Решение по дело №8698/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4464
Дата: 22 ноември 2022 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20221110208698
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4464
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря МАРИОЛА М. МАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110208698 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. Ч. чрез адв. И. Х. от АК – Пловдив
против наказателно постановление № 22-4332-008080/05.05.2022 г. от Д.Д.Д
в качеството ѝ на началник сектор към ОПП - СДВР, с което за нарушение на
чл. 58, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателката
са наложени наказанията „ГЛОБА“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.
178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
С жалбата е оспорено горепосоченото наказателно постановление по
съображения, свързани с неговата незаконосъобразност, неправилност и
постановяването му при съществени нарушения на процесуалния закон.
Възразява се срещу описанието на извършеното деяние във времеви аспект
при твърдение за неговата недостоверност. Срещу лицето били издадени два
акта за установяване на различни нарушения, осъществени във времеви
диапазон от около час и половина. Съобразно с часовата характеристика на
разглежданото в настоящото производство деяние, е направено
предположение за настъпването му в района на гр. Пловдив, което внасяло
1
изменение в местната компетентност на разглежданото дело.
Жалбоподателката се позовава също и на депозираното от нея възражение
срещу АУАН, което не било взето предвид от наказващият орган. От
фактическа страна се навежда, че при движение по АМ „Тракия“, при водача
на МПС се проявило внезапно влошаване в здравословното състояние,
предизвикано от силните слънчеви лъчи и горещото време, и рефлектиращо в
рязко понижаване на кръвно налягане. Жалбоподателката оправдава
необходимостта си да премине в аварийната лента от пътното платно именно
със здравословен проблем, в подкрепа на което представя амбулаторен лист,
удостоверяващ диагностициране с хипотония, свързана с влошено състояние
на женските полови органи и менструалния цикъл. В заключение е
формулиран извод за неправилно ангажиране отговорността на Г. Ч.,
произтичащо от липсата на безспорна установеност на процесното
нарушение. С тези доводи е мотивирана молбата за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, която е допълнена с отправено искане за
присъждане на направените от страната разноски по делото.
В последното съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована,
не се явява лично, представлява се от упълномощения си процесуален
представител – адв. И. Х.. В хода на съдебните прения последната поддържа
искането за отмяна на атакуваното НП по съображенията, изложени в
жалбата, с която е сезиран съдът. Допълва пледоарията си с оспорване
достоверността на показанията, дадени от свидетеля Т., който е бил очевидец
на нарушението, което обосновава със служебната му заинтересованост.
ВъззИ.емата страна, редовно призована, се представлява от Ю., с
пълномощно по делото. Същата пледира за постановяване на решение с
потвърдителен диспозитив, в съответствие с което моли жалбата да бъде
оставена без уважение поради необоснованост и недоказаност на твърденията
в нея. Излага подробни доводи по същество на делото в представените
писмени бележки, в които прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззИ.емата страна и бланкетно възразява срещу
прекомерността на претендирания от страна на въззивника адвокатски
хонорар.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, съдът взе предвид следното:
2
На 25.04.2022 г. е бил съставен АУАН бл. № 531847 против
жалбоподателката за това, че около 16:15 часа на същата дата е управлявала
лек автомобил марка ******************* по автомагистрала „Тракия“ (А-1)
с посока на движение от с. Вакарел към гр. София, като при деветия
километър от магистралата се е движела в лентата за принудително спиране
без да има основание за това – не е настъпила повреда на превозното
средство, нито пък се е проявил здравословен проблем на водача или някой от
пътниците. Неправомерното управление на МПС е било забелязано от
свидетеля Т. Т., който подал сигнал до дежурен екип на Отдел „Пътна
полиция“ към СДВР. Автомобилът бил спрян за проверка и въз основа на
събраните свидетелски показания било установено нарушение на
разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. АУАН бил предявен на нарушителя и
подписан от него с отбелязване на възражения. Мотивирани писмени
обяснения постъпили в деловодстото на СДВР в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, при идентично описание на
нарушението и при преценка за неоснователност на релевираните възражения
е издадено обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на
жалбоподателката са наложени наказания „ГЛОБА“ в размер на 1 000.00
/хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на
основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по един категоричен и
несъмнен начин от събраната доказателствена съвкупност по делото,
включваща гласните доказателства, изразяващи се в показанията на
изслушаните свидетели Н. З., Д.З и Т. Т., както и събраните и приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствени средства – АУАН бл. №
531847 от 25.04.2022 г. и АУАН бл. № 531848 от същата дата, амбулаторен
лист № 3425 от 26.04.2022 г., справка за нарушения по ЗДвП на водача на
МПС, заповед № 513р-1802/01.03.2019 г., заповед № 8121К-13318/23.10.2019
г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
договор за правна защита и съдействие и пълномощни за процесуално
представителство. Доказателствената съвкупност в по-голямата си част е
еднопосочна и без съществени противоречия между отделните
доказателствени източници.
3
Приетата за установена фактическа обстановка се потвърждава от
показанията на свидетеля З., който е съставил акта за установяване на
административно нарушение. Той изяснява в подробности важни фактически
обстоятелства по случая и дава последователни и еднозначни отговори на
поставените му от двете страни въпроси. От съществено значение са данните
за положението, в което жалбоподателката е била заварена, според които
визуално не са били налице отклонения от нормалното физиологично
състояние, присъщо за всеки човешки организъм, и по нищо не е личало, че
лицето не се чувства добре.
С особена бдителност съдът подходи към анализа на показанията,
дадени от свидетеля Зини, предвид близката му родствена връзка с наказаното
лице и пряката му заинтересованост от изхода на делото във финансово
отношение (с оглед младата му възраст). Наведените от свидетеля твърдения
касателно движението на процесното МПС и разположението му на пътното
платно се намират в съществена смислова дисхармония с формираната
доказателствена съвкупност. Не следва да се дава вяра на показанията на този
свидетел в частта им, с която е направен опит да се опровергае
неправомерния начин на движение на автомобила по автомагистралата.
От първостепенно значение за изясняване на фактологията по случая е
изложеното от свидетеля Т., който е станал пряк очевидец на нарушението на
правилата за движение по пътищата и е подал сигнал до компетентните
контролни органи, които са извършили надлежна проверка. Лицето твърди, че
на посочените в АУАН дата и час също се е намирал в съответния участък от
автомагистралата, движението по която било затруднено от струпването на
множество автомобили в лентите за активно придвижване. Управлявайки
личния си автомобил, лицето е съзряло праволинейното движение на лек
автомобил марка ******************* в лентата за принудително спиране.
Следва да се даде положителна оценка на факта, че свидетелят е разполагал с
възможност зрително да установи всички необходими индивидуализиращи
движещото се МПС белези, тъй като последното е преминало в
непосредствена близост до него и то със скорост, позволяваща му да долови и
регистрационният му номер. Обясненията на лицето-очевидец на извършване
на деянието се характеризират с изчерпателност, яснота и висока степен на
конкретика, като съдът не намира повод да не им се довери. Не следва да бъде
4
споделено възражението на процесуалния представител на въззивника за
заинтересованост на свидетеля Т.. Въпреки заеманата от лицето ръководна
позиция в структурите на СДВР към момента на нарушението, няма никакво
основание да се смята, че същият е проявил активност при или по повод
осъществяване на служебните си задължения, но дори и това да беше така –
не следва да се тълкува в ущърб на административното обвинение.
Подаването на сигнал за извършено нарушение на правилата на ЗДвП е
продиктувано от подбуди, произтичащи от будното гражданско самосъзнание
на лицето.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законния срок срещу
акт, подлежащ на обжалване, и то от лице, имащо правен интерес от това, а
разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по
автомагистрала, на водача на МПС е забранено да се движи или спира в
лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че жалбоподателката Г. Ч., като водач на лек автомобил марка
*******************, на посочените в НП дата и място, се е движила в
лентата за принудително спиране по автомагистрален път № А-1, без да са
налице изключенията от законовата забрана на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
В доказателствена тежест на жалбоподателката е да установи наличието
на някое от законодателно регламентираните изключения, при които е
допустимо управление на моторно превозно средство в аварийната лента за
движение. По делото не бяха ангажирани доказателства за оборване на
установената от актосъставителя фактическа обстановка. Съответно,
недоказани остават твърденията в жалбата за внезапно влошаване в
здравословното състояние на водача на МПС, придружено с остро
понижаване на кръвното налягане. Дори да се приеме, че лицето страда от
хронични проблеми, свързани със смущения в правилното функциониране на
женските полови органи и менструалния цикъл (за което свидетелства
5
представения по делото амбулаторен лист), и същите в съвкупност с фактори
като високата температура на въздуха и силните слънчеви лъчи, да са довели
до прилошаване, това не би могло да обоснове поведението на
жалбоподателката, свързано с праволинейно и продължително движение в
лентата за принудително спиране. Последната е предназначена за аварийно
спиране, продиктувано от независещи от водача на съответното МПС
причини. В чл. 59, ал. 1 от ЗДвП са дадени указания за действия при
проявяването на такИ. обстоятелства – „Водачът на пътно превозно средство,
принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи
това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение,
като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно
превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или
включен авариен сигнал“. В настоящата хипотеза обаче са предприети
активни действия по пресичане границата на платното за движение и
привеждане на автомобила в ход в лента, чието функционално
предназначение не съответства на стандартното придвижване на моторни
превозни средства върху нея. С други думи, вместо да спре управляваното
МПС в лентата за принудително спиране (семантиката на легалния термин
подсказва нейното предназначение), да предупреди останалите участници в
движението за опасност чрез активиране на всички пътепоказатели на
автомобила и да предприеме мерки за неутрализиране на твърдяното си
влошено здравословно състояние, жалбоподателката е продължила да се
движи в аварийната лента, с което не само че от обективна страна е нарушила
императИ. на забраняващата правна норма на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, но и е
поставила в опасност себе си, пътниците в автомобила и всички останали
водачи на автомобили, създавайки предпоставки за възникване на
пътнотранспортно произшествие. Горното дава основание на съда да
заключи, че извършването на конкретното нарушение от жалбоподателката с
всичките му съставомерни признаци е установено по несъмнен и категоричен
начин.
Въз основа на извършената служебна проверка, съдът намери, че при
ангажиране административнонаказателната отговорност на Г. Ч. са спазени
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са причина за отмяна на атакуваното НП на
формално основание. АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
6
надлежно оправомощени с представените по делото заповеди на министъра
на вътрешните работи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В обстоятелствената
част на АУАН и обжалваното постановление е описано по ясен и разбираем
за нарушителя начин извършеното административно нарушение, което е
осигурило на лицето възможност да разбере за какво е ангажирана
отговорността му по настоящото производство.
Неотносим и съответно – неподлежащ на разглеждане, е засегнатият от
жалбоподателя въпрос за последователното съставяне на два акта за
установяване на нарушения, тъй като последните са напълно независими и
същевременно съвместими едно с друго - не се изключват взаимно, доколкото
са извършени от Г. Ч. в условията на разнородна реална съвкупност – с две
отделни деяния са осъществени два различни състава на административни
нарушения в различна фактическа обстановка.
Съдът не споделя наведения довод за опорочаване на процедурата по
налагане на административно наказание, продиктувано от необсъждане
основателността на възражението по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Посоченото
процесуално нарушение не е от категорията на съществените и не е от
естество да наруши процесуалните права на санкционираното лице, свързани
с упражняване правото му на защита.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Нарушителят е разполагал с ясна представа за
противоправността на действията си, съзнавал е техния общественоопасен
характер и последствията, които биха могли да предизвика движението в
лентата за принудително спиране, особено при толкова интензивен трафик.
Санкционната разпоредба на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП, въз основа на
която е санкциониран нарушителят, е била правилно определена. Същата
предвижда кумулативното налагане на административно наказание „глоба“ в
размер на 1000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца, като предвид абсолютно определения си размер санкцията не
подлежи на ревизиране.
Настоящия състав намира, че случаят не е маловажен. Нормата на чл. 28
от ЗАНН регламентира маловажност на някои случаи на административни
нарушения, обусловена от наличието на предпоставки, при които съответното
наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно
7
тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на
предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ.
гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други.
Нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, е такова на
поставяне в опасност, като с него се засягат обществените отношения,
гарантиращи сигурността на участниците в движението по пътищата.
Посочената норма е императивна и възвежда забрана за спиране и управление
на МПС в лентата за принудително спиране. Освен това, фактическите
обстоятелства, свързани с настоящия случай, не сочат на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този
вид административно нарушение. За да е налице „маловажен случай“ на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
В хода на производството не са ангажирани доказателства, указващи на по-
ниската степен на обществена опасност на извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, правилно и обосновано.
При този изход от делото с право на разноски разполага въззИ.емата
страна, чийто процесуален представител своевременно е заявил както в
писмен вид, така и устно – в хода по същество на проведеното открито
съдебно заседание, претенция за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид това, и съобразявайки липсата на правна и
фактическа сложност на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН да заплати в полза на СДВР сума,
съответстваща на минималния установен от закона размер от 80.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-
008080/05.05.202 г., издадено от Д.Д.Д в качеството ѝ на началник сектор към
ОПП - СДВР, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на Г. Д. Ч. са наложени наказанията „ глоба“ в размер на 1
000.00 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, като законосъобразно и
правилно.
ОСЪЖДА Г. Д. Ч. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Столичната дирекция на вътрешните работи сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9