№ 404
гр. Перник, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И. Хр. Родопски
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от И. Хр. Родопски Гражданско дело №
20241720100248 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от И. Г. С., ЕГН **********, ********
срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, гр.София, район Витоша, кв.
„Малинова Долина”, ул.„Рачо Петков - Казанджията" № 6, сграда „Матрикс
Тауър“, етаж 6, представлявано от Р.И.М.Т., в качеството й на управител, чрез
юрисконсулт Й.К..
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла
на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните:
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с
няколко изпълнителни титула – общо седем броя, издадени през 2011 година
от РС-Перник, въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение на
парични задължения. За принудително изпълнение на задълженията били
съответно образувани и няколко изпълнителни дела №№ 237, 238, 239, 240,
241, 242, 243 от 2012 г. по описа на ЧСИ С.Б. – всички присъединени към
първото по номер – изп. дело № 237/2012 г. Твърди се, че действия по
изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, за което съдебният изпълнител издал и изрично постановление от
04.10.2023 г., а новата давност за вземанията е изтекла.
При изложените твърдения и уточнения ищецът обосновава правен
1
интерес да търси съдебна защита, като се иска признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД поради
изтекла погасителна давност не съществува изискуемо вземане спрямо И. Г.
С. за сумите по седемте издадени срещу ищеца изпълнителни титула – на
глобална стойност 11529, 68 лева, формирани, както следва:
1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARE) от 11.05.2009г.,
сумата от 459, 24 лв. , представляваща лихва за периода от 21.06.2010 г.
до 13.11.2011 г., сумата от 50 лв. заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата 1000 лв., считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-15.11.2011г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 35,18 лв.
държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за
които суми е издаден изпълнителен лист от 15.11.2011 г. по ч.гр.д. №
6863/2011г на ПРС;
1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 05.06.2009г.,
сумата от 448, 53 лв. , представляваща лихва за периода от 20.07.2010 г.
до 13.11.2011 г., сумата от 47,01 лв. заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата 1000 лв., считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпъл нение-15.11.2011г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 34,91 лв.
държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 15.11.2011г. по частно
гражданско дело № 6862/2011г на ПРС
- 1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 20.04.2009г.,
сумата от 481, 71 лв. , представляваща лихва за периода от 20.04.2010 г. до
13.11.2011 г., сумата от 28,46 лв. заемни такси, ведно със законната лихва
върху главницата 1000 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-15.11.2011г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 35,20 лв. държавна такса и сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист,
от 16.11.2011г. по ЧГД № 6853/2011г на ПРС
2
- 1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 27.04.2009г.,
сумата от 481, 71 лв. , представляваща лихва за периода от 20.04.2010 г. до
13.11.2011 г., сумата от 28,46 лв. заемни такси, ведно със законната лихва
върху главницата 1000 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-15.11.2011г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 35,20 лв. държавна такса и сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение; за които суми е издаден изпълнителен лист,
от 15.11.2011г. по ЧГД № 6859/2011г на ПРС
- 1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 21.04.2009г.,
сумата от 468, 15 лв. , представляваща лихва за периода от 21.06.2010 г. до
13.11.2011 г., сумата от 40 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата 1000 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-15.11.2011г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 35,16 лв. държавна такса и сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист,
издаден на 15.11.2011г. по ЧГД № 6860/2011г на ПРС за сумите
- 1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 31.03.2009г.,
сумата от 470 лв., представляваща лихва за периода от 20.07.2010 г. до
13.11.2011 г., сумата от 55 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата 1000 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 15.11.2011г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 35 лв. държавна такса и сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 15.11.2011г. по ЧГД № 6858/2011г на ПРС
- 1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 20.05.2009г.,
сумата от 471,27 лв. , представляваща лихва за периода от 21.06.2010 г. до
13.11.2011 г., сумата от 50 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата 1000 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-15.11.2011г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 35,43 лв. държавна такса и сумата от 100 лв.
3
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 15.11.2011г. по ЧГД № 6861/2011г на ПРС.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за недопустимост, евентуално – за
неоснователност на исковете, поради липса на правен интерес, предвид
липсата на висящо изпълнително производство. По същество излага подробни
съображения, че изтичането на погасителната давност превръща вземането в
естествено задължение, но отпада възможността същото да се търси
принудително. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на правото
на принудително изпълнението по изпълнителни дела №№ 237, 238, 239, 240,
241, 242, 243 от 2012 г., по описа на ЧСИ С.Б. – всички присъединени към
първото по номер – изп. дело № 237/2012 г., по описа на ЧСИ С.Б..
Задължение на съда е да изтълкува и интерпретира действителната
правна воля на ищеца, чрез изложените в исковата молба факти и доводи, и да
я подведе под съответната квалифицираща правна норма, относима за казуса.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване
съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани
от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на
възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. Предметът на производството по чл. 439 ГПК не е съществуването
или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки
евентуалните прекъсвания и спирания на давността. С нарочно уредения от
закона иск се парира изпълнителната сила на съдебното изпълнително
основание (и в крайна сметка се стига до прекратяване на изпълнителния
процес), което обосновава и правния интерес от депозиране на настоящите
искове.
Между страните не е спорно, че изпълнителното дело, по описа на ЧСИ
С.Б. е образувано по молба на взискателя – ответник. За принудително
изпълнение на задълженията на настоящия ищец били образуване
изпълнителни дела №№ 237, 238, 239, 240, 241, 242, 243 от 2012 г., по описа
4
на ЧСИ С.Б., присъединени към първото по номер – изп. дело № 237/2012 г.
Тъй като страните не спорят, че последното изпълнително действие по
процесното изпълнение датира от 2012 година, от когато други не са били
предприемани, и че към момента на завеждане на иска правото на
принудително изпълнение е било погасено по давност и че изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК –
настъпване на перемпция, за което съдебният изпълнител издал и изрично
постановление от 04.10.2023 година, т.е. преди завеждане на настоящата
искова молба пред съда – 17.01.2024 година.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело,
образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове, независимо от настъпилата перемпция. В настоящия
случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт –
погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
Към момента на образуване на ИД № 237/2012 година е било в сила
ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и
във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Съгласно задължителните за
правоприлагащите органи разяснения на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по
образувани преди обявяването на ТР № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла и за тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила
ППВС № 3/1980 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след
2012 година е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът
приема, че производството се явява прекратено по право при условията на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, но от 26.06.2015 година е започнала да тече новата
петгодишна давност за вземането, съгласно разясненията по приложението на
ППВС № 3/1980 година.
Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период
от две години производството се прекратява поради т.нар. „перемпция“.
Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г.
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим
допълнителен юридически факт.
5
Постановлението на съдебния изпълнител обаче единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия, но не представлява пречка да се образува ново
изпълнително дело при друг съдебен изпълнител, което обосновава правния
интерес за ищеца – длъжник да предяви настоящия отрицателен
установителен иск.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено
позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години, която в случая е изтекла до края на 2019 година. В подкрепа на
горното е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и
др., както и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването
по чл.117, ал.2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от
прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с
влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение,
като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен въпрос в
Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е
потвърдено решение на Районен съд Перник в посочения смисъл, както и
Определение № 50130/08.03.2023 г. за недопускане до касационно обжалване.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за
вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай. В настоящия случай след 2012 година не са
били предприемани валидни действия по изпълнение, поради което
петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 26.06.2020 година
(пет години след 26.06.2015 г., съгл. ТР № 2/2013 г., по т.д. № 2/2013 г., на
ОСГТК на ВКС), а с това – и преди образуването на настоящото исково
производство и изтичане на срока за отговор. Следователно правото на
принудително изпълнение за сумите, предмет на изпълнителния лист е било
погасено по давност, искът е основателен и следва да бъде уважен така, както
е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора, на ищцовата
страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 465, 75 лева
– за платена държавна такса (л.50 от делото), въпреки че липсва представен
списък по чл.80 ГПК, но съгл.т.2 от ТР на ВКС, ОСГТК № 6/06.11.2013
година, постановено по тълк.д.№ 6/2012 година „страната следва да
представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само
един разход в производството, за който е представено доказателство“, но в т.2
и т.9 от ТР, и според ал.2 на чл.80 от ГПК изрично е уточнено, че
неизпълнението на това задължение лишава страната само от правото да иска
изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на списък
6
следователно не е пречка за разглеждане на заявеното от страната искане за
присъждане на направените разноски, съобразно с доказателствата по делото,
въведено изрично с последното изречение на исковата молба, а се явява
единствено процесуална предпоставка за иницииране на производство по
пререшаване на въпроса за размера им, по реда на чл.248 ГПК.
В случая на ответника не следва да се дължат разноски, от една страна
поради изхода на делото, а от друга - не са налице и кумулативно
изискуемите две предпоставки на чл.78, ал.2 от ГПК - действително
ответникът не е дал повод завеждане на делото, тъй като изпълнителното
производство е било прекратено от ЧСИ преди завеждане на настоящия казус,
но ответникът не е признал иска, а напротив – оспорил го е като недопустим,
евентуално – неоснователен.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Г. С., ЕГН
**********, ******** срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********,
гр.София, район Витоша, кв.„Малинова Долина”, ул.„Рачо Петков -
Казанджията" № 6, сграда „Матрикс Тауър“, етаж 6, иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК , че в полза на „ЕОС Матрикс”
ЕООД не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение)
спрямо И. Г. С., ЕГН ********** за сумите в общ размер от 11529, 68 лева, по
изпълнителни дела №№ 237, 238, 239, 240, 241, 242, 243 от 2012 г., по описа
на ЧСИ С.Б., всички присъединени към първото изпълнително дело под
номер 237/2012 година, по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД да заплати на И. Г. С., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 465, 75 лева – разноски пред Районен съд
Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7