предприятие на основание тези разпоредби. Отделно от това 08.11.2018 год. петчленен състав на ВАС бил отменил и
разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ с решение №13691 по адм.дело №4785/2018 год. /в
сила от 23.11.2018 год./. Ответникът няма право да начислява процесната сума,
тъй като притежавал само лицензия за снабдител – виж чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ и § 17
от ДР на ЗЕ. В тази
връзка следвало да се има предвид и Решение
№ 38 от 15.05.2014 год. на ВКС по т.дело № 5/201З год. на ВКС, I т. о., ТК /по
аналогичен случай/, в което било прието, че приемането на ПИКЕЕ не променя
изводите на ВКС, че доставчикът на електрическа енергия следва да докаже за
всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната,
момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както
и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Недопустимо
е едностранно, с приемането на правила,
да се въвежда обективна отговорност на потребителя. В тази насока е и
практиката на Европейската общност – Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност. Сочи също
така, че ответникът не бил изпълнил и задължението си по чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ да измени Общите си условия, като включи ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата предвидени в чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. В чл. 17 ал. 2 от Общите условия било предвидено задължение за
уведомяване, но не и ред, по който да се извърши същото, поради което и липсвали
каквито и да е гаранции, които да обезпечат правата на потребителя в това
корекционно производство. В Общите условия не била предвидена възможност
потребителят да вземе участие в процедурата за едностранна корекция, да изрази
становище, както и да прави възражения. Ако се приемело, че чл. 17 и 18 от Общите
условия съдържат ред за уведомяване на потребителите при корекции на сметки, то
същите представлявали неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като
били уговорени във вреда на потребителите, не отговаряли на изискването за добросъвестност
и водели до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
сделката, давайки възможност на търговеца да начислява суми за плащане от
потребителя, без последният да може да вземе участие в процедурата по корекцията
на сметката му. Отделно от това ответникът не бил доказал, че е спазил
процедурата по чл. 17, ал. 2 от Общите условия. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
С определение на
СРС по горепосоченото дело от 13.01.2020 год. е оставено без уважение искането
на ответника „Ч.Е.Б.“ АД за изменение на първоинстанционното решение в частта
му за разноските.
Срещу така
постановения съдебен акт е била подадена в законоустановения срок частна жалба
от ответника „Ч.Е.Б.“ АД, който поддържа, че претендираните от ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение са прекомерни. Доказателствената тежест била изяло
възложена на ответното дружество, като процесуалният представител на насрещната
страна не бил направил никакви съществени процесуални усилия. Делото било с
ниска фактическа и правна сложност. В този смисъл разноските следвало да бъдат
намалени до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до сумата от 463.49
лв.
Ответникът по
частната жалба Р.Б.Д. счита на първо място, че същата е недопустима, тъй като ответното
дружество било обжалвано първоинстанционното решение. На второ място моли определението
на СРС следва да бъде потвърдено, тъй като делото не било с ниска фактическа и
правна сложност. Процесуалният му представител бил изготвил и подал исковата
молба, били проведени три открити съдебни заседания, разпитвани били свидетели
и било изслушано заключение на вещо лице. Освен това договорът за правна защита
и съдействие имал за предмет образуването и воденото на делото, което
обуславяло и формирането на адвокатския хонорар. Според чл. 7, ал. 8 от Наредба
№ 1, при защита по дела с повече от две заседания, за всяко следващо заседание
се заплащали допълнително по 100 лв. Следователно заплатеното адвокатско
възнаграждение не било прекомерно.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната
жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за
разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
Установено е по
несъмнен начин по делото въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени
доказателства по делото, че страните са обвързани от облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия – чл. 98а ЗЕ, както
и че в процесния недвижим имот, чийто собственик е ищецът, е била доставяна
електрическа енергия от страна на ответника.
Основният спорен между
страните въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума – 3 335.59 лв.,
която е била начислена от ответното дружество с фактура №********** от
15.03.2018 год., като корекция на сметки въз основа на констативен протокол №1019338
от 09.03.2018 год. по реда на чл. 48 ПИКЕЕ.
С нормата на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ,
бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, на ДКЕВР /със сегашно наименование
КЕВР/ е делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт –
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, включително и
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т.
5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, от ДКЕВР са приети ПИКЕЕ, които са в сила от 16.11.2013
год.
С решение №12897
от 01.12.2015 год. по адм.дело № 9462/2014 год. на ВАС и окончателно решение №
1500 от 06.02.2017 год. по адм.дело № 2385/2016 год. на петчленен състав на ВАС
са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, в т.ч. разпоредбата на чл. 47, с изключение на
нормите на чл. 48, 49, 50 и 51, които са приложими в частност /според изричната
разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение – посочените норми са
били отменени едва с Решение № 2315 от 2018 год. на ВАС – ДВ, бр. 97 от 2018
год., в сила от 23.11.2018 год./.
Същевременно в
неотменената разпоредба на чл. 48 ПИКЕЕ е предвидено законово основание
крайният снабдител /доставчикът/, каквото несъмнено качество има ответното
дружество, едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕ уреждат
различни случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната процедурата са
регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетената
или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена
законова и подзаконова правна уредба е да възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване
на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитаща и обективната
невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество
електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен от
задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия.
Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред
данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено
количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект
електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. За
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния
снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да
бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на
електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура.
Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление на сметката
му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
/в сила от 17.07.2012 год./ и след влизане в сила на ПИКЕЕ /в сила от
16.11.2013 год./ – виж Решение № 115 от 20.09.2017 год. на ВКС по т.дело №
1156/2016 год., ІІ т. о., ТК.
Следователно въззивният
съд приема, че при наличието на законова възможност за корекция на сметките и
въведени обективни правила, по които са се извърши същата, начислената
корекционна сума се дължи при доказване осъществяването на някоя от хипотезите,
установени в чл. 48 ПИКЕЕ. Съгласно нормата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, когато при
проверката на измервателната система се установи промяна на схемата на
свързване, корекцията по ал. 1 на същата разпоредба се извършва само въз основа
на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система,
който отговаря на изискванията по чл. 47 ПИКЕЕ, съставен в присъствието на
органите на полицията и подписан от тях.
Както вече бе
посочено по-горе чл. 47 ПИКЕЕ е отменен и липсва регламентация в самите правила
относно изискванията, на които трябва да отговаря констативния протокол. В решение
№ 124 от 18.06.2019 год. на ВКС по гр.дело № 2991/2018 год., ІІІ г. о., ГК, е
прието, че тази празнота в уредбата не може да се отрази върху
законоустановената възможност за извършване на корекция – предвид правилото на
чл. 183 ЗЗД /в т.ч. обвързващите страните общи условия/ и на общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК
гарантира равни права на страните по спорове за грешно отчитане на изразходвана
електрическа енергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се
позоват на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да
отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а
са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните
доказателства по делото. От това предварително, а не решаващо за изхода на
спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в Общите
условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от
допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в Общите условия в
противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки, това нарушение е пречка потребителят
да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията.
Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Така даденото
разрешение се споделя от настоящия съдебен състав /като съдията-докладчик
отстъпва от становището си, изразявано в предходни съдебни актове, поставени
във връзка със спорове за дължимостта/недължимостта на коригирана стойност на
електрическа енергия по реда на чл. 48 ПИКЕЕ/.
Съгласно клаузата
на чл. 17, ал. 1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД, които е доказано, че са били публикувани и са влезли в сила, продавачът,
въз основа представени от електроразпределителното дружество констативни
протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. Според чл. 58
от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, които също е доказано, че са били
публикувани и са влезли в сила, в случаите, когато по силата на тези общи
условия се съставя констативен протокол /а такъв се съставя според чл. 25, ал.
2, при проверка, при която е установено неточно измерване и/или неизмерване на
електрическата енергия/, той се подписва от представителя на
електроразпределителното дружество и потребителя. Ако потребителят не присъства
и/или откаже да подпише констативния протокол, последният се подписва от двама
свидетели, които не са служители на електроразпределителното дружество
/свидетели могат да бъдат и представители на сдружения на потребителите/. В
случай, че потребителят не присъства при съставянето на протокола,
електроразпределителното предприятие го изпраща на потребителя по реда на
изпращане на документи съгласно общите условия. Към посочените изисквания в
Общите условия за съставянето на протокола се наслагва и изискването в ПИКЕЕ
той да е съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от
тях.
При това
положение СГС намира, че с оглед последователността на действията, посочени в Общите
условия, първо следва да бъде потърсен клиента, за да присъства на проверката. Изпълнението
на това задължение е доказано по делото въз основа на събраните гласни
доказателства по делото чрез разпита на свидетелите С.Г.С.и Е.В.П., които при
преценката им /в т.ч. по реда на чл. 172 ГПК, доколкото първият от тях е служител
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ подлежат на кредитиране като ясни,
последователни и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото.
Представеният по
делото констативен протокол №1019338 от 09.03.2018 год. е подписан от представители
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, двама свидетели, които не са служители на
посоченото дружество и ответника, както и от полицейски служител, като от същия
е видно, че при извършената проверка е установено, че липсва пломбата на щита
на ел.таблото; нарушена е пломбата на капачката на клемния блок на електромера;
поставен е допълнителен проводник /шунт/ между входяща и изходяща фазови клеми
на електромера; с еталонен уред е измерена грешката, с която електромерът
отчита консумираната в момента на проверката електрическа енергия, като е
отчетена грешка от – 92.47 %; установена е промяна в схемата на свързване на
измервателната система на електромера. Шунтът е бил демонтиран. Следователно протоколът
е съставен в съответствие с изискванията на Общите условия, поради което и
следва да се приеме, че процесното средство за търговско измерване е свалено
именно от обекта на ищеца и че същото е измервало потребената в него
електрическа енергия. Ангажирани са и доказателства, от които е видно, че
протоколът е бил изпратен на ищеца с препоръчано писмо с обратна разписка и е
бил получен от него.
Констатацията за
промяната в схемата на свързване се потвърждава от заключението на вещото лице
по допуснатата и изслушана в първоинстанционно производство първоначална
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране. От същото се установява също така, че няма данни за
друга проверка на средството за търговско измерване за период 90 дни преди 09.03.2018
год., както и че отбелязаните в констативния протокол нарушения създават
условия и представляват промяна в схемата на свързване на електромера.
Безспорно е по
делото, че корекцията в представеното по делото предложение за корекция на
сметка за период от 90 дни /при наличие на точен измерител/ е извършено
правилно при спазване на методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. “а“ ПИКЕЕ, като
е остойностено на 3 335.59 лв. съобразно действащите за периода цени на
електрическата енергия /за 18 170 кWh/ . В този смисъл СГС приема, че констатациите в
протокола за проверка се подкрепят от доказателствата по делото.
Във връзка с
възраженията на ищеца следва да се посочи, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ,
средствата за търговско измерване са собственост на оператора на съответната
електропреносна или разпределителна врежа. Съгласно чл. 9, ал. 2 ПИКЕЕ, операторът
на електроразпределителната врежа е длъжен да доставя, монтира и поддържа
средствата за търговско измерване, които, с оглед разпоредбите на чл. 18, т. 2
и чл. 41 ПИКЕЕ, следва да имат стойности на техническите и метрологичните
характеристики в съответствие с изискванията на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, Наредбата за съществените
изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, Наредба № 3
от 2004 год. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии.
Средствата за търговско измерване подлежат на първоначална и последваща
метрологична проверка. Последващата проверка се извършва периодично или след
ремонт на средствата за измерване, а периодичността на проверките се определя със
заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, която се обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния
бюлетин на агенцията – чл. 43, ал. 2 и 4 от Закона за измерванията - ЗИ.
Процесният електромер – монофазен, с фабричен №03389297, е законно
сертифицирано средство за търговско измерване съобразно изискваният на чл. 25
от Заповед №А-441 от 13.10.2011 год. на ДАМТН, издадена на основание чл. 43,
ал. 4 вр. с чл. 10в, ал. 2, т. 1 ЗИ. Видно е от заключенето на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, че процесният електромер е монтиран на обекта
със знак от първоначална метрологична проверка /пломба/ от 2010 год., която е и
годината на производството на процесното средство за търговско измерване. Съгласно
Заповед №А-10 от 05.03.2010 год. на председателя на ДАМТН /обн., ДВ, бр. 85 от
2011 год./ и Заповед №А-441 от 13.10.2011 год. на ДАМТН, последваща проверка на
еднофазни /монофазни/ електромери се извършва на период шест години. Същият
шестгодишен срок е предвиден и в Заповед №А-333 от 29.05.2014 год. на
председателя на ДАМТН.
В разглеждания
случай е видно от представената по делото информация от сайта на БИМ, че срокът
на валидност на последващата проверка на процесния електромер е бил удължен до
м.април 2019 год. /т.е. с 50 % от определения съд заповедта на председателя на
ДАМТН срок/ – виж разпоредбите на чл. 842а, ал. 8 и 10 от Наредба за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. В този смисъл доколкото е
установено, че правилната работа на електромера е била гарантирана, то корекцията
законосъобразно е била извършена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ.
Сумата е определена като функция от измерителя, при отчитане класа му на
точност и определения процент на грешка при отчитането, вследствие на
осъществения неправомерен достъп до вътрешността на електромера. Макар на
началната дата от периода да не е извършен отчет на електромера, показанията на
тази дата са извлечени чрез математически метод /интерполация/ въз основа на най-близкия
до тази дата предходен отчет /видно от разпита на вещото лице, проведен в
откритото съдебно заседание в първоинстанционното производство, проведено на
07.03.2019 год./, като описаната методика не противоречи на ПИКЕЕ, доколкото
правилата изискват периодът на корекцията да не надхвърля 90 дни.
Следователно
доказано е осъществяването на фактическия състав, пораждащ правото на ответника
да коригира сметката на ищеца при неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, поради което и релевираната отрицателна установителна претенция по чл.
124, ал. 1 ГПК се явява изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Изводите на
въззивния съд не съвпадат с тези на СРС. Ето защо обжалваното решение следва да
бъде изцяло отменено /в т.ч. и в частта му за присъдените на ищеца разноски,
поради което и подадената от ответника частна жалба се явява без предмет/, а
предявеният иск – отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1
НЗПП ищецът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ответника/
направените разноски в първоинстанционното производство за депозит за
призоваване на свидетел в размер на 30 лв., за възнаграждение за вещо лице в
размер на 250 лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, както и направените разноски във въззивното производство за
държавна такса в размер на 66.71 лв. и сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решението от 08.05.2019 год., постановено по гр.дело №22194/2018
год. по
описа на СРС, ГО, 155 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от Р.Б.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***,
БенчМарк Бизнес Център, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 335.59
лв., допълнително начислена стойност на електрическа енергия на основание
констативен протокол №1019338 от 09.03.2018 год., за която е издадена фактура
№********** от 15.03.2018 год.
ОСЪЖДА Р.Б.Д. с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, БенчМарк Бизнес Център, на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК направените разноски в първоинстанционното
производство за депозит за призоваване на свидетел в размер на 30 лв., за
възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лв. и сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски във
въззивното производство за държавна такса в размер на 66.71 лв. и сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/