Решение по дело №72582/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7511
Дата: 4 юли 2022 г. (в сила от 4 юли 2022 г.)
Съдия: Светлана Николаева Рачева Янева
Дело: 20211110172582
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7511
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110172582 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на "ФИРМА" ЕООД, ЕИК *** ,
със седалище и адрес: гр. Шумен, бул. *** представлявано от К. А. К. чрез
адв. С., с която са предявени срещу ответника "ФИРМА"ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от М. Т. В., със седалище и адрес на управление: град София,
район "Витоша", ул."***"3, вх."А", ет.1, ап.1 искове за осъждане на ответника
да заплати на ищеца общата сума от 10524 лв. като сборно вземане за
главница и сумата от 1052,40 лв. като сборна неустойка по договор за
дейности с механизация от 05.11.2019г., за които са издадени следните
фактури: с № ***/04.12.2019г. на обща стойност 2844,00 лв. с най- късен
падеж на плащане 04.01.20г. и неустойка по чл. 4.2 от Договор в размер на
284,40 лв.; по фактура № ***/06.01.2020г. на стойност 4992,00 лв., с най-
късен падеж на плащане 06.02.20 г. и неустойка в размер на 499,20 лв.; с №
***/06.02.2020г. на стойност 192,00 лв. с най- късен падеж на плащане
06.03.20 г. и неустойка в размер на 19,20 лв.; с №
***/05.03.2020г. на стойност от 2004,00 лв. и неустойка по чл. 4.2 в размер на
200,40 лв.; с № ***/18.03.2020г. на стойност от 492,00 лв. с най- късен падеж
на плащане 18.04.20 г. и неустойка в размер на 49,20 лв., които суми се търсят
със законната лихва начиная от датата на предявяване на иска – 07.04.2021г.
до окончателното плащане на дължимото.
1
Излага се, че на основание договора помежду им ищецът като
изпълнител се е задължил да извърши със собственото си оборудване и
механизация изграждане на естакада за "Амилум"- гр. Разград по параметри в
приложение 1. Сочи се, че за точното изпълнение по договора възложителят
се е задължил на основание чл.2 да заплати възнаграждение като сбор от
всички двустранно подписани "дневни актове" за съответния период , за
което пък ищецът е следвало да издаде фактури в 14 дневен срок, придружена
с приемо- предавателен протокол. Падежът на плащане е бил уговорен в срок
от 30 дни от приемане на фактурата като на основание чл.4.2 са се съгласили
в случай на забавено изпълнение да се начисли неустойка в размер на 0,7 %
на ден за неплатената част от цената, но не повече от 10%. Сочи се още, че
още, че е било подписано и тристранно споразумение от 05.11.2019г. между
страните и трето по делото лице - "***"ЕАД като изпълнител на строителни
конструкции. На основание горецитирания договор и споразумение ищецът
излага, че е извършил възложеното, поетапно – на датите 22.11.2019г. с
механизация JIB Н 05753, на 25.11.2019г. с механизация JIB Н 05753, на
26.11.2019г. с механизация JIB Н 05753, на 28.11.2019г. с механизация JIB Н
05753, на 29.11.2019г., на 29.11.2019г. , за които
дейности били издадени и процесните фактури. Въпреки изпълнената работа,
одобрена от възложителя се излага, че дружеството-възложител не заплатило
уговореното възнаграждение, поради което сумите за възнаграждение заедно
с вземания за неустойка се претендират по съдебен ред. Като се ангажират
доказателства се претендира решение в този смисъл и се търсят разноските.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е постъпил, но с него е
сторено само възражение за неподсъдност на спора пред съда, пред който
първоначално е заявен иска. Не се взема становище по същество и не се
оспорват нито изложените в исковата молба твърдения, нито ангажираните
доказателства, което дава основание на съда да приеме, че спрямо ответника
следва да се приложат последиците на чл.133 от ГПК.
Ищецът в съдебно заседание желае решение по чл.239 от ГПК.
Искът е с правно основание по чл.286 от ТЗ във вр. с чл.258, чл.266 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
2
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Според текста на чл.239, ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и
когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
От писмените доказателства – фактури и договор за дейности и
механизация от 05.11.2019г., опис на механизация и фактури се установява,
че между страните е възникнало правоотношение по оборудване и
механизация за обект.
Мотивиран от изложеното и с оглед на представените по делото
писмени доказателства, настоящият състав намира предявените искове за
вероятно основателни.
На основание чл.239, ал.3 от ГПК, съдът намира, че са налице
предпоставките, за да бъде постановено неприсъствено решение – ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба, не е изпратил представител
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, указани са последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от не изпращане на представител в съдебно заседание и
предявените искове са вероятно основателни с оглед на ангажираните
доказателства в подкрепа на изложените обстоятелства и следва да бъде
постановено неприсъствено решение.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и ТР
№ 6/ 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ответника следва
да се възложат разноските по делото в размер на 2306.73 лева, което е сбор
от платена по делото държавна такса в размер на 470.69 лева, като за сумата
от 1052.75 лева като възнаграждение за адвокат, както и 40 лева за държавна
такса по гр.дело с № 831/ 2021г. по описа на РС Шумен и още 743.29 лева
като платено възнаграждение за адвокат по обезпечителното производство.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.286 от ТЗ във вр. с чл.258, чл.266 от ЗЗД и
3
чл.86 от ЗЗД "ФИРМА"ЕООД, ЕИК ***, представлявано от М. Т. В., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район "Витоша", ул."*** да
заплати на "ФИРМА" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. Шумен,
бул. *** представлявано от К. А. К. чрез адв. С. следните суми: сумата от
10524 лв. като сборно вземане за главница и сумата от 1052,40 лв. като
сборна неустойка по договор за дейности с механизация от 05.11.2019г., за
които са издадени следните фактури: с № ***/04.12.2019г. на обща стойност
2844,00 лв. с най- късен падеж на плащане 04.01.20г. и неустойка по чл. 4.2 от
Договор в размер на 284,40 лв.; по фактура № ***/06.01.2020г. на стойност
4992,00 лв., с най- късен падеж на плащане 06.02.20 г. и неустойка в размер на
499,20 лв.; с № ***/06.02.2020г. на стойност 192,00 лв. с най- късен падеж на
плащане 06.03.20 г. и неустойка в размер на 19,20 лв.; с № ***/05.03.2020г. на
стойност от 2004,00 лв. и неустойка по чл.4.2 в размер на 200,40 лв.; с №
***/18.03.2020г. на стойност от 492,00 лв. с най- късен падеж на плащане
18.04.2020 г. и неустойка в размер на 49,20 лв., които суми се търсят със
законната лихва начиная от датата на предявяване на иска – 07.04.2021г. до
окончателното плащане и

ОСЪЖДА "ФИРМА" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от М. Т. В.,
със седалище и адрес на управление: град София, район "Витоша", ул."*** да
заплати на "ФИРМА" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. Шумен,
бул. *** представлявано от К. А. К. чрез адв. С. на основание чл.78, ал. 1 от
ГПК сумата от 2306.73 лева – съдебно-деловодни разноски.

Неприсъственото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4