РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Благоевград, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20251210200007 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Б****“ ****, е ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. К., ул.“И., представлявано от М.С. Н. - управител,
чрез адв. И. Т., АК Благоевград, със съдебен адрес Благоевград, ул.“М. К.“ № ., против
Наказателно постановление № 63-КХ30/12.12.2024 г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните - Благоевград, с което за административно нарушение по чл. 23,
ал.1, вр. чл.24, ал.1 от Закона за храните, на основание чл. 128, ал. 2, вр. чл.128, ал.1, т.3 от
Закона за храните на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 4000 лева.
С жалбата представляващият дружеството-жалбоподател оспорва издаденото НП, счита
същото за неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Излага доводи за
допуснати процесуални нарушения при неговото издаване, излага доводи за приложение на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател чрез процесуалния си представител
поддържа депозирА.та жалба. Не изразява становище по същество.
Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а НП
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно призовА., не изпраща представител и не
ангажира становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа стрА. следното:
1
На 04.09.2024 година, служители на ОДБХ – Благоевград – А. К. и М. З., извършили
проверка в снек-бар, находящ се в гр.Благоевград, ж.к.“Запад“, срещу бл.№48, стопанисван
от дружеството –жалбоподател. След като се легитимирали свидетелите присътпили към
установяване на стопанисващия обекта, като за целта поискали касов бон от служителя в
обекта св.П. и установили, че заведението се експлоатира от жалбоподателя, което се
потвърдило и от разписки за получаване на напитки, които се доставяли към момента на
проверката. От стрА. на контролните органи била извършена служебна проверка в
„Национален електронен регистър на обектите за производство и търговия на едро и дребно
с храни от животинки и неживотински произход“ на Българска агенция по безопасност на
храните, като било установено, че според вписване в регистъра и Удостоверение за
регистрация №9636/10.07.2020г. и рег.№********* като стопанисващ обекта била вписА.
„Б****, а не дружеството – жалбоподател, което реално осъществявало дейност в бара, като
предлагало храни и напитки. По време на проверката в обекта имало клиенти.
Констатациите от проверката били отразени в КП , в който било указано представител на
дружеството да се яви за съставяне на АУАН , а присъстващия служител св.П. се задължила
да уведоми управителя. На 10.09.2024 година в ОДБХ – Благоевград се явила управителката
на дружеството и актосъставителя К. , в присъствието на свидетеля З., съставила на
„Б*****“ *****АУАН № 01 -000495 , като констатираното по време на проверката било
прието като нарушение на чл. 23, ал.1, вр. чл.24, ал.1 от Закона за храните, а именно, че
дружеството –жалбоподателя извършва търговска дейност продажба на храни и напитки без
да е вписА. в „Национален електронен регистър на обектите за производство и търговия на
едро и дребно с храни от животинки и неживотински произход“ на Българска агенция по
безопасност на храните. Акта бил подписан от законния представител на дружеството, като
не били направени възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на този акт, на 12.12.2024 година, Директорът на ОДБХ – Благоевград, е издал
атакуваното Наказателно постановление № 63-КХ30, с което на дружеството-жалбоподател
за административно нарушение по чл. 23, ал.1, вр. чл.24, ал.1 от Закона за храните, на
основание чл. 128, ал. 2, вр. чл.128, ал.1, т.3 от Закона за храните на жалбоподателя е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 4000 лева.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите К., З. и П. Чрез показанията на К.,
З. се установява, характера на проверката и констатираното в хода на същата. Конкретно
чрез показанията на св.К. се установява, как е протекла проверката, какво е установено,
процедурата по съставяне на АУАН. В същата насока са и показанията на св.З., като
съществени различия липсват и в посоченото от св.П., която чрез показанията си
удостоверява посещението на инспекторите, извършената проверка, присъствието си по
време на същата. Съдът не намери основание да не кредитира тези показания, доколкото
същите се подкрепят от представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства
, същите са еднопосочни и непротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели и от приложените към административнонаказателната
2
преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна стрА. следното:
Жалбата е депозирА. от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от връчване
на НП, поради което е допустима, а разгледА. по същество –неоснователна, поради следните
съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства. В АУАН и
в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и
нарушението елементи. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за
спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН,
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени
реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св.К., която дава пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и
показанията на свидетеля З.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът
издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да
ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните
норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита,
че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява възражението в тази насока. Видно от НП в същото подробно и
аргументирано при пълнота на мотивите е обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН.При
съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като
са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а посочените от
жалбоподателя не са такива, които да са довели до ограничаване на правото на защита.
Както в АУАН, така и в НП е описано, кога и въз основа на какво е прието, че е налице
визираното нарушение, посочено е защо жалбоподателят подлежи на регистрация, като с
нужната конкретика е посочено обстановката при която е констатирано нарушението. Не
съществува неяснота и относно датата на нарушение. Според чл. 26, ал. 1, за регистрация по
Регламент (ЕО) № 852/2004, бизнес операторът подава до съответния компетентен орган по
чл. 23, ал. 2, т. 1 или 2 изброени в няколко пункта документи, като според ал. 2, т. 11,
заявлението следва да съдържа и датата на започване на дейността, която не може да бъде
3
по – рано от 14 дни от датата на подаване на заявлението. От посочената разпоредба следва,
че бизнес операторът сам определя кога ще започне дейността му и следва да подаде
заявлението най – малко 14 дни преди определената дата. Именно и поради тази причина
датата на извършване на извършване на нарушението се отнася към датата на извършване на
проверката, тъй като подаването на заявлението за регистрация на обекта не е
предпоставено и не зависи от нормативно установен момент, а момент, който бизнес
операторът сам определя. От значение за съставомерността на деянието, че към конкретно
посочена дата – тази на извършване на проверката, бизнес операторът предлага хранителни
продукти в търговски обект, без да е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от ЗХ, както
правилно е посочено в атакуваното наказателно постановление. Същите са изводите на съда
и по отношение съставомерните признаци на вмененото деяние. Санкционната норма на чл.
128, ал. 2 от ЗХ действително предвижда специално качество на субекта на нарушението -
бизнес оператор, което качество не е изрично посочено в наказателното постановление. Това
обаче не представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на
съществените, защото не накърнява правото на защита. Това е така защото, както в АУАН,
така и в Наказателното постановление изрично са посочени дейностите, които
санкционираното лице е извършвало в стопанисвания от него, обект - предлага храни и
напитки. За пълно описание на нарушението е необходимо да се посочат факти и
обстоятелства, които да навеждат, че жалбоподателят е бизнес оператор. Настоящият
съдебен състав намира, че точно по този начин е подходил наказващият орган, като чрез
посочване на извършваните дейности, които не са спорни, е определил качеството на
субекта на процесното нарушение. /В този смисъл Решение №4451/16.05.2025г., постановено
по кнахд№377/2025г. на АС-Бургас/
Нормата на чл. 9 от ЗХ определя като "бизнес оператори" лица, които произвеждат,
преработват и/или дистрибутират хрА.. По делото е доказано, че наказаното лице извършва
една от посочените дейности по см. на § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗХ. При това положение самото
то няма как да не е наясно, че притежава качеството на бизнес оператор, така че да е
възможно да се приеме, че правото му на защита е нарушено.
С даденото описание според настоящия съдебен състав става ясно за нарушителят въз
основа на какви факти е прието, че е осъществено соченото в АУАН и НП административно
нарушение, поради което и съдът счита че са изпълнени законовите изисквания на чл. 42 от
ЗАНН по отношение на съставения АУАН и на чл. 57 от ЗАНН по отношение на издаденото
НП и не е нарушено правото на защита на жалбоподателят. Съдът счита, че не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
От материалноправна стрА. съдът намира, че се доказа по безспорен начин вмененото
нарушение от обективна стрА..
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗХ указва, че производство, преработка и/или
дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона, а ал.
4
2 и ал. 3 разпределят компетентности. Казано с други думи, производство, преработка и/или
дистрибуция на храни е забранено без регистрация или одобрение по реда на закона.
Безспорно от събраните по делото доказателства – писмени, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, включително приложения касов бон и гласни-
показанията на св.К., З. и П. се установява, че към датата на проверка проверения обект се е
стопанисвал от жалбоподателя, като в същия се е осъществявала търговия с хрА. и напитки,
както и че дружеството не е регистрирано в регистъра по чл. 24 от ЗХ . Установено е че в
регистъра фигурира друго дружество, като стопансващо обекта, а не реално
осъществяващото дейност. Съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗХ, на бизнес оператор, който извърши
нарушение по ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000. 00 до 6000.
00 лева. В обжалваното НП е направена връзка с ал. 1, т. 3, затова че жалбоподателят е
извършвал дейност, без да е вписан в регистъра по чл. 24 от ЗХ, който се поддържа на
интернет страницата на БАБХ за бизнес операторите, обектите за производство, преработка
и/или дистрибуцията на храни и на хранителни добавки и храните, предназначени за
употреба при интензивно мускулно натоварване. Бизнес операторите са физически или
юридически лица, отговорни за спазването на законодателството за храните в
контролираните от тях обекти. Според чл. 9 от ЗХ, бизнес операторите, които произвеждат,
преработват и/или дистрибутират храни, които законът нарича "бизнес оператори", са
длъжни да разполагат с информация за храните, животните и материалите, използвани при
производството, преработката и/или дистибуцията на храните под техен контрол. Според §
1, т. 4 от ДР на ЗХ, "дейност по производство, преработка и/или дистрибуция" е отделна
операция, извършвА. върху храните, която попада в обхвата на един от етапите на
производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде извършвА. самостоятелно по
време или място, а "дистрибуция на храни" е всеки етап на разпространение на храни, като
съхранение, транспортиране, търговия, внос или износ на храни – т. 1, § 6 от ДР на ЗХ.
"Обект" е всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или
без печалба и която е свързА. с производството, преработката и/или дистрибуцията на
храни, и включва: земя с или без сгради, предприятие, превозно средство (включително
лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго); подвижен, временен, преместваем или
открит обект. "Бизнес операторът" е стопански субект по смисъла на чл. 3, § 3 от Регламент
(ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за
установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на
храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на
процедури относно безопасността на храните (OВ, L 31, 1.2.2002 г.) Именно с дейностите по
производство, преработка и/или дистрибуция на хрА. е свързано понятието, използвано и от
националния законодател в чл. 9 от ЗХ във вр. с § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗХ. ОсъществявА.та
в търговския обект дейност, обозначена с наименованието на регистрирания обект и като
вид обект в НП, както и с името на жалбоподателя, установимо от приложения касов бон
води до извод, че се касае за бизнес оператор по смисъла на ЗХ, който се явява адресат на
задължението по чл. 9 от ЗХ. По делото е установено, посредством събраните
5
доказателстава, че санкционираното лице извършва дейност по дистрибуция на храни
/продажба на храни и напитки/ по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗХ, поради което съдът
приема, че правилно е определен субекта на отговорност.
Изложеното според съда обосновава извод, че в конкретния случай по безспорен начин се
установи, че жалбоподателят е осъществявал търговска дейност по дистрибуция /продажба
на храни и напитки/ без да е регистрирано в регистъра по чл.24 от ЗХр, поради което
нарушението се явява безспорно доказано от обективна стрА..
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЕООД, чиято отговорност по
аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се
изследва от субективна стрА..
Съдът не счита, че са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Със Закона за
храните се цели гарантиране спазването на нормативните изисквания за производство и
търговия с храни, с оглед защитата на здравето и интересите на потребителите. Деянието
разкрива типичната за този вид административни нарушения степен на обществена опасност
и обективните по делото данни не сочат на липса или незначителност на вредните
последици или други смекчаващи обстоятелства. Неслучайно санкционираното лице нито в
жалбата до районния съд, нито в касационната жалба сочи такива.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение на основание чл. 128, ал. 2, вр.
ал.1, т.3 от ЗХр административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
определил по вид и размер наложеното на дружеството-жалбоподател наказание
„имуществена санкция” в размер на 4000 лева, която е минимално предвидената за това
нарушение санкция.
В конкретния случай, в разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от ЗХ, размерът на наказанието
имуществена санкция е определено в размер от 4000 до 6000 лв., като на дружестовто-
жалбоподател е наложен минималния размер предвиден за това нарушение – 4000.00 лева.
Така определеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, както и
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.
След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин, както и
наложеното наказание за правилно определено, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно, което води до неговото потвърждаване.
При този изход на делото право на разноски възниква за наказващия орган, доколкото е бил
представляван от юрисконсулт, който прави искане за присъждане на такова в размер на 150
лв..
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
6
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството
по делото продължи в няколко съдебни заседания, с разпит на 3 свидетели, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева, който размер според съда
съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, като над този
размер искането следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Благоевградски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 63-КХ30/12.12.2024 г. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните - Благоевград, с което за административно
нарушение по чл. 23, ал.1, вр. чл.24, ал.1 от Закона за храните, на основание чл. 128, ал. 2,
вр. чл.128, ал.1, т.3 от Закона за храните на на „Б***“ ****, е ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. Кресна, ул.“Илинден“ № 10, представлявано от М. . Н. - управител е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 4000 лева.
ОСЪЖДА на „Б********, е ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К.,
ул.“И., представлявано от М. С.Н.- управител да заплати на Областна дирекция по
безопасност на храните - Благоевград юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
като в остА.лата част, над уважения размер ОТХВЪРЛЯ искането, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7