№ 17155
гр. София, 20.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110159525 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Като се запозна с уточнителната молба в изпълнение на указанията,
дадени с Разпореждане № 16395/30.01.2024 г., намира, че предявеният
осъдителен иск е недопустим.
В исковата молба се твърди и се излагат доводи в насока, че са
настъпили нови обстоятелства, които обуславят изменение на размера на
определената със съдебно решение месечната наемна цена за ползването на
съсобственото жилище от една страна, от друга е формиран петитум, с която
се претендира осъждането на ответницата да заплаща наемна цена.
С направеното уточнение е изрично посочено, че се иска осъждане на
ответницата за месечен наем за бъдещ период.
Искането за определяне на цената на ползването (наема) е искане за
пълно уреждане на отношенията по постановените мерки. Законът не
задължава съда да уреди наведнъж мерките относно ползването на семейното
жилище. Съдът е осъществил правомощията си по тези мерки, като
постанови, кой да ползва семейното жилище. Затова страната, която има
материални права върху жилището може допълнително да поиска
определянето на цената на ползването (която е в размер на наема),
включително да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.
За разлика от претенцията за определяне на наемна цена, предявеният в
настоящия случай осъдителен иск е недопустим. Може да се предяви иск за
повтарящи се задължения, които ще бъдат дължими след постановяване на
1
решението (чл. 124, ал. 2 от ГПК), но законът има предвид такива
задължения, чиято изискуемост зависи единствено от настъпването на
обективни факти. Когато се претендира изпълнение на задължения,
възникването на които зависи от волята и действията на една от страните в
спора, не е допустимо такива да се присъждат, преди да са станали
изискуеми. Иск за бъдещо плащане на наемна цена е недопустим, защото
възникването на задължението зависи от това, доколко е било предоставено
ползването (Решение № 149 от 1.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 638/2023 г., IV
г. о., ГК).
При това положение, а и предвид неотстраненото противоречие между
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и формирания
петитум, което представлява самостоятелно основание за прекратяване на
производството на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба подлежи на
връщане.
Доколкото исковата молба е недопустима, съдът не следва да се
произнася по искането за изменение на петитума в частта относно
увеличаване на претендирания размер на наемна цена.
Претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна,
тъй като не се доказва да са сторени такива в хода на производството.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, депозирана от Я. Д. Т., за осъждане на В. П. Т.
да заплаща на ищеца месечно сумата от 350 лв., представляваща 1/2 от
пазарната наемна цена за ползване на жилище, находящо се на адрес: гр.
София, ...., считано от 31.10.2023г., настъпване на законно основание за
изменени или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 59525/2023 г. по описа на
СРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца пред Софийския градски съд.
2
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3