№ 25
гр. Асеновград, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200654 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление № 33 от 05.09.2022г., издадено
от Директора на РИОСВ-Пловдив, с което на „***“ ЕООД ЕИК: *********, с
адрес на управление: ***, представлявано от управителя М. М. М. на
основание чл. 136, ал. 2. т. 3, във вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление
на отпадъците и чл. 17 ал.1 от НИУМПС е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 7000 лв.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв.
Ставрев се излагат аргументи за незаконосъобразност и необоснованост на
наказателното постановление и се твърдят обстоятелства, изключващи
състава на вмененото във вина административното нарушение. Навеждат се и
твърдения за допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила в процедурата по издаването му и се твърди
неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълна
отмяна на НП.
За въззиваемата страна, РИОСВ – гр.Пловдив, редовно призована, се явява
юрк. Садърски, който счита жалбата за неоснователна и моли да бъде
потвърдено НП като правилно и законосъобразно.
Съдът на базата на доказателствата приема за установено следното от
фактическа страна:
На 14.06.2021г. била извършена проверка от експерти на РИОСВ- Пловдив
в имот, находящ се в гр. Асеновград, кв. „Долни воден“, м-с „Пашамальотка“
ПИ № 99088.18.153, ползван но основание договор за наем от „***“ ЕООД. В
хода на проверката се констатирало, че дружеството съхранява на площадката
1
около 30 излезли от употреба МПС, със свалени и липсващи части и агрегати
от тях. Установено било, че дружеството извършва дейност по събиране и
съхранение на ИУМПС с цел разкомплектоване и продажба на авточасти
втора употреба- т.нар. „автоморга“. За тази дейност „***“ ЕООД не
притежавало с необходимото за това разрешение издадено по реда на чл. 35
ал.1 т. 1 от ЗУО. За горното нарушение на „***“ ЕООД бил съставен АУАН,
като актът бил съставен в присъствието на управителя М.. Същият го
подписал без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на „***“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в
размер на 7000 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че така съставеният АУАН № 45 от 14.06.2022 г. отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно форма и съдържание и е съставен от
компетентен за това орган. Ето защо, същият е годно основание за образуване
на административно-наказателно производство съгласно чл. 36 ал.1 от ЗАНН.
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от
компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона
форма е. Съдържа всички реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН.
Правилно описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 136,
ал. 2. т. 3 от ЗУО, която административно-наказателна разпоредба съдържа в
себе си и хипотезиса и санкцията. Този текст от закона предвижда
имуществена санкция в размер от 7000 лв. до 20000 лв. за юридическо лице,
което събира, транспортира и/или третира отпадъци без разрешение или
регистрационен документ, когато такива се изискват. Препратката към чл. 35
ал.1 т.1 от ЗУО въвежда правилото, че за извършване на дейностите по
третиране на отпадъци се изисква разрешение, издадено по реда на глава
пета, раздел I, т.е. Разрешение за извършване на дейности по третиране на
отпадъци издадено от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват
дейностите. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 17 ал.1 от
НИУМПС също предвижда, че дейностите по събиране и транспортиране и
по третиране на излезли от употреба моторни превозни средства се извършват
от лица, притежаващи документ по чл. 35 ЗУО. Т.е. за дейностите с ИУМПС е
предвиден същия разрешителен режим изискващ надлежно издадено
разрешение от Директора на РИОСВ, каквото дружеството жалбоподател не
притежава. В конкретния случай извършването на нарушението е установено
по несъмнен начин, тъй като при проверката на место на 21.04.2022 г. е било
очевидно, че в обекта се събират, съхраняват и третират голям брой частично
разкомплектовани автомобили - ИУМПС, за които е предвиден същия
2
разрешителен режим както за дейностите по третиране на отпадъци. Като е
извършвало горните дейности без изискуемото по закон разрешение,
дружеството – жалбоподател е реализирало състава на горното нарушение.
Правилно е определен и субекта на административно-наказателната
отговорност, а именно дружество „***“ ЕООД, което е извършвало тази
дейност и съответно следва да носи отговорността при неизпълнението на
зададените в закона условията за това.
При определяне размера на наказанието административно-наказващият
орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН и правилно е преценил
вида и тежестта на нарушението, както и факта, че то е извършено за първи
път, като е определил размера на имуществената санкция в минималния
размер на предвидения в закона диапазон от 7000 лв., което обезсмисля
коментара за допълнителната и редукция.
По отношение на разноските. Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно-
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. С оглед изхода на делото и по силата на това правило,
разноски следва да се присъдят само на въззиваемата страна. Същата
претендира възлагането на разноски за юрисконсултско възнаграждение без
да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37
от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 100 лева.
Въззиваемата страна се е представлявала от юрисконсулт, който се е явил по
делото, а делото е със средна степен на сложност за съответната категория
дела.
С оглед на изложените съображения, съдът намери обжалваното НП за
законосъобразно, обосновано и правилно, поради което и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 33 от 05.09.2022г.,
издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив, с което на „***“ ЕООД
ЕИК:*********, с адрес на управление: ***, представлявано от управителя М.
М. М. на основание чл. 136, ал. 2. т. 3, във вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за
управление на отпадъците и чл. 17 ал.1 от НИУМПС е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 7000 лв.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД ЕИК:********* да заплати на РИОСВ -
3
Пловдив сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4