М О Т И В И към Присъда № 23/25.06.2020
г., постановена по НОХД № 212/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:
Подсъдимия Д.А.Д., ЕГН **********, е
предаден на съд за престъпление по чл.343, ал.1, б. "в" във връзка
с чл.342, ал.1 от НК за това, че на
30.09.2019 г., по път ІІ-66, в района на км 117, в землището на с.М., обл.Стара
Загора, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „***“, с рег. № ***, нарушил правилата за
движение – чл.20, ал.2 от Закона за
движение по пътищата, съгласно който: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.“, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на Т.А.Г., ЕГН **********.
Подсъдимият Д.А.Д. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
П.С.Г. - ЕГН **********, Ф.Т.Г. - ЕГН **********, С.Т.Г. - ЕГН **********,
М.Т.Г. - ЕГН **********, А.Т.Г. - ЕГН ********** (съпруга и деца на починалото лице) са конституирани в производството като частни обвинители.
Й.А.К. - ЕГН **********, Л.А.К. - ЕГН **********,
П.А.Л. - ЕГН **********, Г.А.Х. - ЕГН **********, Д.А.Д. - ЕГН **********, Н.А.К.
- ЕГН **********, П.А.К. - ЕГН ********** и З.А.К. - ЕГН ********** (братя и
сестри на починалото лице) са
конституирани в производството като
частни обвинители.
Горепосоченото качество на тези лица като
пострадали по смисъла на чл.76 от НПК се установява от Удостоверение за наследници
на Т.А.Г. – изх. № 182/03.10.2019 г. (л.126, том 2 ДП) и Удостоверение за
съпруга и родствени връзки на Т.А.Г. – изх. № 073/26.03.2020 г. (л.130, том 2
ДП), и двете издадени от кмета на с. К., община Садово, област Пловдив.
Въз основа на самопризнанието, направено от
подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.А.Д., ЕГН ********** е
роден на *** ***.
Подсъдимият е ***. Освен настоящото
дело спрямо подсъдимия не са налице други неприключили наказателни производства
за престъпления от общ характер.
Подсъдимият е семеен, като двамата със
свидетелката Л.И. Д., негова съпруга, имат две пълнолетни деца – А.Д.Д., роден ***
г. и И.Д.Д., роден *** г. Вторият от посочените синове на подсъдимия страда от
детска церебрална парализа, поради което живее с родителите си в едно
домакинство, тъй като те се грижат за него. Подсъдимият живее в град **, жк „***“
№ *, вх.*, ап.*, но често пребивава със семейството си и в с.***, общ.П.,
обл.Пловдив, където се занимава със земеделие. ***. Определен е от работодателя
си като отговорен, добросъвестен и колегиален, съвестно изпълняващ служебните
си задължения.
Подсъдимият е правоспособен водач на
МПС от 1979 г., категория „В“, „М“ и „АМ“. Заедно със съпругата си притежава
лек автомобил „***“ с ДК № ***. В дългогодишната си кариера като водач
на МПС е санкциониран веднъж за нарушение на правилата за движение по пътищата
– с наказателно постановление през 2011 г. на основание чл.183, ал.4, т.6 от
ЗДП (използване на мобилен телефон по време на управление на превозното
средство).
Горепосочените характеристични данни се установяват от обясненията на
подсъдимия Д.А.Д. в съдебно заседание, съпоставени с
обстоятелствата по декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние (л.46,том 1 ДП), характеристична
справка от Пето РУ – Пловдив (л.50, том 1ДП), справка за съдимост рег.№ 2563/28.05.2020
г., характеристика от ДГ „***“, р-н „**“, град ***, Експертно решение на ТЕЛК №
2791/13.10.1992 г. (л.54, л.73,съответно л.74 нохд), справка за нарушител/водач
(л.112, том 2 ДП) и справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р България (л.12,
нохд).
На 30.09.2019 г., малко преди 06.00 часа сутринта, подсъдимият Д.А.Д.,
управлявайки семейния автомобил „***“
с ДК № ***, потеглил заедно със съпругата си Л.И. ***. Съпругата на подсъдимия
пътувала на предната дясна седалка. Движели се по път ІІ-66 в посока от изток
на запад. Предстояло да преминат през с.М., обл.Стара Загора, преди селото, в
района на крайпътно ханче „М.“, подсъдимият превключил на къси светлини и
намалил скоростта на движение. След като отминал ханчето продължил да управлява
автомобила на къси светлини в посока от изток на запад. В този участък пътят
бил прав, с обща широчина от 7.40 метра, без неравности, предназначен за
движение в двете посоки, като за целта бил разделен по осовата линия с бяла
прекъсната лента на две пътни ленти, всяка от които широка 3.70 метра. В страни
от платното за движение имало чакълест банкет, с ниска тревиста растителност.
В същата посока – от изток на запад,
към село М. – се придвижвал с велосипед пострадалият Т.А.Г..
Пострадалият Т.А.Г. вечерта гостувал
на свои близки в с.Ч., обл. Стара Загора. Рано сутринта на 30.09.2019 г.
тръгнал за с.К., обл.Пловдив, където живеел. Придвижвал се с велосипед.
Велосипедът имал преден фар, който не работел и светлоотразители в задната си
част. В единия от светлоотразителите имало монтирана ел. крушка, но и тя не
работела. Въпреки че било тъмно пострадалият Т.А.Г. не носел светлоотразителна
жилетка. Бил облечен със синя блуза и панталон. Към 06.20 часа сутринта
пострадалият управлявал велосипеда си по пътното платно, по средата на пътната
лента – на 1.7 – 1.8 метра южно от северния край на пътното платно, по която трябвало да премине и автомобилът на
подсъдимия Д.А.Д..
Към 06.20 часа управляваният от
подсъдимия Д.А.Д. автомобил отминал крайпътно ханче „М.“ и наближавал с.М. -
района на км 117 от път ІІ-66. Движел се
със скорост от 71 км/ч. Било тъмно, пътят пред автомобила бил осветен само от
късите светлини на превозното средство. Нямало други преминаващи автомобили.
В един момент пред себе си, в своята
пътна лента, подсъдимият Д.А.Д. видял задното колело на велосипед, който
застигал. Натиснал спирачките, като, стремейки се всячески да преустанови
движението на управляваното от него моторно превозно средство, опънал и лоста
на ръчната спирачка. Въпреки това последвал сблъсък между управлявания от
подсъдимия автомобил и велосипеда с водач пострадалия Т.А.Г.. След като
автомобилът му преустановил движение, от телефона на съпругата си подсъдимият
подал сигнал на тел.112 за настъпилото произшествие. Било 06.25 часа.
Подсъдимият Д.А.Д. съобщил, че е блъснал човек и помолил за помощ. Скоро след
неговото обаждане на мястото на произшествието пристигнал полицейски екип в
състав свидетелите А.С.И. (***) и П. Д.С.(***). Мястото на произшествието било
запазено, а водачът на автомобила Д.А.Д. – тестван за алкохол с техническо
средство, което отчело отрицателен резултат.
Пристигналият на мястото на произшествието екип на Спешна помощ
констатирал смъртта на пострадалия.
Горепосочените обстоятелства -
на условия, място
и механизъм на осъществяване на
пътнотранспортната злополука - се признават от подсъдимия Д.А.Д., като на направеното от
него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК съответстват доказателствата по
делото, събрани в хода на досъдебното производство, ценени по отделно и в
съвкупността им:
-данните и обстоятелствата по изготвените Протокол за оглед на
местопроизшествие от 30.09.2019 г. (л.19, том 1 ДП) и приложения към него
фотоалбум; Справка от Националния институт по метеорология и хидрологоия – вх.№
Д-03-704-1/12.12.2019 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора (л.116, том 2
ДП), от която е видно, че към време на произшествието подсъдимият е управлявал
автомобила преди изгрева на слънцето, който на 30.09.2019 г. за град Стара Загора
е настъпил в 07.14 ч., а за град П. в 07.15 ч., като последното населено място
е посочено, защото то и град Чирпан се намират най-близко до село М., община Б.,
област Стара Загора;
-данните и обстоятелствата, установени при извършените огледи на превозните
средства, участници в произшествието, съдържащи се в Протоколи за оглед на веществени
доказателства от 12.12.2019 г. (л.62, том 2 ДП), от 20.01.2020 г. (л.80, том 2 ДП) и от 12.12.2019 г. (л.92, том 2 ДП) с
приложен към всеки от тях фотоалбум, като
първите два протокола обективират оглед на л.а. „***“ с рег. № ***, а
третият - на велосипеда, управляван от пострадалия Т.А.Г.; заключението
на допълнителна автотехническа експертиза (л.56, том 2 ДП), от което, въз
основа на констатираното при горепосочените огледи, се установява, че
хидравличната и механична спирачни системи, както и светлините на лекия автомобил са били изправни и правилно регулирани, че
предният фар и динамото на велосипеда, управляван от пострадалия, са били свързани и изправни, че в задната си част
велосипедът е имал два светлоотразителя
– единият, поставен на задния калник (деформиран при произшествието), а вторият
- в задната част на велосипеда под
багажника, като от предната част на
рамката към задната е имало пуснат кабел, който не е бил свързан с динамото,
а е стигал до оста на задното колело,
бил е навит няколко пъти и завързан за
нея, т.е. не е захранвал нито една от задните светлини (габарити);
-данните и обстоятелствата по докладна записка (сигнал за извършено
престъпление) от 30.09.2019 г. – л.17, том 1 ДП и по протокол за извършено
химическо лабораторно изследване/химическа експертиза № 266/02.10.2019 г. –
л.52, том 2 ДП, от които е видно, че както подсъдимият Д.А.Д., така и пострадалият Т.А.Г. не са управлявали
съответното пътно превозно средство след употреба на алкохол;
-показанията на свидетелите А.Т.Г., М.Т.Г.,
С.Т.Г., Ф.Т.Г. и П.С.Г. (л.51-55, том 1 ДП) – деца и съпруга на пострадалия Т.А.Г.,
от които се установява, че вечерта преди произшествието същият е гостувал на
свои близки в с.Ч., област Стара Загора; на свидетеля Л.И. Д. (л.56 и л.57, том
1 ДП) – съпруга на подсъдимия и пътник в управлявания от него лек автомобил,
която съобщава обстоятелствата на осъществяване на пътно-транспортното
произшествие; на свидетелите А.С.И. и П. Д.С.(л.59, съотв. л.60, том 1 ДП) –
полицейските служители от РУ – Чирпан, изпратени на мястото на произшествието,
непосредствено след осъществяването му;
-информацията, предоставена от Дирекция „Национална система 112“,
„Районен център 112“ – Бургас (л.123, том 1 ДП), от която се установява, че на
30.09.2019 г. в 06.25 часа е било регистрирано повикване от телефон №
********** от лице, което се е представило с имената Д.Д. и докладна записка
рег. № 375р-1701/27.02.2020 г.(л.125, том 1), чрез която на хартиен носител е
свалено съдържанието на разговора, проведен при горепосоченото обаждане до
тел.112, записан на компакт диск,
предоставен от Дирекция „Национална система 112“;
Признатата от подсъдимия като факт причинно-следствена връзка между
пътнотранспортната злополука и настъпилата смърт на Т.А.Г.
съответства на установеното чрез заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство експертизи – съдебномедицинска и автотехническа.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
Съдебномедицинска експертиза на труп № 207/2019 г. (л.49, том 2 ДП), изготвена
от вещото лице д-р Т.Г. Т., в безпристрастността и обективността на което не съществуват основания за
съмнение, се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия Т.А.Г. са установени:
-гръбначномозъчна травма (разкъсване на
връзките между зъба на втория шиен прешлен и първия шиен прешлен, разкъсване
връзките между първия шиен прешлен и
черепната основа;контузия на гръбначния мозък);
-оток на мозъка и белите дробове;
-черепномозъчна травма (разкъсноконтузна рана на главата,
кръвонасядания на лицето, кръвоизлив под паежинната мозъчна обвивка);
-счупвания ребра двустранно;
-кръвонасядане на капсулата на левия
бъбрек;
-охлузвания по гърба, лявата мишница и
лявата ръка;
-кръвонасядане на дясното бедро.
Наред с тези травматични увреждания
при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия е установено, че същият е имал удебеление на лявата сърдечна камера и
умерено изразена атеросклероза на аортата и венечните артерии, стар инфаркт на
задна стена на лявата камера.
Изложеното в заключението експертно становище е, че причина за смъртта
на пострадалия Т.А.Г. е тежката гръбначномозъчна
травма.
В заключението е изложен извод, че установените травматични увреждания
са причинени от действието на твърди,
тъпи предмети и отговарят да са получени по времето и начина на осъществяване
на конкретната пътнотранспортна злополука.
От заключението на изготвената от вещото лице инж. Р.Ж.Н.автотехническа
експертиза (л.2, том 2 ДП) се установява
следната динамика на механизма на пътнотранспортното произшествие: Лекият
автомобил, управляван от подсъдимия Д.А.Д. се движел в района на км 117 по главен
път ІІ (преди с.М.) по прав участък на
пътя в посока от изток на запад, със скорост от порядъка на 71 км/час. В същата
посока, по средата на същата пътна лентата
(на 1.7 м – 1.8 м южно от северния край
на платното за движение) се движел
велосипедът с водач пострадалия Т.А.Г.. Автомобилът, управляван с посочената
скорост, застигнал велосипедиста и с
предната си челна част блъснал задната част на велосипеда. Ударът между предната челна част на автомобила и
задната част на велосипеда настъпил на
около 32 м източно и на 5.60 м северно от ориентира, който съгласно протокола
за оглед на местопроизшествие представлява забранителен знак, отстоящ на 1 м
южно от края на южната пътна лента. От инерционните сили пострадалият Т.А.Г. попаднал върху средата
на предния капак на автомобила, ударил челното стъкло, достигайки до горната му
част и предната част на тавана. От удара
раницата на пострадалия и част от превозваната от него на задния багажник синя
на цвят касетка попаднали в предната дясна част на купето, а тялото на
велосипедиста изхвърчало напред и встрани на дясно, считано по посока на
движението, на около 27.5 м западно от
мястото на удара, където паднало обърнато
с лице към асфалта и глава, ориентирана на югоизток.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че
спирачната система се е задействала след удара,
поради което лекият автомобил е
продължил движението си, до окончателно
спиране на около 128 м от мястото на удара .
В заключението са изложени експертни изводи, в правилността на които не
съществуват основания за съмнение, че:
-при скорост на движение на автомобила непосредствено преди произшествието и в
момента на удара от порядъка на 71
км/час, дължината на опасната зона за спиране
на същия е била от порядъка на 57 м;
-включените къси светлини на автомобила са осигурявали видимост пред моторното
превозно средство под формата на светло петно с неправилна форма, като левият
фар е осветявал около 50 м напред, а
десният - около 75 м, т.е. зоната на видимост пред водача е била 50 м.
От изложеното е видно, че тъй като при избраната скорост на движение –
71 км/ч, величината на опасната зона за спиране на автомобила (57 м) е
по-голяма от величината на зоната на видимост (50 м), скоростта, с която е
управляван лекият автомобил е била несъобразена с далечината на видимост.
Вещото лице, изготвило автотехническата експертиза заключава, че скоростта, при която водачът е
имал техническа възможност да спре в зоната на видимост на къси светили е около
64 км/ч и по-малка от нея, която скорост се явява технически съобразената с
далечината на видимост при къси светлини на фаровете.
Между доказателствата по делото отсъстват противоречия,
които да налагат обсъждане кои от тях и защо се кредитират с доверие.
Имайки предвид всичко гореизложено, съдът прие, че
събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят
непротиворечиво и в достатъчна степен направеното от подсъдимия Д.А.Д.
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съответстващи на гореприетото от фактическа страна.
При така установените обстоятелства по делото, съдът прие следното от ПРАВНА
СТРАНА:
От установената
фактическа обстановка на
пътно-транспортното произшествие е видно, че причина за настъпването му
е виновното поведение на подсъдимия Д.А.Д., който, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № *** е нарушил правилата за движение, регламентирани
в чл.20, ал.2 от ЗДП. Подсъдимият е управлявал автомобила в нощни условия, със
скорост, която не е била съобразена с далечината на видимост, осигурена от
късите светлини на моторното превозно средство, в резултат на което същият сам
се е поставил в невъзможност да спре управлявания от него автомобил при
възникване на опасност за движението му. Едновременно с това, подсъдимият е
реагирал на възникналата опасност за движението чрез задействане на спирачната
система на автомобила закъснително, с
което не е изпълнил задължението си да намали скорост и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. В случая, всяко
от двете посочени нарушения на правилата за движение,
допуснати независимо едно от друго, е довело до настъпване на пътнотранспортното
произшествие.
Пострадалият Т.А.Г. е допринесъл за
настъпване на пътнотранспортното произшествие. Съгласно нормативните
изисквания, предписани в чл.80, т.1 от
ЗДП, пострадалият е бил длъжен да ползва светлоотразителна
жилетка, тъй като е управлявал велосипеда извън населено място и през тъмната
част на денонощието, а такава не е носил. Освен това, съгласно правилото на чл.80, т.2
от ЗДП, като водач на велосипед е бил длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение,
а в случая той е управлявал велосипеда по средата на дясната пътната лента от
платното за движение.
Горепосоченото противоправно поведение на пострадалия
като велосипедист не изключва отговорността на подсъдимия като водач на МПС за
настъпване на произшествието, тъй като, ако последният бе управлявал автомобила
със скорост, съобразена с далечината на видимост в нощни условия при управление
на автомобила на къси светлини, позволяваща му да спре управляваното МПС при възникване на
опасност за движението и ако бе реагирал
своевременно на възникналата опасност (попътно движещ се велосипедист) чрез
намаляване на скоростта или спиране, пътнотранспортното произшествие не би
настъпило.
Подсъдимият Д.А.Д. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, резултат от поведението му като водач при
управлението на МПС, но като правоспособен
водач е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди, т.е. същият е действал
при условията на несъзнавана непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл.11,
ал.3 от НК.
Въз основа на гореизложеното, съдът
прие, че след като на 30.09.2019 г., по път ІІ-66, в района на км 117, в
землището на с.М., област Стара Загора,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „***“, с
рег. № ***, е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, съгласно
който: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.“, в резултат на което по непредпазливост причинил
смъртта на Т.А.Г., ЕГН **********, подсъдимият Д.А.Д., както от обективна, така
и от субективна страна е осъществил състава на чл.343, ал.1, б. "в"
във връзка с чл.342, ал.1 от НК, в
извършването на което престъпление съдът го призна за виновен.
Относно наказанието:
За извършеното от подсъдимия Д.А.Д. престъпление, законът предвижда наказание от две до
шест години лишаване от свобода.
При определяне на наказанието за извършеното от
подсъдимия Д.А.Д. престъпление,
съдът взе предвид следните обстоятелства по чл.54 от НК: ниска степен на
обществена опасност на подсъдимия като деец с оглед на чистото му съдебно
минало, липсата на криминалистическа регистрация и отсъствието на други,
неприключили спрямо него наказателни производства от общ характер; добрите характеристични данни за подсъдимия
като водач на МПС предвид
обстоятелството, че в дългогодишната си кариера като такъв е
санкциониран веднъж (през 2011 г.) за нарушение на правилата за движение по
пътищата; средна степен на обществена опасност на
конкретното престъпно деяние, сравнена с тази
на престъпления от същия вид, от една страна с оглед на конкретното
съдържание, брой и вид на нарушенията на правилата за
движение, допуснати от подсъдимия и довели до настъпване на съставомерния резултат, а от друга с оглед на
обстоятелството, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпването
му; безукорното поведение на подсъдимия след осъществяване на произшествието –
останал на мястото му на извършване, сигнализирал веднага на тел.112, оказал
пълно съдействие на служителите на полицията; обстоятелството, че в хода на
досъдебното производство чрез обясненията си относно фактите по делото подсъдимият
е способствал за изясняване на обективната истина; изключително положителните
характеристични данни за личността на подсъдимия, който е работещ пенсионер на
65 г., ползва се с добро име на работното си място, води уседнал начин на
живот, полага заедно със съпругата си ежедневни грижи за пълнолетния си, инвалидизиран
син.
Съгласно чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на
осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК -
каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието се
определя при условията на чл.58а
от НК. Според чл.58а, ал.1 НК, при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на
чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според
разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, в случаите, когато едновременно са налице
условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако е
по-благоприятен за дееца.
Преценявайки
горепосочените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността такива и счете, че
следва да определи на подсъдимия Д.А.Д. наказание лишаване от свобода, съответстващо
на минималния размер на предвиденото в закона, а именно две години (24 месеца) лишаване от свобода,
което след редукцията с една трета на
основание чл.58а, ал.1 от НК, се равнява на една година и четири месеца (16
месеца) лишаване от свобода, на каквото
го и осъди.
Съдът прие, че смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства не са
многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл.55, ал.1
от НК и не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
В начина на живот на подсъдимия Д.А.Д. и в навиците му няма данни, сочещи, че за
постигане на целения поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект
на наказанието, се налага социално изолиране на дееца. Поради това
и съобразявайки се с изключително добрите характеристични данни за
личността на подсъдимия, съдът прие, че
изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съобразявайки се с конкретните обстоятелства на
осъществяване на пътнотранспортното произшествие и с гореизнесените данни за подсъдимия като
водач на МПС, съдът прие,
че за постигане на целите на чл.36 от НК кумулативно предвиденото в чл.343г
от НК наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК следва да бъде за срок от две
години. Поради това съдът постанови
лишаване на подсъдимия
Д.А.Д. на основание чл.343г във
връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК от право да управлява моторно превозно
средство за срок от две години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия Д.А.Д.
наказание ще бъдат постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК.
На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 1183.63 лв. -
разноски по делото, направени в досъдебното производство.
Относно веществените доказателства съдът се
разпореди след влизане на присъдата в сила с тях да се постъпи както следва:
-1 бр. компакт диск, предоставен от Дирекция
„Национална система 112“, „Районен център 112“ – Бургас – да се унищожи;
-1 бр.
велосипед, оставен на съхранение в РУ – Чирпан
– да се върне на съпругата
на пострадалия Т.А.Г. – частния обвинител П.С.Г., ЕГН **********,***;
-л.а. „***“,
с рег. № ***, оставен на отговорно пазене на Л.И. Д. (протокол – л.139, том 2
ДП) – да се върне на Л.И. Д., ЕГН **********.
Воден от горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: