Определение по дело №36/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение 36/21.07.2015 година, постановено по Г.дело № 67/2015 година, А.районен съд е признал за незаконно уволнението на З. С. Т., от длъжността „Касиер-домакин” ТР ВОДА- А. към „В и К“ О. - К.; отменил е Акт за прекратяване № 20/07.08.2014г., издаден от Управителя на „В и К” О.- К., с която е прекратено трудовото правоотношение на З. С. Т., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ– поради съкращаване на щата; възстановил го е на предишната му работа „касиер- домакин” във „В и К” О.- К., ТР- А. Вода; осъдил е „В и К” О.- К. да му заплати сумата от 3 642,66 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от 3 642,66 лева, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 08.08.2014г. до датата на постановяване на съдебното решение, както и сумата от 1 100 лева, представляваща направените по делото разноски, а по сметка на Районен съд- А., сумата от 145,71 лева, представляваща държавна такса за уважените искове.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от „В.” О. – К. чрез представител по пълномощие, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се следните съображения: актът за прекратяване на трудово правоотношение №20/07.08.2014 год., представляващ по същество заповед за прекратяване натрудово правоотношение бил издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията на КТ. От събраните по делото доказателства се установило по безспорен начин, че е налице реално съкращаване на щата, извършено наоснование протокол - решение №610/31.03.2014 год. на управителя на “В и К” О. К. и Заповед №141/31.03.2014 год. за утвърждаване на ново разгърнато щатно разписание на дружеството, в сила от 01.04.2014 год., както и при спазване изискванията на чл.329 от КТ. Назначената комисия за извършване на подбор съставила протокол от извършения подбор по предварително утвърдените критерии, предлагайки на управителя на дружеството да прекрати трудовото правоотношение със З. Т.. По делото били приложени писмените доказателства, установяващи спазването на изискванията на чл.329 от КТ за извършване на подбора, поради което изводите на съда за опорочаване на тази процедура били неоснователни. Не било налице разминаване между приложение 1, като утвърден документ, по който е следвало да се извърши подбора и формуляр заоценка, по който той е бил извършен. С оглед на изложената фактическа обстановка, изводът на съда занезаконосъобразността на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение със З. Т., бил неправилен и необоснован, поради което атакуваното решение следвало да се отмени изцяло. Като последица от отхвърлянето на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следвало да се отхвърли претенцията на ищеца заприсъждане на обезщетение за времето, през което останал без работа, както и искът за възстановяване на предишната му работа. С оглед на изложеното, моли въззивния съд да постанови решение, с което даотмени обжалваното решение и да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни. В съдебно заседание жалбодателят се представлява от представител по пълномощие, който поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените в съдебните инстанции разноски.

Отговор на въззивната жалба не е подаден. Ответникът по жалбата в съдебно заседание се представлява от представител по пълномощие, който я оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно по следните съображения:

Предявени за разглеждане са обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.

От фактическа страна по делото няма спор, че към датата на уволнението, ищецът З. С. Т. е заемал длъжността „касиер- домакин” във „В и К” О. - К., Териториален районен А. - ВОДА съгласно трудов договор № 29/16.11.2011 година. На 07.08.2014 година, му било връчено предизвестие № 461/07.08.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. С акт за прекратяване № 19/07.08.2014 г. на работодателя, на посоченото основание било прекратено трудовото правоотношение със служителя, като в обстоятелната част било отбелязано, че същият се съкращава от длъжността „водопроводчик външно В.”. Актът бил връчен лично на служителя срещу подпис, като не е направено отбелязване на датата на връчването. Със заповед № 462/07.08.2014 година управителят на дружеството анулирал Акт № 19/07.08.2014 година поради допусната техническа грешка при изписване на съкращаваната длъжност и издал акт за прекратяване № 20/07.08.2014 година. В последния било посочено, че се съкращава длъжността „касиер – домакин”. В заповедта било отбелязано, че: „Днес, 11.08.2014 година, лицето /З. Т./ отказал да получи заповедта. Отказът бил оформен с вписване имената на двама свидетели: Б. И.в. Г. и И. Д. П.и техните подписи. По отношение връчването на Акт № 20/07.08.2014 година било направено следното отбелязване: „Днес, 11.08.2014 година, лицето отказа да подпише и да получи трудовата си книжка”. Отказът бил оформен с вписване имената на двама свидетели: Б.И. Г. и И.Д. П. и техните подписи.

От показанията на свидетелката М. Й. А. се установява, че ищецът посетил дружеството на 11.08.2014 година, за да получи трудовата си книжка. Свидетелката му казала, че имало и други документи за връчване и подпис – заповед за анулиране на Акт № 19/07.2014 година и Акт № 20/ 07.08.2014 година, при което ищецът отговорил, че не иска да знае и да вижда нищо, че не му трябва и трудовата книжка, след което си тръгнал.

Свидетелите Б. И. Г.и И.Д.П. – свидетели при оформяне на отказа за връчване на заповед № 462/07.08.2014 година на управителя на дружеството и акт за прекратяване № 20/07.08.2014 година, сочат в показанията си, че подписите под текста в двата документа са техни, но не са присъствали лично на отказ на ищеца да му бъдат връчени. Документите ги донесла при тях св. А. и им казала да се подпишат под текста, оформен като отказ при връчване на документите.

С оглед на така установената фактическа обстановка по делото, следва да се приеме, че на ищеца не е връчен надлежно акт № 20/07.08.2014 година за прекратяване на трудовия му договор, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. От показанията на свидетелите Г. и П.– свидетели при оформяне на отказа на ищеца да подпише акта, се установява, че същите не са присъствали лично на такъв отказ, поради което удостоверяването му не е произвело действие. От това следва и че актът за прекратяване на трудовия договор не е бил връчен на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал.1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. Писмената форма е задължителна за действителността на прекратяването. Връчването на адресата /лично, с обратна разписка или при надлежно оформен отказ/ на така издадения писмен акт от своя страна е последица от задължителната писмена форма при прекратяване на трудовия договор, и е свързано с правото на защита на работника или служителя при незаконно уволнение, като освен това, датирането на такъв акт е необходимо условие с оглед спазването на редица срокове по КТ- напр. по чл. 62, ал.3 КТ и по чл. 358, ал.1 и ал. 2 КТ. Обратното е достатъчно и самостоятелно основание да се приеме, че уволнението е незаконно, което налага неговата отмяна. Или, като не е връчил акта за прекратяване на трудовия договор, работодателят е допуснал съществено процесуално нарушение, лишило уволнения служител от правото му на защита срещу незаконното уволнение, и водещо до отмяна на този акт. Предвид това не се налага проверка на законосъобразността на извършения подбор, предхождащ уволнението.Или, предявените обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ се явяват основателни и следва да бъдат уважени, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на делото въззивникът следва да заплати на ответника по жалбата направените във въззивната инстанция разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Кърджалийският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 36/21.07.2015 година, постановено по Г.д. № 67/2015 година по описа на А.районен съд.

ОСЪЖДА „В.” О. – К., със седалище и адрес на управление: Г. К., Б. „Б. № *, ЕИК *да заплати на З. С. Т. от Г. А., ул. „П. № *. В. А, *, ап*, ЕГН * направените във въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.