Определение по дело №147/2017 на Окръжен съд - Пловдив

                                                                                                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 310

 

         Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                                                                                                  Членове: Фаня Рабчева

                                                                                                                           Велина Дублекова                             

след като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 147 по описа за 2017 година, за да се произнесе, приема следното:

      Постъпила е чрез ЧСИ М.С.-Ц., рег. № 828, с район на действие ПОС, с вх. № 15484/01.12.2016г., ЖАЛБА до Окръжен съд-Пловдив с вх. № 1925/20.01.2017г., подадена от Т.П.Т., с ЕГН **********,***, чрез адвокат И.В., съдебен адрес:***, против Постановление от 25.10.2016г. на ЧСИ М. С.-Ц. по изпълнително дело № 998/2014година, с което на основание чл. 429 ал. 1 от ГПК е конституиран като взискател по делото „Българска банка за развитие” АД, за събиране на сумата от 9 641.66 лева, ведно със законната лихва от 30.09.2009г. до окончателното плащане.

      Излагат се в жалбата оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление, както следва:

      Твърди се, че спрямо взискателя „Банка ДСК” ЕАД, /първоначален взискател-б.м./, е осъществено законово основание за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като длъжникът /Т.П.Т.-б.м./ е представил влязло в сила решение на ПРС, с което е прието за установено, че длъжникът не дължи сумите по изпълнителното дело на взискателя „Банка ДСК” ЕАД, което е основание за прекратяване по чл. 433 ал. 1 т. 7 от ГПК, а не – по чл. 429 ал. 1 от ГПК.

      Незаконосъобразно било конституирането на нов взискател по изпълнителното дело – „Българска банка за развитие” АД, тъй като, от една страна, изп. дело № 998/2014г. било спряно с определение на съда за налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнителното производство”, която обезпечителна мярка следвало да бъде отменена въз основа на влязло в сила определение на съда, на основание чл. 402 ал. 3 от ГПК, след което да се извършват други изпълнителни действия, каквото е конституирането на нов взискател. От друга страна, жалбоподателят счита, че не били налице материалните предпоставки по чл. 74 от ЗЗД за суброгацията, тъй като „ББР” АД не била солидарен длъжник, нито поръчител, а плащането удовлетворяващо кредитора е извършено от нея като издател на банкова гаранция. Платилият гаранцията нямал качеството на частен правоприемник; гарантът „ББР” АД е било необходимо да разполага с изпълнителен титул, различен от настоящия, което в случая не било налице. „ББР”АД не разполагала с процесуална легитимация като взискател в изпълнителното производство.

      Поради изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното Постановление от 25.10.2016г. по изп. дело № 998/2014г. по описа на ЧСИ М. С.-Ц., с което на основание чл. 429 ал. 1 от ПК е конституиран като взискател по делото гаранта „Българска банка за развитие”АД. Претендират се и направените разноски по делото.

      С писмен отговор ответникът по жалбата „Българска банка за развитие” АД чрез адв. Г.Х., съдебен адрес: ***, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото. Постъпило е и становище от „Банка ДСК” ЕАД, /първоначален взискател, по отношение на който изп.производство по изп.дело № 998/2014г. е прекратено с горецитираното постановление от 25.10.2016г./, чрез юрисконсулт С. Д., с което счита, че становище във връзка с постъпилата жалба следва да бъде дадено и от взискателя по делото „Българска банка за развитие” /”ББР”/, /новоконституирания взискател-б.м./.

      Постъпили са писмени мотиви на основание чл. 463 ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ М. С.-Ц., с които изразява становище за недопустимост на жалбата, съответно, при разглеждане по същество – за неоснователност на жалбата.

     ПОС констатира от приложено копие на изпълнително дело № 998/2014г. по описа на ЧСИ М. С.-Ц., рег. № 822, с район на действие –ОС-Пловдив, обстоятелства, имащи отношение към допустимостта на настоящата жалба, както следва:

     С постановление от 25.10.2016г., /лист 199 от изп.дело/, ЧСИ на основание чл. 429 ал. 1 от ГПК, конституира като взискател по делото „Българска банка за развитие” АД гр. София, за събиране на сумата от 9 641.66 лв, ведно със законната лихва от 30.09.2009г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 74 от ЗЗД във вр. с чл. 429 ал. 1 от ГПК прекратява производството по изп. дело № 998:2014г. по описа на ЧСИ М. С. -Ц., рег. № 822, по отношение на досегашния взискател „Банка ДСК” ЕАД гр. София. Това постановление е връчено на длъжника, жалбоподател Т.П.Т. чрез адв. И.В., на дата – 24.ХІ.2016г., при което е спазена разпоредбата на чл. 436 ал. 1 от ГПК-относно срок за обжалване.

     Видно от съдържанието на жалбата, в случая, длъжникът Т. обжалва постановление от 25.10.2016г., само, в частта, с която ЧСИ на основание чл. 429 ал. 1 от ГПК, конституира като взискател по делото „Българска банка за развитие” АД гр. София, за събиране на сумата от 9 641.66 лв, ведно със законната лихва от 30.09.2009г. до окончателното плащане.

      ПОС приема, че независимо от спазения срок за обжалване – едноседмичен от връчване на обжалваното постановление, то жалбата на Т.П.Т., длъжник по изп. дело № 998/2014г. по описа на ЧСИ М. С.-Ц., се явява недопустима за разглеждане по същество от съда.

      Този извод за недопустимост на подадената от длъжника жалба произтича от закона, съответно, разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК, която съдържа основанията, на които, поначало, длъжникът има право да обжалва действия на съдия изпълнителя, и която разпоредба не съдържа основание-постановление за конституиране на нов взискател по делото, респективно, конституиране на взискател по делото на основание чл. 429 ал. 1 от ГПК.

     Гореизложеното съображение е достатъчно за настоящия състав на ПОС да остави подадената жалба без разглеждане като недопустима, и да прекрати образуваното въз основа на жалбата производство по гр. дело № 147 по описа на 2017 година, на ПОС, ІХ граждански състав.

     Определението на окръжния съд може да се обжалва пред ПАС с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

     Водим от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд

 

                                        О П Р Е Д Е Л И :

 

      ОСТАВЯ  БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима, постъпила чрез ЧСИ М. С.-Ц., рег. № 828, с район на действие ПОС, с вх. № 15484/01.12.2016г., ЖАЛБА до Окръжен съд-Пловдив с вх. № 1925/20.01.2017г., подадена от Т.П.Т., с ЕГН **********,***, чрез адвокат И.В., съдебен адрес:***, против Постановление от 25.10.2016г. на ЧСИ М. С.-Ц. по изпълнително дело № 998/2014година, с което на основание чл. 429 ал. 1 от ГПК е конституиран като взискател по делото „Българска банка за развитие” АД, за събиране на сумата от 9 641.66 лева, ведно със законната лихва от 30.09.2009г. до окончателното плащане; и прекратява производството по гражданско дело № 147/2017г. по описа на ПОС, ІХ граждански състав.

      ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ПАС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

 

 

                                                                                         2/