Присъда по дело №347/2023 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 49 от 27.06.2023г., постановена по НОХД №
347/2023г. по описа на Районен съд – Благоевград

Производството пред Благоевградския районен съд е образувано по
обвинителен акт на Районна прокуратура Благоевград с който - роден на л,
българин, с българско гражданство, неженен, безработен, завършил 7 – ми
клас; регистриран с постоянен адрес в гр. К 2, осъждан, ЕГН **********, е
обвинен за това, че за времето от месец декември 2021г. до месец август
2022г. включително, в гр. Благоевград, след като е бил осъден с решение №
909012/18.11.2020г. по гр. дело № 824/2020г. по описа на Районен съд
гр.Благоевград, влязло в сила на 18.11.2020г. да издържа свой низходящ, а
именно непълнолетния - роден на 005г., като му заплаща месечна издръжка в
размер на по 152.50 лева (сто петдесет и два лева и петдесет стотинки) чрез
неговата майка и законна представителка от гр. Благоевград, ул.“ №1,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно 9 /девет/ месечни вноски в размер общо на 1372.50 лева
/хиляда триста седемдесет и два лева и петдесет стотинки/, като деянието е
квалифицирано от Районна прокуратура – Благоевград, като престъпление по
чл.183 ал.1 от Наказателния кодекс НК) и за това, че за времето от месец
декември 2021г. до месец август 2022г. включително, в гр. Благоевград, след
като е бил осъден с решение № 909012/18.11.2020г. по гр. дело № 824/2020г.
по описа на Районен съд гр.Благоевград, влязло в сила на 18.11.2020г. да
издържа свой низходящ, а именно малолетната Л ва - роден на . като й
заплаща месечна издръжка в размер на по 152.50 лева (сто петдесет и два лева
и петдесет стотинки) чрез нейната майка и законна представителка от гр.
Благоевград, ул.“ № 1, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
две и повече месечни вноски, а именно 9 /девет/ месечни вноски в размер
общо на 1372.50 лева /хиляда триста седемдесет и два лева и петдесет
стотинки/, като деянието е квалифицирано от Районна прокуратура -
Благоевград, като престъпление по чл.183 ал.1 от Наказателния кодекс.
В хода на съдебното производство представителят на Районна
прокуратура Благоевград поддържа обвинението и ангажира доказателства в
негова подкрепа. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатите му две идентични обвинения с пострадали двете му деца, като
предвид това, че е признал фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, както е признал и вината си по реда на чл.371 т.2 от НК и
осъден за извършените две престъпления, като на основание чл.183, ал.1 от
НК за всяко от тях му се наложат две наказания „Пробация“, като му се
наложат пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с
явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител по график,
определен от служителя, всяка с продължителност от една година и два
месеца. Прокурорcj намира, че следва на основание чл.23 ал.1 от НК да бъде
1

определено едно общо наказание „Пробация“ със същите две пробационни
мерки и същата продължителност.
В хода производството в качеството на частен обвинител в
наказателното производство са конституирани пострадалите лица ев и а,
двамата чрез тяхната майка и законен представител а, които чрез служебно
назначеният им повереник адв.В поддържат становище, че обвиненията са
доказани по безспорен и категоричен начин, поради което молят подсъдимият
да бъде признат за виновен по подържаното обвинение, като му се наложи
съответно наказание, като съдът съобрази и това, че към настоящия момент
подсъдимият не е заплатил нито една издръжка почти от раждането на децата
до момента.
Законният представител и майка на двете пострадали лица
непълнолетните в и малолетната ева, свидетелката М на а сочи, че
единствено тя се грижи за общите им с подсъдимия лица, поради което иска
да й бъде заплащана издръжка за двете деца, като сочи, че третото й дете не е
признато от подсъдимия. Моли подсъдимият да бъде осъден за това, че не
изплаща определената му издръжка и е изоставил децата си.
Подсъдимият се явява лично в съдебните заседания и с назначен
служебен защитник – адв. излага становище, че признава вината си и приема
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като е
съгласен за същите да не се събират доказателства и желае производството да
протече при условията на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК.
Защитата изразява становище, че при определяне на наказанието, съдът
следва да приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като определи
наказание в съответствие със закона, но съобрази, че се касае за млад човек,
който е признал вината си и е извършил престъплението съвсем формално,
тъй като е безработен и в невъзможност без доходи да заплаща издръжка на
децата си. Защитата моли съдът да наложи такова по вид наказание на
подсъдимия, с което да не бъде възпрепятстван да работи в чужбина, да
получава средства, с които да изпълнява задължението си , като заплаща
издръжка за децата си.
Подсъдимият сочи в своя защита, че съзнава поведението си и
грешките си и моли съдът да му наложи справедливо наказание, като му даде
шанс да излезе в чужбина на работа и да започне да плаща издръжката.
Съдът като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията
на страните и разпоредбата на чл.373 ал.4 от НПК намира за установени от
фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния акт. Този извод
се формира на база събраните на досъдебното производство доказателства,
както и направените самопризнания от подсъдимия. Ето защо предвид
ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на
своята преценка по чл.301 от НПК, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият е роден на 0 год. в гр. ил. Видно от приложената
2

справка за съдимост е видно, че същият е осъждан за престъпление по чл.183
ал.1 от НК. Регистриран е с настоящ адрес в гр. Кюстендил, местност
“Николчевски път“ № 21, ет.1, ап.2.
През 2005г. подсъдимият Асен Сашев заживял на семейни начала със
свидетелката от гр. Благоевград, като от съвместното си съжителство имат
родени две деца, припознати по надлежния ред от бащата , роден на
19.09.2005г. и Л а, родена на 23.06.2011г. Съвместното съжителство на
подсъдимия и свидетелката било съпътствано от неколкократни раздели и
събирания, но през 2020г. двамата се разделили окончателно. Подсъдимият в
се преместил да живее в гр. л, а непълнолетните им деца останали да живеят
с майка си а в гр. Благоевград, която поела основните грижи за тях.
През същата 2020г. година по инициатива на свидетелката било
образувано гражданско дело № 824/2020г. пред Районен съд – Благоевград по
което било постановено решение № 909012/18.11.2020г., с което
упражняването на родителските права спрямо непълнолетните деца било
предоставено на майка им а, а бащата- подсъдимият бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на по 152.50 лева за всяко от двете си деца,
платими чрез тяхната майката и законна представителка . Решението на съда
е влязло в сила на 18.11.2020г., като съгласно същото, издръжката за двете
деца следвало да се плаща от първо до пето число на месеца, за който се
отнася, по банкова сметка на майката, която била изрично посочена в
съдебния акт.
Както преди постановяването на посоченото съдебно решение, така и
след това обвиняемият се намира в трудоспособна възраст. Съзнавал е своето
задължение да плаща ежемесечната издръжка за двете си деца, но от момента
на постановяването на съдебното решение обвиняемият не изпълнявал това
си задължение и не плащал ежемесечните издръжки за децата си, поставяйки
по този начин низходящите си и тяхната майка в крайно затруднено
финансово положение. Поради това, свидетелката сезирала органите на
прокуратурата и МВР и било образувано ДП № 7852 ЗМ-248/2021г. по описа
на 02 РУ- Благоевград. С обвинителен акт от 04.01.2022г. в бил предаден на
съд и образувано НОХД № 3/2022г.по описа на Районен съд – Благоевград, по
което за извършени престъпления по чл.183 ал.1 от НК, за периода
м.11.2020г. до м.11.2021г. бил осъден, като му било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, изпълнението на което е
отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал.1 от НК.
Въпреки това, продължил да не заплаща издръжките за двете си деца,
поради което тяхната майка и законна представителка депозирала нова жалба
в Районна прокуратура - Благоевград, след което било образувано и
настоящето наказателно производство. По време на разследването било
установено, че не е платил нито една от дължимите ежемесечни издръжки за
двете си деца в периода от месец декември 2021г. (месеца, следващ
последния месец, включен в обвинението му по НОХД № 3/2022г. по описа
3

на Районен съд - Благоевград) до месец август 2022г., а именно по 9 месечни
вноски за всяко едно от децата си, възлизащи на сумата от 1372.50 лева за
детето му и сумата от 1372.50 лева за детето му а. Установено е, че въпреки,
че вече е бил предаден на съд за подобни престъпления, подсъдимия в по
никакъв начин не е показал различно поведение, свързано с изпълнение, дори
и частично на задължението си за изплащане на ежемесечните издръжки за
децата си, като на 11.08.2022г. е напуснал пределите на страната ни през
ГКПП - Аерогара София, което е наложило и продължителното му издирване
по настоящето дело.
От писмо на директора на офис Кюстендил на ТД на НАП – София изх.
№ СИ-691#1 от 08.08.2022г. се установява, че подсъдимият в с ЕГН
**********, за периода от 01.01.2018г. до 08.08.2022г. в информационните
масиви на НАП няма информация за регистрирани уведомления по чл.62 от
КТ за сключени трудови правоотношения и информация за осигуряване.
От Удостоверение за декларирани данни на Община Кюстендил изх. №
УД005632 от 04.08.2022г. се установява, че подсъдимият в няма декларирани
данни за движимо, недвижимо имущество или друго.
От Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на подсъдимия в е видно, че семейството му се състои самият него, няма
имущество и не получава възнаграждения или други приходи, не притежава
МПС.
От представеното свидетелство за съдимост на подсъдимия се
установява, че същият е осъждан с Присъда № 19 от 19.04.2022г.,
постановено по НОХД № 3/2022г. по описа на Районен съд – Благоевград,
изменена в частта относно приложението на чл.23 от НК с решение на
Окръжен съд – Благоевград, като за престъпление по чл.183 ал.1 във връзка с
чл.26 ал.1 от НК, извършено в периода от 18.11.2020г. до 06.11.2021г. му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца,
изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и
несъмнен начин от показанията на свидетелите а, както и обясненията на
подсъдимия в, дадени в хода на досъдебното производство, за които съдът
съобрази, че същите освен средство за защита са и годно доказателствено
средство, както и от приетите по делото писмени доказателства. Показанията
на свидетелите са логични и последователни и се допълват от събраните по
делото писмени доказателства, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намира, че по
безспорен и категоричен начин е доказано извършването от обективна и
субективна страна на престъпление по чл.183 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от
НК от страна на подсъдимия Асен Александров Сашев.
Деянието по чл.183, ал.1 от НК е формално и съставомерен признак на
същото се явява единствено фактът на неплащането на издръжката,
4

независимо от наличието на обективни и субективни причини за това. В този
смисъл дори и доказана липсата на постоянни доходи от подсъдимия, не би
могла да го освободи от задължението му, произтичащо от влязлото в сила
съдебно решение - нито по размер, нито по основание. Това е така, тъй като
съществува изрична законова регламентация относно реда за изменение или
прекратяване на издръжката, като именно с този ред подсъдимият е следвало
да се съобрази при наличието на финансови затруднения. За субективната
съставомерност на процесното деяние, с оглед формалния му характер, е
необходимо единствено субективното предвиждане от страна на дееца на
неизбежното неплащане на издръжката в размер на две месечни вноски, без
законодателят да държи сметка за наличието на обективна невъзможност за
това. И това е така, тъй като задължението за издръжка, съгласно чл.183, ал.1
от НК не е обвързано от настъпването на промени в имуществената сфера на
дееца. Освен това в случая не може и да се приеме, че подсъдимият Асен
Сашев е бил в обективна невъзможност за плащане на месечната издръжка на
децата си, тъй като той е трудоспособно лице, което е имало трудови доходи
в чужбина. След като е установено, че подсъдимият е реализирал доходи
/независимо какъв е техният произход/ и е имал и други възможности за
набавяне на допълнителни такива, а от друга страна не се е възползвал от
възможността за намаляване на дължимата издръжка, не може да се приеме,
че той е бил в обективна невъзможност за изплащането й. В горната насока е
и налице достатъчно константна съдебна практика на ВКС – решение №
126/20.03.2015 год. на ВКС по н. д. № 205/2015 год. І н. о.; решение №
111/04.07.2016 год. на ВКС по н. д. № 434/2016 год. ІІІ н. о. ; решение № 158/
25.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 690/2017 г., III н. о. и ред други.
От обективна страна подсъдимият е субект на престъплението по
чл.183 ал.1 от НК, тъй като е лице осъдено, по силата на съдебно решение -
Решение № 909012/18.11.2020 год. по гр. д. № 824/2020 год. по описа на
Районен съд – Благоевград, влязло в сила на 18.11.2020 год., съгласно което
бащата в е осъден, да заплаща на непълнолетното си дете в, родено на
19.09.2005 год., чрез неговата майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 152,50 лева, както и да заплаща на малолетното си дете
а, родена на 1 год., чрез нейната майка и законен представител а месечна
издръжка в размер на 152,50 лева, всичките платими по банкова сметка на а в
“Първа инвестиционна банка“ АД, дължима от първо до пето число на
месеца, за който се отнася, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.05.2020 год., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от падежа й до окончателното изплащане на дължимото. Въпреки
това си задължение в периода от момента на неговото възникване по силата
на съдебното решение – считано от месец 11.2020 год. до месец 11.2021 год.
включително, подсъдимият не е изпълнявал вмененото му по силата на
съдебен акт задължение да заплаща такава издръжка, поради което и с
Присъда № 19 от 19.04.2022г., постановено по НОХД № 3/2022г. по описа на
5

Районен съд – Благоевград, изменена в частта относно приложението на чл.23
от НК с решение на Окръжен съд – Благоевград е осъден за престъпление по
чл.183 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, извършено в периода от
18.11.2020г. до 06.11.2021г., като му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от пет месеца, изпълнението на което, на основание чл.66
ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Въпреки това,
подсъдимият дори и след този период, за времето от месец декември 2021г.
до месец август 2022г. включително, в гр. Благоевград, след като е бил осъден
с решение № 909012/18.11.2020г. по гр. дело № 824/2020г. по описа на
Районен съд - гр.Благоевград, влязло в сила на 18.11.2020г. да издържа свой
низходящи, а именно: непълнолетния , роден на 1 5г. и малолетната 11г.,
като им заплаща месечна издръжка в размер на по 152.50 лева, чрез тяхната
майка и законна представител а от гр. Благоевград, ул.“ 1, съзнателно не е
изпълнил задълженията си в размер на две и повече месечни вноски, а именно
9 /девет/ месечни вноски, равняващи се в размер общо на по 1372.50 (хиляда
триста седемдесет и два лева и петдесет стотинки) лева за всяко от двете си
деца. Не се установи в инкриминирания период да е осъществявал частични
плащания на въпросните издръжки, а и такива твърдения не се излагат в
производството, поради което съдът приема, че престъплението е извършено
чрез пълно бездействие и неговият престъпен резултат по отношение на
кредитора е настъпил. Данните в тази насока са категорични и се установяват
по безспорен начин от показанията на свидетелите ва, чрез която като майка
и законен представител на непълнолетния и на малолетната е следвало да
се извършват ежемесечно плащането на дължимата им издръжка, която сочи,
че през целият инкриминиран период издръжката не се заплаща от
подсъдимия. Този отрицателен факт се потвърждава и от показанията на
свидетелката и самопризнанията на самият подсъдим в. Установен е и броя
и размера на неплатените и дължими месечни вноски за всяко едно от децата,
като за периода от месец 12.2021 г. до месец 08.2022 г. включително,
подсъдимият е следвало да заплаща за сина си ев и за дъщеря си ва месечна
издръжка в размер на по 152,50 лева, съгласно Решение (неприсъствено) №
909012/18.11.2020 год. по гр. д. № 824/2020 год. по описа на Районен съд –
Благоевград, влязло в сила на 18.11.2020 год. или касае се за общо 9 /девет/
месечни вноски в общ размер на 1372.50 лева за всяко от децата.
Касае се за резултатно по характера си престъпление, чиито престъпен
резултат е отрицателен по своето съдържание - изпадане в забава в размер на
поне две месечни вноски. Изпълнителното деяние на това продължено
престъпление се осъществява чрез бездействие, като за осъществяване
състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК е необходимо да са налице
кумулативно две предпоставки - влязло в сила съдебно решение, по силата на
което единият родител е осъден да изплаща ежемесечна сума за издръжка на
свой низходящ, и втората предпоставка - тази издръжка да не е плащана за
повече от два месеца, т.е. престъпният състав се осъществява чрез
бездействие, като законодателят е въздигнал това деяние в престъпление,
6

поради особеният и специфичен характер на отношенията и вниманието,
което следва да е отделено на малолетните и непълнолетни деца, за да не са
лишени те от необходимите за издръжката им средства. Не се предпоставя
изпълнението на състава на престъплението от други фактори, като наличие
на имущество у подсъдимия, наличие или неналичие на желание за плащане
или други подобни. Нормата на този текст не предпоставя и извършването на
каквито и да било действия или вменяването на задължение за извършване на
такива от страна на детето или на родителя, упражняващ родителските права,
за да може едва след тяхното осъществяване да се търси наказателна
отговорност от неплатилият родител. Предвид изложеното, съдът намира за
разглежданите обвинения за доказани по безспорен и категоричен начин.
Именно поради специфичния характер и действие на неприсъственото
съдебно решение, което влиза в законна сила от момента на постановяването
му, но винаги след като страната, в случая подсъдимия е била надлежно
призована за съдебните заседания по делото и е заел пасивно позиция в
гражданското производство, то неоснователни биха се явили твърдения в
насока, че подсъдимият не е знаел за вмененото му задължение и за това не е
изпълнявал същото, респ. да изплаща ежемесечно издръжка на децата си.
Решението за издръжката е постановено неприсъствено, но самата
процесуалната законосъобразност на съдебния акт, налага да се приеме, че
подсъдимият е имал знание за него. Редът за издаване на неприсъственото
решение го предполага, основано на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, а изпълнението
на задължението на съда по чл.240, ал.1 от ГПК. В случая сигурно
последващо знание за него осигурява и връчването на покана за доброволно
изпълнение на задължението по влязлото в сила решение на гражданския съд.
Затрудненията за плащане поради непостоянните трудови приходи не
обосновават и малозначителност на деянието в двете му форми, защото не
може да се приеме липса на обществена опасност или нейна явна
незначителност, когато се касае до неплащане на издръжка за две деца за
продължителния период от време, на практика от възникване на самото
задължение. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на
деянието и е предвиждал е общественоопасните му вреди, защото е бил
запознат със съдържанието на исковата молба, както и с последиците от
неявяване в съдебното заседание.
От субективна страна деянието е извършено в условията на пряк
умисъл, тъй като подсъдимият в е съзнавал задълженията си и техният
обществено опасен характер при неизпълнението им, предвиждал е
обществено опасните последици на деянието си (бездействието си) и е искал
тяхното настъпване, мотивиран от желанието си за задоволяване само на свой
лични нужди без да отчита задълженията си да заплаща издръжка на двете си
деца – непълнолетния и на малолетната Л а.
Неправилен е обаче правният извод на обвинението, че с неплащането
на издръжката за двете деца са осъществени две отделни престъпления в
условията на реална съвкупност, каквато е прието за налична от прокурора.
7

Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е типично продължено престъпление,
осъществявано чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо“ бездействие,
докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не
от волята на дееца. Според съдебната практика (решение № 424/22.12.2014 г.
на I НО и Тълкувателно решение на ОСНК на ВС № 3/71 г.) и доктрина (така
р на НК, Обща част, том 2, в „НП, Обща част“, проф. в) – прекъсването на
„непрекъснатостта“ на осъществяване на продълженото престъпление или
осъществяването му при задължение за плащане на издръжка на две и повече,
ползващи се лица, поставя въпроса за друга правна фигура - продължаваното
престъпление по чл.26 от НК. В цитираното тълкувателно решение
Върховният съд е приел, че осъществяването на две или повече деяния, които
откъснати едно от друго, сами по себе си, дори да са малозначителни по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК, но осъществяват основен, квалифициран или
привилегирован състав на едно и също престъпление, вкл. и като две или
повече „продължени“ престъпления, ако са налице условията на чл.26, ал.1 от
НК, то е налице едно единно, а не множество престъпления. В казуса,
правилното приложение на закона предполага така осъществяваното от
подсъдимия продължено престъпление за всяко едно от децата, за които
същият е неизправен в задължението си за издръжка в посочения времеви
период /идентичен за всеки един от низходящите му/, така и заради
еднородността на деянията му, които не са изключени от продължаваното
престъпление съгласно чл.26, ал.6 от НК, като освен продължено,
разглежданото престъпление е и продължавано по смисъла на разпоредбата на
чл.26 от НК. При такова престъпление се определя само едно наказание, не се
прилагат правилата за съвкупността и се осигурява наказване на всички
престъпления, които включва, взети в тяхната съвкупност и според
причинения от тях общ престъпен резултат, поради което в повечето си
решения върховната съдебна инстанция приема, че приложението на чл.26 от
НК се явява по-благоприятно за дееца. Поради изложеното, съдът прие
цялостната престъпна дейност на подсъдимия Асен Сашев, предмет на
разглежданото обвинение, като осъществено едно, продължавано
престъпление, като съвкупност от две продължени такива деяния,
квалифицирано като престъпление по чл.183 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от
НК.
Като причина за извършване на престъплението, следва да се отчете
пренебрежителното отношение на подсъдимия към установения правен ред и
незачитане установената в страната правораздавателна дейност и авторитетът
на правосъдните органи.
След като прие повдигнатото обвинение за доказано, а престъплението
квалифицирано по чл.183 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК за осъществено
от подсъдимия ев, на същият следва да бъде наложено и адекватно
наказание, съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, в хипотезата на
която приключи настоящото наказателно производство, а именно чрез
съкратено съдебно следствие в първата инстанция. Това от своя страна
8

задължава съдът, ако не установи основания за приложението на чл.55 от НК
да приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и след като определи
съответното наказание за разглежданото престъпление, да намали размера на
така определеното наказание с една трета. Законодателят за такова
престъпление по чл.183 ал.1 от НК е предвидил налагане на наказание
“лишаване от свобода” до една година или “пробация”. При определяне вида
и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление в
конкретният случай, съдът съобрази, че в случая е неприложим института на
чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия, с
налагането на административно наказание, доколкото имуществените вреди
от деянието на подсъдимия не възстановени, респ. не са заплатени дължимите
за инкриминирания период издръжки. В случая предвид посочените по-горе
завишени степени на обществена опасност на дееца и деянието на
подсъдимия, както и предходното му осъждане, макар и за престъпление
намиращо се в условията на реална съвкупност с настоящото е изключена
възможността настоящия случай да бъде квалифицирано и като маловажен
случай по смисъла на чл.93 т. 9 от НК. При определяне вида и размера на
наказанието, съдът следва да прецени приложението на чл.55 от НК, като
прецени наличието на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. При
определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази като смекчаващи
вината обстоятелства това, че подсъдимият е неосъждан към момента на
извършване на продължаваното престъпление, сравнително младата възраст
на подсъдимия, утежненото материално и имотно положение на подсъдимия,
както и обстоятелството, че макар и да не дава обяснения по случая се
признава за виновен. Като отегчаващ вината обстоятелства, съдът прецени
предходното осъждане на подсъдимия за същото такова престъпление, макар
и извършено в условията на реална съвкупност с настоящото и упоритостта, с
която подсъдимия е осъществил инкриминираното деяние. Изхождайки от
констатираният паритет на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства и подбудите за извършване на престъплението, което се
отличава със своята висока степен на обществена опасност съдът намира, че
най-подходящо в случая е на подсъдимата да бъде наложено по-тежкото от
двете алтернативно предвидени за това престъпление наказания, а именно
наказание „Лишаване от свобода”. Същото следва да бъде в размер, над
средния предвиден от законодателя, а именно за срок от девет месеца, което
по аргумента на чл.58а ал.1 от НК следва да бъде намалено с една трета до
размера на 6 (шест) месеца. Съдът намира така определеното наказание
„Лишаване от свобода” за срок от шест месеца за адекватно на извършеното и
с оглед поправянето на подсъдимия и осъществяване целите на наказанието,
предвидени от законодателя в разпоредбата на чл.36 от НК, същото не следва
да се изтърпява ефективно, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК го
отложи за изпитателен срок от 3 (три) години. Именно такова по вид и размер
наказание съдът прие, че ще допринесе до поправянето на подсъдимия и
същевременно няма да затрудни същия и при изпълнение на задължението си
9

да заплаща редовно месечна издръжка на малолетното си дете.
По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	49
Дата:	27 юни 2023 г. (в сила от 13 юли 2023 г.)
Съдия:	Владимир Атанасов Пензов

Дело:	20231210200347
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 февруари 2023 г.

Присъда по дело №347/2023 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите