Решение по дело №2021/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        20.12.2019г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	26.11.		2019

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		2021		2019

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, депозирана от Н.Г.М., ЕГН: ********** - майка и законен представител на А.К.К., ЕГН: **********, двете с адрес: *** срещу К.Б.К., ЕГН: **********, адрес: ***, с която искова молба са предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 149 СК.

           Ищцата твърди, че с ответника живеели във фактическо съпружеско съжителство около една година и от съвместното им съжителство се родила дъщеря им А.К.К., родена на *** г., като на 29.05.2019г.  бащата ги извел от родилното отделение и на другия ден си отишъл, напуснал ги, като до момента на депозиране на исковата молба са разделени. Твърди, че откакто се е родило детето, тя сама се грижи за него с подкрепата и помощта на двамата й родители, детето живее, издържа се, отглежда се, изключително с нейни грижи и на родителите й, както и че бащата не е в състояние да се грижи за детето, тъй като не разполага със самостоятелно жилище и удобства, подходящи за отглеждане на дете. Твърди, че ответникът заминал да работи в Чехия, предвид което имал добри финансови доходи. Моли съда да постанови решение, с което да й предостави упражняването на родителските права и задължения по отношение малолетното дете на страните А.К.К., ЕГН: **********, при която да определи и местоживеенето на детето; да осъди К.Б.К. ЕГН: ********** да заплаща 200, 00 лева месечна издръжка на дъщеря им А.К.К. ЕГН: **********, считано от 01.06.2019 г., до настъпване на обстоятелствата водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка пресрочена вноска; да определи режим за лични контакти на бащата К.Б.К. с детето А.К.К., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00 часа до 19, 00 часа събота и неделя, без преспиване, както и един месец през лятото, не съвпадащ с годишния отпуск на майката, а допълнително - по взаимно договаряне на родителите. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост на претенцията, не се оспорва твърдението, че с ищцата са родители на А.К.К., ЕГН: **********, изразява се становище за основателност на претенцията в частта й по искането за предостави упражняването на родителските права и задължения по отношение малолетното дете на страните А.К.К., ЕГН: ********** на ищцата, при която да се определи и местоживеенето на детето. Оспорва се размерът на издръжката, като ответникът заявява готовност да плаща такава в размер на 150, 00 лева месечно.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:

           Ответникът не оспорва обстоятелството, че с ищцата са родители на малолетното дете А.К.К., родена на *** г., което обстоятелство се установява и от приетия по делото като писмено доказателство удостоверение за раждане на детето на страните А.К.К., ЕГН **********.

           Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Зорка Руменова Кондова – баба на Н.Г.М., от които се установява, че от ***г., след раждането на детето, К. и родителите му ги завели в дома на родителите на Н., от тогава детето А.К. и Н.М. живеят при майката на Н.. В отглеждането на детето й помагат, майка й и баща й и свидетелят Кондова. К. не се интересува от детето откакто ги довел, не знае да е изпращал някакви пари за издръжка на детето.  Разбрала, че когато К. се скарал с Н., отишъл в Пазарджик и след това заминал с майка си за чужбина.

           Приет е по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Дупница, от който се установява, че основните грижи за А. се полагат от майката и същата задоволява битовите, здравни потребности на малолетната А., осигурила е сигурна и безопасна среда за нормалното и развитие. Помощ и подкрепа получава от своите родители.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 149 СК. Ответникът не оспорва твърдението, че с ищцата са родители на А.К.К., ЕГН: **********.

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК и доколкото ответникът не оспорва твърдението, че с ищцата са родители на А.К.К., ЕГН: **********, ищцата следва да докаже, че разполага с нужния родителски капацитет да отглежда детето на страните, че са налице предпоставките на закона, при които се дължи издръжка и размера на претендираната издръжка за бъдещ и за минал период.

           Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси, като следва да се отбележи че нормата на чл. 127, ал. 2 СК е императивна и съдът след сезиране от страна на родител с посочения спор следва да се произнесе по всички въпроси, свързани с упражняването на родителските права и задължения по отношение малолетните деца.

           Семейното право разграничава титулярството – притежаването на родителските права и задължения от упражняването им. Най – често субектите съвпадат – родителите са и носители на правата и задълженията, и лицата, които ги упражняват. В рамките на тази хипотеза е развита и конструкцията на поделяне на титулярството и упражняване на родителските права и задължения при развод или раздяла (чл. 51, ал. 1, чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК), когато липсва споразумение между родителите – единият упражнява родителските права, а на другия се определя режим на лични контакти. В конкретния случай, доколкото е налице фактическа раздяла между страните в процеса и не е постигано споразумение между тях относно упражняване на родителските права, съдът следва да реши спора между страните, като законът в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК задава критериите за решението на съда, препращайки към нормите на чл. 59 и л. 142 – 144 СК. Интересите на децата следва да бъдат водещото съображение на съда, както когато одобрява споразумение (чл. 49, ал. 5 СК), така и когато решава спора между родителите за упражняване на родителските права и задължения по отношение на децата им. В чл. 59, ал. 4 СК са изброени обстоятелствата, от които зависи благосъстоянието на детето, а именно всички тези, с оглед интересите на децата - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Обстоятелствата съвпадат с посочените в Постановление на Пленума на ВС № 1/12.11.1974 г., като изброяването им е примерно. При определяне на мерките за упражняване на родителските права релевантните според ППВС № 1/12.11.1974 г. обстоятелства се установяват конкретно за случая и се преценяват в съвкупност. При тази преценка следва да се съобрази от съда най – добрият интерес на детето съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, което означава да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето административният или съдебен орган извършва след обстойно проучване, което може да обхване и лица от разширеното семейство на детето. При това на нито един от посочените в допълнителната разпоредба на ЗЗДет критерии не е придадено водещо значение. Те имат по-скоро характер на списък, който да ориентира решаващия орган в особеностите на детето и евентуалното отражение върху него на едно или друго решение.

           В случая, настоящият състав на съда счита, че упражняването на родителските права и задължения по отношение на детето на страните в производството, следва да бъде предоставено на майката съобразно предвидените в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 критерии - до момента основно грижи за детето са полагани именно от майката, изразено е желание на майката да упражнява родителските права и задължения по отношение на детето си, привързаността на детето към майката е изразена, поради което в най – добър интерес на децата с оглед всички събрани по делото доказателства е майката да упражнява родителските права и задължения по отношение на същото, майката на детето на страните има и широка подкрепяща среда от близки – и от двамата й родители  и от баба й.

           На бащата следва да бъде определен режим на лични контакти с детето му. СК в сила от 01.10.2009 г. въвежда задължение за съда при определяне на режима на лични отношения да съобразява ваканциите, официалните празници и личните празници на децата. В интерес на децата е свободните дни да бъдат равномерно разпределени между родителите и то да прекарва с всеки от тях достатъчно продължителен период от време. Съдът не е обвързан от посочения от страните режим на лични отношения. Той следва да бъде съобразен с най-добрия интерес на детето и затова определянето на различен от поискания режим не представлява произнасяне „плюс петитум” (Решение № 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС). С оглед горното, настоящият състав счита, че следва да бъде определен режим на лични контакти с бащата на детето съобразно възрастта, нуждите и интересите им, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10, 00 ч. до 18, 00 ч. на същия ден без преспиване на детето А.К.К. до навършването й на три години, съответно с преспиване след това както и 20 дни през лятната ваканция, несъвпадаща с годишния отпуск на майката; на рождения ден на детето – по два часа за съответния ден по споразумение между родителите и по един ден без преспиване от Коледните и Великденските празници – първия ден всяка чатна година и втория ден от всяка нечетна година. Постановеният режим на лични контакти следва да бъде осъществяван, като бащата взима детето от адреса, където живее с майка й го връща на същия адрес.

           Тъй като при спор относно обстоятелствата по чл. 127 от СК, съдът е длъжен и служебно да се произнесе по издръжката, следва да се отбележи, че задължението на всеки от родителите да участва в издръжката на непълнолетните си деца, е безусловно. Когато родителите живеят заедно, те съвместно и доброволно би следвало да поемат издръжката на своите деца. Когато родителите са разделени, децата остават под непосредствените грижи на единия родител, но за другия, по силата на закона, продължава да съществува безвъзмездното задължение да доставя средства за децата.           При определяне размера на дължимата издръжка по съдебен ред, следва да намери  приложение разпоредбата на чл. 142 от СК, според която размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, при минималната издръжка на едно дете в размер на една четвърт от минималната работна заплата за страната. Нуждите на детето в случая от издръжка, съдът преценява, вземайки предвид, в случая, основно неговата възраст – 7 месеца, доколкото по делото не се установиха други факти, релевантни за определяне на неговите потребности от издръжка. Вземайки предвид възрастта му, съдът приема, че същите за задоволяване на  потребности си се нуждаят от обща месечна издръжка в размер на около 250, 00 лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на в тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства. Възможността на родителите зависи предимно от размера на получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията, професията им, от имущественото им състояние. Не са събрани доказателства по делото какви доходи реализират страните, но следва да се има предвид, че ищцата ще полага преките и основни грижи за децата, поради което съдът счита, доколкото предвид установената фактическа обстановка следва да се приеме, че ответникът е в състояние да реализира месечен доход в размер на поне минималната за страната работна заплата, както и разпоредбата в СК, уреждаща размера на минималната месечна издръжка за едно дете, че бащата на детето може и следва да участва в издръжката на децата си със сумата от 150, 00 лева месечно, както е заявил готовност да заплаща тази сума в отговора на исковата молба, осигурявайки по този начин поне част от паричния еквивалент на дължимата издръжка, който размер, съдът счита, че ответникът дължи от 01.06.2019г. – датата на фактическата раздяла между страните, който факт не е спорен между тях, както и предвид предявената такава претенция на основание чл. 149 СК. Разликата в издръжката следва да се поеме от майката. При определяне частта от цялостната издръжка, която всеки от родителите на децата следва да поеме, съдът взема предвид и месечните добавки за деца, които родителят, при който живее детето следва да получава /в т.см. вж.решение № 469 от 26.02.1971г. по гр.д.№43/71г., II г.о. на ВС/.

           По разноските:

           Предвид изхода от делото, на ищцата следва да се присъдят разноските в процеса, тя е сторила такива  в размер на 350, 00 лева, от които държавна такса – 50, 00 лева и 300, 00 лева за адвокатско възнаграждение. Отделно от това ответникът по следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметката на РС - Дупница за дължимата от него издръжка на малолетните дете на страните съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, изчислена на база сбора на платежите за три години в общ размер на 216, 00 лева.

           Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права и задължения по отношение на малолетното дете А.К.К., ЕГН: ********** на майката Н.Г.М., ЕГН: ********** с адрес: ***, при която ОПРЕДЕЛЯ и местоживеенето му.

           ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на  ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата К.Б.К., ЕГН: **********, адрес: *** и детето на страните А.К.К., ЕГН: ********** , както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10, 00 ч.  до 18, 00 ч.  без приспиване до навършването й на три години, съответно с преспиване след това, както и 20 дни през лятната ваканция, несъвпадаща с годишния отпуск на майката; на рождените дни на децата – по два часа за съответния ден по договорка между страните и по един ден без преспиване от Коледните и Великденските празници – първия ден всяка чатна година и втория ден от всяка нечетна година. Постановеният режим на лични контакти следва да бъде осъществяван, като бащата взима детето от адреса, където живее с майка му и го връща на същия адрес.

           ОСЪЖДА К.Б.К., ЕГН: **********, адрес: *** да заплаща на детето А.К.К., ЕГН: ********** си чрез неговата майка и законен представител Н.Г.М., ЕГН: ********** с адрес: *** месечна издръжка в размер на 150, 00 лева (сто и петдесет лева), считано от 01.06.2019г. - датата фактическата раздяла между страните до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменяване или прекратяване, като за разликата над сумата от 150, 00 лева месечно до размера от 200, 00 лева месечно, ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.

           ОСЪЖДА К.Б.К., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Н.Г.М., ЕГН: ********** с адрес: *** сумата в размер на 350, 00 лева, представляваща разноски, сторени по делото.

           ОСЪЖДА К.Б.К., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК да внесе по сметка на Районен съд – Дупница държавна такса за дължимата на малолетното му дете издръжка, изчислена на база сбора на платежите за три години в размер на 216, 00 лева.

 

 

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: