№ 221
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Даниел Н. Марков
Гергана Ж. Кондова
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600241 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК и е
образувано по жалба на лишения от свобода А. А. А. ЕГН **********,
против определение № 1022 от 20.10.2022г., постановено по ЧНД №
1143/2022 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му с
определение №80 от 09.11.2021г. по ЧНД № 282/2021 г. по описа на Районен
съд-Карнобат.
В жалбата си лишеният от свобода сочи, че винаги е спазвал
поведение, вътрешния ред и нормите на пенитенциарното заведение, полагал
е усилия да учи и да се обогати със знания, а не работил, поради
разболявания. Липсват конкретни оплаквания срещу атакувания съдебен акт
и отправено искане, но съдържанието на жалбата сочи на недоволство от
определението на БОС и търсене на противоположен на постановения с него
резултат.
В представеното писмено становище на прокурор при Апелативна
прокуратура-Бургас се излагат съображения, обосноваващи извода за
необходимост от продължаване на корекционната работа с лишения от
свобода, поради неустойчива и недостатъчна промяна в конкретните
проблемни зони. Предлага се въззивният съд да потвърди обжалваното
съдебно определение, поради отсъствие на втората изискуема предпоставка
по чл. 70, ал. 1 от НК.
Бургаският апелативен съд, като се запозна с изложеното в жалбата
и с материалите по делото и като съобрази закона, прие следното:
1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по
чл.440 ал.2, вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
Лишеният от свобода А. А. А. е многократно осъждан и
нееднократно е търпял наказание лишаване от свобода.
Понастоящем търпи при строг режим наложено му от КРС с
определение №80 от 09.11.2021г. по ЧНД № 282/2021 г. едно общо наказание
сред определените му с влезли в сила присъди по НОХД№100/20г. и
НОХД№53/21г., двете по описа на КРС, увеличено по реда на чл.24 от НК в
размер на три години и десет месеца.
Към датата на съдебното заседание на първата инстанция -
20.10.2022 г., остатъкът за изтърпяване се равнява на 7 месеца и 20 дни, като
са отчетени 2 месеца и 11 дни от положен труд. Следователно е налице
първата от предвидените по чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК предпоставки -
осъденият да е изтърпяла не по-малко от две трети от наложеното му
наказание, защото двете деянията, предмет на осъдителните присъди на КРС
по НОХД№100/20г. и НОХД№53/21г. на КРС са за осъществени в условията
на опасен рецидив престъпления по чл.196, ал.1 от НК. По отношение
изпълнението на тази формална предпоставка между страните в
производството не се спори.
По делото е спорен въпросът дали осъденият е дал достатъчно
доказателства за поправянето си и за изпълнение на целите по чл. 36 от НК.
Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос.
Въззивната инстанция напълно споделя решаващия извод на първия съд за
отсъствие на втората кумулативна предпоставка - наличие на достатъчно
доказателства, установяващи реализирал се необратим поправителен ефект,
необходим за ресоциализацията му в обществото.
Доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат
за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, посочени в чл.439а от НПК, като доброто поведение, участието
в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
2
За отчитане на поправителното въздействие от престоя му в затвора,
на лишения от свобода А. са били извършени 2 оценки на риска от рецидив
и вреди. При първоначалната оценка рискът от рецидив е определен в средни
стойности – 74 т. Втората оценка е отбелязала незначително понижение –
69т. Третото изследване на риска от рецидив е направено по повод
инициираното от осъдения производство по чл.437, ал.2 от НПК, но промяна
спрямо предходната оценка не е установена. Риска от рецидив и риска от
вреди е определен като среден. Като проблемни зони при първоначалната
оценка са идентифицирани: криминално минало, отношение към
правонарушението, образование и обучение, умения за мислене. Към
последните три са били насочени целите и задачите на първоначалния план
за изпълнение на присъдата, а при следващото препланиране е акцентирано
върху зоните, свързани с отношение към правонарушението и умения за
мислене. В плана за препланиране на присъдата (21.03.2022г.) като резултат
за изпълнението на поставените цели и задачи на корективната дейност в
същите области е отразен позитивен напредък. Проблемни зони остават
отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за
мислене и злоупотреба с алкохол.
Осъденият се е съобразявал с режимните изисквания, не е наказван,
но не е и награждаван. Със заповед БС №73 от 28.03.2022г. на Началник
Затвора –Бургас е отказана замяната на режима за изтърпяване на наказанието
от строг в по-лек – общ.
Не е участвал в специализиране програми за въздействие. Записан е
бил като ученик в 5 клас на СУ „Аргира Жечкова“ към Затвор а Бургас през
2021-2022г. , но му е липсвала мотивация да го завърши и към момента
отново е петокласник.
Видно от приложените доклади на инспекторите от затворническата
администрация и от становището на Началника на Затвора –Бургас осъденият
А. макар и в голяма степен осъзнава факторите допринесли за
противоправното му поведение, все още омаловажава извършените деяния,
като заявената мотивация за прамяня на престъпното му поведение е
съпроводено с липса на настойчивост за преосмисляне на криминалните
нагласи и отсъствие на способности за разпознаване и решаване на
проблемите по обществено приемлив начин.
Преценката по чл.70 ал.1 от НК, че осъденият е дал доказателства за
своето поправяне, предполага изследване на цялостното поведение на лицето
по време на изтърпяване на наказанието. Доброто поведение на осъдения
следва да сочи за осъзнатото му поправяне, а не за привидна реализация на
личната цел на ангажираната наказателната принуда или за адаптивността на
осъдения към ограниченията на лишаването от свобода. Броя и характера на
3
престъпните деяния, за които е осъждан лишения от свобода А. с общо 24
съдебни акта, освен че са обусловили квалификация на дейността му като
опасен рецидив, свидетелстват за устойчива криминализация на личността
му. Това обстоятелство изисква да се преценява дали действително се е
поправил осъдения (п.2 ППВС№7/75г.изм.ППВС№7/87г.), а не само дали
възприема позитивно некриминалния начин на живот.
Правилен е извода на БОС , че не е налице втората установена от
закона предпоставка, въвеждаща изискване за доказано добро поведение на
осъдения, до такава степен, която да позволи преценка за постигнато
поправяне. Дефицитните зони при осъдения, макар и не много като брой, са с
високо относително значение, защото между тях са включени умението за
мислене и отношението към правонарушението, които са от съществено
значение за осъществяване на престъпната дейност и за поправянето на дееца.
Резултатите от проведените оценки на риска отчитат незначителна тенденция
за постигнат корекционен ефект. Криминалната обремененост на А., вида и
броя на извършените от него престъпления, незначителните промени в
нагласите и мотивите като резултати от пенитенциарното въздействие спрямо
него при изтърпяване на наказанието му, не дават основание да счита,
процеса на поправянето му е достигнал до степен, достатъчна да се приеме,
че се е поправил. В същия аспект – за необходимостта от продължаване на
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и корекционното
въздействие върху осъдения е становището на затворническата
администрация, която е осъществявала непосредствен контакт и работа с него
през изтърпяната вече част от наказанието му, поради което не следва да бъде
игнорирана.
Направената от БОС преценка, че водената с осъдения А.
корекционната и възпитателната дейност в затвора все още не е постигнала
целения резултат на специалната превенция, е правилна и обоснована от
ангажираната доказателствена съвкупност. Събраните по делото
доказателства чрез източниците, посочени в чл.439а от НПК, не позволяват
категоричен извод за настъпили по време на изтърпяване на наказанието
такива положителни промени, които да сочат на трайно и устойчиво
поправяне на осъдения А.. По мнението и на настоящия състав постигането
на качествена и трайна промяна в нагласите и мотивацията на лишения от
свобода А. за общественоприемлив и законосъобразен начин на живот,
недопускане на правонарушения, изискват по-продължително
поправителното въздействие в условията на контролираната среда на местата
за лишаване от свобода.
Всичко изложено, обосновава извод, че не са налице категорични
доказателства за трайни и цялостни промени в съзнанието на осъденото лице,
4
в неговите характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал
и поправил. Все още не са изпълнени визираните в чл. 36 от НК цели на
наказанието, поради което не е налице втората кумулативно предвидена
предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК. Към настоящия момент е необходимо
продължаването на работата в условията на пенитенциарното заведение за
постигане на реални гаранции за настъпване на положителна промяна и
поправяне на осъдения А. А..
По изложените съображения и по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345,
ал. 1, предл. 1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1022 от 20.10.2022г., постановено по
ЧНД № 1143/2022 год. по описа на Окръжен съд-Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5