Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 18/18.01.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 485 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от Агенция „П*** инфраструктура“, Областно
пътно управление - М*** , подадена чрез пълномощника юрисконсулт Д.П. против
Решение №193 от 20.10.2022г., постановено по АНД № 20221630200552 по описа на
Районен съд – М*** , с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 7672
от 28.04.2022 г. на Началник отдел "Контрол" по РПМ към Дирекция
"Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция "П*** инфраструктура"
гр. София. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението при
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК
във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление, като поддържа, че
санкционираното нарушение правилно е квалифицирано по
административнонаказателния състав на чл. 53, ал. 1, т.
2 във вр. с чл. 26, ал. 2, т.
1, б. "а" от Закона за пътищата. Направено е искане
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 7672 от 28.04.2022 г.
В съдебно заседание касатора чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Д.П. в писмено становище поддържа жалбата си по
доводи изложени в нея. Моли се за отмяна на въззивното решение и издаденото въз
основа на него НП. Претендира разноски.
Ответника по
касационната жалба Г.Х.Г. чрез надлежно упълномощения адвокат И.Г. в отговор
по касационната жалба оспорва същата, като отрича наличието на касационните
основания за отмяна на постановеното решение. Моли за потвърждаване на решението
на РС – М*** , като правилно и законосъобразно.
Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък
по чл.80 от ГПК.
Окръжна прокуратура – М*** , с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства
свързани с касационните основания.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Районния съд е приел за установена пред
него следната фактическа обстановка: на 29.03.2022 г. около 15. 50 часа на път
II-13, км 1+200 в посока град М*** - град Криводол, Г.Х.Г. *** е извършвал
превоз на товари /пшеница/ със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка "В***
", модел "ФХ 16", с peг. № Т*** и полуремарке с 3 оси с peг. №Т***
, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва
превоз на пшеница без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване
на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2
във вр. с чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. При направеното измерване с техническо средство електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №
118807 и ролетка № 1313/18/5 м/, е констатирано, че – 1. измереното натоварване
на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС, е 13.355т. при максимално допустимо
натоварване на оста 11.500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от
Наредбата, като превишаването е с 1.855 т. и 2. При измерено разстояние между
осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос /на тройната ос/ на полуремаркето
е 35.160 т. при максимално допустимо. натоварване на тройната ос 24.000 т.,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредбата, като
превишаването е с 11.160 т. Прието е, че съгласно чл.3, т. 2 от Наредбата, при
превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7 от Наредбата, ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по
смисъла на чл.3, т.2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. Съгласно чл. 26, ал. 2, т.
1, буква "а", пр. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл.
8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, движението
на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата) за
дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща
пътя (АПИ).
Според въззивния съд, така описаната от
фактическа обстановка по осъществяване на деянието от обективна страна, не
позволявала да се направи извод за какво съставомерно деяние е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дееца, дали за управление на тежко
ППС, съотв. извънгабаритно без разрешително, или за управление на такова ППС,
но без квитанция за заплатена пътна такса, които били две различни хипотези.
Първото осъществявало хипотезата на чл. 14, ал. 1
и 2 от Наредба №
11/2001г., вр. с чл. 8, ал. 2 от нея и тогава действително било
налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, което се наказвало
именно по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Според въззивния съд, когато движението на
такова ППС се извършвало без заплатена пътна такса, било налице изключението на
чл. 14, ал. 3 от Наредбата, което се санкционирало на осн. чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Разрешението се издавало от органа по чл.26, ал.3 от ЗП
и съставлявало индивидуален административен акт, докато в хипотезата на чл. 14,
ал. 3 от наредбата се заплащало просто такса, които било едно фактическо
действие и нямало как да се приравнява по правни последици с разрешителното по чл. 26 от ЗП,
респ. липсата на заплатена таса не била елемент от нарушението по чл. 26, ал. 2, т.
1, б. „а“ от ЗП. В обобщение въззивният съд приел, че било
необходимо фактическото обвинение да било формулирано недвусмислено така, че да
сочело ясно дали органът установявал движение на процесното ППС, за които било
необходимо издаване на разрешително или било нужно само заплащане на таксата. В
конкретният случай такава ясната липсвала. Нямало и значение дали фактите, на
които се основавало административно - наказателното обвинение и тяхното
юридическо формулиране позволявали направата на извод коя от двете хипотези
била налице, тъй като в НП волята на органа била формулирана нееднозначно.
Спор относно установената фактическа
обстановка, така както се описва в процесното НП, не се повдига пред тази
инстанция.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1,
б. "а" от ЗП, която норма органът претендира, че се
нарушава от наказаното лице, "За дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства. Пред Районния съд по несъмнен начин има установено, че на посочената
дата и време в НП е осъществявано движение на ППС чрез управлението му от
наказания водач, което ППС е такова по см. на § 1, т. 1 от ДР на
Наредба № 11/2001г., а за това движение законът изисква да има
валидно издадено разрешение от компетентния орган, съотв. квитанция за
заплатена такса, каквито водачът не притежавал. Административно отговорно лице,
според чл. 53, ал. 1 от
ЗП, е всяко физическо лице, което нарушава посочените норми, сред
които е и тази на чл. 26, ал. 2, т.
2, б. "а" от ЗП, поради което и наказаният може да бъде
субект на нарушението, съответно да носи административно наказателна отговорност
за неговото извършване.
Районния съд правилно приема наличието на
основание за отмяна на процесното НП, тъй като движението на извънгабаритни
и/или тежки ППС е разрешено да се извършва или с разрешение, издадено от
администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за
контрол при Министерството на вътрешните работи (чл. 8, ал. 2 от
Наредба № 11/03.07.2001 г.) или след заплащане само на дължимата
такса (чл. 14, ал. 3 от Наредбата), когато са налице предпоставките за нейната
приложимост. Както правилно отбелязва въззивният съд, това са две различни
хипотези, т. е. два отделни състава на нарушения. При движение на ППС без
издадено разрешение или при такова без заплатена такса, се предвиждат
административни наказания, но същите се налагат на основание различни законови
разпоредби – в първият случай по чл. 53 от Закона
за пътищата, а във втория – по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл са и правните доводи на Районния съд.
Отново в разглеждания случай
административно-наказващият орган сочи в мотивната част на санкционния си акт,
че ответникът по касация осъществява движение на извънгабаритно/тежко пътно
превозно средство без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси), издадено по реда на раздел IV на
Наредба № 11/03.07.2001 г. администрацията, управляваща пътя за
дейност от специално ползване на пътищата. Ето защо, правилно РС приема извода,
че така формулирано обвинението на описаните факти не дава възможност ясно да
се изведе извода кое точно нарушение се претендира да е извършено от дееца. Т.
е. то не позволява да се изведе еднозначен извод за какво точно деяние се
санкционира водачът, дали за управление на ППС без издадено разрешение или за
такова без квитанция за платени пътни такси. Въпросната неяснота следва да се
определя /и правилно е определена от въззивния съд/ за съществен недостатък при
издаване на процесното НП и е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт.
Констатирайки това, Районният съд правилно постановява отмяна на процесното
наказателното постановление.
По гореизложените съображения настоящата
инстанция намира, че не са налици твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона, и при спазване на процесуалните правила, следва
да бъде оставено в сила.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – М*** , други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на касатора съгласно чл.63д, от ЗАНН във вр. чл.143, ал.1 от АПК, следва да
бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна
инстанции /тъй като посоченото в списъка с разноски е присъдено във възивното
производство/, а именно 638,00лева с ДДС, съгласно договор за правна защита и
съдействие №110/30.11.2022г., както и 5,00лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.63д от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд - М*** ,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 193 от 20.10.2022 г., постановено по АНД №
20221630200552 по описа на Районен съд – М*** с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 7672 от 28.04.2022 г. на Началник отдел
"Контрол" по РПМ към Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол", Агенция "П*** инфраструктура" гр. София.
ОСЪЖДА Агенция „П***
инфраструктура“, да заплати на Г.Х.Г. с ЕГН * ***, сумата от 638,00лева с ДДС /шестстотин
тридесет и осем/ представляваща
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната
инстанция и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: