РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Бургас, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120107941 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ХР. Н. Ж. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Бургас, ****, **, действащ чрез пълномощника си адвокат Т.Д.,
против “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София – 1715, район Витоша, ****, ****, представлявано от Р.И.М.-Т. и/или Т.И.В., с
която се претендира установяването, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 7 052. 32 лв., съгласно сключен договор за потребителски договор с
„Юробанк И Еф Джи България“ АД от 22.04.2008 г., вземанията по който били
цедирани на ответното дружество, поради изтекла погасителна давност. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че вземанията са погасени по давност, като излага доводите си
в тази връзка. Заявява, че вземанията по договора за кредит са обявени за предсрочно
изискуеми през 2014 г. Бил издаден изпълнителен лист от 22.11.2013 г. по ч.гр.д. №
10170/2013 г. на Районен съд – Бургас в полза на банката за сумата от 9 478. 40 лв.,
като въз основа на него било образувано изпълнително дело 66/2014 г. След това
вземането е цедирано на 18.01.2016 г. С постановление на ДСИ от 07.11.2016 г.
ответното дружество било конституирано като взискател, след което не били
извършвани през последните 5 години валидни изпълнителни действия по смисъла на
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Излага се също така, че
през месец май 2019 г. изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
1
от ГПК. Зеаявява се също така, че независимо от хода на изпълнителното дело,
издължването по кредита продължило и след встъпването на ответника с плащания
директно към него, в това число и след прекратяване на изпълнително дело. Към
09.09.2021 г. съобразно проект за споразумение за разсрочване на паричното
изпълнение, задължението било в размер на 7 052. 30 лв., но същото вече било
погасено по давност.
Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал.
1 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се заявява, че липсва правен интерес от воденето на иска, тъй като не бил налице
издаден изпълнителен лист за процесното вземане, нито висящ изпълнител процес,
нито предприемането на действия по принудително изпълнение. Не се оспорват
наведените в исковата молба доводи за наличието на изпълнително дело от 2014 г. и
другите изложени факти, но се сочи, че същото действително е прекратено по силата
на закона. Наред с това се потвърждават и извършените доброволни плащания от
ищеца в полза на ответника, за който се твърди, че не обосновават правен интерес от
завеждането на иска, като извършените плащания съгласно чл. 118 от ЗЗД не са
недължими. Излага се становище за недопустимост на иска, поради подробно
изложените съображения в писмения отговор. Твърди се също така, че разноските по
делото следва да останат в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно доводите за недопустимост на иска съдът намира, че за ищецът е налице
правен интерес от неговото водене по отношение на оставащата незаплатена част от
задължението – предмет на договора за цесия, независимо от липсата на предприети
действия по принудително изпълнение, при все че ответникът не твърди, че същите не
се дължат.
По делото няма спор, че ищецът е сключил процесния договор за потребителски
кредит на 22.04.2008 г. с банката, съгласно който е получил сумата от 8 300 лева, която
се е задължил да върне със съответната договорна /възнаградителна/ лихва или общо
сумата от 15 136. 93 лева на 120 месечни анюитенти вноски от по 126. 41 лева, като
падежът на първата вноска е на 22.05.2008 г., а на последната такава на 22.04.2018 г.
Безспорно е издаването на изпълнителен лист от 22.11.2013 г. по ч.гр.д. № 10170/2013
г. на Районен съд – Бургас в полза на банката за сумата от 9 478. 40 лв. /7 949. 22 лева –
главница и 1 529. 18 лева – договорна лихва, както и законна лихва за забава върху
главницата от от 20.11.2013 г. до окончателното й изплащане/, като въз основа на него
2
е образувано изпълнително дело 66/2014 г., по което ответното дружество е
конституирано като взискател на 07.11.2016г., както и че делото е прекратено на през
2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Не се спори също така, че е налице
валиден договор за цесия между банката и ответното дружество, знанието на ищеца за
същия, както и че след прекратяване на изпълнително дело ищецът е продължил да
плаща парични суми в полза на ответника за вземанията- предмет на договора за цесия.
Спорът е погасени ли са по давност оставащите дължими такива.
В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД
предвижда, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение. При това съдът приема, че с образуването на изпълнително дело през 2014
г. давността се е прекъснала и е започнала да тече нова давност. Изпълнителното дело е
било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.е. поради непоискване от
взискателя извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две
години. Съгласно цитираната разпоредба прекратяването на изпълнителното дело
настъпва по силата на закона, като в тези случаи давността за погасяване на вземането
започва да тече от последното изпълнително действие – в случая от 07.11.2016 г., а не
от прекратяване на делото (в този смисъл – решение № 811/09.04.1963 г. по гр.д.№
340/63 г.- І г.о., решение № 649/09.03.1965 г. по гр.д.№ 103/95 г.- І г.о.). Следователно,
в настоящия случай новата петгодишна давност е започнала да тече от датата,
следваща тази на последното извършено изпълнително действие – 08.11.2016 г. При
което се налага извода, че петгодишната давност за процесните вземания за главница е
изтекла на 08.11.2016 г., а на тези за лихвата на 08.11.2019 г. В същото време обаче по
делото не е спорно, че длъжникът ежемесечно в периода от 22.02.2016 г. до 24.08.2021
г. е заплащал по 100 лв. за своя дълг, като явно именно това е причината взискателят да
не предприема действия по принудително изпълнение. Де факто с така извършваните
плащания длъжникът е признал дължимостта на търсените от него суми, като ги и е
плащал ежемесечно – разсрочено, което следва да се приеме като признание на дълга
по смисъла на чл. 116, б“а“ от ЗЗД, което отново води до прекъсване на давността и
всъщност при това се налага извода, че към настоящия момент същата не е изтекла и
вземането не е погасено по давност, при все че последното плащане датира от
24.08.2021 г.
Ето защо съдът намира, че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора се явява неоснователна претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
Отхвърля иска на ХР. Н. Ж. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас,
****, **, против “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1715, район Витоша, ****, ****, представлявано от Р.И.М.-Т.
и/или Т.И.В., за установяване в отношенията между страните, че ХР. Н. Ж. не дължи на
ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 7 052. 32 лв., дължима съгласно сключен договор
за потребителски договор № ***** с „Юробанк И Еф Джи България“ АД от 22.04.2008
г., вземанията по който са цедирани на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от
18.01.2016 г., поради изтекла погасителна давност.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4