05.06.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Съдия : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№140 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.210, ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.215, ал.2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от В.Я.К., К.Д.К., Д.С.Н., В.Т.Х. и Х.Т.Х. против
Решение по т.3, пор.№18 от Протокол 32/05.09.2018г. на Комисия за определяне
размера на еднократните обезщетения относно сервитута за право на прокарване и
преминаване на трасе въздушна линия. Твърди се, че жалбоподателите били
наследници на покойния Я. К., починал на 1972г., като първият от тях бил негов
син, а останалите – внуци. Поземлена комисия Хасково възстановила процесния
имот на наследниците на общия наследодател, а с влизане в сила на кадастралната карта този имот имал
кадастрален номер 77195.303.3 с площ 10,00 дка, м.Балакли. Счита, че оспореното
решение било издадено от некомпетентен орган и било нищожно, тъй като били
посочени три заповеди - №240/17.02.2011г., №104/13.01.2014г. и
№1387/12.11.2015г., като не било ясно с коя бил определен състав на комисията,
както и не било ясно как било взето решението – с мнозинство или единодушно.
Освен това не била спазена установената форма на административния акт, тъй като
оспореното решение не съдържало фактически и правни основания за издаването му,
а само било посочено като основание чл.64, ал.6 от Закона за енергетиката,
относим към компетентостта на комисията. Твърди се и че решението било
неправилно, тъй като било постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби. Не били поканени съгласно чл.64, ал.6 от ЗЕ за сключване на
споразумение относно размера на сервитутното право и не били приемали
определената от възложителя оценка. При определяне на обезщетението комисията
била длъжна да изложи доводи за приложимост на чл.65 от ЗЕ – площ на имота,
включена в границите на сервитута и видове ограничения на ползването, срок на
ограничението, справедлива пазарна оценка, а това не било изследвано. Не била
ясна методиката, по която било определено еднократното обезщетение. Освен това
сервитутната зона заемала значителна част от поземления имот и затруднявала
ползването му. Обезщетението не било съобразено с пазарната цена, както и не
било отчетено, че се касае да обработваема земя и не се допуска засаждане на
трайни насаждения. Това водело до драстично обезценяване на имота и той ставал
непродаваем. Оценката на сервитутното право следвало да бъде извършвана
индивидуално, а не да се приема експертната оценка на оценителя, която била
обща за всички поземлени имоти. Определят размера на справедливото обезщетение
на над 2600,00 лева. Иска се съдът да постанови решение, с което да измени
оспореното решение, като се определи справедлива пазарна оценка на
обезщетението, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответната страна - Община Хасково, оспорва жалбата
като неоснователна.
Заинтересованата страна ЕАД Електроенергиен системен
оператор – гр.С., ЕИК …, оспорва жалбата и иска да бъде оставена без уважение.
Комисията се била произнесла относно размера на дължимото обезщетение като
взела предвид изготвена справедлива пазарна оценка от независим лицензиран
оценител, който се бил съобразил с установените критерии в разпоредбата на
чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените и приети като доказателство по делото
препис от Решение №36101/08.11.1999г. на ПК Хасково, ведно със скица
№1655/24.11.1999г. и протокол за въвод
във владение, се установява, че за земеделска земя, представляваща нива от
10,000 дка, имот №303003, м.Б., землище Х. се възстановя правото на собственост
на наследниците на Я. К.. Видно от представеното удостоверение за наследници от
15.01.2020г., както и от удостоверенията за наследници на починалите негови
наследници – П. Я. и Д. Я., жалбоподателите са наследници на Я.И. К.
/удостоверение за идентичност на имена от 20.01.2020/.
С Решение №584/18.07.2016г. на Министерски съвет
обявява линеен енергиен обект Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 кV п/ст Марица
Изток Република България – п/ст Неа Санта Република Гърция, в отсечката, която
ще бъде изградена на територията на РБ, за национален обект и обект с
национално значение. Със Заповед №РД02-15-20/09.03.2018г. на МРРБ е одобрен ПУП
– парцеларен план за обект Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 кV п/ст Марица
Изток Република България – п/ст Неа Санта Република Гърция на територията на
РБ, включващ и Община Хасково.
По делето е представена Експертна оценка за сервитутно
право върху ПИ землище с.С., ведно с Регистър на засегнатите имоти в това землището,
ведно с извадка за информация за цени при покупко-продажба, таблица за
определяне на СПМ и таблица за определяне на справедлива пазарна стойност на
сервитутно право за землище в с.С.,
както и други документи относно посоченото землище, които не са относими по
настоящия спор.
Между страните няма спор, че имотът, собствен на
жалбоподателите е с идентификатор №77195.303.3, като това се установява и от
заключението на вещото лице, както няма спор и относно факта, че този имот се
намира извън регулацията на града, има статут на зем.земя и относно него има
сключен договор за наем / представен по делото – л.147/. Безспорно е и че
имотът е включен в Регистъра на засегнатите имоти в землище Хасково от сервитут
на електропровод ВЛ 400 kV – Окончателен проект, във връзка с дейност
„Проучвания и инвестиционни дейности за българската част на проект
„Междусистемна връзка между Марица Изток 1 и Нея Санта“, а също и че площта, заета от сервитута на имот №77195.303.3,
с обща площ 10,000 дка, съсобственост на жалбоподателите, е 2,051 дка.
Със Заповед №240/17.02.2011г., с оглед ефективната
работа на Община Хасково, на основание Решение №276/06.03.2009г. на Министерски
съвет за определяне размера на еднократните обезщетения за право на прекарване
и преминаване в полза на Община Хасково, чл.287 от Закона за електронните
съобщения, чл.64 от Закона за енергетиката, чл.103, ал.1 и ал.2 от Закона за
водите, чл.196, ал.6 и чл.193, ал.8 от Закона за устройство на територията и
чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във
връзка с чл.210 от ЗУТ, Кметът на Община Хасково е назначил четиричленна
комисия, включваща председател, секретар и двама членове, за определяне размера
на еднократните обезщетения относно сервитутите за право на прекарване и
преминаване през поземлени имоти. Със Заповед №104/13.01.2014г. Кметът на
Община Хасково е направил изменение в поименния състав на комисията, а със
Заповед №1387/12.11.2015г. извършил последваща промяна на състава на Комисията.
Видно от Протокол №32/05.09.2018г., назначената със
Заповед № 240/17.02.2011г., Заповед №104/13.01.2014г. и Заповед
№1387/12.11.2015г. на Кмета на Община Хасково, комисия е заседавала на 05.09.2018г.,
като с решение по т.3 от дневния ред е определен размер на еднократното
обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на
въздушна линия 400kV и площадки на ел. стълбове в землището на с.С., общ Х.
през поземлени имоти – частна собственост на физически и юридически лица, за
строеж „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“
(Република Гърция), на територията на община Хасково, с възложител
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр.София, измежду които поземлени имоти
е и имотът, собственост на жалбоподателите, като наследници на посочения
собственик Янко К.. Комисията посочва, че площта на сервитута от поземления
имоти – частна собственост на физически и юридически лица, находящи се в
землището на Х., съгласно одобрения със Заповед №РД-02-20/09.03.2018г. на
Министъра на Регионалното развитие ПУП – ПП, е съгласно списъка на засегнатите
имоти, както и че съгласно чл.64, ал.6 от ЗЕ, определянето на обезщетението се
извършва по чл.210 и чл.211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка
от лицензиран оценител. Комисията приела пазарните оценки за определяне размера
на еднократното обезщетение относно сервитута на поземлени имоти под опис,
съгласно изготвена експертна пазарна оценка от лицензиран оценител Е. А. К.,
като под т.18 в списъка, за поземлен имот №303.3, т.е процесния имот,
определила стойността на обезщетението в размер на 1258,00 лева.
Жалбата срещу оспореното решение е подадена в
деловодството на административния орган на 22.01.2020г., а съобщението за
постановеното решение от комисията по чл.210 от ЗУТ не е адресирано до
наследниците – жалбоподатели, а до наследодателя и е получено от жалбоподателя В.К.
на 14.01.2020г., като това не е спорен момент между страните.
За пълното изясняване на делото от фактическа страна и
по искане на оспорващия в настоящото производство е назначена съдебнотехническа
експертиза, като заключението по същата съдът възприема изцяло като компетентно
и безпристрастно изготвено. Вещото лице
определя пазарната стойност на имота по два метода – сравнителен метод /пазарни
аналози/ и приходен метод /поземлена рента/, като сочи крайна стойност
изчислена за процесния имот – 2138,70 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване
административен акт, от надлежна страна - собственици на имота, предмет на
оспореното решение, чиито права и законни интереси са засегнати. Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорваният административен акт е издаден от
компетентен колективен орган, поименно назначен със заповед на Кмета на Община
Хасково, съобразно предоставените му със закона правомощия. В тази връзка следва
да бъдат обсъдени възраженията на жалбоподателите относно състава на комисията
и начина на вземане на решението, който съдът приема за неоснователни. С
представените и вече обсъдени заповеди е посочено поименно състава на
комисията, който няма пречка да бъде изменен, а именно: заменени са поименно
секретар и член от комисията. При проследяване на заменените членове се
установява, че към постановяване на решението комисията е била в определения
поименен състав. Решението е подписано от всички членове на комисията, като
няма забележки или отказ да е бъде подписано, поради което и е формирано като
валидно приет акт от компетентни лица и няма основание оспореният акт да бъде
разгледан като нищожен, както и да бъде върнат за ново произнасяне от
компетентен орган.
Решението е издадено в необходимата форма, надлежно
подписано от всички членове на комисията, в състава, определен в заповедите на
Кмета на Община Хасково и при спазване на реквизитите на съдържанието, посочени
в чл.59, ал.2 от АПК. Същото е мотивирано, тъй като в него се съдържат както
правните, така и фактическите основания за издаването му.
Спазени са съществените административнопроизводствени
правила при издаването на обжалвания
административен акт, регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК.
Оспорваният административен акт обаче е издаден в
противоречие с материално правните разпоредби на Закона за енергетиката.
Съгласно
чл.64, ал.1 от ЗЕ /ред. изм. и доп. - ДВ,
бр.74/2006г., изм., бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., бр.83/2018г./ при
разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в
полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват
сервитути. Сервитутите съгласно
разпоредбата на ал.2, чл.64 от ЗЕ са следните - 1./ право на преминаване на хора и техника в
полза на лицата по ал.1; 2./ право на прокарване на линейни енергийни обекти в
полза на лицата по ал.1; 3./ ограничаване в ползването на засегнатите поземлени
имоти. С разпоредбата на ал.4, чл.64 от ЗЕ се урежда възникването на
сервитутите по ал.2, а именно: 1./ когато има влязъл в сила подробен
устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти;
2./ титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение на
собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на
други вещни права върху засегнатия имот. Съгласно ал.6 определянето на размера и изплащането на
обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл.210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно
съгласие на страните въз основа на оценка от
независим оценител, като обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите
лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал.1.
Безспорно е, че обекта Нова въздушна електропроводна
линия /ВЛ/ 400 кV п/ст Марица Изток Република България – п/ст Неа Санта
Република Гърция представлява енергиен обект по смисъла на пар.1, т.23 от ДР на
ЗЕ. Не е спорно също, че трасето на този обект преминава през посочените
поземлени имоти, находящи се в землището на Хасково, както и страните не спорят
и относно сервитутната площ, определена за процесния имот, попадаща в трасето
на електропроводната линия.
Съдът намира,
че при
постановяване на решението си, комисията неправилно е приложила материалния закон, което е довело до неправилно определяне размера на еднократното обезщетение на
собственика на процесните имоти, върху които е възникнал сервитутът, като
съображенията за това са следните:
Спорът между страните се свежда до определения от
органа размер на обезщетението за възникналото сервитутно право и дали същият е
съобразен със справедливата пазарна стойност.
В конкретния случай, видно от оспорения акт,
административният орган – Комисия по чл. 210 от ЗУТ, при определяне стойността
на обезщетението на жалбоподателя в размер на 1258,00 лева, посочва в Решение
по т.3 от Протокол №32/05.09.2018г., че приема пазарните оценки, съгласно
изготвената експертна пазарна оценка на лицензиран оценител Е. А. К.. Същата не
е представена, а и изрично в с.з. представителят на ответната страна посочи, че
няма да представя други доказателства и че представената преписка е
окомплектована в цялост. В този смисъл съдът приема, че липсва експертна оценка
за процесния имот, респ. не е изготвена индивидуална експертна оценка по
отношение на този имот.
Според правилото на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, размерът на
обезщетението, в това число и за предвидения сервитут, следва да бъде определен
от компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено
разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на действителната цена на
имота, и са установени при сделки, извършени през процесния относим период, за
имоти със сходно местоположение и характеристики. Приложими при определяне
размера на обезщетението са и въведените с чл. 65, ал. 1 от ЗЕ критерии: площта
на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете
ограничения на ползването, както и справедливата пазарна оценка на имота или на
частта от него, която попада в границите на сервитута.
В случая възприетата от административния орган като експертна
оценка се опровергава от приетото по делото заключение по назначената
съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице подробно обосновава
заключението си, приложената методология, чрез отчитане на стойността на сходни
имоти, със същите характеристики, които се предлагат действително на пазара,
подкрепено с извадки от предлаганите цени. Съдът намира, че дадената със
заключението по съдебнотехническата експертиза оценка е определена в
съответствие с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и чл. 65, ал. 1 от ЗЕ – по пазарни цени,
като са приложени сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод
(поземлена рента), и тази оценка следва да бъде възприета изцяло. Така
приложените от вещото лице методи дават възможност да се определи справедливата
пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута.
Следователно като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по
реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собственика на имота в землището на Хасково е
на посочената съответна стойност, комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е
постановила материално незаконосъобразен акт по причина, че определената
стойност не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право.
Това налага изменение на решението и увеличаване на определената цена в съответствие
с посоченото от вещото лице в съдебнотехническата експертиза, а именно в размер
на 2138,70 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, в полза на жалбоподателите следва да се присъдят своевременно
поисканите и направени по делото разноски в размер на 610 лева, от които 50
лева - внесена държавна такса, 180 лева - внесен депозит за вещо лице, и 380
лева - заплатено в брой възнаграждение за един адвокат. Относно последната сума
следва да бъде съобразено възражението за прекомерност, както и че не се
установява фактическа и правна сложност на спора, а дължимото минимално
възнаграждение е съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. и се
определя от материалния интерес, който в случая е разликата между определеното
обезщетение в оспорения акт и постановения увеличен размер от съда, т.е.
материалният интерес е 880,70 лева. Но в случая следва да се има предвид и че
по жалбата има направени възражения за нищожност и представени допълнителни
доказателства, както и че жалбоподателите са петима, поради което съдът не
приема за основателно възражението за прекомерност на ответната страна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ при
Община Хасково, взето по т.3 от Протокол №32/05.09.2018г., в частта, с която е
определен размер на еднократно обезщетение относно сервитутно право по
отношение на поземлен имот с
идентификатор №77195.303.3
с площ 10,00 дка, м.Б. и площ на
сервитута 2,051 дка, съсобственост на
В.Я.К., К.Д.К., Д.С.Н., В.Т.Х. и Х.Т.Х.,***, като УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност на
обезщетението от 1258,00 лева на 2138,70 лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО да заплати на В.Я.К., ЕГН **********, К.Д.К., ЕГН **********, Д.С.Н., ЕГН **********,
В.Т.Х., ЕГН **********, и Х.Т.Х., ЕГН **********,***, направените по делото разноски общо
в размер на 610,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: