РЕШЕНИЕ
№ 1549
Стара Загора, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | МИХАИЛ РУСЕВ |
При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА и с участието на прокурора ЮЛИЯНА ГЕОРГИЕВА СТАНЕВА като разгледа докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ административно дело № 20247240700950 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.285, ал.1 и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на Р. Т. Д. [ЕГН], изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора с която е предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията” – [населено място], за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители на Затвора - Стара Загора, като за същите се твърди, че са настъпили в резултат на действия и бездействия на затворническата администрация. Неимуществените вреди са оценени на стойност от 40 000.00 лв. Периодът за който се претендира обезщетение е от 12.07.2024 год. до 04.11.2024 год. Твърди, че болките и страданията му са в резултат на многото дървеници, хлебарки и други насекоми. Дюшеците и одеялата са от поне двадесет години, леглата в килията са 10 на брой, а обитателите са 9. Твърди, че килия №2 не отговаря на европейските стандарти, тъй като е 6 метра дълга и 5 метра широка. Подробни аргументи в тази насока се съдържат в уточняващата искова молба, подадена от адв. Г. М..
Допълнителни аргументи се навеждат и в подадената писмена защита по делото от адв. М.
Ответникът - Г. Д. „Изпълнение на наказанията” – [населено място], чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и защита, оспорва предявения иск. Ответникът счита исковата претенция за неоснователна и недоказана, както по отношение липсата на санитарно-битови условия в затвора за целия исков период на престоя, на лишения от свобода. Излага се становище, че затворническата администрация е полагала необходимите усилия за поддържане и подобряване на санитарно-битовите условия в мястото за лишаване от свобода, като последното боядисване на килията е била през месец март 2024 год.. Заявява се също, че като цяло, на лишените от свобода се създават условия за реализиране на правата им в обхвата на ограниченията, произтичащи от съответния наложен режим, като начинът на изпълнение на наложеното наказание не е надхвърлил неизбежното страдание, свързано с произтичащите от изтърпяване на самото наказание лишения. При приемането на ищеца в следствения ареста му предоставени одеяло, калъфка, възглавница и сапун, което не е оборено в хода на делото. Помещението е с капацитет за шест човека и е с площ от 26.68 кв.м., като в килията има изграден санитарен възел и мивка с течаща вода. По време на престоя му Д. е бил настанен с още пет човека. За поддържането на личната хигиена и чистота, на задържаните им се осигурява достъп до топла вода два пъти седмично по утвърден график, а на всеки задържан се раздава ежемесечно по един тоалетен сапун и сапун за прани. Прането на спалното бельо се извършват в пералното помещение по график, като задържаните не са ограничени да получават чисто бельо по време на свиждане. Дейността по дезинсекцията, дератизацията и дезинфекцията се извършват съгласно утвърден график, който се утвърждава от Началника на Затвора. Общоизвестен факт било, че хигиената на сградата няма отношение към населването й с дървеници и хлебарки, като борбата с инсекти не винаги и достатъчно ефективна и успешна, независимо от положените за това усилия и съпътства живота на всеки индивид. Въз основа на установените по делото факти, счита, че не може да се направи извод, че в случая е налице отношение, което е извън пределите установени с нормативните изисквания, което може да се квалифицира кота нарушение на чл.3 от ЕЗПЧОС и подлежащо на задължително обезщетение.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото, чрез участващия прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложените документи по делото - справка с изх. №561 от 24.01.2025 год. /лист 31 от делото/ на Началника на Затвора - Стара Загора, е видно, че Д. е постъпил в Ареста, [населено място] на 12.07.2024 год., когато му у била взета мярка процесуална принуда – задържане под стража до 72 часа, с постановление на прокурор при РП Стара Загора, която мярка е потвърдена от Районен съд Стара Загора на 15.07.2024 год.. По отношение на исковия период, ищецът бил настанен в „спално помещение“ №2 – килия с източно изложение с площ от 26.68 кв.м., като е пребивавал с още 5 лица. Помещението, където е настаняван Р. Т. Д. разполага със самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода с осигурен денонощен достъп до него, прозорци с възможност за отваряне по всяко време на денонощието по преценка на лишените от свобода с цел осигуряване на естествена светлина, проветрение и естествена вентилация.
По делото бе допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля П. Е.. Твърди, че познава Р. от 01.10.2024 год., когато бил задържан и настанен в килия №2. Б. са заедно до 12.12.2024 год., когато бил наказан от Началника на Ареста, и бил изпратен в изолатора. Около два месеца са били заедно. Килията била 6 на 5 метра, като са били десет човека с двойни легла, като едното легло било поставено до прозореца и не можело да се отваря едното крило, а само другото. На едното легло нямало дюшек, като след няколко дена докарали отнякъде дюшек и го поставили на леглото. Вътре в килията имало изграден санитарен възел с мивка и течаща вода, която обаче не отговаряла на европейските изисквания. Само се натискало за да ти пусне вода да се измиеш след тоалет, като не можело да си напълниш вода от там. Канализацията не било добре, затова всяка сутрин трябвало да чистят килията от избили фекалии и урина. Миризмата била ужасна. Не можело да се измият нито лъжиците, нито вилиците, нито купичките, нито чашките. Прокурорът минавал не проверка и казал, че положението е сериозно. Видял влагата, мухъла, гъбичките, които са образувани от вътрешната страна на външната стена на килията. Имало много мухъл по стената на килията, както и много дървеници в дюшеците и одеялата. Когато влязъл Р. бил обринат изцяло. Откакто е в ареста – седем месеца, не е видял тези одеяла да се изперат поне веднъж. В ъглите на килията дървениците са на гнезда, като полицаите им казвали да ги пръскат с препарат, но нямало ефект от това. Полицаят им давал и на препарат, който според него бил много разреден и нямало ефект от това. Цялата стена била червена от това дето убивали дървениците. Ремонта е бил само боядисване. Леглата са още от комунизма, с арматурни пръчки, които редовно се чупят и ги заваряват. Според Е., би следвало в ареста да има стая за простиране и пералня. Два пъти се къпят в банята, като в ареста не можеш да си изпереш дрехите. От ухапванията от дървениците се образувала червена пъпка, която се пълнила с вода и като я разчешеш ставало по лошо, но сърбежът не спирал. Дървениците излизали основно вечер, като денем почти не се виждали. Виждал бил Р. да плаче от тази болка. Килиите било осветени достатъчно, проветрение също имало. Помещението било тясно, а разстоянието между леглата било 50-60 см. когато се оплаквали от ухапвания ги пращали на лекар, която им давала крем, който обаче не решавал проблема. Р. провеждал срещи с роднини, но не често. Получавал пратки, в които имало храна. Твърди, че са били девет човека, както единия е спал на земята, тъй като нямало дюшек. Р. обаче имал дюшек. Полагало им се по едни мас разходка на каретото, но тъй като било студено, повечето пъти оставали в килията, тъй като не искали да излизат.
Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
По допустимостта на иска:
На първо място предявеният от Р. Т. Д. иск следва да бъде [жк], ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС включително и за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, липса на паник бутони, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Искът е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на държавата /служители на затворническата администрация/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗИНЗС – т. е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу надлежно, пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС. Твърдените като незаконосъобразни действия и бездействия на служители на затворническата администрация представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на изтърпяването на наказанията „лишаване от свобода“, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебните задължения, при осъществяване на административна дейност, подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС и с оглед настоящото местожителство на ищеца – Затвора - Стара Загора /към момента на подаване на исковата молба/, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията” – [населено място] се явява частично основателен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до доказване на противното /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/. Отговорността на държавата по чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ или на мярка „задържане под стража“; 3. претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК.
В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената част на подадената искова молба, релевираното, като основания на исковата претенция нарушения на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, се изразява в: 1. поставянето на ищеца в неблагоприятни условия при задържането му от гл. т. неосигуряване на лицето на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна площ; 2. Наличие на дървеници и хлебарки в килията.
На първо място за да бъде квалифицирано едно бездействие като незаконосъобразно такова, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие.
В част втора на ЗИНЗС и част четвърта от ППЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Съгласно разпоредбата чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв. м., Както обаче вече беше посочено, по аргумент от нормите на чл.2 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им достойнство. В случая, твърдението в исковата молба за пренаселеност е потвърдено с показанията на свидетеля Е.. Съдът ги кредитира в тази част, като достоверни, като се имат в предвид и останалите му показания. Същият не отрича, че има достатъчно осветление, както и санитарен възел с течаща вода. Следва да се има в предвид, че показанията на свидетеля се отнасяха изключително и само относно условията в Ареста Стара Загора, но не и по отношение на претърпените страдания и болки от ищеца.
От една страна съобразно установеното по делото, за исковия период съдът приема, че спрямо ищеца са извършени нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. От друга страна подобен извод се налага и с оглед информацията, представена от затворническата администрация. Съгласно последните, твърденията на ищеца са доказани – не е осигурена необходимата минимална жилищна [жк], налице са и множество дървеници и хлебарки. Всъщност този факт не е оспорен от страна на ответника, а само представени доказателства за извършването на дератизация и дезинфекция на килията, което обстоятелство е доказано по делото въз основа на представените писменип доказателства от страна на ответника, включително и показанията на свидетеля. Доколко същото е ефективно е спорния момент по делото. Имайки в предвид предназначението на сградата - за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, мотивира съда да приеме, че създадените условия отговарят на законовите изисквания за [жк], светлина и проветрение, включително и за наличието на изкуствено осветление.
Не може да се сподели разбирането на ищеца, че тези четири [жк], т.е. да не са заети от легла, шкафове или багаж на лишените от свобода. Съгласно трайно установената практика и на ЕСПЧ, тези четири квадратни метра са съответната площ, която ползва затворника. Както леглото, така и шкафа, се ползват от лишеният от свобода и имат за цел да гарантират известен комфорт на пребиваване в Затвора Стара Загора. Според методологията за изчисляване на минималното лично пространство /използвана от ЕСПЧ/, отредено на задържан в помещения за няколко души, вътрешният санитарен възел не трябва да се брои в общата площ на килията. От друга страна, изчисляването на наличната площ в килията включва пространството, заето от мебели. Важното при тази оценка е дали задържаните са имали възможност да се движат нормално в килията. Доколкото в дадената справка от страна на ответника, то минималната площ е осигурена по отношение на ищеца в килията, в която е бил настанен. В случая обаче, това обстоятелство е оборено от дадените свидетелски показания, които и да не се кредитират в пълен размер, следва да се кредитират в частта на броя на задържаните лица в килията. Според утвърдената практика на ЕСПЧ, когато лишеният от свобода разполага с повече от 4 кв. м. лично пространство в килия за настаняване на няколко души в затвора /какъвто е настоящия случай/ и поради това не възниква въпрос по отношение на личното пространство, други аспекти на материалните условия на задържане остават от значение за преценката на адекватността на условията на задържане на жалбоподателя съгласно член 3 от Конвенцията. Няма спор, че ищеца е имал възможност за движение в коридора, което предполага и възможност за някаква физическа активност, отделно от осигурената такава като престой на открито и условия за спорт.
Не могат да се приемат като чиста монета твърденията на ищеца и свидетеля Е. за квадратурата на обитаваната килия от страна на ищеца. Касае се за зрително възприемане и преценка, която не може да бъде точна. Всъщност декларираната от ответника площ е по-малка от възприетата от ищеца. Ето защо, настоящия съдебен състав, намира, че е налице неспазване на законовите изисквания относно минимална жилищна площ при пребиваването на ищеца в Затвора Стара Загора в исковия период.
Съгласно чл.3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, но за да се предполагат вреди, следва да са налице действия или бездействия, които да подлагат лишения от свобода на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
В настоящия случай, съдът намира за доказани следните обстоятелства, представляващи и незаконосъобразно поведение /бездействие/ на затворническата администрацията по отношение на ищеца Р. Д.: наличието на хлебарки и дървеници и неосигуряване на минимална жилищна площ за времето от 12.07.2024 год. до 04.11.2024 год.. Приетите за установени обстоятелства в своята съвкупност и преценени с оглед периода на времетраенето им, неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство. Причинените на ищеца неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание. Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в пенитенциарното заведение за неспазване на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана си дейност длъжностните лица от администрацията на затвора са нарушили изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на лишения от свобода на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. Установените негативни преживявания, физически и психичен дискомфорт на Д., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание, макар и без увреждане на здравето, като следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и зачитане на правата и достойнството им. Поради това, според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. По делото не са ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и психическото здраве на Р. Д., при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко лице, което е задържано при тези условия. Предвид посочените по-горе обстоятелства и факта, че Д. е пребивавал при горепосочените неблагоприятни условия около четири месеца в Затвора – Стара Загора, където е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер на 300.00 лв. При определянето на размера следва да се отчете, спазването на всички останали изисквания за изтърпяване на наказанието, като непрекъснато течаща вода и ежедневен достъп до санитарен възел, достатъчна осветеност на килията, проветряемост на помещението, осигуряване на престой на открито и т.н.
В останалата част на иска, до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 40 000 лв., както за претърпени неимуществени вреди от бездействието на затворническата администрация, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Следва да се осъди и жалбоподателят да заплати дължимата държавна такса в размер на 10.00 лв.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати на Р. Т. Д. [ЕГН], сумата от 300.00 лв. /триста/ лв., представляваща парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност на администрацията на Затвора - [населено място], свързана с неосигуряване на минимална жилищна площ и лоши хигиенни условия за периода от 12.07.2024 год. до 04.11.2024 год.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Т. Д. [ЕГН] в останалата му част, до размера на претендираното обезщетение от 40 000.00 лв. /четиридесет хиляди/ лв., както за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност на администрацията на Затвора - [населено място], като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р. Т. Д. [ЕГН] да заплати 10.00 лв. държавна такса за образуването на делото по сметка на Административен съд Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: | |