Мотиви към присъда №203/16.12.2019г. по НОХД №837/2019г., изготвени на 16.12.2019г.
С.ската
районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия И.В.В. за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В
разпоредително заседание подсъдимият редовно и своевременно призован се явява лично.
Счита, че делото е подсъдно на съда, но следва да се прекрати поради това, че е
изплащал издръжката на детето си.
Явява се в разпоредително заседание майката
на пострадалото малолетно дете с упълномощен повереник, който отговаря на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Моли да бъде конституирана майката като
законен представител на малолетното дете в качеството на частен обвинител.
Представител на РП- С. се явява в
разпоредително заседание и отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Счита,
че няма пречка да бъде конституирана майката на малолетното дете в качеството
на частен обвинител.
След
обсъждането на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК съдът насрочи съдебно
заседание, в което подсъдимият не се яви.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му се наложи наказание „Лишаване от свобода” за
срок от ТРИ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се отложи
за изпитателен срок от ТРИ години.
В съдебно заседание повереникът на
частния обвинител моли съда да наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода” в размера предложен от прокурора и изпълнението на същото да бъде
отложено за изпитателен срок от три години. Алтернативно предлага ако не му се
наложи наказание „Лишаване от свобода” наказанието „Пробация” да бъде за срок
от десет месеца за първите две пробационни мерки.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият В. и св. Б.Б. са живели на семейни начала в гр.
П. до 2009г. От съвместното си съжителство двамата имат едно дете К.И.В., родено
на ***г. Подс. В. припознал детето. През 2009г. той и св. Б. се разделили. Майката
и детето се преместили да живеят в гр. С.. Тя била родителят, който отглежда
детето. Св. Б.Б. подала искова молба с правно основание чл.127, ал.2 от Семейния
кодекс, с която поискала от С.ски районен съд да й предостави упражняването на
родителските права върху детето К.. С решение №752/19.10.2016г. по гражданско дело
№2334/2016г. по описа на Районен съд- гр. С., влязло в сила на 28.11.2016г.
упражняването на родителските права върху детето К.В. е предоставено на майката
Б.Б. като местоживеенето на майката и детето е в гр. С.. На подс. В. е бил определен
режим за лични контакти. Също така, подсъдимият е бил осъден да заплаща на сина
си К.И.В. чрез неговата майка и законен представител Б.Я.Б., ежемесечна
издръжка в размер на 105 лева. По този начин подсъдимият е бил осъден да
издържа свой низходящ. Съгласно чл.68 от ЗЗД, ако местоизпълнението не е
определено от закона, договора или естеството на задължението, изпълнението
трябва да се извърши- при паричните задължения- в местожителството на кредитора
по време на изпълнение на задължението, а такова в случая е гр. С., където е
местожителството на детето К.И.В., съвпадащо с това на майката. Именно в това
населено място е дължимо изплащането на издръжката. Решение №752/19.10.2016г.
по гражданско дело №2334/2016г. по описа на Районен съд- С. е влязло в сила на
28.11.2016г. След влизането на посоченото решение в сила, първите месеци подсъдимият
е заплащал дължимата издръжка за сина си. Впоследствие обаче той, въпреки че
бил осъден да заплаща издръжка на свой низходящ- сина си К.И.В., не заплащал редовно
дължимата ежемесечна издръжка в периода от месец декември 2017г. до месец
януари 2019г. Подсъдимият не е изпълнил задължението си в размер на две или
повече месечни вноски, а именно четиринадесет месечни вноски, както следва: остатък
по издръжка за месец октомври 2017г. в размер на 75 лева, издръжки за периода
от месец ноември 2017г. до месец септември 2018г. или общо 11 броя издръжки,
всяка по 105 лева или общо 1155 лева, издръжки за месец декември 2018г. и за
месец януари 2019г. всяка в размер на 105 лева или общо се касае за сумата от
1440 лева.
По делото е изготвена съдебно- икономическа
експертиза, от заключението на която е видно, че неизплатената от подсъдимия
издръжка е в размер на 1440 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие св. Б.Б.,
тъй като те не противоречат на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК, тъй като са относими към предмета на делото и не бяха
оспорени от страните.
Съдът
кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно- икономическа
експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма
основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на
експерта.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. В. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, затова че за периода месец декември 2017г. до месец януари 2019г. в гр. С.,
след като е осъден с решение №752/19.10.2016г. по гражданско дело №2334/2016г.
по описа на РС- С., влязло в сила на 28.11.2016г. да издържа свой низходящ-
сина си К.И.В. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Б.Я.Б.
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски,
а именно 14 месечни вноски или общо не е платил издръжка в размер на 1440 лева.
Деянието е извършено от подс. В. с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпване на общественоопасните му последици. Той е знаел, че е осъден
да изплаща издръжка на свой низходящ, сина си К.В. и до ноември 2017г. е
изплащал редовно такава. След този период започнал да плаща рядко различни суми
без да посочва за кой месец е издръжката. Единствено на два пъти е посочил, че
се касае за издръжки през месеците октомври и ноември 2018г. Това е било
отчетено от вещото лице при изчисляването на неизплатените издръжки през
посочения по- горе период.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие чистото му съдебно минало.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете,
че следва да му наложи за извършеното от него престъпление, за неплатените 14
месечни вноски издръжка на сина му К.В. наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Съдът счита, че следва да му наложи наказание каквото
предложиха страните „Лишаване от свобода” в минимален размер, а именно за срок
от ТРИ месеца. Съдът счита, че това наказание е справедливо и с него ще се постигнат
целите на генералната и специалната превенция. Съдът намира, че са налице
условия за прилагане института на условното осъждане, тъй като подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода, а именно за срок от три месеца и
за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето му съдът намира,
че не е наложително да го изтърпи. Съдът счита предложения от прокурора срок,
за който да се отложи изпълнението на наказанието за основателен, поради което
го отложи за минималния изпитателен срок от три години.
С оглед
правилата на процеса съдът счете, че следва да осъди подс. И.В. да заплати на Б.Б.
направените от нея разноски по делото за адвокатска защита в размер на 400
лева.
С оглед правилата на процеса съдът
осъди подс. В. да заплати по сметка на ОД на МВР- С. направените по време на
досъдебното производство разноски, а именно сумата от 97,20 лева.
Съдът осъди подсъдимия В. да заплати
в полза на съдебната власт по сметка на С.ски районен съд сумата от 30 лева,
представляваща направени разноски по време на съдебното производство.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: