Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 14651 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът „Ц.ЗА Р.НА Ч.Р.” е предявил срещу ответника „СДРУЖЕНИЕ М.Г., обективно съединени осъдителни искове както следва:

1) с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД за сумата от 14 736.00 евро, представляваща подлежаща на връщане сума, платена авансово като финансова подкрепа за изпълнение на проект съгласно договор за отпускане на финансова подкрепа № 2015-1-BG01-KA105-013439, развален от ищеца поради неизпълнение,

2) с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 948.22 евро, представляваща лихва за забава върху главница за периода 23.07.2016 г. - 10.11.2017 г.

Претендира законна лихва върху главницата от 14 736.00 евро от предявяване на исковата молба и сторените разноски по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за отпускане на финансова подкрепа № 2015-1-BG01-KA105-013439, съгласно който се е задължил да отпусне финансова подкрепа на ответника за изпълнение на проект "Важно е да знаеш!" в максимален размер 18 420 евро като 80% от тази сума (14 736 евро) е следвало да бъдат платени в срок от 30 дни от влизане на договора в сила. Съгласно договора след представяне на финален отчет по проекта, от който да е видно какви са реалните, допустими и извършени разходи в рамките на проекта, които подлежат на възстановяване, ще се направи и балансово плащане. В уговорения в договора срок ищецът е превел на ответника сумата от 14 736 евро. За да бъде прието като валидно извършено авансовото плащане и за да бъде извършено и балансово плащане до максималния размер на безвъзмездна помощ, ответникът е следвало да представи краен отчет с доказателства за реално извършени допустими разходи, направен в рамките на договорения срок и да направи искане за плащане. Ответникът е следвало да изпрати краен отчет по проекта в срок от 60 календарни дни, считано от 30.11.2015 г., което не е направил. С писмо от 18.09.2015 г. ответникът поискал изменение на срока на проекта, а именно неговото удължаване с 12 месеца. С писмо от 02.10.2015 г. ищецът информирал ответника, че изменението на датите за изпълнение на проекта е одобрено, като той следва да бъде изпълнен в периода 01.06.2015 г. – 30.11.2016 г., като следва да бъде подписано Допълнително споразумение, с оглед влизане в сила изменението на договора. На 30.11.2015 г. до ответника, на официално посочения за кореспонденция електронен адрес, били изпратени два екземпляра от образец на Допълнително споразумение по Договор № 2015-1-BG01-KA105-013439, които той следвало да върне подписани. Тъй като това не се случило ищецът навежда доводи, че срокът на сключения договор не бил удължаван и той следвало да приключи в първоначално уговорения срок, а именно – до 30.11.2015 г., а ответникът да представи крайния отчет в срок до 29.01.2016 г.

Ищецът изпратил писма до ответника с дата 08.02.2016 г. и 18.04.2016 г., с които дава на ответника 30-дневен срок за изпълнение на задължението за представяне на краен отчет. Писмо със същото съдържание е изпратено до ответника с е-мейл от дата 25.04.2016 г. На 18.04.2016 г. в деловодството на ищеца постъпило писмо от ответника, с което се прави искане за подписване на допълнително споразумение към сключения договор за удължаване на неговия срок, тъй като изпратеното до ответника писмо от 30.11.2015 г. по електронна поща не било достигнало до неговото знание, тъй като попаднало в „спам” и не било забелязано своевременно.

На 21.06.2016 г. на ответника е връчено писмо, с което е уведомен за започнала процедура по прекратяване на договора. Със същото на ответника е предоставен нов 30-дневен срок за изпълнение на задължението за представяне на краен отчет.

С оглед гореизложеното ищецът навежда доводи, че понастоящем договорът, сключен между страните, е прекратен съобразно уговореното в чл. І.4.3 от него вр. чл. ІІ.15.3 от Общите условия към него. Твърди, че крайният отчет не е представен в уговорения срок, нито след изтичането му в предоставения допълнителен срок, нито до подаване на исковата молба. След отправеното изявление за разваляне на договора претендира връщане на авансово платената сума в размер на 14 736.00 евро, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от изтичане на дадения срок в поканата.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „СДРУЖЕНИЕ М.Г. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда доводи, че сключеният между страните по делото договор за отпускане на финансова подкрепа № 2015-1-BG01-KA105-013439 не е развален и не са налице основания ва връщане на изплатените от ищеца авансово суми. Излага подробни твърдения, че е осъществил всички предвидени дейности по проект "Важно е да знаеш!", изразяващи се в организиране на семинари, събития и презентации, в периода 23.09.2016 г. – 01.10.2016 г. Сочи, че във връзка с направеното искане за удължаване на срока за изпълнение на проекта, е очаквал да получи допълнително споразумение по пощата с обратна разписка, а не като съобщение на електронната си поща, за което не е узнал своевременно, а едва в 16.48 ч. на 01.12.2015 г. Твърди, че координаторът по проекта се е опитал да състави краен отчет и да го входира в електронната система на ищеца "Mobility tool+", но системата го е отхвърлила, тъй като приемата отчети са събития само с дати от 2015 г. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД

Не е спорно между страните в процеса, a и се установява от приложените по делото доказателства, че между тях е възникнало валидно облигационното отношение по силата на договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по Програма "Еразъм +" с повече от един бенефициент с № 2015-1-BG01-KA105-013439 от 09.07.2015 г., по силата на който ищецът се е задължил да отпусне на ответника средства по програма "Еразъм" на Европейския съюз като финансова подкрепа за осъществяване на проект, озаглавен "Важно е да знаеш!" (чл. I. 1. 1), а ответникът се е задължил да изпълни проекта в рамките на периода 01.06.2015 г. – 30.11.2015 г. (чл. I. 2. 2). В рамките на 30 календарни дни от влизане в сила на договора, ищецът е поел задължение да преведе на ответника авансово плащане в размер на 14 736.00 евро (чл. I. 4. 1). Договорът е влязъл в сила от датата на неговото подписване от двете страни (чл. I. 2. 1) – 09.07.2015 г. В срок от 60 дни от крайната дата на проекта ответникът се е задължил да изготви и подаде краен отчет за изпълнението на проекта чрез приложението Mobility Tool+ и да го представи на хартиен носител на ищеца (ако е приложимо), който включва информация за действително извършените допустими разходи (чл. I. 4. 3). В договора и Общите условия към него, приети писмено от ответника, са уредени детайлни правила относно разпределението на разходите – допустими разходи за транспорт и за дейностите по проекта, изисквания за крайния продукт на проекта. Не е спорно, а и се установява от приложените писмени доказателства, че на 14.07.2015 г. ищецът е платил на ответника по банков път сумата от 14 736.00 евро като авансово плащане по процесния договор. Следователно, ищецът е изпълнил задължението си по договора и за ответника е възникнало задължение да изпълни проекта съгласно уговореното.

В процесния договор страните са уговорили адрес за кореспонденция, включително по електронен път чрез е-мейл (чл. I. 6. 2 - I. 6. 3 на процесния договор).

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че с писмо от 18.09.2015 г. ответникът е поискал удължаване на срока за изпълнение на проекта с 12 месеца, с посочени мотиви, че това е наложително поради промяна от Община Троян на датите на провеждане на събитието „Празник на сливата”, което било ключов компонент в изпълнявания от сдружението проект.

С писмо от 02.10.2015 г. ищецът е информирал ответника, че исканата промяна е одобрена и проектът следва да бъде изпълнен в периода 01.06.2015 г. – 30.11.2016 г., като „следваща стъпка е подписване на допълнително споразумение”. На 30.11.2015 г. от служител на ищеца до електронен адрес на ответника е изпратен проект на изготвено допълнително споразумение към сключения договор.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че допълнително споразумение към сключения между тях договор № 2015-1-BG01-KA105-013439 от 09.07.2015 г., за промяна на срока за изпълнение на възложения на ответника проект, не е подписвано.

Независимо дали електронното съобщение, изпратено от служител на ищеца е получено от ответника на 30.11.2015 г. или на 01.12.2015 г. (както е потвърдено от председателя на „СДРУЖЕНИЕ М.Г. в подадената от него молба до ищеца от 18.04.2016 г. – на лист 46 от делото), ответникът не е предприел каквито и да било действия, за да инициира подписването на допълнително споразумение, въпреки че съгласие за това е постигнато още на 02.10.2015 г.

Горепосоченото електронно съобщение от ищеца от 30.11.2015 г. е изпратено на посочения в сключения договор е-майл адрес за кореспондения с ответника.

Ако се приеме, че връчването е нередовно, би се достигнало до това ответникът да черпи права от собственото си противоправно поведение – доколкото сам е приел да получава кореспонденция от ищеца на горепосочения е-майл, и с поведението си не следва да препятства възможността за редовно връчване на съобщения до този начин. Това е допълнително основание да се приеме връчването за редовно – в приложение на принципа, че никой не следва да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че на 18.04.2016 г. и 21.06.2016. ищецът е изпратил на ответника писма, с които му напомня, че не е представен краен отчет в срок и му предоставя нов 30-дневен срок за предоставяне на отчет с приложени към него документи. Писмата са изпратени на посочения адрес за кореспонденция на ответника чрез „Български пощи” ЕАД, както и на посочения от ответника официален електронен адрес за кореспонденция.

Срокът за изпълнение на задължението за предоставяне на краен отчет е изтекъл на 27.07.2016 г.

Съгласно чл. I. 4. 5 от договора, в случай че координаторът не изпълни задължението си в срок от 30 календарни дни от получаване на писмото, Центърът за развитие на човешките ресурси може да прекрати договора в съответствие с чл. II. 15. 3 и да изиска възстановяване в пълен размер на авансовите плащания в съответствие с чл. II. 19. В конкретния случай, от доказателствата по делото не се установява, нито в рамките на предоставения срок за изпълнение, изтекъл на 27.07.2016 г., нито до приключване на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, ответникът да е предоставил краен отчет. Следователно за ищеца е възникнало правото да прекрати договора и да изиска възстановяване в пълен размер на авансовите плащания.

Съгласно чл. II. 15.3.2 от договора преди прекратяване на правоотношението Центърът за развитие на човешките ресурси следва да уведоми писмено координатора да внесе възражение в срок от 45 календарни дни от датата на получаване на уведомлението. Ако след разглеждане на възражението, внесено от координатора, Центърът за развитие на човешките ресурси реши да спре процедурата по прекратяване на договора, следва да уведоми писмено координатора за това. Ако възражение не се внесе или ако въпреки внесеното от координатора възражение, Центърът за развитие на човешките ресурси реши да продължи процедурата по прекратяване на договора, може да прекрати договора, като писмено уведоми координатора за това, като посочва мотивите за прекратяването. От логическото тълкуване на клаузата следва, че срокът от уведомяването за започнала процедура по прекратяване до прекратяването не трябва да бъде по-кратък от 45 дни. В противен случай (ако срокът е по-кратък), координаторът не би могъл да се възползва от правото си да възрази в срок от 45 дни по прекратяване на договора. В конкретния случай, не се твърди ищецът да е предоставил на ответника срок за възражение, но това не се отразява на предприетата от ищеца процедура по прекратяване на договора и не опорочава същата, тъй като ответникът е могъл да подаде възражение за прекратяване на договора след получаване на уведомлението за прекратяване, което по делото не се твърди да е направено.

От писмените доказателства по делото се установява, че на 21.06.2016 г. ищецът е изпратил писмо на адреса за кореспонденция на ответника чрез „Български пощи” ЕАД, с който го уведомява, че е започнал процедура по прекратяване на договора поради липса на краен отчет за изпълнение дейностите по проекта. С уведомлението е предоставен срок от 30 календарни дни от получаване на писмото за представяне на краен отчет, като е указано, че при неизпълнение договорът ще се счита за прекратен. Следователно, ищецът надлежно е уведомил ответника за започналата процедура по прекратяване на договора.

Освен това, дори и да се приеме, че срокът за изпълнение на възложения на ответника проект е бил удължен, като същият е следвало да се осъществи в периода 01.06.2015 г. – 30.11.2016 г., нито след приключване на проекта, нито до подаване на настоящата искова молба, ответникът е изготвил краен отчет за изпълнението на проекта, съобразно уговореното (нито чрез системата Mobility tool+, нито по какъвто и да било друг начин). А горепосоченото обстоятелство не се и твърди от ответника.

С оглед изложеното съдът приема, че са налице предпоставките за разваляне на договора от ищеца поради виновно неизпълнение - ответникът не е подал краен отчет в предоставения от ищеца 30-дневен срок. С оглед на това, за ищеца е възникнало правото да развали едностранно процесния договор и същото е валидно упражнено.

За да настъпи ефектът на разваляне на договора следва да е налице неизпълнение и неизпълнената част от задължението не е незначителна с оглед на интереса на кредитора (чл. 87, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД). Поради това, следва да се съобрази дали непредставянето на отчета е незначително с оглед интереса на кредитора неизпълнение. Отговорът на този въпрос се съдържа в уговорките между страните – с чл. I. 4. 5 от Договора страните са се съгласили, че ако при неизпълнение на задължението за представяне на крайния отчет в срок, ищецът може да прекрати договора и да иска възстановяване на авансовите плащания. Поради това, съдът приема, че страните по договора са оценили като съществено задължението за представяне на краен отчет, като са уговорили, че неизпълнението на това задължение представлява основание за разваляне на договора. Отделно от това, естеството на отношенията, включващо разходване на публични средства, изисква спазване на стриктни правила на отчетност и завишен контрол, което е допълнителен аргумент процесното неизпълнение да се квалифицира като съществено.

По изложените съображения съдът приема, че е налице неизпълнение на задължение на ответника по процесния договор и изявление на ищеца за разваляне на договора. Поради това на основание чл. 87, ал. 1, вр. чл. 88 ЗЗД облигационното отношение между страните е прекратено с обратна сила, с което е отпаднало основанието на извършените престации, в това число авансово платената сума на ответника в размер на исковата претенция. На основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от 14 736.00 евро, представляваща връщане на даденото по разваления договор. Предявеният иск е основателен.

Като законна последица от това в полза на ищеца следва де се присъди и законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 10.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Съгласно чл. II. 19. 3, изр. първо от процесния договор преди възстановяване на неоснователно платената сума ищецът следва да покани ответника да възстанови неправомерно изплатената сума. Тази уговорка съответства на закона (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД) и задължителната съдебна практика, постановена по сходни фактически състави - че при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата за изпълнение (ТР 5/2017 от 21.11.2019 г. на ОСГТК). В конкретния случай, със съобщението, връчено на 27.06.2016 г. (лист 57 от делото) ищецът е уведомил ответника, че в случай на непредоставяне на краен отчет, договорът се счита за прекратен "с всички неблагоприятни последици" за ответника. Общият израз "с всички неблагоприятни последици" не може да се счита за покана за връщане на авансово платената сума. В договора също липсва отнапред определен от страните срок за връщане на авансово платената сума в случай на прекратяването му. "При неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение. Изключението е изрично предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД – само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана" - ТР 5/2017 от 21.11.2019 г. на ОСГТК. С оглед изложеното, доколкото страните не са уговорили срок за изпълнение на задължението за връщане на даденото при разваляне на договора и доколкото процесното задължение не е сред изключението, предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД, то за изпадане на ответника в забава е необходимо връчване на покана. Такава не се твърди да връчвана - отправена е едва с исковата молба. Поради това, искът за сумата от 1 948.22 евро, представляваща лихва за забава върху главница за периода за периода 23.07.2016 г. - 10.11.2017 г. следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

Относно разноските по производството

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото съразмерно на уважените искове в размер на 3 293.78 лв., представляващи сбора от заплатената държавна такса, възнаграждение за вещи лица и заплатено адвокатско възнаграждение.

          На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени и сторените от него разноски по делото съразмерно на отхвърлената част на искове в размер на 210.19 лв., представляващи възнаграждение за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.

          Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „СДРУЖЕНИЕ М.Г., БУЛСТАТ********, с адрес - гр. София, ж.к. „********, да заплати на „Ц.ЗА Р.НА Ч.Р.”, БУЛСТАТ ********, с адрес – гр. София, ул. ********на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87 ЗЗД сумата от 14 736.00 евро, представляваща подлежаща на връщане сума, платена авансово като финансова подкрепа за изпълнение на проект, съгласно договор за отпускане на финансова подкрепа № 2015-1-BG01-KA105-013439 от 09.07.2015 г., развален от ищеца поради неизпълнение, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на исковата молба – 10.11.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1 948.22 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 23.07.2016 г. - 10.11.2017 г.

ОСЪЖДА „СДРУЖЕНИЕ М.Г., БУЛСТАТ********, с адрес - гр. София, ж.к. „********, да заплати на „Ц.ЗА Р.НА Ч.Р.”, БУЛСТАТ ********, с адрес – гр. София, ул. ********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 293.78 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.

ОСЪЖДА „Ц.ЗА Р.НА Ч.Р.”, БУЛСТАТ ********, с адрес – гр. София, ул. ********да заплати на „СДРУЖЕНИЕ М.Г., БУЛСТАТ********, с адрес - гр. София, ж.к. „********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 210.19 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

            СЪДИЯ: