ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Троян, 28.12.2017 год.
Троянски
районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и осми декември
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при секретаря………………………..,
като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 908 по описа на ТРС за
2017 год., за да се произнесе - съобрази:
На основание чл. 140 ал. 1 от ГПК
съдът след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения
иск намира за установено следното:
В
Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД – гр. София, представител Райна
Тодорова срещу
В.П. ***, с посочено правно основание чл. 422 от ГПК.
При предвидената процедура по реда на
чл. 131 ал. 1 от ГПК на ответника П. е връчено копие от ИМ и доказателствата, в
законовия срок същия е представил писмен отговор, с който е изразил възражение
за нередовност на исковата молба. Освен това твърди, че иска е неоснователно,
тъй като не е спазена процедурата на чл. 99 от ЗЗД и не е уведомяван за
извършена цесия.
На основание чл. 140 ал. 3 от ГПК съдът изнася проект
за доклад по делото:
Обстоятелства,
от които произхождат претендираните права и възражения: Твърди се, че на 11.05.2010 г. е бил подписан договор за потребителски кредит № FL528369, между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (с настоящо наименование
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД), в качеството на кредитор и В.П.П., в качеството на
кредитополучател. По силата на този договор кредиторът е одобрил и предоставил
на кредитоискателя потребителски кредит в размер на 3700 лева. За усвоения
кредит кредитополучателят се е задължил през първите девет месеца от срока на
издължаване на кредита да заплаща фиксирана лихва в размер на 5,00 %. За
периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита, П.
се задължил към банката да заплаща годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент /БЛП/ на банката за потребителски кредити за съответния период
на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1,250 пункта.
Ищеца твърди, че към момента на сключване на процесния договор за кредит БЛП е
в размер на 12,75 %. Договорен е годишен процент разходи в размер на 12,10%.
С
процесния договор е уговорено, че крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви е 11.05.2015 г., като кредитополучателят се е
задължил да погаси кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, посочени като
брой и размер в погасителния план, включващи лихва и главница.
По искане
на П., на 22.07.2011 г. между страните по гореописания договор е подписан анекс
№ 1, с който е договорено, че кредитополучателят дължи на банката фиксирана
годишна лихва в размер на 5 % за срок от шест месеца, считано от датата на
подписване на анекса, както и, че размерът на ГПР е 12,48 %.
На 20.05.2014 г. между
страните е подписано допълнително споразумение към процесния договор за кредит,
с което последните са се договорили, че непогасените задължения по договора за
кредит към тази дата са в размер на 2477,13 лева и ще бъдат издължени до
20.04.2017 г. чрез погасителни вноски, съгласно погасителен план към цитираното
споразумение до 20.04.2017 г.
Ищецът твърди, че П. не е изпълнил задължението си за плащане на месечните вноски
съгласно договора, споразуменията към него и погасителния план, поради което е
останала непогасена сума в размер на 1879,55 лева, от които 1471,38 лева
главница и 408,17 лева договорни лихви.
На
18.01.2016 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и
приложението към него, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
с ЕИК *********, задължението на В.П.П., произтичащо от посочения по-горе договор е било прехвърлено на ищцовото
дружество.
Ищеца
твърди, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД на адреса
на П. е било писмено съобщение за извършената цесия, както и че му е
предоставен 15-дневен срок за изпълнение на непогасеното задължение по
горепосочения договор за кредит и е уведомен, че при липса на изпълнение цялото
му задължение ще бъде обявено за изцяло и незабавно дължимо, считано от първия
ден от изтичане на срока за доброволно изпълнение. Писмото е останало
непотърсено, ищеца намира същото за надлежно връчено на основание чл. 19 от
процесния договор за кредит.
На
15.03.2016 г., ответникът е заплатил по банковата сметка на „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД сумата от 70 лева, с което частично е погасил задължението си за лихва,
след което е останал непогасен остатък в размер на 1471,38 лева главница и
338,17 лева договорна лихва.
След
15.03.2016г. В.П. не е осъществявал плащания по процесния договор за кредит.
Поради
липса на доброволно изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор, ищеца
намира, че към настоящия момент задължението на ответника е изцяло падежирало,
поради което и новия кредитор „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е подал заявление по чл.
410 от ГПК пред ТРС, по повод на което е образувано ч.г.д. № 592/2017 г. и
съответно е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. П. е подал
възражение, че не дължи процесното вземане и съда е дал указание за предявяване
на иск по чл. 422 от ГПК.
Предвид на изложеното за ищеца се е породил правния интерес от
предявяването на настоящия положителен установителен иск.
По реда на чл. 131 от ГПК на В.П.
е изпратено копие от ИМ и доказателствата в законовия месечен срок същия е
депозирал писмен отговор, с който е изразила възражения за наличие на
нередовности по исковата молба, които съда намира за неоснователни. П.
възразява и относно неспазването на разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, като твърди,
че не е получавал уведомление за извършената цесия, като е направил искане съда
да открие производство по оспорване на представените писмени доказателства в
тази връзка.
Правна
квалификация на претендираните права – чл. 422 от ГПК.
Разпределение
на доказателствената тежест – установителен иск за съществуване на вземане,
който има за цел да установи със сила на пресъдено нещо вземане, което е било
предмет на заповедното производство. Заповедта за изпълнение на парично вземане
и решението по иска по чл. 422 от ГПК съставляват две кумулативно дадени
основания за издаването на изп. лист. Предметът на доказване по настоящия иск са
правоотношения, възникнали от неизпълнение на задължения по договор за кредит.
Твърди се, че ответника е неизправна страна по посочения договор, като е
преустановил погасяване на уговорените
месечни вноски по получения кредит. Следва ищеца да докаже основанието и
размера на претендираното вземане. Освен това предметът на доказване по
настоящия иск, следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника,
че не е изпълнена разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, а именно предишния
кредитор е длъжен да уведоми длъжника прехвърлянето и да предаде намиращите се
у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне.
Относно направеното искане
за откриване на процедура по чл. 193 от ГПК съда ще се произнесе в с. з. след
като ищеца изрази становище дали ще се ползва от тези доказателства.
Предвид изложеното съдът счита, че
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което да бъдат призовани страните, като на същите следва да се връчи препис и
от настоящето определение, поради което
О П Р Е Д Е Л
И:
НАСРОЧВА гр. дело № 908/2017 г. по
описа на ТРС за открито съдебно заседание на 18.01.2018 г. от 09.30 часа, за
която дата да бъдат призовани страните, както и на същите да се връчи препис от
настоящето определение и доклада.
Допуска като доказателства по делото,
приложените към исковата молба документи.
Да се изиска ч. гр. дело № 592/2017 г.
на ТРС.
Указва на ищеца да представи оригинали
на представените писмени документи по т. 8, 9, 10 и 11 от изброените приложения
към исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен
съдия: