РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Благоевград, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500290 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 463 от ГПК.
„С...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. П., район „С.“, ул. „П.-С.“ №
*, представлявано от И. Х. А., обжалва разпределението на сумата от 960 173,32
лв., извършено по изпълнително дело № 227 от 2018 г. на ЧСИ Г. Ц. на 07.01.2022
г. В жалбата се твърди, че атакуваното разпределение е неправилно. Нарушени
били разпоредбите на чл. 461, 466, 495 от ГПК и чл. 136 от ЗЗДог. Развиват се
доводи в тази насока и се моли за отмяна на разпределението.
Не са подадени възражения срещу жалбата.
Представени са мотиви от ЧСИ, според които разпределението е съобразено с
всички норми на закона.
Приложено е копие на изпълнителното дело.
Жалбата подлежи на разглеждане по същество. Тя изхожда от лице, което е
легитимирано да атакува разпределението. Спазен е 3-дневният преклузивен срок
по чл. 462, ал. 2 от ГПК.
Разпределението не представлява изпълнително действие. Чрез него не се
упражнява принуда, нито се превръща актив в паричен еквивалент. То обаче е
онзи необходим междинен акт, чрез който набраните средства от осъществено
действие се насочват към взискателите като плащане, което да замести в цялост
предписаното в изпълнителния лист поведение на длъжника. Разпределението е
1
акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за
пълно или частично изплащане на всяко от тях. Тази специфична функция на акта
налага и режим на проверка за законосъобразност при пълен въззив, в отлика от
контролно-отменителния характер на защитата, предвидена за типичните
изпълнителни действия като форми на принуда - Определение № 527 от
07.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2731/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил
Марков.
Разпределение се налага само при недостатъчно парично постъпление. Съдът
проверява преценката на съдебния изпълнител за кръга на взискателите, размера
на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии.
Предхождащите нарушения в принудителното изпълнение остават извън предмета
на специфичния съдебен контрол върху разпределението /Определение № 221 от
07.04.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 696/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Мариана Костова/.
При съдебния контрол върху разпределението, като неограничен от оплакванията
въззив, подлежат на проверка всички законови изисквания, отнасящи се до реда за
удовлетворяване на взискателите в изпълнителното производство. Съдът дължи
служебна преценка на спазването на разпоредбите на чл. 136 от ЗЗДог и чл. 458-
459 от ГПК дори и при бланкетни жалби.
Преценяват се само тези от вземанията, предявявани и подлежащи на зачитане по
право, които са заявени или установени до деня на разпределението - Решение №
394 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 610/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Илияна Папазова.
Отчитайки гореизложените принципни положения, настоящият съдебен състав
констатира, че жалбата на „С...“ Е. се явява неоснователна.
Оплакванията на жалбоподателя не намират опора в материалите по
изпълнителното дело, закона и съдебната практика. Вземанията на първоначалния
взискател за разноски по принудителното изпълнение правилно са включени в
първия ред на разпределението. За тяхна прекомерност не може да се говори,
защото същите не включват адвокатско възнаграждение. Всички те са направени
именно във връзка с осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от
който са предмет на процесното разпределение. Обратно на поддържаното с
жалбата, не се констатира в първия ред да са включени вземания за разноски на
присъединените взискатели. Недоумение буди оплакването, че в третия ред на
разпределението са включени вземания на повече от един ипотекарен кредитор.
Както правилно е приел и ЧСИ, с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗДог се
ползва единствено жалбоподателят „С...“ Е., понеже ипотеката в негова полза е
вписана първа. Следва да се споделят и мотивите на ЧСИ относно размера на
разпределената на този взискател парична сума - 700 000 лева, и заделянето й за
предаване след представяне на изпълнителен лист. „С...“ Е. е присъединен по
право взискател /по силата на чл. 459 от ГПК/, тъй като е ипотекарен кредитор.
Въпросното дружество обаче не е представило изпълнителния си лист или
удостоверение от съдебен изпълнител, че той е приложен към друго изпълнително
дело. По тази причина ЧСИ Ц. е бил в обективна невъзможност да узнае
2
актуалните размери на вземанията на споменатата фирма, защото от страна на
последната не му е била подадена съответната адекватна информация. На негово
разположение са били единствено данните за размера на главницата /700 000
лева/, съдържащи се в нотариалния акт за учредяването на договорната ипотека,
копие на който е приложено към молбата на „С...“ Е. с изх. № 2084 от 06.08.2021
г., и ЧСИ надлежно се е съобразил с тях. Съдебният изпълнител няма задължение
служебно да установява размерите на вземанията на взискателите, а трябва да
вземе предвид само тези, които са заявени или установени до деня на
разпределението по надлежния законов ред /така и вече цитираното Решение №
394 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 610/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Илияна Папазова/.
При служебната съдебна проверка на самото разпределение не се констатираха
нарушения на закона, допуснати от страна на ЧСИ Ц.. Правилно в ред първи на
вземанията са включени разноските по принудителното изпълнение - чл. 136, ал.
1, т. 1 от ЗЗДог. Таксите, дължими към ЧСИ, също се ползват с тази привилегия -
т. 12 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК, докладвано от съдията Борислав Белазелков. Вземанията на Община
Петрич за данък върху продадените недвижими имоти законосъобразно са
включени във втория ред на разпределението - чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗДог.
Преценката на ЧСИ за кръга на взискателите, размера на техните вземания и
съответстващите им привилегии е правилна.
Жалбата трябва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „С...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. П., район „С.“, ул. „П.-С.“ № *, представлявано от И. Х. А.,
насочена срещу разпределението на сумата от 960 173,32 лв., извършено по
изпълнително дело № 227 от 2018 г. на ЧСИ Г. Ц. на 07.01.2022 г.
На „С...“ Е., Е. „Г.В. - Г“, „Ю...“ Е., „П.“ Е., „С...“ Е., Н..., О. П., Г. Д. В. и Ц. Г. В.
да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде обжалван от тях
в едноседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен съд София, с
частна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3