Р Е Ш Е Н И Е
№
...................../ ................ 2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при
секретаря Наталия Зирковска и с
участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
съдията Йова Проданова касационно административно - наказателно дело № 545 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба на Р.Н.Й.
от гр. Белослав, ж.н. "***със съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв.Й.А.
против Решение
№ 124 от 24.01.2020 година,
постановено по н.а.х.д. № 4603/2019 година на Варненския районен съд, 45-ти състав.
Решението е оспорено с твърдения
за незаконосъобразност и необоснованост, представляващи касационни основания за
отмяната му по смисъла на чл.209, т.3 от АПК.
Изложени са съображения за крайно
бланкетни мотиви, от които "трудно би могло да се изведе волята на
съда", както и съображения за незаконосъобразно издаване на наказателното
постановление поради несъставомерност на деянието, което не е извършено
умишлено, с цел настъпване на общественоопасни последици. Предявени са доводи,
че с налагане на административното наказание след прекратяване на наказателното
производство от прокуратурата, се нарушава принципа "non bis in idem", прокламиран от чл.4, пар.1 от Протокол №7 към ЕКПЧ. Искането е решението
на районния съд да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответната страна Областна дирекция на
МВР Варна оспорва жалбата в писмено становище.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение
за неоснователност на жалбата.
Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените
касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК,
за да се произнесе, взе предвид:
С решението от 24.01.2020 година
районният съд потвърждава Наказателно постановление № 19-0819-001420/03.05.2019
год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор Пътна полиция при ОД МВР Варна,
с което на Р.Н.Й. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177,ал.1,т.2
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер 300 лв.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено, че на 28.02.2019г. около 21:30 часа,
в гр.Варна, по бул.“Република“ в посока ул.“Девня“ до магазин „ Практикер“,
жалбоподателя Й. управлява л.а. „Ситроен 3х“, собственост на Т.С. без СУМПС,
отнето по реда на чл. 171, т.1, б."д" от ЗДВП със ЗППАМ
№19-0819-000433/25.02.2019г. Наказателното постановление е издадено на
основание Постановление на ВРП №3973/19г. от 22.04.2019г. за отказ от
образуване на наказателно производство №1-84/2019г. по описа на сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР Варна - нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, съставено въз основа на АУАН от 28.02.2019 год., по който не са
направени възражения от жалбоподателя.
При извършената служебна проверка
относно компетентността на издателя на наказателното постановление и спазването
на процесуалните правила в производството, въззивният съд преценява, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи,
в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН, при съобразяване на разпоредбите на чл.
42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН относно индивидуализацията
на нарушителя, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го установяват.
Като съобразява задължението,
което вменява разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП за водачите, да управляват
моторно превозно средство, само ако притежават свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от тях моторно превозно
средство, включително хипотезата - свидетелството за управление да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП и факта на установеното
отнемане на СУМПС от жалбоподателя на 25.02.2019 година със ЗППАМ до заплащане
на глоба, районният съд приема за категорично установено извършването на
нарушението по чл.150А ЗДвП от Р.Й..
Районният съд намира за правилно
индивидуализирано и наложеното наказание съобразно правилата на чл.27 от ЗАНН,
при събраните доказателства за наложени му административни наказания със 7
наказателни постановления, 7 фиша и три ЗППАМ, при отчетена степента на
обществена опасност на нарушителя към момента на извършване на нарушението,
която приема за висока, предвид факта, че жалбоподателят не е съобразил
поведението си като водач на МПС с отнетото му с предходно съставен АУАН и
ЗППАМ СУМПС и съставените му предходни актове за административни нарушения и
фишове по ЗДвП. Въззивният съд съобразява степента на обществена опасност на
нарушението, която определя като висока, предвид обществените отношения, които
засяга, формалния характер на нарушението, приема, че деянието не разкрива
смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид,
поради което приема, че не са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира
изводите на районния съд в нарушение на приложимия материален закон.
Разпоредбата на чл.150, ал.1 от
Закона за движение по пътищата вменява задължение на водача на превозно
средство да го управлява при наличие на СУМПС, което да не е отнето по реда на
чл.171, т.1 от Закона за движение по
пътищата, т.е. със заповед за налагане на принудителна административна мярка.
Отнемането на свидетелството за правоуправление с налагане на принудителна
административна се осъществява в нарочно производство по издаване и връчване на
административния акт. Осъществяването на нарушение с неизпълнение на задължението
по чл.150а от ЗДвП предполага знание у водача на превозното средство за
отнемането на СУМПС.
В конкретния случай заповедта за
налагане на принудителна административна мярка, с която е отнето СУМПС, е
издадена на 25.02.2019 година, но е връчена на адресата на 01.03.2019 година,
следователно това е денят на узнаването й от наказаното лице. Към деня на
съставявне на Акта за установявяне на административно нарушение, посочен и като
дата на нарушението – 28.02.2019 година, Р.Й. не е имал знанието за
постановеното отнемане на свидетелството за правоуправление, поради което не е
осъществен субективният състав на нарушението. При отсъствие на съществен
елемент от фактическия състав на деянието издаденото наказателно постановление
се явява издадено в нарушение на материалния закон. Изводите на районния съд за
законосъобразно наложено административно наказание са опорочени, изградени в
противоречие на материалния закон, което налага отмяна на обжалваното решение,
както и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
Предвид изложените съображения
съдът намира касационната жалба основателна и на основание чл.221, ал.2, предл.
Второ вр. чл.222, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 124 от 24.01.2020 година,
постановено по н.а.х.д. № 4603/2019 година на Варненския районен съд, 45-ти състав и вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 19-0819-001420/03.05.2019 год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор Пътна
полиция при ОД МВР Варна, с което на Р.Н.Й., за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер 300 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: