№ 2979
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100507164 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20091328 от 12.04.2021 г., постановено по гр. д. № 57194/2020 г. на
Софийски районен съд, 43 състав, е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК,
че П. В. К., ЕГН **********, не дължи на Д. Д. К., гражданин на САЩ, роден на ******* г.
сумата от 200,00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, за
която сума е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила определение №
10405/06.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 15580/2019 г. по описа на СГС, като погасени
чрез прихващане.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - Д. Д. К.,
действащ чрез процесуалния си представител адв. А.. Изложените доводи във въззивната
жалба са за недопустимост, респективно за неправилност на решението. Поддържа се, че
липсва подведомственост на българските съдилища да разгледат процесния правен спор.
Изтъква се, че районният съд незаконосъобразно се е произнесъл по иск за съдебно
прихващане, какъвто в действителност не е бил предявяван. Излагат се подробни
съображения за неправилност на решението основно в частта на допуснатото съдебно
прихващане. Моли се решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен и
да се присъдят сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски, за които се прилага
списък. Прави се при условията на евентуалност възражение за прекомерност на
претендираните от насрещната страна разноски във въззивното производство.
Ответникът по въззивната жалба - П. В. К., действащ чрез адв. К., е депозирал в
законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В него се излагат съображения за
правилност и законосъобразност на решението на районния съд. Иска се присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски в полза на въззиваемия.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
1
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване единствено относно
приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд правилно е
съобразил релевантната фактическа обосновка. Безспорно е установено между страните, че
ищцата в пъроинстанционното производство е направила изявление за прихващане чрез
подадената пред районния съд искова молба. Препис от същата е редовно връчена на адв. Н.
А., надлежно упълномощена да представлява ответника по делото съгласно договор за
правна защита и съдействие от 14.01.2021 г. и пълномощно, които са приложени към
писмения отговор. Освен това се установява от събраните доказателствата (изпълнителен
лист, издаден на 09.03.2020 г. въз основа на влезли в сила съдебни актове по гр.д.№
19517/2019 г. по описа на СРС и по ч.гр.д.№ 12568/2019 г. по описа на СГС, както и
изпълнителен лист, издаден на 23.09.2020 г. въз основа на определение № 10405/06.07.2020
г., постановено по ч.гр.д.№ 15580/2019 г. по описа на СГС), че Д. Д. К. и П. В. К.
притежават вземания един към друг, установени с влезли в сила съдебни актове. Тези
вземания правилно са възприети от районният съд като изискуеми и ликвидни. Поради
изложеното напълно основателно е уважено изявлението на ищцата за прихващане в
първоинстанционното производство.
Неоснователни са възраженията на въззивника за липсата на подведомственост и за
липсата на основания за осъществяване на процесното прихващане. Следва да бъде
напомнено, че със свое определение от 18.02.2021 г. районният съд се е произнесъл по
направеното с отговора на исковата молба възражение на неподведомственост на правния
спор. Това определение е подлежало на обжалване, не е обжалвано и съответно е влязло в
сила. Ето защо не са налице основания този въпрос да бъде преразглеждан от въззивната
инстанция. Напълно обоснован и аргументиран е изводът на районния съд, за основателност
на направеното още с исковата молба искане за прихващане на двете насрещни, ликвидни и
изискуеми вземания на страните. Възраженията срещу този извод във въззивната жалба са
несъстоятелни. Същите, доколкото нямат връзка с конкретните обстоятелства по делото, е
напълно излишно да бъдат обсъждани в детайли от съда.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски във въззвиното
производство, но доколкото липсват представени доказателства за извършването на такива
от П. В. К., то съдът няма основание да присъжда разноски в нейна полза.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20091328 от 12.04.2021 г., постановено по гр. д. №
57194/2020 г. на Софийски районен съд, 43 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3