Решение по дело №304/2019 на Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Радомир, 26.06.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Радомир, в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Татяна Т.

при секретаря: И.С.

в присъствието на прокурора: ………………..

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 304 по описа на съда за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз снова дадени указания от въззивната инстанция в определение № 216 от 05.03.2020 г., постановено по в.гр.д. № … по описа на ПкОС за 2020 г., като във връзка с дадените указания, РдРС с определение от 09.03.2020 г. е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответника не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез ю.к. Т. моли съда да отхвърли предявения иск в частта, в която делото е върнато за разглеждане от първоинстанционния съд, като е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

С решение № 149 от 25.11.2019 г., постановено по гр.д. № 304 по описа на РдРС за 2019 г., съдът е признал за установено по иска с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Б.В.А. против „К.И. И. БГ“ ЕАД, че ищецът не дължи вземанията от 94.75 лева – мораторна лихва за периода от 30.07.2009 г. до 01.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2013 г. до 27.12.2014 г., за които суми е издаден изпълнителен лист в полза на „БНП П.П.Ф“ ЕАД по ч. гр. д. № 1757 по описа на РдРС за 2010 г., въз основа на който изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп.дело № 2483 по описа на ЧСИ А.В. за 2017 г. поради погасяването им по давност, като е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от Б.В.А. против „К.И.И. БГ“ ЕАД, с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника, сумата от 763.93 лева – главница, както и сумата в размер на 25.00 лева за разноски за държавна такса и 100.00 лева за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 1757/2010 г. на РдРС, за която сума е издаден изпълнителен лист от 05.01.2011 г., по ч.гр.д. № 1757/2010 г. на РдРС, въз основа на който е образувано изп.д. № …/2017 г. на ЧСИ А.В., поради изтекла погасителна давност. Със същото решение РдРС е прекратил като недопустимо производството по гр.д. № 304/2019 г. на РдРС, в частта, в която Б.В.А. е предявил иск против „К.И.И. БГ“ ЕАД, с искане да бъде признато за установено, че ищеца не дължи на ответника и сумата от 576.04 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 762.93 лева към 25.04.2018 г., респ. разликата между пълния предявен размер на иска от 1558.72 лева и допустимия размер на иска от 982.68 лева.

С определение № 216 от 05.03.2020 г., постановено по в.гр.д. № 00128 по описа на ПкОС за 2020 г., въззивната инстанция е отменила постановеното от РдРС решение № 149 от 25.11.2019 г., по гр. д. № 304/2019 г., в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено като недопустимо производството по гр. д. № 304/2019 г. на РдРС, в частта, в която Б.В.А. е предявил иск срещу „К.И.И.“ ЕАД, с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника и сумата от 576.04 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 762.93 лева към 25.04.2018 г., респ. разликата между пълния предявен размер на иска от 1558.72 лева и допустимия размер на иска от 982. 68 лева, като е върнал делото на същия състав на Районен съд – Радомир за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане и произнасяне по съществото на горепосочения иск.

При първоначалното разглеждане на делото съдът е събрал относимите по делото доказателства, като при новото разглеждане на делото не са събрани нови такива, поради което фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, е така както е установена и изложена в решение № 149 от 25.11.2019 г., поради което е и ненужно да се преповтаря. При постановяване на настоящето решение съдът следва да се произнесе при спазване на указанията дадени от въззивната инстанция.

Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна страна следното:

В постановеното по делото решение № 149 от 25.11.2019 г., съдът е приел, че процесната главница не е погасена по давност, за което е изложил подробно и своите съображения. Въззивната инстанция е отменила решението в частта, в която РдРС е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск, като е дал указания на първоинстанциония съд да се произнесе по дължимостта на процесната законна лихва. Съдът като взе предвид дадените указания намира следното:

За вземанията за законна лихва, е приложима тригодишната давност. Същите по правилото на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, се погасяват с тригодишна давност и от прекъсването й на основание чл.117, ал.1 от ЗЗД започва да тече нова давност, равняваща се на първоначалната такава. В случая е неприложим чл.117, ал.2 т ЗЗД, тъй като тази разпоредба касае случаите, когато вземането е установено със съдебно решение, каквато не е настоящата хипотеза. Влязлата в сила заповед не е постановена в спорно исково производство и не се ползва със сила на пресъдено нещо, като няма разпоредба, приравняваща стабилизираната заповед за изпълнение на влязло в сила решение. В конкретния случай последното прекъсване на давността е на 25.04.2018 г., когато ЧСИ е изпратил запорно съобщение по ИД № …/2017 г. по описа на ЧСИ, и с това му действие е прекъсната давността, поради което вземанията за законна лихва за периода от 01.12.2010 г. до 24.04.2015 г. е погасено по давност. За изчисляване размера на погасената по давност законна лихва съдът намира, че не са необходими специални знания, а съдът и сам може да я изчисли. С оглед на приетото за погасяване по давност на дължимата законна лихва за периода от 01.12.2010 г. до 24.04.2015 г., след изчисляване на същата от съда, размера на погасеното по давност вземане за законна лихва е от 343.68 лева, като до този размер предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 576.04 лева, или за сумата от 232.36 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на делото, съдът следва да се произнесе и по направените от страните разноски. Както съдът е посочил в първоначалното решение ищецът е направил такива в размер на 386.30 лева, като му е присъдил разноски в размер на 23.51 лева, които следва да бъдат заплатен от ответника. Предвид произнасянето с настоящето решение и с оглед частичното уважаване на предявеният иск за законна лихва, то на ищецът следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от исковете или такива още в размер на 85.15 лева, или общо разноски в размер на 108.66 лева, но в първоначално постановеното по делото решение съдът е присъдил разноски на ищеца в размер на 23.51 лева, поради което и с настоящето решение следва да бъдат присъдени разноски в размер на 85.15 лева, представляващи разликата между първоначално присъдените такива и общо дължимите на ищеца разноски с оглед на делото, които следва да бъдат възложени върху ответника, съразмерно с уважената част от исковете.

С депозираната по делото писмена молба от ответника, при продължаване на съдопроизводствените действия по делото и с оглед направеното от него искане за присъждане на разноски, то с оглед присъдените на ответника разноски в размер на 116.45 лева, същите следва да бъдат намалени до сумата от 89.12 лева, която сума следва да бъде възложена върху ищеца, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            Воден от горните мотиви, Радомирският районен съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Б.В.А. с ЕГН ********** *** против „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК …., с адрес на управление:***, Б.ц. "Л. .", ет. ., че ищецът не дължи сумата в размер на 343.68 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 762.93 лева за периода от 01.12.2010 г. до 24.04.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист в полза на „БНП П.П.Ф“ ЕАД по ч. гр. д. № 1757 по описа на РдРС за 2010 г., въз основа на който изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп.дело № 2483 по описа на ЧСИ А.В. за 2017 г. ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за законна лихва за разликата до пълния предявен размер от 576.04 лева, за периода от 25.04.2015 г. до 25.04.2018 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК .., с адрес на управление:***, Б. ц. "Л. .", ет. . да заплати на Б.В.А. с ЕГН ********** *** сумата от 85.15 (осемдесет и пет лева и петнадесет стотинки) лева, представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.

ИЗМЕНЯ Решение № 149 от 25.11.2019 г., постановено по гр. д. № 304/2019 г. по описа на РдРС, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление:***, Бизнес център "Люлин 6", ет. 2 разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете от 116.45 лева на 89.12 (осемдесет и девет лева и дванадесет стотинки) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./