М  О  Т  И  В  И  към Присъда № 24/21.01.2013г., постановена  по  НОХД № 306/2013г. по описа на Пловдивски районен съд, ХІ н. с.

 

       РП П. е повдигнала обвинение срещу К.О.П. – родена на ***г***, живуща ***, българка, българска гражданка, неграмотна, безработна, неомъжена, осъждана, ЕГН ********** за това, че на 05.01.2013г. в гр. П. при условията на опасен рецидив – извършила е престъплението, след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК в съучастие като извършител с неизвестно лице - помагач е отнела чужди движими вещи: пари – сумата от 1 500 /хиляда и петстотин лева/ лева от владението на С.М.Р. от гр. П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е използван специален начин - престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

          Производството е по реда на чл.372 ал.4 от НПК.   

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подс. П. обвинение, като предлага на същата да бъде наложена наказание в размер на четири години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Защитникът на подс. П. – адв. Н. моли съда да наложи на подзащитната и наказание при смекчаващи обстоятелства.

Подс. П. се признава за виновна.

          На основание чл.373 ал.3 от НПК, съдът приема за установена следната, изложена в обвинителния акт, фактическа обстановка:

Подс. К.О.П. е родена на ***г***, живуща ***, българка, българска гражданка, неграмотна, безработна, неомъжена, осъждана, ЕГН **********.

С Присъда № 206/26.04.2010г., постановена по НОХД № 6982/2009г. по описа на ПРС, ХІV н. с. подс. П. е призната за виновна за извършено за периода от 17.05.2009г. до 05.08.2009г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 пр.ІІ вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.58а вр. чл.2 от НК и е наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК от така наложеното на подс. П. наказание две години и шест месеца лишаване от свобода е приспаднато времето, през което е била задържана на основание чл.63 ал.1 от ЗМВР, както и времето, през което е била задържана по реда на чл.64 ал.2 от НПК, считано от 06.08.2009г. до влизане в сила на присъдата. Наказанието е било изтърпяно от 06.08.2009г. до 25.11.2011г. Присъдата е влязла в сила на 14.07.2010г.

Посоченото по – горе осъждане на подс. П. обуславят квалификацията на настоящето деяние като такова, извършено при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”а”, тъй като същото е извършено след като подсъдимата е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и преди да са изминали пет години от изтърпяване на това наказание.

Подс. П. живеела със семейството си в гр. П.. Тя не била трудово ангажирана, поради което изпитвала сериозен недостиг на финансови средства и предпочитала да го удовлетворява чрез противозаконно отнемане на чужди вещи.

На 04.01.2013г. около полунощ подс. П. напуснала дома си, намиращ се в гр. П., ул. “С.” и около 2.00ч., заедно с неустановено по досъдебното производство лице, се отправили към центъра на гр. П., търсейки подходяща къща, в която да проникнат с цел извършването на кражба. Така те се озовали в района около р. М. на ул. “Е.” и след като видели, че входната врата не е заключена, влезли в двора на намиращата се там двуетажна къща, в която живеело семейството на св. С.Р.. Там подс. П. и придружаващото я лице забелязали на височина 190 см. леко открехнат прозорец  с размери 41х35 см., с мрежа против комари. С помощта на неизвестното лице подс. П. се покачила на перваза на прозореца, премахнала мрежата против комари и проникнала в стаята. След влизането си в стаята подс. П. установила, че там се намира хладилник, на който тя стъпила, за да достигне после пода на стаята, пералня и бойлер и която стая домакините използвали като килер. Намирайки се вътре в къщата подс. П., без да вдига шум, тъй като носела на краката си платнени обувки с гумена подметка, проникнала в друга стая, намираща се до килера и започнала внимателно да претърсва за ценни вещи. Отваряйки чекмедже на бюрото в стаята, подс. П. открила в него сума пари в размер на 1 500 лева и ги взела. През всичкото това време подс. П. носела на ръцете си черни фабрично плетени ръкавици.

В същото това време в съседни помещения спели собствениците на къщата - св. Р. и св. Р.Р., а на втория етаж се намирало семейството на св. М.Р.. Около 06.45ч. на 05.01.2013г. св. Р. се събудила от сън и решила да посети тоалетната на етажа. През това време подс. П., чувайки, че някои от собствениците на къщата се е събудил и за да не бъде хваната на местопрестъплението, се върнала обратно в килера и прехвърлила през прозореца на своя съучастник отнетата сума пари, но не успяла да излезе, тъй като св. Р. излязла от тоалетната.

Тъй като вече се била разбудила св. Р., след като посетила и банята, решила да приготви закуска на своето семейство и тъй като продуктите за нея – кори за баница, се намирали в килера тя влязла в него и светнала лампата. В този момент св. Р. забелязала на пода на стаята пакета с кори за баница, както и тенджера и ватенка, на които предмети обичайното място не било там /те били преместени от подс. П. при първоначалното и влизане в стаята/. Вдигайки поглед нагоре, св. Р. с ужас установила, че в ъгъла на стаята се намира непозната за нея жена – подс. П.. Ужасена и изплашена от чуждото присъствие в дома си, св. Р. силно се развикала, за да разбуди останалите членове на семейството. Св. Р.Р., който спял в съседство, пръв се отзовал на уплашените викове на своята съпруга. Двамата заедно попречили на подс. П. да избяга от стаята. Когато от втория етаж пристигнали синът на св. Р. – св. М.Р. заедно със съпругата си, последният се обадил на телефон 112, за да потърси съдействието на полицейски служители. След пристигането им подс. П. била отведена в районното управление за изясняване на случая.

С Протокол за доброволно предаване към материалите по досъдебното производство били приобщени един чифт черни плетени ръкавици, един чифт обувки от плат на райета с гумена подметка и един брой мобилен телефон Нокия с ИМЕИ ***************, ведно със СИМ карта на Глобул с № **********.

От заключението на назначената и извършена в хода на досъдебното производство трасологическа експертиза се установява, че иззетата при огледа на местопроизшествието следа е оставена от предната част на дясна обувка, като иззетите чифт обувки от заловената в жилището подс. П..

Описаната по – горе фактическа обстановка, съдът приема за установена на основание направеното от страна на подс. П. самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство. В подкрепа на фактическата обстановка са показанията на свидетелите – С.М.Р., Р.М.Р., М.Р.Р., Д.Р.Я. и В.М.К., разпитани в досъдебното производство, които съдът кредитира, като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.

От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства, а именно – Протокол за оглед на местопроизшествие от 05.01.2012г. /л.8 – л.19/, извлечение от сметка /л.38 – л.39/, Протокол за претърсване и изземване от 05.01.2013г. /л.47/, албум за посетено местопроизшествие /л.50 – л.53/, Протокол за доброволно предаване от 05.01.2013г. /л.56/, справка за съдимост /л.64 – л.67/, характеристична справка /л.68/, Заповед за задържане на лице от 05.01.2013г. /л.80/, Протокол за личен обиск от 05.01.2013г. /л.81/, справка за проведени разговори /л.84 – л.86/.

В подкрепа на описаната фактическа обстановка е и заключението на изготвената по делото трасологическа експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, с нужните знания и опит в съответната област.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 05.01.2013г. в гр. П. при условията на опасен рецидив – извършила е престъплението, след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК в съучастие като извършител с неизвестно лице - помагач е отнела чужди движими вещи: пари – сумата от 1 500 /хиляда и петстотин лева/ лева от владението на С.М.Р. от гр. П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна, с действията си подс. П. е реализирала обективните признаци от състава на посоченото по – горе престъплението, тъй като е отнела чужди движими вещи от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. Престъплението подс. П. е извършила в съучастие като извършител с друго лице помагач, което е улеснило извършването на престъплението.

Съдът намира, че подс. П. следва да бъде призната за невинна в това за извършването на кражбата да е използван специален начин. За да е извършена кражбата чрез използване на специален начин следва използваният способ да е необичаен и да се отличава съществено по своите психофизични белези. Описаният в обстоятелствената част на обвинителния акт механизъм на извършване на кражбата не е нито необичаен, нито се отличава съществено в посочения по – горе смисъл.

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. П. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици.

С оглед на посочената и приета по – горе правна квалификация за извършеното от подс. П. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същата следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че не са налице основания за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице, нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най – лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото. Като смекчаващи обстоятелства следва да бъдат посочени съжалението за стореното, тежкото социално положение на подс. П., а като отегчаващо такова – предходните и осъждания, извън тези, които обуславят квалификацията опасен рецидив на настоящето деяние. Предвид горното съдът намира, че на подс. П. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващи обстоятелства, а именно – три години лишаване от свобода. Така определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. С оглед на обстоятелството, че настоящето производство е по реда на чл.371 т.2 от НПК, така определеното на подс. П. наказание три години  лишаване от свобода следва да бъде намалено с една трета, на основание чл.58а от НК, като същото следва да се счита две години лишаване от свобода.

На основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС следва така наложеното на подс. П. наказание две години лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК следва от така наложеното на подс. П. наказание две години лишаване от свобода да бъде приспаднато времето, през което е била задържана по реда на ЗМВР и по реда на НПК, както и времето, през което по отношение на същата е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 05.01.2013г. до влизане в сила на присъдата.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. П. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВСС сумата от 70 лв., представляваща направени по делото разноски.

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                    

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

АМ