Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........11.2020 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 303/2019 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, срещу Д.Р.С. с ЕГН **********,
с адрес: *** и В.А.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***
условията на кумулативно обективно и субективно съединяване искове с правно
основание с правно основание чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 16 000.00 евро, представляваща просрочена главница по
Договор
за банков кредит продукт „Бизнес Револвираща Линия-Плюс“ № BL 38325/26.06.2012г.,
Анекс № 1 от 29.05.2014г. и Анекс
№ 2 от 31.08.2015г., сумата от 622.95 евро, представляваща възнаградителна лихва
за периода 31.10.2017г.
до 09.01.2018г., сумата от
206.93
евро, представляваща дължими такси по договор за кредит, от които 30.69 евро – такса за
просрочен кредит за периода 10.11.2017г. – 09.01.2018г. и 176.23 евро – такса
за неподновен револвиращ кредит за периода 10.11.2017г. – 18.12.2017г., дължими
на основание чл.20 и чл.21 от договора съгласно т.6 и 7 от Тарифа на Банката,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.01.2018г. /датата на депозиране на
Заявлението по чл. 417 от ГПК/ до датата на окончателното изплащане на
задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д. № 530/2018г. на ВРС.
Ищецът твърди, че съгласно Договор за банков кредит
продукт „Бизнес Револвираща Линия-Плюс“ №
BL 38325/26.06.2012г. банката е предоставила
на кредитополучателя „Южен плаж“ ООД с ЕИК *********, кредит във
формата на кредитна линия в размер на 16 000 евро за посрещане на краткосрочни
оборотни нужди срещу задължението му да го върне в срок от 120 месеца, считано
от датата на откриването на „Заемната сметка“, която съгласно Приложение № 1
към Договора е 25.07.2012г., при годишна лихва в размер на действащия базов
лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ) за евро, обявен от Банката и договорна
преференциална лихвена надбавка в размер на 0,5 пункта, но не по ниска от 8 %.
Към датата на подписване на договора обявеният от Банката БЛПМФ за евро е в
размер на 11.15% процента. С Анекс № 2 от 31.08.2015г. годишната
лихва е уговорена в размер на действащия БЛПМФ за евро, обявен от Банката,
намален с 1,4 пункта, но не по-ниска от 8 %, като е предвидено увеличаване на
лихвената надбавка при просрочие на повече от 30 дни на която и да е дължима
погасителна вноска по кредита, на 12,15 % процента, която не подлежи на
договаряне и става незабавно задължителна за страните. Възнаградителната лихва
за процесния период е начислена върху главница от 16000 евро при лихвен процент
от 13.15%. С подписването на договора за банков кредит ответниците са встъпили при условията
на чл. 101 ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя, откъдето произтича
солидарната им отговорност. Поради
допуснатото просрочие към 17.08.2017г. кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, след като на ответниците е връчено уведомление за предсрочна
изискуемост с нотариални покани, получени на 09.10.2017г. от ответницата лично
и в качеството й на съпруга на ответника. предсрочната изискуемост е настъпила считано от 19.10.2017г., когато е връчена
последната нотариална покана на длъжниците. Поради неизпълнение на
задълженията ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, срещу която ответниците са подали възражения по
чл.415 от ГПК. В тази връзка ищецът обективира искане за съдебно установяване
на вземането си. Претендира
се за присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор
ответникът Д.С. твърди, че липсва погасителен план, по който да се извършва
погасяването. Собственикът на дружеството – кредитополучател е починал, а
солидарните длъжници нямат право да предоговарят. Извлечението от счетоводни
книги не отговаря на изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Поддържа, че договорът
е нищожен поради противоречие с добрите нрави. По отношение на съдлъжниците –
физически лица са налице неравноправни клаузи, тъй като към момента на
подписване на договора не са били в тесни връзки с кредитополучателя. Възразява
срещу всички такси, лихви и хонорари. Изразява готовност за споразумение с
банката.
В депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор
ответникът В.С. твърди, че многократно е искал споразумение по
отношение на кредита, но банката отказва всякакви преговори. Предоговарянето на
кредита било невъзможно, тъй като собственикът на дружеството кредитополучател
е починал и пълномощните на съдлъжниците били прекратени. Таксите и лихвите са
неправилно начислени. Липсва погасителен план, не става ясно по какъв начин са
начислени лихвите и таксите. Чл.3, ал.3 от договора е нищожен поради
противоречие с добрите нрави. По отношение на съдлъжниците – физически лица са
налице неравноправни клаузи, тъй като към момента на подписване на договора не
са били в тесни връзки с кредитополучателя. Възразява срещу всички такси, лихви
и хонорари.
В срока по чл. 372, ищецът депозира
допълнителна искова молба, в която
поддържа, че порцесният кредит не е потребителски, тъй като е отпуснат
за оборотни нужди на търговеца, поради което ответниците не могат да се
позовават на неравноправни клаузи. Касае се за абсолютна търговска сделка между
търговци, за която не се прилагат разпоредбите на ЗЗП. Възражението за
нищожност на чл.3, ал.3 от договора се оспорва като бланкетно и неоснователно,
с твърдения, че в качеството си на солидарни длъжници ответниците нямат право
да се позовават на нищожност на договора. Фактът, че собственикът на
дружеството кредитополучател е починал, е без правно значение.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът В. Стойков
депозира допълнителен отговор, в който поддържа, че е извършил плащания на
сумите от 1772.50 евро и 1413.07 лева на 12.10.2017г., 47221 лв. на
28.06.2018г. и 200 евро на 27.10.2018г. и е молил банката да му позволи да
плати още 12000 евро, с което да се уредят окончателно отношенията си.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът Д.С.
депозира допълнителен отговор, в който поддържа, че кредитополучателят „Южен плаж“ ООД и
съдлъжникът „Девъл“ЕООД са изпълнявали задълженията си по договора. Поддържа,
че просрочените вноски, послужили като основание за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем в размер на 1772.52 евро и 1413.02 лева са заплатени от
ответниците на 12.10.2017г., но банката отказала предоговаряне. На 28.06.2018г.
е заплатена и сума в размер на 47221.98 лева. Поддържа, че изпълнителният лист
е издаден въз основа на неверни счетоводни книги.
С
влязло в сила определение №640/26.02.2020г.
е прекратено производството по предявения от иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД в частта, относно
установяване дължимостта на вземането за такса за неподновен
револвиращ кредит за периода 26.09.2016г. – 09.11.2017г. поради липса на
идентичност с предмета на заповедното производство.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен
Договор
за банков кредит продукт „Бизнес Револвираща Линия-Плюс“ № BL 38325/26.06.2012г., сключен
от една страна от „Юробанк
България“ АД и от друга от „Южен плаж”ООД, като кредитополучател и В.А.С. и Д.Р.С., като
съдлъжници. Договорът е подписан от ответниците В.А.С. и Д.Р.С. в качеството им
на управители на кредитополучателя „Южен плаж”ООД и в лично качество като
физически лица – съдлъжници. По силата на сключения договор банката се е
задължила да предостави на кредитополучателя кредит във формата на кредитна
линия в размер на 16 000 евро, за посрещане на краткосрочни оборотни нужди,
срещу задължението му да го върне в срок от 120 месеца, считано от датата на
откриването на „Заемната сметка“, която съгласно Приложение № 1 към Договора е
25.07.2012г., при годишна лихва в размер на действащия базов лихвен процент -
малки фирми (БЛПМФ) за евро, обявен от Банката, който не подлежи на договаряне
и промените в него стават незабавно задължителни за страните и договорна
преференциална лихвена надбавка в размер на 0,5 пункта, но не по ниска от 8 %
(„долна граница на дължима лихва”). Съгласно чл.3.2. към датата на подписване
на договора обявеният от Банката БЛПМФ за евро е в размер на 11.15% процента.
Съгласно чл.3.3. действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него
стават задължителни за страните, считано от първото 21-во число след промяната
му, като банката уведомява кредитополучателя за това чрез обявяването му в
банковите салони, а ако е включен в Тарифата на банката – и в интернет сайта й.
В чл.20 от договора кредитополучателят и солидарните длъжници са дали
неотменимото си и безусловно съгласие банката да събира служебно от всичките им
сметки, открити при нея, дължимите суми по главницата, лихвите, таксите, комисионните
и други разноски и разходи по кредита, като евентуалните курсови разлики при
прилагане на служебното инкасо са изцяло за тяхна сметка. В чл. 25
и чл. 26 от Договора са посочени условията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, сред които и неизпълнение на което и да е от поетите по
договора задължения.
С подписан от
всички първоначални страни Анекс № 1 от 29.05.2014г. като съдлъжник изцяло и във всички задължения
на кредитополучателя е встъпило при условията на чл.101 от ЗЗД третото за спора
лице „Девъл”ЕООД. В чл.2 от анекса е посочена банковата сметка, през която ще
се осъществява усвояването и погасяването на кредита.
С Анекс № 2 от 31.08.2015г. годишната
лихва е уговорена в размер на действащия БЛПМФ за евро, обявен от Банката,
намален с 1,4 пункта, но не по-ниска от 8 %, като е предвидено увеличаване на
лихвената надбавка при просрочие на повече от 30 дни на която и да е дължима
погасителна вноска по кредита, на 12,15 % процента, равен на сбора от
действащия БЛПМФ (11.15% за евро) и договорна лихвена надбавка в размер на 1
пункт.
Представени са
преписи от Общи
условия за отпускане и обслужване на кредити на юридически лица (л.123) и
Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България“ АД прилага по
извършвани услуги на клиенти – юридически лица (л.98).
Банката е
отправила уведомления за предсрочна изискуемост чрез представените по делото
нотариални покани, връчени на 09.10.2017г. на ответницата Д.С. - лично и като съпруга
на ответника В.С.. На кредитополучателя „Южен плаж”ЕООД нотариалната покана е
връчена по реда на чл.50 ГПК с изтичане на 14-дневен срок считано от залепване
на уведомлението на 19.10.2017г.
Приети са като
доказателства по делото 12 бр. платежни нареждания за извършени от „Южен плаж”ООД и „Девъл”ЕООД плащания в
полза на „Юробанк
България“ АД в периода 13.11.2013г. – 28.06.2018г. (л.133 – 141).
Процесният кредит BL 38325 е посочен
изрично като основание за превода само в две от тях с дата 12.10.2017г. на
стойност съответно 1413.07 лева и 1772,52 евро. В платежно нареждане от
28.06.2018г. е посочено, че плащането на сумата от 47221.98 лева е извършено от
наредителя „Южен плаж”ООД за погасяване на друг кредит – BL 44922, сделка номер
4363082, поради което същото се явява неотносимо към спора. В останалите
платежни нареждания като основание е посочено „захранване на сметка”, с
изключение на това от 27.10.2017г., в което основанието е ”вноска по кредит”, без последният да е
индивидуализиран. С платежно нареждане от 02.03.2018г. по лична сметка на
ответницата Д.С. е извършен превод на 320 лева с основание „захранване на
сметка”, поради което същото не следва да бъде съобразявано.
По делото е допусната
ССчЕ, чието заключение, неоспорено от страните, съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че по
процесния договор в периода 25.07.2012г. – 05.02.1014г. по банкова сметка *** „Южен
плаж”ЕООД е усвоена сума в общ размер 75082,16
евро. Прилаганият от банката лихвен процент е съобразен с уговореното в чл.3 от
договора и е променян както следва: на 11.65% считано от 25.07.2012г., на
12.15% считано от 21.08.2014г., на 9.75% считано от 01.09.2015г., на 12.65%
считано от 21.09.2016г. и на 13.15% считано от 21.07.2017г. Посочените
изменения на годишния лихвен процент се дължат на промените на Базовият лихвен
процент (БЛП), който от своя страна се формира по решение на компетентния орган
на банката въз основа на промените в котировката на ЮРИБОР. Общо начислената
възнаградителна лихва за целия срок на действие на договора 07.11.2012г. –
09.10.2017г. е в размер на 3976.11 евро. Таксите са начислявани съобразно
Тарифата на банката във фиксирани стойности: 150 лева (76.69 евро) месечно за
такса неподновен кредит и 20 лева (10.23 евро) месечно за такса просрочен
кредит, като са преизчислени в евро. Предвид спецификата на процесния
револвиращ кредит главницата не е разсрочена на ежемесечни
вноски, а може да се усвоява и погасява ежедневно. Лихвата се начислява на база
реално усвоената главница месец за месец с падеж 21-во число на съответния
месец. След последното пълно усвояване на кредита в размер на 16000 евро на
дата 12.07.2016г. лихвите са погасявани със значителна забава, като вместо на
21.07.2016г. същите са заплатени на 22.11.2016г. и след тази дата всички
останали плащания са в забава. Последното плащане по кредита е извършено на
29.12.2017г., с което са погасени лихви до дата 30.10.2017г. и частично такса
до 09.10.2017г. Всички погашения по договора са извършвани по разплащателните
сметки на „Южен
плаж”ЕООД и „Девъл”ЕООД. Първоначално кредитът е погасяван по разплащателната
сметка с титуляр „Южен
плаж”ЕООД, по която е усвоен, а след 29.05.2014г. съгласно Анекс №1 и по посочената в него разплащателна
сметка в евро с титуляр „Девъл”ЕООД. По процесния договор няма извършени
плащания чрез ЧСИ, нито такива извършвани след 26.01.2018г. Общият
размер на извършените от задължените
лица погашения за целия период на договора възлиза на сумата от 64151,43 евро.
С представените по делото платежни нареждания по сметките,
обслужващи кредита, са постъпили 28244.80 евро и 47221,98 лева. За сумата от
47221,98 лева в платежното нареждане от 28.06.2018г. изрично е посочено, че се
погасява друг кредит - № BL 44922,
поради което не следва да бъде отнесена за погасяване на задълженията по
процесния договор. Останалата сума от 28244.80 евро банката е разпределила за
погасяване на двата кредита на „Южен плаж”ЕООД, както следва: 27523.84 евро са отнесени
по процесния договор № BL 38325, а с разликата от 1093.74 евро са погасени задължения по договор
№ BL
44922. Разпределението на погасяванията е било извършвано от
банката пропорционално на задълженията по двата договора към съответните дати
на внасяне на средствата, като са били изготвяни инспекторски нареждания по кой
договор какви суми да се погасяват съответно в лева или в евро. При вноските в
левовата разплащателна сметка част от стойността се е превалутирала в евро по
курс купува на банката и след това са погасявани задълженията по процесния
договор за кредит в евро, заплащали са се и такси за обслужване на банковите
сметка, а с остатъка се е погасявал другият кредит. При съобразяване на възприетия
от банката начин за разпределение на плащанията непогасеният остатък от дълга
по пера към датата на предсрочната изискуемост (09.10.2017г.) е както следва:
16000 евро – главница, 153.38 евро –
такса неподновен кредит за периода 10.11.2017г. – 09.01.2018г. и 30.69 евро –
такса просрочен кредит за периода 10.11.2017г. – 09.01.2018г. Непогасената
възнаградителна лихва за претендирания период 31.10.2017г. – 09.01.2018г.
възлиза на 622.95 евро.
При тази фактическа установеност, настоящият състав
на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Производството има за предмет искове с правна
квалификация чл.422, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2
от ТЗ и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Същите са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя
срещу длъжниците в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подадените
от тях възражения, поради което се явяват процесуално допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
За успешното
им провеждане в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване съществуването на валидно облигационно отношение по силата
на сключен договор за револвиращ кредит, по който ответниците са солидарни
длъжници, изпълнение на поетите от него задължения по договора, настъпила изискуемост
на задълженията и техния размер по отделни пера.
Страните не спорят относно съществуването на
облигационно правоотношение по процесния договор за револвиращ кредит и
обвързаността си от него. Чрез подписите си същите са удостоверили приемане
на условията по договора и анексите към него, като ответниците са се съгласили
да отговарят солидарно за дълга на дружеството кредитополучател. Договорът за
кредит по дефиниция е абсолютна търговска сделка. В случая същият е и двустранна
търговска сделка, тъй като е сключен от банката с кредитополучател търговско
дружество за
посрещане на негови краткосрочни оборотни нужди. Съобразно посочените по-горе параметри на договора
за кредит и целта за сключването му, съдът приема, че същият не попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите. Ответниците, макар и физически лица, не
се ползват с потребителска закрила, тъй като кредитът е отпуснат на
представлявано от тях дружество с оглед упражняваната от него търговска
дейност. При сключване на договора същите са действали в рамките на
осъществяваната от тях дейност по занятие и поради връзката от функционално
естество, която са имали с дружеството, в случая неговото управление и
значителен дял от неговия капитал. По изложените съображения процесният договор
не подлежи на служебна проверка за неравноправни клаузи, а бланкетните
възражения на ответниците в тази насока се явяват неоснователни.
Изправността на кредитора по договора се установява
от приетата ССЕ, която дава заключение за общия размер на усвоената от
кредитополучателя сума. С получаване на финансовия ресурс за солидарните
длъжници е възникнало задължението да го върнат на уговорения падеж - 25.07.2022г.
В конкретния случай не се
касае за анюитетен договор за кредит, поради което не се налага изготвянето на
погасителен план като неразделна част от него, доколкото изпълнението на
главницата не е разсрочено на отделни погасителни вноски. Предвид
спецификата на процесния револвиращ кредит главницата се погасява и усвоява без
изрично посочване на срокове за това, т.е. преди крайния падеж главното
задължение е изпълняемо, но не и изискуемо. С оглед вида на финансовата услуга по
оборотно финансиране, договорът предвижда ежемесечно погасяване само на възнаградителната
лихва. Видно
от заключението на ССЕ възнаградителната лихва е начислявана от банката
съобразно предвидения в договора алгоритъм, като е изменяна едностранно единствено
спрямо котировката на ЮРИБОР. Следователно методиката за промяна на лихвата
съответства на изискването за обективност. Предприетото от банката едностранно
увеличаване на лихвата не е съществено като абсолютна величина (максимум с 1.5
пункта за период от 5 години). С оглед изложеното липсват индикации при
уговаряне на възнаградителната лихва страните да са се отклонили от принципа за
добросъвестност до степен да обуслови нищожност на клаузата поради накърняване
на добрите нрави. Видно от експертизата уговорените такси за неподновен и за
просрочен кредит също са начислявани съобразно предвидените в тарифата на банката
фиксирани стойности. В този смисъл не се констатира акцесорните задължения да
са начислени в нарушение на условията по договора.
Задълженията по договора се претендират в хипотезата на настъпила
предсрочна изискуемост. Съобразно разрешението дадено в т. 18 от ТР по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. При
пасивната солидарност в хипотезата на встъпване в дълг, отделните
правоотношения се характеризират с известна самостоятелност, поради което
пристъпването към предсрочна изискуемост е факт с относително действие и
осъществяването му спрямо един от длъжниците няма действие по отношение на
останалите. Без значение е и датата, на която кредитът е отнесен като
предсрочно изискуем в счетоводството на кредитора.
В случая уведомлението за
предсрочна изискуемост е връчено на двамата ответници на 09.10.2017г.,
като е предоставен седмодневен срок за изпълнение, изтичащ на 16.10.2017г. Следователно
това е крайният момент на дължимост на възнаградителна лихва и
такси по договора. Това е така, защото при обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, договорът се изменя в частта за срока на изпълнение на
задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от
срочен в безсрочен. Тъй като уговорената в договора лихва представлява
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума, а упражненият
избор на кредитора да иска изпълнение преди първоначално определения срок
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, то
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи.
Следователно,
за да се прецени размерът на непогасения остатък от дълга към 16.10.2017г., не следва да
се съобразяват начислените от банката лихви и такси след тази дата. По изчисления
на съда съобразно подробната разпечатка към ССЕ (л.271) към 16.10.2017г. по
кредита има дължими и непогасени задължения в размер на 485.61 евро за възнаградителна
лихва и 22.86 евро за такса неподновен кредит. За яснота следва да се посочи, че дължимата
възнаградителна лихва за периода 07.11.2012г. - 16.10.2017г. е в размер на 4243.12 евро и се
изчислява като от общо начислената към 21.07.2017г. лихва (4 722,36 евро - 987,71 евро =
3734,65 евро) се прибави лихвата за периода 22.07.2017г. до 16.10.2017г. в
размер на 508.47 евро (за 87 дни върху главница от 16000 евро
при ГЛП 13,15%). Общо платената по договора към 16.10.2017г. лихва възлиза на 3 757,51 евро, която се получава
като общия размер на погашенията за лихва се извадят плащанията след тази дата,
както следва: 4 099,41 евро - 200 евро - 118,59 евро - 23,31 евро. Така неплатеният
остатък от възнаградителната лихва към 16.10.2017г. се равнява на разликата между дължимата и
платената лихва, а именно на 485.61 евро. По аналогичен начин се изчислява и
посоченият по-горе размер на таксата неподновен кредит.
Налага се изводът за
наличие на непогасени задължения към момента на получаване от длъжниците на уведомлението
за предсрочна изискуемост, както и към момента на изтичане на срока за
доброволно изпълнение. С оглед изложеното съдът приема, че са били налице
обективните предпоставки на чл. 26 от договора за пристъпване към предсрочна
изискуемост. На следващо място, банката е изпълнила задължението да съобщи на
кредитополучателя и на ответниците, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем с нотариална покана, връчена редовно съобразно правилата на
ГПК. Следователно с изтичане на посочения в уведомлението срок за доброволно
изпълнение – 16.10.2017г., е настъпила предсрочната изискуемост на целия
кредит. Датата на предсрочна изискуемост предшества момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 11.01.2018 г.
По изложените съображения
съдът приема, че към датата на предявяване на иска – 11.01.2018 г., съобразно
фикцията по чл.422, ал.1 от ГПК, е настъпила изискуемостта и на непадежиралата
към този момент главница, която според ССЕ възлиза на 16000 евро.
Както бе посочено по-горе,
възнаградителна лихва и такси по кредита се дължат до датата на предсрочната
изискуемост - 16.10.2017г. Само на това основание акцесорните претенции се
явяват изцяло неоснователни, тъй като възнаградителна лихва се претендира за
периода 31.10.2017г.
- 09.01.2018г., а таксите за неподновен
кредит и за просрочен кредит - за периода 10.11.2017г.
– 09.01.2018г.
В случая този извод не се
отразява на размера на главницата, тъй като не се констатират извършени в
повече плащания по акцесорните задълженията, които да следва да бъдат отнесени
за погасяване на главницата. По изчисления на съда съобразно подробното
приложение към ССЕ (л.271) непогасеният остатък от главницата възлиза на 16089.88
евро, формирана като разлика от общо начислените към 16.10.2017г. суми за
главница, възнаградителни лихви и такси за неподновен кредит и за просрочен
кредит (75082.16+4243.12+345.11+40.92=79711.31 евро) и общо заплатените суми по тези пера от
дълга (59082.16+4099.41+398.94+40.92=63621.43 евро). Следователно по договора
не са налице недължимо платени суми, които да бъдат приспадани от претендирания
размер на главницата.
В тежест на ответниците е
да установят точното и в срок изпълнение на поетите по договора задължения. При
погасяване на установени с писмен акт задължения е необходима писмена форма за доказване
(арг. чл.164, ал.1, т. 4от ГПК). Изискването за писмена форма предполага в
платежния документ да бъде индивидуализирано точно основанието за плащане,
особено при наличието на други правоотношения между същите страни. В случая
представените по делото платежни нареждания са осчетоводени от банката и са
отнесени за погасяване на процесния кредит пропорционално на текущия дълг, а
разликата е отнесена за погасяване на друг кредит между същите страни. В този
смисъл по делото не се установява при разпределението на погашенията да се е
стигнало до ощетяване на ответниците, още повече предвид изразеното от тях в
договора изрично съгласие банката да събира служебно дължимите
суми от всичките им сметки, открити при нея, като извършва съответно
превалутиране (чл.20 от договора).
Поради липса на
доказателства за погасяване на остатъчния размер от главното задължение, претенцията
се явява доказана за пълния предявен размер от 16000 евро, поради което
същата следва да бъде уважена изцяло. С оглед правоувеличаващия ефект на
исковата молба, върху главницата се дължи лихва за забава, считано от подаване
на заявлението 11.01.2018г.,
от когато се счита предявен искът, до датата на окончателното изплащане на
задължението. В останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени
като недоказани по основание и размер.
По отговорността за разноски:
Изводът за частична основателност на исковете
поставя въпроса за размера на вземането за разноски в заповедното производство,
които следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от иска до сумата от 1793.78
лева от общо 1886.82 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (658.33 лева)
и заплатен адвокатски хонорар (1228.49 лева).
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в исковото
производство разноски съразмерно с уважената чат от иска и съобразно представените
доказателства за реалното им извършване в размер на 1467.28 лева от общо 1543.38
лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (743.38
лева) и депозит за вещо лице (800 лева). Доказателства за уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за исковото производство по делото не са представени,
поради което в тази част искането се явява неоснователно. Липсва приложен
договор за правна помощ, а в издадената
фактура като начин на плащане е посочено по банков път без по делото да са
представени съответни платежни документи
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза
на ответниците следва да се присъдят сторените разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 137.08 лева от общо 2780 лева,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.Р.С. с ЕГН **********, с адрес: *** и В.А.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължат
солидарно на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 16000 евро, представляваща предсрочно изискуема
главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес Револвираща Линия-Плюс“ № BL
38325/26.06.2012г., Анекс № 1 от 29.05.2014г. и Анекс № 2 от 31.08.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.01.2018г. /датата на депозиране на Заявлението
по чл. 417 от ГПК/ до датата на окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №
530/2018г. на ВРС, на основание
чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, срещу Д.Р.С. с ЕГН **********, с адрес: *** и В.А.С. с ЕГН: **********, с адрес: *** условията на кумулативно обективно и субективно съединяване искове с
правно основание с правно основание чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.430, ал.2 от ТЗ
и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 622.95 евро, представляваща възнаградителна лихва
за периода 31.10.2017г.
до 09.01.2018г., сумата от
206.93
евро, представляваща дължими такси по договор за кредит, от които 30.69 евро – такса за
просрочен кредит за периода 10.11.2017г. – 09.01.2018г. и 176.23 евро – такса
за неподновен револвиращ кредит за периода 10.11.2017г. – 18.12.2017г., дължими
на основание чл.20 и чл.21 от договора съгласно т.6 и 7 от Тарифа на Банката, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 530/2018г. на
ВРС.
ОСЪЖДА Д.Р.С. с ЕГН **********, с адрес: *** и В.А.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно при равни квоти на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“, № 260, сумата от 1793.78 лева, представляваща направени в
заповедното производството по ч.гр.д. № 530/2018г. на ВРС
съдебно-деловодни разноски, редуцирани съобразно уважената част от иска,
както и сумата от 1467.28 лева, представляваща сторени в исковото
производство по т.д. №303/2019г. на ВОС разноски, съразмерно с уважената част
от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, ДА ЗАПЛАТИ разделно при
равни квоти на Д.Р.С. с ЕГН **********, с адрес: *** и В.А.С. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 137.08 лева, представляваща сторени в производството
съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: