Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието
на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева
гр.д. № 14162 по описа за 2020 г.:
Производството
по делото е образувано по предявен от „И.8.” ЕООД, *** срещу „С.Б.А.Л.Д.Б.Д.Л.”
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 327 ТЗ за установяване в отношенията между
страните дължимостта на сумата от 3 613,
16 лв. с ДДС, претендирана като остатък от незаплатено възнаграждение за
доставени медицински изделия по договор за търговска продажба на стоки, във
връзка с който са издадени следните фактури: 1./ № 4638/31.05.2019г. в размер
на 194, 44 лв., остатък от общо 594, 44 лв.; 2./ № 4666/14.06.2019г. в размер
на 480, 46 лв.; 3./ № 4686/03.07.2019г. в размер на 424, 50 лв.; 4./ №
4701/12.07.2019г. в размер на 476, 74 лв.; 5./ № 4706/19.07.2019г. в размер на
392, 78 лв.; 6./ № 4715/31.07.2019г. в размер на 659, 18 лв.; 7./ №
4740/16.08.2019г. в размер на 985, 06 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 4 013, 16 лв. от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.07.2020г., за която сума е издадена заповед
№ 3431/13.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производство по ч.гр.д. № 7535/2020г. по описа на ВРС.
Претендират
се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В
исковата молба ищецът „И.8.”
ЕООД твърди, че в качеството на продавач
по сключен с „С.Б.А.Л.Д.Б.Д.Л.”
ЕООД неформален договор за търговска
продажба на стоки, е доставил медицински изделия.
Поддържа
се, че във връзка със сключения договор за продажба, продавачът е издал седем
фактури, обективиращи цената на доставената стока в
общ размер на 4 013, 16 лв. с ДДС, която купувачът не е заплатил.
Едва
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е заплатил на 30.09.2020г. сумата от
400 лв., с което е погасил частично задължението си по първата фактура.
Правният
интерес от предявяване на иск по чл. 422 ГПК се обосновава с постъпило в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника, с което се оспорва дължимостта на
сумата, предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 18.01.2021г., ответникът „С.Б.А.Л.Д.Б.Д.Л.”
ЕООД, не е депозирал писмен отговор.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Ангажираните писмени доказателства установяват по
безсъмнен начин валидно възникнало правоотношение по договор за търговска
продажба на медицински изделия, които са предадени от продавача и приети от
купувача, факт, удостоверен с полагане на подпис във всеки един от счетоводните
документи от законния представител на ответното дружество, чиято цена е пълния
й размер, не е заплатена.
Въз основа на изложеното, предявеният иск по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 327 ТЗ, е доказан по
основание и размер.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор
(чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание
(чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и
че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено
неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважен в претендираните
размери.
В полза на ищеца „И.8.” ЕООД
следва да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски, от които 450,
27 лв. в производството по ч.гр.д. № 7535/2020г. по описа на Районен съд – Варна
и 472, 27 лв. за настоящото производство, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание
чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „С.Б.А.Л.Д.Б.Д.Л.” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДЪЛЖИ на „И.8.” ЕООД, *** сумата от 3 613, 16 лв. с ДДС /три хиляди шестстотин и тринадесет лева и
шестнадесет ст./ представляваща остатък от незаплатено възнаграждение за
доставени медицински изделия по договор за търговска продажба на стоки, във
връзка с който са издадени следните фактури: 1./ № 4638/31.05.2019г. в размер
на 194, 44 лв., остатък от общо 594, 44 лв.; 2./ № 4666/14.06.2019г. в размер
на 480, 46 лв.; 3./ № 4686/03.07.2019г. в размер на 424, 50 лв.; 4./ №
4701/12.07.2019г. в размер на 476, 74 лв.; 5./ № 4706/19.07.2019г. в размер на
392, 78 лв.; 6./ № 4715/31.07.2019г. в размер на 659, 18 лв.; 7./ № 4740/16.08.2019г.
в размер на 985, 06 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 4 013,
16 лв. от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.07.2020г., за която сума е издадена заповед №
3431/13.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производство по ч.гр.д. № 7535/2020г. по описа на ВРС по предявения от „И.8.”
ЕООД, *** срещу „С.Б.А.Л.Д.Б.Д.Л.” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 327 ТЗ.
ОСЪЖДА „С.Б.А.Л.Д.Б.Д.Л.”
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „И.8.” ЕООД, *** сумата
от 922, 54 лв. /деветстотин двадесет и
два лева и петдесет и четири ст./, представляваща сторени по делото съдебно
– деловодни разноски, от които 450, 27 лв. в производството по ч.гр.д. № 7535/2020г. по описа на Районен
съд – Варна и 472, 27 лв. за настоящото производство, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: