№ 60
гр. Разград, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря С. Л. И.
в присъствието на прокурора М. Вл. Т.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223300600112 по описа за 2022 година
Производството е по Глава 21 НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. З. – защитник
на подсъдимия ЕРК. Ш. Р. против присъда №10/24.02.2022 г. по нохд
№778/2021 г. на Районен съд Разград.
Постъпила е жалба (вх. №2167/10.03.2022 г. на РС Разград) от от адв. З.
– защитник на подсъдимия ЕРК. Ш. Р.. Сочи се, че се обжалва изцяло
присъдата.
Оплакванията са, че:
- при определяне на наказанието съдът се позовал на чл. 58а, ал. 1 НК, но
не посочил редукция с 1/3 и не е ясен механизма на определяне на
наказанието;
- защитникът сочи, че са налице изключителни и многобройни
смекчаващи обстоятелства;
- съдът допуснал незаконосъобразно, в грубо противоречие със
законовите изисквания, граждански иск в размер на 3 000 лв. Като
предявяването не отговаря на изискванията на чл. 85, ал. 1 НПК;
- не е ясно за подсъдимия какво и как точно е причинил;
- приетия граждански иск води създава явни затруднения в
наказателното производство.
1
Искането е да се измени присъдата в наказателната част и да се отмени
в гражданско-правната.
Няма направени доказателствени искания.
В съдено заседание адв. З. – защитник на подс. Р. поддържа жалбата.
Изтъква, че постановената присъда е неясна, необоснована, двусмислена,
която следва да бъде изчистена и прецизирана, съобразно изискванията в
наказателната част. Поддържа оплакването, че е налице неяснота дали
наложеното наказание е една година, която следва да се редуцира с 1 /3 или
едната година остава след редукцията. Счита, че не е ясно дали това е най-
благоприятния режим, който се прилага за подзащитния ѝ.
Поддържа и оплакването, че недопустимо е приет за разглеждане
гражданския иск, тъй като не е предявен, съгласно законовите изисквания на
чл. 85 НПК, което е видно от протокола от съдебното заседание. Посочва, че
липсват три имена, липсва описание на деянието, липсва номер на
производство.
Счита, че е налице недопустимото присъединяване за съвместно
разглеждане, тъй като е ясно, че един граждански иск в такава ситуация
затруднява производството, липсва медицинска документация, липсва
експертиза, липсват свидетели, няма описание, в какво се състоят болките и
страданията. Няма данни за някакви насилствени действия, а момичето е
ходело само при подсъдимия и доброволно е осъществявала срещите.
Намира, че изложените аргументи в мотивите, не обуславя присъждане
на неоснователно висок размер на гражданския иск, без подкрепен с каквито
и да е писмени и гласни доказателства.
Моли съда да изчисти формулировката на присъдата в наказателната й
част, като подсъдимия е признал вина и приел наложеното наказание, но
същото е неясно формулирано и неуточнено, а би могло и да се помисли дали
е най-благоприятния режим за подсъдимия.
По отношение на гражданско-правната част моли съда изцяло да бъде
отменена, поради незаконосъобразност.
Препис от жалбата е връчен на РП Разград на 28.03.2022 г. и на О.И. на
01.04.2022 г.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили възражения.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че счита жалбата за
неоснователна, тъй като обжалваната присъда не страда от посочените
пороци и материалния и процесуалния закон са приложени правилно.
Според прокурора, съдът е посочил точно, че налага 1 година и 6 месеца
и след редукцията на чл. 58а намалява същата с 1/3 и определя наказание от
една година.
Според прокурора гражданският иск е приет своевременно, в протокола
2
са посочени имената на гражданския ищец, на лицето срещу което е насочен,
номер на дело и т. н., както изисква чл. 85 НПК. Същият не е затруднил
разглеждането на наказателното производство.
Прокурорът намира, че не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства или изключителни такива.
Счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.
В съдебно заседание адв. Й. – назначен особен представител на
гражданския ищец ОГН. В. ИВ. заявява, че подадената въззивна жалба е
неоснователна, тъй като присъдата е правилна и законосъобразна.
При постановяването е отчетено обстоятелството, че подсъдимият е
направил пълни самопризнания във връзка с редукцията на определеното
наказание. Наложеното наказание е към минималния размер за това
престъпление. Според адв. Й. гражданският иск е своевременно предявен и
законовите разпоредби предвиждат възможността да бъде предявен в устно в
първото съдебно заседание. Причинените вреди на пострадалата, според
особения представител, се преценяват основно с оглед нейната възраст.
Моли съда да потвърди присъдата.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера
на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК,
обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи:
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318,
ал. 2-6 НПК.
С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимия ЕРК. Ш. Р., за
виновен в това, че една вечер на неустановена дата в средата на месец юли
2021 г. и една вечер на неустановена дата в края на месец септември 2021 г. в
землището на с. Градина и в с. Студенец, при условията на продължавано
престъпление, два пъти е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-
годишна възраст – ОГН. В. ИВ. – престъпление по чл. 149, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 НК, поради което на основание чл. 58а, ал. 1 НК наложил наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за СРОК от ЕДНА ГОДИНА, като на основание
чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването на наложеното наказание за
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ. Осъдил подсъдимия ЕРК. Ш. Р. да
заплати на ОГН. В. ИВ. от с. Градина, сумата от 3000.00 /три хиляди/ лева,
представляваща неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва, считано от 30.09.2021 година.
3
Присъдил разноски в тежест на подсъдимия.
В съдебно заседание на 24.02.2022 г. подсъдимият ЕРК. Ш. Р. се е явил
със защитник – адв. З. и признал фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като са се съгласил да не се събират доказателства за
тези факти.
Производството пред първинстанционния съд е протекло по реда на
Глава 27 от НПК – подсъдимият признал фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират
доказателства за тези факти.
С оглед на това, след като първоинстанционният съд, с определение по
чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, то съгласно чл. 373, ал. 3 НПК,
установената фактическа обстановка е следната:
Подсъдимият ЕРК. Ш. Р. е български гражданин, роден на 07.09.1999 г.
в гр. Севлиево. Живее в с. Гороцвет, област Разград. Има основно
образование, не е женен и не еосъждан.
На 29.06.2021 г., чрез интернет приложението „Инстаграм“
подсъдимият Е.Р. се запознал с ОГН. В. ИВ.. О.И. е родена на 16.07.2008 г.
С решение №267/17.09.2020 г. по гр.д. №20203330101306/2020 г. на PC
Разград (л. 64 от ДП), влязло в сила от 15.10.2020 г., била определена мярка за
закрила по отношение на малолетната ОГН. В. ИВ. - настаняване в
семейството на близки - С. Д. М. и Р. Р. М. от с. Градина за срок от три
години.
О.И. живеела в с. Градина, в дома на чичо си Р. Р. М. и стринка си С. Д.
М.. О.И. е родена на 16.07.2008 г. Към момента на контакта с подсъдимия
била на 13 години.
О.И. не страда от психично заболяване, с нормален интелект е за
възрастта си, личностово и социално незряла, но разполага с добри базисни
годности и достатъчно познания.
При разговорите в интернет подсъдимият казал на св. И., че бил на 19
години, а тя му казала, че е на 13, обяснили кой къде живее и решили да се
срещнат.
Няколко вечери след като се запознали онлайн, Р. отишъл с лек
автомобил „БМВ“ в с. Градина, където И. го чакала близо до дома си. Тя се
качила в автомобила и двамата в продължение на два часа разговаряли и се
целували. След това се прибрали по домовете си и продължили да си пишат в
интернет. Уговорили се да се срещнат отново.
Една вечер на неустановена дата в средата на месец юли 2021 г.
подсъдимият отишъл с лек автомобил „БМВ“ в с. Градина. И. отново го
чакала на същото място и се качила в автомобила. Двамата спрели на отбивка
в землището на с. Градина. Р. сложил И. да седне на коленете му, прегръщали
се и се целували. Подсъдимият хванал ръката й, вкарал я в гащите си и я
4
поставил върху половия си член. И. му хванала члена и започнала да си движи
ръката нагоре-надолу. Р. продължил да й държи ръката върху члена си, а
другата си ръка вкарал в гащите на И. и започнал да бърка с пръст във
вагината и надолу-нагоре. Това продължило няколко минути. След това
двамата се прибрали по домовете си.
Подсъдимият отишъл да работи в Германия и двамата продължили да
контактуват в интернет. В средата на месец септември 2021 г. подс. се
прибрал в България и двамата с И. се уговорили да се срещнат отново.
Една вечер на неустановена дата в края на месец септември 2021 г. Р.
отишъл с лек автомобил „Фолксваген Голф“ в с. Градина, като с него бил и
приятеля му Л. М.. Пострадалата И. пак го чакала на същото място и се
качила в автомобила. Тримата отишли в дома на св. М. в с. Студенец, обл.
Разград.
Подсъдимият и пострадалата влезли в една стая, а св. М. в друга. Р. и И.
легнали на легло и започнали да се целуват. Подсъдимият поставил И. да
седне върху него и я хванал за задните части. Той й хванал ръката, вкарал я в
гащите си и я поставил върху половия си член. И. му хванала члена и
започнала да си движи ръката нагоре - надолу. След това седнала до него, а
той й разкопчал дънките и ги смъкнал до коленете. Проникнал с пръст в
половия й орган, като го вкарвал и изкарвал.Р. хванал главата на И. и я
сложил на половия си член и я накарал да му лапа члена. След това я сложил
да легне и опрял члена си в половия й орган. След това направил опит да го
вкара и в ануса , но не успял. Тогава св. М. потърсила И. на мобилния
телефон и й казала да се прибира. Подсъдимият казал на св. М. да закара И. в
дома й и той я закарал с автомобил.
Изложената фактическа обстановка законосъобразно и обосновано е
приета за безспорно установена от първоинстанционният съд, тъй като
направеното самопризнание се подкрепя изцяло от събраните на досъдебното
производство доказателства. Няма противоречия в доказателствената
съвкупност и делото е напълно изяснено. От показанията на пострадалата и
останалите свидетели, заключенията по съдебномедицинската и комплексната
съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, писмените доказателства
- характеристика, справка за съдимост и др. безспорно се установява, че на
неустановена дата в средата на месец юли 2021 г. и в края на месец септември
2021 г. в землището на с. Градина и в с. Студенец, при условията на
продължавано престъпление, два пъти е извършил действия с цел да възбуди
и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст – ОГН. В. ИВ., с което е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 149, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Престъплението е извършено при пряк умисъл. Р. е съзнавал
общественоопасиия му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е желаел настъпването им. Подсъдимият е
знаел, че пострадалата не е навършила 14 – годишна възраст. Действията са
извършени с цел да се възбуди или удовлетвори полово желание без
5
съвкупление. В случая начина на съприкосновение с тялото на 13-годишното
дете, опипване на половите органи, изискването да стимулира с ръка и уста
половия му член и т.н., обективират конкретна цел – да възбуди или
удовлетвори полово желание. Цялото поведение на подсъдимия, установено в
процеса, води до извод, че се е възползвал от ниската възраст на
пострадалата, наивността и чувствата, които изпитвала към него, за да
блудства с нея. Няма никакво съмнение, че действията му са насочени именно
към постигане на тази цел - да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление.
За престъплението по чл. 149, ал.1 НК се предвижда наказание от 1 до 6
години лишаване от свобода. Съобразявайки смекчаващите обстоятелства –
чисто съдебно минало, добро процесуално поведение, осъзнаване на
извършеното, младата възраст, съдът е определил наказание към минимума на
предвиденото в закона – 1 година и 6 месеца. Касае се за две деяния, което
заедно с характера на блудствените действия предполага определяне на
наказанието по чл. 54 НК. Определеното наказание е съответно на
извършеното и необходимо за постигане на целите по чл. 36 НК.
РС е приложил разпоредбата на чл. 58а НК и намалил наказанието с 1/3
и наложил наказание от една година лишаване от свобода.
Предвид наличието на условията по чл. 66 НК съдът отложил
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3
години.
Въззивният съд споделя извода на РС Разград, относно налич„ие на
превес на смекчаващите обстоятелства и съответно размера и вида на
наложеното наказание. Счита, че няма основание за определяне на
наказанието при условията на чл. 55 НК, тъй като няма многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства. Правилна е преценката на съда за
приложението на чл. 66 от НК, правилно и законосъобразно, а и справедливо
и съобразено с конкретната личност на подсъдимия е определен изпитателния
срок. При определяне на наказанието са съобразени разпоредбите на чл. 54
НК и чл. 58а, ал. 1 НК. В мотивите съдът ясно е посочил размера на
определеното наказание, приложението на чл. 58а НК, с оглед разпоредбата
на чл. 373 НПК. Няма каквато и да е неяснота в атакуваната присъда, относно
наказанието, наложено на подсъдимия.
Назначеният особен представител на малолетната пострадала, е
направил искане в съдебно заседание за конституиране на малолетната О.И.
като граждански ищец и е предявен от граждански иск срещу подсъдимия Р.,
за обезщетяване на претърпените от престъплението вреди, в размер на 3 000
лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 2 НПК първоинстаницонният
съд е конституирал малолетната И. като граждански ищец и приел за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за
обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди с размер
6
3 000 лв., ведно с лихвата от датата на увреждането.
Искът е предявен в съдебно заседание, с устна молба, в съответствие с
разпоредбата на чл. 85, ал. 2 НПК, в срока по чл. 85, ал. 3 НПК – до започване
на разпоредителното заседание.
Налице са основанията на чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение.
Пострадалата, в резултат на извършеното от подсъдимия е претърпяла вреди
и Р. дължи обезщетяването им.
Съдът намира, че законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД е определено дължимото обезщетение от подс. Р.. Действително
няма установени значителни външно проявени последици за пострадалата,
резултат на деянието на Р., но поведението му е довело до неблагоприятни
въздействие върху развитието на пострадалата и се дължи обезщетение.
Пострадалата е малолетна, в процес на психическо и физическо развитие, на
полово узряване, без достатъчно познания за различни житейски ситуации и
без познания по същността на интимните взаимоотношения. Подсъдимият се
е възползвал от чувствата (влюбването) и липсата на критични способности
и задръжки и е извършил блудствените действия. Посегателствата имат
неблагоприятно въздействие върху развитието на малолетното дете.
Последиците за малолетното дете безспорно са в причинна връзка с деянията,
осъществени от подсъдимия. Законодателят забранява извършването на
действия на възбуждане и удовлетворяване на полово желание с малолетни
лица именно поради тежките последици за развитието им. Затова, с оглед
обективните факти по делото и предвид съдебната практика, тези общоприети
последици не е необходимо да бъдат доказвани.
Правилно пъровинстанционният съд е установил наличието на
елементите на деликт и съответно възникналото задължение на подсъдимия
да заплати обезщетение за причинените вреди. Размерът на неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост и възвиният съд намира, че
определеният размер на обезщетение е съответен на критерия по чл. 52 ЗЗД. В
мотивите са изложени съображения във връзка с основанието и размера на
гражданския иск. Няма основание за намаляване на размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Районен съд Разград е направил единственият възможен извод, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Определеното наказание
по вид и размер и начин на изтърпяване - съобразено с правилата на закона и
съответно на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Гражданският иск е
основателен и доказан и размерът му съответства на разпоредбата на чл. 52
ЗЗД.
В хода на наказателното производство са събрани всички възможни
доказателства. По несъмнен начин е установено приетото от фактическа
страна, относно извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него
и обстоятелствата, които имат значение за отговорността на подсъдимия.
7
Въззивният съд споделя фактическите и правни изводи, относно
квалификация на извършеното.
Мотивите към присъдата съответстват на изискванията на чл. 305 НПК,
съдържат изложение на установените обстоятелства, както и въз основа на
кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение.
Жалбата е неоснователна.
Не се установяват допуснати процесуални нарушения. Законосъобразно
е определен размера и вида на наказанието. Няма многобройни и
изключителни смекчаващи обстоятелства, даващи основание да се определи
наказанието при условията на чл. 55 НК. Гражданският иск е предявен, с
устна молба, до започването на разпоредителното заседание. Блудствените
действия, извършени от подсъдимия съставляват и деликт по чл. 45 ЗЗД,
водят до риск за нормалното развитие на малолетното дете и причинените
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване с парична сума, определена
по справедливост, съгласно критерия по чл. 52 ЗЗД.
Съставът на Окръжен съд Разград, счита че първоинстанционната
присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива, постановена при
пълнота на доказателствата и без процесуални нарушения, поради което тя не
страда от пороци, които налагат отмяната й или изменението й. Поради това
присъдата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения, на основание чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда №10/24.02.2022 г. по нохд №778/2021 г. на
Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8