РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора Георги Гешев Гешев
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300602395 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв.Ц.П. срещу Присъда № 74/08.09.2021г. по
НОХД № 3580/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, І–ви н.с., с която
подсъдимият М. А. А. е признат за виновен в това, че на 09.08.2020г. се е
заканил на П.Б.Б. с престъпление против неговата личност – убийство и това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за
което на осн. чл.144 ал.3 вр. с ал.1, вр. с чл.54 ал.1 от НК го е осъдил на
лишаване от свобода в размер на една година и три месеца.
Със същата присъда подс. А. е признат за виновен и в това, че на
09.08.2020г. в гр.Пловдив се е заканил на М.Й.Б. с престъпление против
нейната личност- убийство и това заканване е могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, за което на осн. чл.144 ал.3, вр. с ал.1 вр. с чл.54
ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода в размер на една година.
С присъдата подс. А. е признат за виновен и в това, че на 09.08.2020г. е
причинил другиму на П.Б.Б. разстройство на здравето извън случаите на
1
чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в контузия на главата, като деянието е
извършено по хулигански подбуди, за което на осн. чл.131 ал.1 т.12, вр. с
чл.130 ал.1, вр. с чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода в размер на
една година. На осн. чл.304 от НПК подс.А. е признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение – разстройството на здравето да е
причинено и посредством нанесени отоци и кръвонасядания по главата.
На осн. чл.23 ал.1 от НК на подс.А. е наложено едно общо най- тежко
наказание лишаване от свобода в размер на една година и три месеца. На осн.
чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното едно общо най – тежко
наказание е отложено за срок от три години.
На осн. чл.24 от НК е увеличено определеното едно общо най- тежко
наказание от една година и три месеца лишаване от свобода на една година и
пет месеца лишаване от свобода. На осн. чл.66 ал.1 от НК изпълнението на
така наложеното едно общо най- тежко и увеличено наказание лишаване от
свобода е отложено за срок от три години.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК подс.А. е осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 183.00лв. по сметка на ОД на МВР-Пловдив,
както и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на
50,00лв. по сметка на РС-Пловдив.
Присъдата е обжалвана от защитника на подс. М.А.– адв. Ц.П. с искане
да бъде отменена изцяло като неправилна и незаконосъобразна и
подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се иска присъдата да бъде
отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
ПРС, поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
липса на задълбочен анализ на събрания доказателствен материал. В срока по
чл.320 ал.4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което са
изложени съображения, че първостепенният съд не е събрал доказателства
деянията по чл.144 ал.3 от НК да са извършени умишлено от подсъдимия,
както и че правото му на защита било нарушено, тъй като липсвали експертни
заключения, които да докажат, че у пострадалите лица е бил възбуден
основателен страх за осъществяване на заканите с убийство. Сочи се, че не са
доказани по категоричен и безспорен начин повдигнатите на подсъдимия
обвинения по чл.144 ал.3 от НК, тъй като в проведеното съдебно заседание
пострадалите не са посочили конкретно и точно отправените спрямо тях
2
заплахи. Възразява се, че обясненията на подсъдимия необосновано не са
били кредитирани с доверие. Навеждат се доводи, че не следва да се
кредитират с доверие показанията на пострадалите лица и свид.Т.Б.,
доколкото същите са заинтересовани от изхода на делото, а свид.Т.Б. не е и
свидетел очевидец на деянието. По отношение на повдигнатото обвинение по
чл.131 ал.1 т.12 от НК се твърди, че не са събрани доказателства
подсъдимият да е нанесъл телесни увреждания на свид.П.Б., тъй като същите
били констатирани два дни по- късно. Прави се искане ако въззивният съд
прецени, че подсъдимия е нанесъл телесни увреждания на пострадалия да не
приема квалификацията – деянието да е извършено по хулигански подбуди,
поради наличието на конфликтна ситуация между страните. Алтернативно се
пледира на осн. чл.337 ал.1 т.1 от НПК да бъде намален размера на наложено
наказание на подсъдимия като се приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и
защитникът му – адв.П. поддържат жалбата и допълнението към нея по
изложените в тях аргументи.
Подсъдимият изразява желание да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатите му обвинения. Твърди, че е направил забележка на
пострадалия да не изхвърля промишлените си отпадъци при битовите им, за
което счита, че не следва да бъде осъден.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита
постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден.
Сочи, че първостепенният съд е направил обстоен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, приложил е правилно материалния закон
прилагайки нормата на чл.23 от НК като определеното едно общо най- тежко
наказание се явява справедливо и адекватно на извършените от подсъдимия
престъпни деяния.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл.313 и чл. 314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от
3
процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване
по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав счита, че в хода на съдебното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват
отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първостепенният съд. Наведените в тази насока
възражения на защитата за липса на мотиви на атакувания съдебен акт,
поради липса на обстоен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, въззивният състав счита за неоснователни, доколкото същите са
ценени след като са били подложени на внимателна проверка за тяхната
надеждност и достоверност и са изследвани както самостоятелно, така и в
тяхната взаимовръзка.
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М. А. А. е роден на ***г. в с.***, обл. Пловдив, б.,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ
като ЕТ, живущ на адрес – гр.Пловдив, обл. Пловдив, ул. „***“, № *** с ЕГН
**********.
Свидетелят П.Б. е с трайно намалена работоспособност от 60%,
съобразно Решение №***/06.06.2013г. на ТЕЛК при МБАЛ Пловдив АД,
поради заболяване диагностицирано като „***“.
Свидетелят П.Б. и съпругата му свид. М.Б. били собственици и
управители на търговско дружество „***“ ЕООД с предмет на дейност
обработка на метали, производство на метални изделия и конструкции. Във
връзка с дейността на дружеството те използвали като цех помещение,
находящо се в гр. Пловдив, ул.„***“ № ***, за което през месец октомври
2019 г. били сключили договор за наем. Цехът бил с два входа откъм двора, а
в съседство се намирали множество производствени помещения, използвани
от лица с различна дейност. При работа в производствения им обект имало
силен шум, който се чувал и в съседните имоти. Свид. Б. не се притеснявали
от това обстоятелство, тъй като цехът им се намирал в индустриална зона на
града, поради което те считали, че няма необходимост да се съобразяват с
4
правилата за тишина и спокойствие, важащи за жилищните квартали.
Такъв съседен имот, в който се чувал шумът, пораждан от дейността на
свидетелите Б., бил и домът на подсъдимия, находящ се на ул. „***“ № ***,
който бил срещу цеха на пострадалите. В дома на подсъдимия живеела и
неговата възрастна и болна майка, която била притеснявана от вдигания шум,
което станало причина подсъдимият и неговият син- свид. П.А. да
недоволстват от поведението на св. Б..
На 09.08.2020г. свид. П.Б. и свид.М.Б. били в наетия от тях цех на ул.
„***“ № *** в гр. Пловдив и работели по поръчка от техен клиент, като
използвали машини: ъглошлайф и компресор, които издавали силен шум.
Вратите и на двора и на производствените помещения били отворени. Около
15:30ч. същия ден свидетелите Б. продължавали работата си, като се
намирали в едно от обособените помещения в цеха, когато при тях видимо
ядосан влязъл подсъдимият М.А.. Свидетелите П.Б. и М.Б. поздравили
подс.А., като свид. М.Б. го попитала какво желае, а той минавайки покрай нея
и отговорил: „Идвам да Ви убивам!“, след което отишъл към свид. Б.,
замахнал с ръката си към тялото му, като го блъскал назад, след това го
хванал с лявата си ръка за врата. Пострадалият попитал какъв е проблемът,
като му заявил, че няма намерение да се бие с него. Допълнил, че, ако има
някакъв проблем, желае да го разрешат по нормален начин. Въпреки тези
думи подсъдимият го заплашил с думите: „Ще те убия и ще те нарежа на
парчета в кофата!“ , след което, докато го държал за шията, му нанесъл удар с
юмрука на дясната си ръка в областта на лицето. От удара, свид. Б. залитнал и
паднал назад. При падането се ударил в ръба на бетонен трегер в
помещението и наранил предмишницата на дясната си ръка.
В този момент свид. М.Б. се намирала до подсъдимия А. и му викала да
спре да бие съпруга й, като се опитвала и да го издърпа, но не успявала, тъй
като последният бил гол до кръста и значително по-едър от нея. Помолила го
да спре, като заявила, че мъжът й е инвалид и трудно стои на краката си. На
тези думи подсъдимият А. отвърнал, че ще докара количка, ще го доубие и
после ще го сложи в ковчег. След което подсъдимият М.А. тръгнал да излиза
от помещението, като крещял: „Ще разберете за какво става дума! Ще видите
кой съм аз! Ще ви нарежа цялата фамилия на парчета и ще ви хвърля в кофата
за боклук!“, след което си тръгнал.
5
От отправените им заплахи свидетелите изпитали силен страх, както за
собствения си живот, така и за този на близките си, като се притеснявали, че
подсъдимият А. може да изпълни заканата си, а именно да умъртви и нареже
на парчета не само тях двамата, но и тяхното семейство- дъщеря им и внука
им. Същите били изпаднали в шок, не знаели какво да предприемат, поради
което и не подали сигнал на тел. 112. Заключили навсякъде в цеха, за да не
може подсъдимия да се върне и си тръгнали.
По-късно през деня, разказали за случилото се на свои познати и се
консултирали с познат полицай, какво следва да предприемат, който ги
посъветвал да потърсят правата си по надлежния ред, като подадат жалба до
*** РУ на МВР-Пловдив.
На следващия ден – 10.08.2020 г. свид. М.Б. се чула по телефона с
дъщеря си свид. Т.Б. и подробно й разказала за действията на подс. А., както
и за отправените от него закани. Свид. Т.Б. усетила, че майка й е силно
уплашена и също я посъветвала веднага, заедно с баща й, да подадат сигнал в
полицията. Сигналът бил подаден още същия ден- 10.08.2020г. и бил
входиран с № ***/10.08.2020г.
Свид. Т.Б. предприела незабавни действия във връзка с ангажиране на
охранителна фирма, като още същия ден – 10.08.2020 г. в цеха на родителите
й, била инсталирана техника и същият бил поставен под охрана на СОТ „***“
с оглед предотвратяване опасността от повторно нападение.
Вечерта на 10.08.2020г. свид. Т.Б. взела родителите си от сградата на
*** РУ – ОДМВР гр. Пловдив и ги закарала в Спешно отделение на УМБАЛ
„Св. Георги“ гр. Пловдив, където извършили преглед и направили
необходимите изследвания на свид. Б., за което му бил издаден лист за
преглед в КДБ/СО № ***/10.08.2020г.
На следващия ден- 11.08.2020г. свидетелят Б. бил освидетелстван по
съвет на служителя на МВР – Пловдив, който приел сигнала му за инцидента,
от съдебен лекар д-р З.Н., която му издала съдебномедицинско удостоверение
№***/2020г.
Въпреки инсталирането на охранителна система от СОТ „***“ в цеха, в
който работели пострадалите, седмици след инцидента, същите не ходели на
работа, тъй като изпитвали страх подсъдимият да не осъществи заканите си.
6
Първостепенният съд е кредитирал с доверие заключението на СМЕ
№180/2020г., според което вследствие на нанесените от подсъдимия А. удари
на пострадалия П.Б., му били причинени следните травматични увреждания:
контузия на главата с отоци и кръвонасядания, оток и охлузване и
кръвонасядания на шията, охлузвания и кръвонасядания на десен горен
крайник. Вещото лице е посочило, че контузията на главата на пострадалия
П.Б. му е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота
по смисъла на чл. 130, ал.1 НК. Останалите травматични увреждания-
кръвонасядания и охлузвания са му причинили болка и страдание по смисъла
на чл.130, ал.2 от НК.
Възприетата фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства, които са детайлно и подробно разгледани от РС
Пловдив, като съдът е дал аргументиран отговор, кои доказателства приема за
достоверни, кои не и защо.
Правилно ПРС е кредитирал с доверие частично обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите: Т.Б.; П.Б., дадени в
съд.производство и на ДП, приобщени на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК;
М.Б. дадени в съд.производство и на ДП, прочетени на осн. чл. 281 ал.4, вр.
ал.1, т.2 НПК; частично показанията на свид. П.А., заключението на
изготвената експертиза, както и приобщените по реда на НПК писмени
доказателства и доказателствени средства- справка за съдимост, сигнал с вх.
№ ***/10.08.2020г., СМУ №***/2020г., лист за преглед в КДБ/СО №
***/10.08.2020г. и протоколи за разпознаване на лица. Подробно е посочено
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, в кои части се
кредитират с доверие и защо, изложени са и съображения, относно
приобщените от досъдебното производство доказателства ценят ли се с
доверие и аргументите за това. В кредитираните от съда с доверие части,
показанията на свидетелите са последователни, кореспондиращи напълно
помежду си, изграждащи логически обоснованата фактическа обстановка
приета от съда, която напълно се споделя от настоящата инстанция.
Въззивният състав не споделя виждането на защитата, че неправилно са
кредитирани с доверие показанията на свидетелите- П.Б. и М.Б., доколкото
същите са заинтересувани от изхода на делото. Действително същите се
явяват пострадали лица от престъпните деяния, но показанията им са ценени
7
с доверие от първостепенния съд едва след обстойния им анализ и
съпоставането както помежду им и с други гласни доказателства- показанията
на свид.Т.Б., така и със събраните по делото писмени доказателства-
медицински документи, сигнал до МВР-Пловдив и заключението на СМЕ.
Показанията на тези свидетели кореспондират частично с обясненията на
подсъдимия, относно възникналия конфликт между тях при посещението му в
цеха им, поради което и правилно първостепенният съд ги е ценил с доверие.
Не се възприема като основателно възражението на защитата, че
показанията на пострадалите лица не следва да бъдат кредитирани с доверие,
тъй като същите в съдебното заседание не посочили конкретните заплахи,
отправени им от подсъдимия. В показанията си в съдебното производство
свид.Б. и свид.Б. са заявили ясно и категорично, че са им били отправени
заплахи от подсъдимия, че: „ще ги убие, унищожи, ще ги нареже на парчета и
ще ги хвърли на боклука“, които са аналогични на изложените от тях в хода
на досъдебното производство. Обстоятелството, че в съдебното заседание
пострадалите не са заявили отправените към тях заплахи дословно със същите
думи, които са посочили в хода на досъдебното производство не обосновава
извод у съдебния състав, че показанията им са недостоверни, необективни,
изолирани от събрания доказателствен материал по делото, поради което и те
се ценят с доверие.
Съдът не възприема като основателно възражението на защитата, че не
следва да се кредитират с доверие показанията на свид.Т.Б., тъй като същата
не била свидетел очевидец на деянието. Показанията й, в които излага
непосредствено възприети от нея факти и обстоятелства, правилно са ценени
с доверие от първостепенния съд и са ползвани при изграждане на
фактическата обстановка по делото. Същите касаят обстоятелството, че е
провела разговор с майка си, в който й е разказала за инцидента, закарала ги е
за преглед в спешното отделение на УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив,
ангажирала е охранителна фирма да охранява производственото помещение
ползвано от родителите й. Тези й действия сочат, че лично и непосредствено
е възприела възбудения страх у родителите й след отправените заплахи от
подсъдимия.
Настоящият съдебен състав счита, че правилно първоинстанционния
съд не е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия в частта, в която
8
същия отрича да е нанасял удари на свид.П.Б. и да е отправял заплахи срещу
живота на пострадалите лица. Обосновани са изводите, че в тази им част
обясненията на подсъдимия са израз на правото му на защита, същите се
явяват изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал,
поради което и не следва да се кредитират с доверие. Ето защо възражението
на защитата, че необосновано не са кредитирани с доверие не се възприема
като основателно.
При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е
приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният
съд е приел, че подс. М.А. А. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от
НК, а именно, че на 09.08.2020г. се е заканил на П.Б.Б. с престъпление против
неговата личност – убийство и това заканване е могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
Законосъобразно при така установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е приел, че подс. М.А. А. е осъществил престъпния
състав на чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като на 09.08.2020г. в гр.Пловдив се
е заканил на М.Й.Б. с престъпление против нейната личност- убийство и това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Обосновани са изводите на първостепенния съд, че на инкриминираната
дата подсъдимият се е заканил спрямо всяко едно от пострадалите лица, че
ще извърши престъпление срещу тях и по конкретно - убийство.
Престъплението по чл.144, ал.3 от НК представлява особена форма на
престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси,
в резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл
изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към
пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще
го лиши от живот. В настоящия случай изпълнителното деяние е извършено
от подсъдимия А. чрез отправените към пострадалия Б. и пострадалата Б. със
заплашителен тон словестни изрази - „Идвам да Ви убивам!“, Ще те убия и
ще те нарежа на парчета в кофата!“ Ще ви нарежа цялата фамилия на парчета
и ще ви хвърля в кофата за боклук! Заканите са възприети от пострадалите
лица, достигнали са до съзнанието им и са били годни да възбудят
основателен страх от осъществяването им, с което престъплението е
9
довършено. При преценка дали отправените закани са били годни да
възбудят основателен страх у пострадалите, съдът взе предвид обстановката,
при която е извършено престъпното деяние, начина, по който са отправени
заканите- придружено с нанесени телесни увреждания на свид. Б., психичното
състояние на дееца, красноречивите словестни изрази, които подсъдимият е
използвал, които са с недвусмислено съдържание. Цялостното поведение на
подсъдимият, обективирано с думи и действия по време на деянието, навежда
на категоричния извод, че отправените закани към пострадалите са били от
естество да възбудят у тях основателен страх от осъществяването им.
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 53 от
18.09.1989г. по н.д. № 47/1989г., ОСНК на ВС, за извършване на
престъплението по чл.144, ал.3 от НК не се изисква в момента на заканата у
извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е
действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може
да настъпи. Единствено от обективна страна се изисква обективиране чрез
думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
възприета от него и би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването му, а от субективна - деецът да съзнава съдържанието на
заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. В тази
насока възражението на защитата, че обвиненията по чл.144 ал.3 от НК са
недоказани, тъй като не са назначени психологични експертизи, които да
установяват, че у пострадалите лица е бил възбуден основателен страх от
осъществяване на отправените им заплахи е неоснователно.
Правилно след като е съобразено, че престъплението по чл.144 ал.3 от
НК е регламентирано в глава II на особената част на НК- престъпления против
личността, не е приложена разпоредбата на чл.26 от НК /арг. чл.26, ал.6 от
НК/, доколкото деянията на подсъдимия по чл.144 ал.3 от НК са насочени
към различни лица – М.Б. и П.Б..
От субективна страна, правилно е посочено, че подсъдимият е действал
при форма на вина пряк умисъл – същият е съзнавал, че отправя думи, които
представляват заплаха за живота на пострадалите лица – П.Б. и М.Б., както и
че същите могат да възбудят основателен страх за тяхното осъществяване,
предвиждал е общественооопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Ето защо не се възприема като основателно възражението на защитата, че не е
10
доказано деянието да е извършено с пряк умисъл.
От така възприетата по-горе фактическа обстановка по несъмнен начин
се установява, че подсъдимият М.А. А. е осъществил престъпния състав на
чл. 131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.1, вр. с от НК, като на 09.08.2020г. е
причинил другиму на П.Б.Б. разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в контузия на главата, като деянието е
извършено по хулигански подбуди.
Законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че от обективна
страна са налице всички признаци на престъплението по чл. 131 ал.1 т.12 от
НК. Подсъдимият безспорно на инкриминираната дата и място е нанесъл
удар с юмрук в лицето на свид.П.Б., блъснал го е и го е хванал за шията, в
резултат на което му е причинил телесни увреждания, а именно - контузия на
главата с отоци и кръвонасядания, оток и охлузване и кръвонасядания на
шията, охлузвания и кръвонасядания на десен горен крайник, което е
установено по несъмнен и категоричен начин от заключението на изготвената
съдебно медицинска експертиза.
Настоящият съдебен състав не споделя виждането на защитата, че не е
доказано телесните увреждания да са причинени от подсъдимия, тъй като са
установени два дни след деянието, доколкото вещото лице е посочило в
заключението си, че давността на установените телесни увреждания отговаря
те да са получени на инкриминираната дата по описания от пострадалия
начин.
Не се възприема като основателно възражението на защитата, че
деянието не е извършено по хулигански подбуди предвид конфликтната
ситуация между лицата. Съгласно трайната съдебна практика наличието на
влошени отношения между лицата не изключва деянието да е извършено по
хулигански подбуди, а в настоящия казус липсват доказателства между
страните да е имало предишни конфликти, които да сочат, че са налице
влошени отношения между тях, още повече, че до инцидента те дори не са се
познавали.
Правилно е прието и че деянието е извършено с пряк умисъл, като
форма на вина. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент
подсъдимият е пълнолетно, вменяемо лице. Същият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
11
опасните последици от деянието и е целял настъпването им.
Законосъобразно на осн. чл.304 от НПК подс.А. е признат за невиновен
и оправдан по повдигнатото му обвинение – разстройството на здравето да е
причинено и посредством нанесените отоци и кръвонасядания по главата,
доколкото същите субсимират състав на престъплението по смисъла на чл.130
ал.2 от НК.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд
относително правилно е индивидуализирал наказанията на подсъдимия,
съобразно отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Правилно като смекчаващи вината обстоятелства за всяко едно от
престъпленията са отчетени: чистото съдебно минало, липсата на данни за
други негови противообществени прояви, добрите му характеристични данни,
както и обстоятелството, че конфликта е обусловен от вдигания от
пострадалите шум. Извън анализа на съда е останало обстоятелството, че
отправените заплахи към пострадалите са само вербални, доколкото
съпътстващите ги действия на подсъдимия, а именно нанесените телесни
увреждания на пострадалия Б. осъществяват състава на престъплението по
чл.131 от НК, за което е признат за виновен, което също следва да бъде
отчетено като смекчаващо вината обстоятелство при определяне на
наказанията по чл.144 ал.3 от НК.
Обосновано като отегчаващи вината обстоятелства са отчетени
обстоятелствата, че на инкриминираната дата подсъдимият е осъществил три
отделни престъпни деяния, което сочи на завишена степен на обществена
опасност на дееца, както и че е причинил множество телесни увреждания на
пострадалия, част от които са извън състава на престъплението по чл.131 ал.1
т.121 вр. с чл.130 ал.1 от НК. Неправилно обаче според настоящия съдебен
състав като отегчаващи обстоятелства са отчетени че: пострадалите Б.
преживели силен страх, което променило ежедневието им, като в
продължение на седмици не ходили на работа и изпитвали опасения за
собствената, но и на семейството им безопасност, доколкото промяната в
начина на живот на пострадалите лица и притесненията за собствената и на
близките им опасност за живота, сочат на съставомерност на деянието,
съобразно трайната съдебна практика, а не на настъпил друг тежък резултат
от деянията. Необосновано като отегчаващо вината обстоятелство е прието и
12
че пострадалите са били в по уязвимо положение спрямо подсъдимия,
доколкото липсват доказателства по делото подс.А. да е знаел, че
подстрадалият Б. е лице с трайна нетрудоспособност, а приемането, че другия
пострадал е жена, поради което е в по уязвимо положение сочи на
дискриминация по полов признак, от който съда се разграничава.
Не могат да бъдат споделени и вижданията на първостепенният съд, че
като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат интензитета на
експресивност и смислова натовареност на употребените заканителни думи,
тъй като надхвърлят необходимото за съставомерност на деянията по чл. 144
ал.3 от НК. Според настоящия съдебен състав същите са елемент от
обективната страна на престъплението и обуславят неговата съставомерност,
поради което и не следва да се оценят допълнително като отегчаващи вината
обстоятелства.
Изложените съображения обуславят извод, че неправилно
първостепенният съд е определил наказанията за извършените от подсъдимия
престъпления по чл.144 ал.3, вр. с ал.1 от НК на основание чл.54 от НК,
доколкото са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при
които и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко. Ето защо следва първоинстанционната присъда в тази й част да се
измени, като се заменят на осн. чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК наказанията
наложени на подс.А. за престъпленията по чл.144 ал.3 от НК от лишаване от
свобода с пробация, както следва:
от лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година и 3 /шест/ месеца
наложено за престъплението по чл.144 ал.3 от НК спрямо постр.Б. на
пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от 10 /десет/ месеца с периодичност два пъти
седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 10
/десет/ месеца.
От лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година наложено за
престъплението по чл.144 ал.3 от НК спрямо М.Й.Б. на пробация при
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 8 /осем/ месеца и
задължителни срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца.
Така определеното от съда наказание ще съответства на степента на
13
обществена опасност на деянието и дееца и ще изпълни целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, поради което и присъдата в тази й част
следва да се измени.
По отношение на определеното наказание за престъплението по чл.131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК в размер на една година лишаване от
свобода, настоящия съдебен състав счита, че същото е правилно определено
предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и в тази
част присъдата следва да се потвърди.
Правилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл.23 ал.1
от НК, тъй като отделните престъпления са извършени от подсъдимия преди
да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Настоящият съдебен състав като прецени определените наказания за
извършените от подс. А. престъпления и съобрази, че най- тежкото измежду
тях се явява наказанието лишаването от свобода в размер на една година,
счита, че следва да се определи като едно общо най- тежко наказанието
наложено му за престъплението по чл. чл.131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от
НК в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода. Законосъобразно на осн.
чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното едно общо най- тежко
наказание е отложено за срок от три години.
Настоящият съдебен състав счита, че присъдата, в частта, в която е
първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл.24 от НК следва да бъде
отменена, доколкото наложените на подсъдимия наказания за извършените
престъпления по чл.131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и чл.144 ал.3 във
вр. с ал.1 от НК не са от един и същ вид.
ПРС се е произнесъл правилно, съобразно разпоредбата на чл.189 от
НПК и в унисон с ТР № 4/11.02.2014г. ОСНК, относно направените по делото
разноски.
Водим от горното и на осн. чл. 334 т. 3 и т.6 във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и
чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 74/08.09.2021г. постановена по НОХД
№3580/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, І–ви н.с., както следва:
14
ЗАМЕНЯ на осн. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК наказанието лишаване от
свобода наложено на подс. М.А. за извършеното престъпление по чл. 144 ал.3
вр. с ал.1 от НК спрямо П.Б.Б. с наказание пробация при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично за срок от 10 /десет/ месеца и задължителни
срещи с пробационнен служител за срок от 10 /десет/ месеца.
ЗАМЕНЯ на осн. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК наказанието лишаване от
свобода наложено на подс. М. А. А. за извършеното престъпление по чл. 144
ал.3 вр. с ал.1 от НК спрямо М.Й. на пробация при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично за срок от 8 /осем/ месеца и задължителни срещи с пробационнен
служител за срок от 8 / осем/ месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на подс. М. А. А. на осн. чл.23 ал.1 от НК едно ОБЩО И
НАЙ- ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ в размер на 1 /една/ година лишаването от
свобода.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, относно приложението на чл.24 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15