МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1746 ПО ОПИСА ЗА 2011 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД
Варненския окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия Й.Й.Д. *** ЕГН ********** по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК затова, че :
през периода от 03.10.2010 г. до 04.10.2010 г
в гр. Варна и с. Тополи, обл. Варна, при условията на продължавано
престъпление, използвал платежен инструмент - кредитна карта EUROLINE/АМЕХ с №
377758794284495, издадена от „Юробанк И Еф Джи България" АД и данни за
платежния инструмент /ПИН/, без съгласието на титуляра - М.И.С., като деянието
не представлява по-тежко престъпление.
Производството пред
ВОС е разгледано по реда на чл.269 ал.3
т.3 от НПК – в отсъствие на подсъдимия.
В съдебно заседание представителя на ВОП поддържа
така внесеното срещу подсъдимия обвинение и счита, че същото е доказано по
безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен, като
предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер предвиден за това
престъпление, както и глоба в размер на неоснователно получените суми. Предлага се също на осн. чл.68 ал.1 от НК да бъде приведено в изпълнение
наказанието наложено на подсъдимия по
НОХД №2455/2010г. на ВРС, тъй като настоящото престъпление е извършено в
изпитателния срок на тази присъда.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия адв.М. пледира, че по делото не са събрани
доказателства от които да се стигне до извод, че Д. е извършил престъпленията в
условията на чл.26 ал.1 от НК, описани в обвинителния акт за които има
обвинение - с изключение на последното в с.Тополи. За него обаче твърди, че е опит и то негоден,
поради което и моли съда, подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан по
така възведеното му обвинение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят М.С. бил титуляр на кредитна карта
„EUROLINE/АМЕХ" с № 377758794284495 с издател „Юробанк И Еф Джи
България". На 04.10.2010 г., около
08.00 часа свид. С. установил, че офисът
на фирма „Клима 93" ЕООД находяща се в гр.Варна ул.``Ивайло``№ 11-13 - собственост на съпругата му - Елена
Стоянова е разбит, като била извършена и кражба на няколко климатика.
Установил също, че автомобил
собственост на дружеството, който бил паркиран пред сградата , а именно - микробус „Нисан" с рег.№ В 2141 РА бил
отключен с ключовете на автомобила,
които се намирали в офиса на фирмата
при извършване на кражбата.
От автомобила липсвало калъфчето с документи
на свид. С., ведно с намиращите се в него лична карта, шофьорска книжка,
контролен талон и кредитна карта „EUROLINE/АМЕХ" с № 377758794284495 с
издател „Юробанк И Еф Джи България", като ПИН - кодът й бил написан на
листче, което се намирал до нея - в
калъфчето.
Установено било, че кражбата била извършена за времето от 08.00
часа на 03.10.2010 г. до 08.00 часа на 04.10.2010г.
Във връзка с извършената кражба било
образувано ДП №2118/2010 г. водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 195 ал.1 т.З, вр. чл. 194 ал.1 от НК.
Материалите от горепосоченото ДП, касаещи
извършено престъпление по чл. 249 ал.1 от НК били разделени и изпратени
в ОП -Варна, където е образувано ДП № 766/2011 г. по описа на Първо РУП
Варна по което е внесен и настоящия
обвинителен акт.
След извършване на кражбата неустановено по
делото лице, решило да се възползва и
да изтегли суми от така отнетата кредитна карта. Извършени били следните
транзакции и опити за такива с кредитната карта на свид. С.:
На 03.10.2010 г. в 21.23 часа била изтеглена сумата от 100 лева от ATM
устройство BGEN0056, собственост на ДСК, намиращо се в гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик" № 29.
На 03.10.2010 г. в 21.24 часа била изтеглена сумата от 300 лева от същото ATM
устройство.
На 04.10.2010 г. в 00.22 часа била изтеглена сумата от 400 лева от ATM устройство
BGEN0050, собственост на банка ДСК, намиращо се в гр. Варна, магазин „Аро"
на ул. „Матей С." № 16.
На 04.10.2010 г. в 00.23 часа бил направен опит да се
изтегли сумата от 400 лева от същото ATM устройство, но транзакцията
била неуспешна поради надхвърлен дневен лимит за теглене в брой.
На 04.10.2010 г. в 00.24 часа отново бил
направен опит да изтегли сумата от 100
лева от същото ATM устройство, но транзакцията била неуспешна поради надхвърлен
дневен лимит за теглене в брой.
На 04.10.2010 г. в 00.25часа била направена
справка за баланса на паричната сума в картата - отново на ATM устройство
BGEN0050, собственост на ДСК, намиращо се в гр. Варна, магазин „Аро" на
ул. „Матей С." № 16.
На 04.10.2010 г. сутринта свидетеля С. след като
установил кражбата на кредитната си карта , уведомил банката издател за
станалото, като в 08.37часа картата била
блокирана със статус „Открадната карта"
На 04.10.2010 г. в 11.21 часа направил опит да изтегли сумата от 200 лева от
ATM устройство AFIB9036, собственост на „Първа инвестиционна банка",
намиращо се в гр. Варна, кв. „Тополи", ул. „Ал. Липов" 20. Транзакцията била неуспешна поради наложената
вече блокировка на кредитната карта, като банкомата не върнал кредитната карта на подсъдимия, тъй като в
такива случаи /при обявяването им за откраднати/ картите се задържат в
банкомата.
По делото е представен запис единствено от ATM
устройство AFIB9036, собственост на „Първа инвестиционна банка", намиращо
се в с.Тополи, ул. „Ал. Липов" 20 направен на 04.10.2010г.
При
използването на кредитната карта на ATM устройствата в гр.Варна посочени
в диспозитива на обвинението не е
заснето лицето използвало този платежния
инструмент.
Видно от заключението на назначената съдебно -
техническа /комплексна видеотехническа и лицево идентификационна/ експертиза -
Протокол № 261/05.05.2011г., резултатът
от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че вероятно на заснетите
фотокопия на АТМ устройство в с.Тополи е едно
и също лице, а именно подс. Иордан Д.. Относно самите изображения, вещото лице
е установило, че по тях няма следи от манипулации. Заключава също, че при
актуални снимки на подсъдимия направени
за сравнително изследване заснет в
определен ракурс, подобен на изображението на фотокопията би могло да се
повиши степента на категоричност при изготвяне на идентификационното
изследване.
В заключението на назначената допълнителна СТЕ
/комплексна видеотехническа и лицево идентификационна/ експертиза - Протокол
Л-18/11.08.2011 г., вещото лице с категоричност излага, че заснетото лице в
с.Тополи е едно и също, а именно подс. Иордан Д..
От заключението на извършената СПЕ се е
установява, че подс.Д. страда от синдром на хероинова зависимост и към датата
на извършване на престъплението - 04.10.2011 г. е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимия
дава обяснения в хода на ДП №766/2011г.,
като разказва накратко за случая, но отрича с изключение на банкомата в с.Тополи да е извършвал тегления,
опити за тегления или проверки на наличност на суми с кредитната карта на свид.С.
***. Твърди, че живеел в
с.Тополи, като е намерил там тази карта на 04.10.2010г. в близост до банкомата собственост на ``Първа
инвестиционна банка``, като единственото което е направил с нея е да се опита да провери наличността й.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия Д. в частта в която твърди, че не е
извършвал тегления или опити за тегления с кредитната карта на свид.С. ***, тъй
като по делото не е налично нито
едно доказателство от което съдът да
стигне до извод различен от това което твърди подсъдимия.
Освен
за опита да бъде изтеглена сумата от 200лева от банкомата в с.Тополи, по делото
не са налице доказателства за участие на подсъдимия при извършване на престъпленията
по чл.249 ал.1 в гр.Варна.
Обясненията
на подсъдимия се подкрепят и от представената в съдебно заседание от прокурора справка на Пощенска банка изх.№ 3100/0281 от 13.12.2011г. /каквото беше и единственото доказателствено искане във
фазата на съдебното следствие от негова страна/ от която става видно, че по
отношение на регистрираната неуспешна транзакция на 04.10.2010г. на терминално устройство
AFIB9036, собственост на „Първа инвестиционна банка", намиращо се в гр.
Варна, кв. „Тополи", ул. „Ал. Липов" 20 е възможно въведения ПИН да
не е бил единствено валидния, както и че всички посочени в справката
транзакции са били извършени с един и
същ ПИН код- с изключение на последната
/в с.Тополи/ за която банката не може да предостави информация.
При това положение не може
да се направи извод, че подсъдимия при използване на картата в с.Тополи
е въвел ПИН код еднакъв с този , който е бил ползван при тегленията на парични
суми в гр.Варна. Това обстоятелство от своя страна дава допълнително основание да
се даде вяра на обясненията на
подсъдимия и да бъде поставен въпроса защо ако подсъдимия е извършвал
транзакции с кредитната карта и няколкократно е въвеждал правилния ПИН код, то
при последната транзакция в с.Тополи е въвел ПИН код /най вероятно/ различен от
този въвеждан правилно предходните
няколко пъти и съответно не би могъл да извърши тегления на суми, ако картата
не е била блокирана.
В
хода на съдебното следствие беше разпитан свидетелят М.С. чиито показания съдът кредитира, като дадени
безпристрастно и обективно, като от неговия разказ безспорно се установява
факта на извършване на кражба на кредитната му карта, като обаче същия не
посочва лицето извършило тази кражба и съответно въвеждан грешен ПИН-код, не
може да посочи лицето извършило престъпленията по чл.249 ал.1 от НК в
гр.Варна.
Изложените
обстоятелства се установяват от
обясненията на подсъдимия , както и от извършените СТЕ /комплексни видео
технически и лицево идентификационни/ експертизи, СПЕ и всички други писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът
съответно не цени показанията на подсъдимия Д. дадени в качеството му на
свидетел по ДП №2188/2010г. по описа на Първо РУП Варна в протокол за разпит на
свидетел от 11.11.2010г. , тъй като същите са дадени по друго ДП и в друго му
качество в процеса.
От
друга страна въпреки правомощията дадени
със служебното начало, съдът беше в невъзможност да разпита
и други свидетели за които има данни по делото, че могат да разкрият
нови факти и обстоятелства свързани с обвинението. За тези свидетели
/полицейски служители извършвали действия по разследването/ съществува забрана
да свидетелстват визирана в разпоредбата на
чл.118 от НПК.
След
като прецени всички доказателства
събрани по време на ДП и на съдебното следствие съдът призна подсъдимия Д. за
невинен в това, че през периода от 03.10.2010
г. до 04.10.2010 г в гр. Варна и с. Тополи, обл. Варна, при условията на
продължавано престъпление, използвал платежен инструмент - кредитна карта
EUROLINE/АМЕХ с № 377758794284495, издадена от „Юробанк И Еф Джи България"
АД и данни за платежния инструмент /ПИН/, без съгласието на титуляра - М.И.С.,
като деянието не представлява по-тежко престъпление – престъпление по чл.249,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДА по така повдигнатото
обвинение
Горното
решение, съдът взе по следните правни съображения:
За
да бъде признат подсъдимия за виновен следва да са налице такива доказателства,
които по безсъмнен начин да установяват всички елементи на състава на
инкриминираното престъпление. При
положение, че такива доказателства липсват за съда е налице само една
възможност, а именно да признае подсъдимия за невинен и да постанови
оправдателна присъда.
В
настоящия случай съдебният състав прие, че по делото не са събрани никакви доказателства за
участие на подсъдимия в извършване на престъпленията за които има обвинение по
чл.249 ал.1 от НК и съответно въз основа на тях да се стигне до извод, че същия
е виновен за извършването им в условията
на продължавано престъпление, а именно за деянията извършени в гр.Варна : -
на 03.10.2010 г. в 21.23 часа, -на
03.10.2010 г. в 21.24 часа, - на
04.10.2010 г. в 00.22 часа, - на 04.10.2010
г. в 00.23 часа, - на 04.10.2010 г. в
00.24 часа и на 04.10.2010 г. в 00.25часа
За да даде отговор на въпроса дали
подсъдимия е автор на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, съдът обсъди всички доказателства, върху които
се гради приетата за установена от обвинението фактическа обстановка.
Прие,
че в конкретния случай с оглед събраните доказателства и в частност заключенията по извършените СТЕ, безспорно се установява, че подсъдимия
е извършил престъпление по чл.249 ал.1 от НК, а именно, че на 04.10.2010
г. в с. Тополи, обл. Варна е използвал платежен инструмент - кредитна
карта EUROLINE/АМЕХ с № 377758794284495, издадена от „Юробанк И Еф Джи
България" АД и данни за платежния инструмент /ПИН/, без съгласието на
титуляра - М.И.С., като деянието не представлява по-тежко престъпление.
Следва
обаче да се прецени дали не са налице
условията на чл. 9, ал. 2 от НК.
В
конкретния случай се касае за деяние от което не са произлезли каквито и да
било обществено опасни последици – подсъдимия след като е намерил кредитната
карта в с.Тополи е ``вкарал`` същата в намиращият се наблизо банкомат, въвел е
ПИН- код, който най вероятно е бил грешен /с оглед данните по справката
представена от прокурора в съдебно заседание/, след което банкомата е задържал
картата, тъй като същата е била със статус на открадната.
Предвид
на това настоящия съдебен състав съобразно разпоредбата на
чл.14 от НПК прецени, че макар и
формално извършеното от подсъдимия да осъществява признаците на предвиденото от
закона престъпление, деянието не е престъпно, тъй като е с явно незначителна
обществена опасност. По никакъв
начин с деянието извършено от подсъдимия
не са увредени правата на някое лице. Съдебният състав стегна
до този свой извод предвид липсата на обществено опасни последици от извършеното от подсъдимия деяние, като счете, че безспорно то е извършено, но в случая общественият и икономическия ред и в
частност паричната и кредитна система не са засегнати до такава степен, че да
бъде признат подсъдимия за престъпник по повод на извършеното от него
престъпление за което са събрани доказателства
по делото.
Целта на наказанието е не толкова да накаже,
колкото да се поправи и превъзпита дееца, поради което и настоящия съдебен
състав прецени, че на подсъдимия следва да бъде даден шанс в живота, от който
да прецени, дали да се възползва или не и какво обществено и правно поведение
ще има за в бъдеще.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени,
че са налице предпоставките на чл.9 ал.2 от НК относно извършеното от
подсъдимия престъпление, поради което и постанови присъдата си като на
основание чл. 304 от НПК го оправда по възведеното му обвинение по чл.249 ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК.
СЪДИЯ: