№ 43713
гр. София, 28.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110168019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника за изменение на постановеното по делото решение
в частта за разноските, с която на основание нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на
процесуалните представители на ищцата са присъдени адвокатски хонорари за
осъществените от тях безплатни адвокатска защита и процесуално представителство в хода
на заповедното и на исковото производство.
Ответникът счита, че в конкретния случай производствата по заповедното и
настоящото исково дело не се отличават с каквато и да е фактическа и/или правна сложност,
поради което и доколкото поддържа, че съобразно практиката на СЕС националният съд не е
обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая в
полза на процесуалните представители на заявителя, респ. ищеца следва да бъде присъдена
сумата от общо 100.00 лева.
В срок е постъпил отговор на молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с който
процесуалните представители на ищцата- заявител в заповедното производство, са
изложили подробни съображения, поради които считат, че в случая определените от съда
адвокатски хонорари са съответни на действително положения от адвокатите труд, поради
което не е налице хипотеза на „съществено надценен“ труд на адвоката, единствено при
която съгласно цитираната от адвокатите практика на касационната инстанция съдът не е
длъжен да се съобрази с минималните размери на възнагражденията по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира искането за изменение на решението в частта за разноските за
процесуално допустими- заявено е в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на
решението) от лице с правен интерес да иска изменение на решението в съответната част. В
случая по отношение на ответника- молител неприложимо се явява изискването по чл. 80,
ал. 2 ГПК за допустимост на искането му за изменение на решението в частта за разноските
да е представил списък на същите, доколкото същият не заявява искане за изменение на
решението по отношение на присъдени в негова полза разноски, а на такива, следващи се на
насрещната страна, респ. на процесуалния й представител.
Разгледано по същество, съдът намира искането на ответника за изменение на
1
решението в частта за разноските за основателно.
Това е така, доколкото с оглед липсата на каквато и да е фактическа сложност на спора-
разглеждането му е приключило в едно открито съдебно заседание, в което са приобщени
единствено писмени доказателства, съдържанието на исковата молба и заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е идентично, като в хода на
заповедното производство защитата се изчерпва с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, а и на правна такава, съобразявайки служебно известното на съда
обстоятелство, че както за ответника, така и за конкретно представлявалите ищцата адвокати
спорът е типичен с оглед обичайния им предмет на дейност и имащ идентично съдържание
и развитие без значение личността на потребителя, съдът намира, че справедливият и
обоснован по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА размер на следващото се в случая
адвокатско възнаграждение възлиза на следните суми: 300.00 лева- за заповедното
производство, и 400.00 лева- за исковото производство.
В този смисъл разрешението в т. 41 (въпрос първи) от решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, в което се приема, че чл. 101, пар. 1
ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар.
1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ постановеното по делото решение № 15593/13.08.2024г. в частта за
разноските, като НАМАЛЯВА присъденото в полза на адв. К. И. Б., ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение до сумата от 300.00 лева, а присъденото в полза на адв. С.Й.Д.,
ЕГН **********- до сумата от 400.00 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2