РЕШЕНИЕ
Номер 1950 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На 16.06
Година 2020
В публично заседание на 18.05.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 17433 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК, и – при условията на
евентуалност – обективно съединени искове с правно основание чл.240 във връзка
с чл.79 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. - Франция, ЧРЕЗ „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. – Клон България - гр. София, моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че той му
дължи сумата 1 085, 04 лева - главница, представляваща неплатено
задължение по Договор за покупка на стоки и услуги, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****г. ; сумата 1, 06 лева – възнаградителна лихва за периода * г.;
сумата 56, 59 лева – мораторна лихва за периода * г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 27.06.2019
г. до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответникът да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ** г., издадена по ч. гр. дело № ** г. по описа на ПРС - **бр. състав, а
– ако съдът отхвърли този иск, да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 1 085,
04 лева - главница, представляваща неплатено задължение по Договор за покупка
на стоки и услуги, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта ****г. ; сумата 1, 06 лева – възнаградителна лихва за периода * г.; сумата 56, 59
лева – мораторна лихва за периода * г., ведно със законната лихва върху
главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и ю.
възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът Д.Д.С. ***, чрез о. си п. а. Е.И., оспорва исковете по основание
и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по
изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за
нищожност и недействителност на клаузи от Договора, на който ищецът основава претенциите
си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и
с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства
е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****г.,
издадена по ч. гр. дело № ****г. по описа на ПРС - ** бр. състав, е било
разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 1 085, 04 лева - главница,
представляваща неплатено задължение по Договор за покупка на стоки и услуги,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта ****г. ; сумата 1, 06 лева –
възнаградителна лихва за периода * г.; сумата 56, 59 лева – мораторна лихва за
периода * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда - 27.06.2019 г. до изплащане на вземането,
както и разноските по делото в размер на 25 лева за ДТ и 50 лева – ю.
възнаграждение.
Тъй като Заповедта
е била връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били
изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало
искова молба за установ яване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415
от ГПК.
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че действително между ищеца и ответника в гр. П. е
бил сключен Договор за покупка на стоки и услуги, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****г., с който ищецът е отпуснал на ответника револвиращ кредит за
потребителски цели в размер на 1 049 лева, заедно със застраховка и лихви,
платими на 24 равни месечни погасителни вноски в размер на 68, 20 лева всяка и
обща стойност на плащанията 1 636, 90 лева, като ищецът твърди и, че във
връзка с Договора е била издадена на ответника кредитна карта ****, която той бил активирал. От страна на ищеца
обаче не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява,
че действително на ответника е била предоставена посочената кредитна карта,
запечатан плик с пин кода за ползване на картата, нито – че, дори и
действително да е била издадена такава карта и ответникът да я е получил, са
били извършвани тегления, плащания и погасяване на задължения по картата.
Поради това, доколкото ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се
установява, че действително ответникът е получил посочената кредитна карта и е
теглил суми от нея, които са останали непогасени, съдът намира, че той не дължи
на ищеца каквито и да е суми по Договора.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а предвид липсата
на доказателства за задължения на ответника към ответника по посочения Договор
– като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят и предявените при
условията на евентуалност обективно съединени
искове с правно основание чл.240 във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК и
чл.86 от ЗЗД.
С оглед на изхода от спора не следва да се присъждат в полза на ищеца
На о. п. на
ответника – а. З.М.-П., следва да се издаде РКО за внесения от ищеца депозит за
възнаграждението й в размер на 309, 94 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – Париж, Франция,
рег. № *********, ЧРЕЗ „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – Клон България - гр.
София, ЕИК *********, представляван от З.у. Д. Т. Д., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ЖК “Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14, против Д.Д.С.,
ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес:***, представляван от *** Е.Г.И.,***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване за
установено по отношение на ответника, че той дължи на ищцовото дружество сумата
1 085, 04 лева - главница, представляваща неплатено задължение по Договор за
покупка на стоки и услуги, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ****г. ; сумата 1, 06 лева – възнаградителна лихва за периода 01.11.2017
г. - 06.12.2018 г.; сумата 56, 59 лева – мораторна лихва за периода 06.12.2018 г.
- 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда - 27.06.2019 г. до изплащане на вземането,
които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****г., издадена по ч. гр.
дело № ****г. по описа на ПРС - * бр. състав, И – при условията на евентуалност
– обективно съединени искове с правно основание чл.240 във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 1 085, 04 лева - главница, представляваща неплатено задължение по Договор
за покупка на стоки и услуги, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ****г. ; сумата 1, 06 лева – възнаградителна лихва за периода * г.;
сумата 56, 59 лева – мораторна лихва за периода * г., ведно със законната лихва
върху главницата като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – * бр. състав ч. гр. дело № ****г., ЗАЕДНО със заверен
препис от настоящето съдебно решение СЛЕД влизането му в сила.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на о. п. на ответника – а.
Е.Г.И., РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото
особено представителство В РАЗМЕР НА 309, 94 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов
Вярно с
оригинала.
М.К.