Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261860 01.07.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието
на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 11586 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Алексия Груп” ЕООД, ЕИК ********* против „Нухелт”
АД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 51, вр. с чл. 49 и сл. ТЗ.
Ищецът твърди,
че на 18.12.2017 г. между страните възникнало правоотношение по договор за
търговско посредничество. Следвало да осъществи посредничество между ответника
и дружества от групата Lidl в конкретни държави. Целта била осъществяване на
търговски сделки за покупко – продажба на произвеждани от ответника продукти
под търговска марка “Sondey”. Било уговорено възнаграждение от 1 % от
стойността на всяка платена от Lidl поръчка.
Твърди да е
изправна страна, като е изпълнил поетите ангажименти. До края на 2018 г.
ответникът редовно плащал уговореното възнаграждение, но считано от 01.01.2019
г. преустановил изпълнение. Съгласно чл.7.2 от договора, предвид наличието на
сделки и през 2019 г., които били резултат от и следствие на осъщественото посредничество от ищеца,
договорът продължил действието си.
Поради липсата
на плащане се моли за присъждане на сумата от 10 000 лева – частично от
40 000 лева – главница, представляваща дължимо възнаграждение по договора
за посредничество за периода 01.01.2019 г. – 30.06.2019 г., ведно със законната
лихва от постъпване на исковата молба в съда до погасяването. Претендират се
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска.
Твърди, че в
процесния период не е имало действащ договор. Ищецът не престирал работа през
2019 г., нито сключените сделки били въз основа и благодарение на активното му
съдействие, поради което действието на договора било прекратено в края на 2018
г.
Оспорва се с.
с ф. А. да е бил ангажиран да изпълни поетите задължения. Твърди се, че
сделките, сключени с дружества от групата на Лидл, във връзка с които е
изплащано възнаграждение, са прекратили действието си, като по тях не се
извършват доставки. Оспорват се твърденията в ИМ, както и размерът на иска.
Моли се за отхвърлянето му. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На основание
чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се
от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 18.12.2017 г. между страните
възникнало правоотношение по договор за търговско посредничество със сочените в
ИМ параметри, който е бил изпълняван и от двете страни, вкл. с получени
плащания, до края на 2018 г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 11894/25.10.2019
г. – л.64-65/.
Съдът приема
тези факти за доказани вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по делото
писмени доказателства.
Според чл. 7.2 договорът има срок на действие до
31.12.2018 г. В случай, че на база активното съдействие на посредника, сделка с
член на групата на Лидл се сключи и изпълни отново през 2019 г., по отношение
на нея договорът продължава автоматично за нов период от една година.
Не е спорно и
се установява, че посредничеството по договора, до края на 2018 г. /докогато
възнаграждение е плащано от страна на ответника/, се е осъществявало от името
на ищеца от страна на лицето А.А.А. Същият е фактически съжител на управителя
на ищцовото дружество и е разпитан като свидетел по делото. От показанията му
се потвърждава с категоричност, че е действал от името на ищеца с цел осъществяване
на посредническата дейност за ответника съгласно сключения договор, като
възражения в тази насока от насрещната страна не е имало, дори напротив /потвърдено
и предвид плащането на възнаграждението до 2018 г./. Твърди да е осъществил
контакт с представители на Лидл и впоследствие да е организирал цялата дейност
във връзка с предлагане и дистрибутиране на продукти на ответника. Посредничеството
се изразявало в пълното му съдействие – от презентиране на продуктите,
ценообразуване, стиковане на работата между Лидл и ответника, приемане на заявки,
организация на бизнеса и възникналите проблеми, вкл. с отдел транспорт“,
„снабдяване“ и пр. Целият процес по създадения бизнес между ответника и Лидл
бил ръководен от него. Правел всичко, свързано с търговския процес –
презентиране на продуктите, ежедневна комуникация с Лидл, изработване на
опаковки, кашони, ценови оферти. Съвместно с Лидл, продуктите на ответника били
предлагани в над 15 държавни, за да бъдат продавани. Бизнес – продажбите
започнали през 2018 г. и продължавали и до днес. Заради контактите му, неговия
търговски и професионален опит, собственикът на отв. дружество лично му
предложил да помогне чрез посредничество, за да възникнат отношенията с Лидл, в
която връзка бил подписан и договорът за посредничество с ищеца. Твърди, че и
през 2019 г. осъществявал посредничество, за да продължава търговията между
ответника и Лидл. Контактите, вкл. по телефона, с цел дистрибуция на
продуктите, реализирал до м. май 2019 г. Управителят на ответника знаел за
това. Твърди да е движел бизнеса и да е решавал всички възникнали проблеми,
т.к. бил запознат със структурата на „Нухелт“ и във всеки момент можел да ги
реши – дали към отдел „транспорт“, „снабдяване“ и т.н. Поддържа да са били сключвани
отделни договори между ответника и съответната държава от групата на ЛИДЛ, като
той съдействал за това, предвид задълженията по договора за посредничество.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля, вкл. при съобразяване разп. на чл. 172 ГПК.
Същите са ясни, конкретни, последователни, житейски логични, обосновани, непротиворечиви,
подкрепят се от останалите доказателства по делото /вкл. ел. кореспонденция/,
като няма данни, които да им противостоят.
Прието е
заключение на ССЕ, което се цени като компетентно изготвено и неоспорено от
страните. Установява се, че за исковия период – 2019 г. –търговска дейност
между ответното дружество и такива от групата на Лидл, е била осъществявана, а
стойността на доставената стока с търговска марка Sondey е общо 2 226 759,47 лева. От приетите като
неразделна част и неоспорени от страните документи – се установява, че на
10.04.2019 г. са подписани Условия за покупко – продажба на стоки, с които са
потвърдени сключени между Лидл и ответника споразумения, по дати на сключване и
дати на валидност, описани в ССЕ – касаят 2019 г.
При тези
доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и взаимовръзка, съдът
приема, че – договорът за посредничество реално е продължил действието си и
след уговорения краен срок и е бил валиден и за исковия период през 2019 г.,
като на ищцовото дружество се дължи възнаграждение за предоставените услуги.
Видно е от ССЕ, че условието на чл. 7.1 от договора – да са сключени и
изпълнени сделки през 2019 г. – е осъществено
обективно – продадени са стоки именно от търговската марка Sondey – в част именно от изброените в чл. 1.1 от договора държави
/вж. таблица 1 ССЕ/. Ответникът е получил плащане, поради което сделките са
изпълнени. Тези сделки, на база на които е получено плащане за исковия период,
са сключени чрез активното съдействие на ищцовото дружество. Последното се
установява по несъмнен начин от показанията на свидетеля, който е категоричен,
че и през 2019 г. е осъществявал всички контакти с цел дистрибуция на
продуктите и е ръководел бизнеса на ответника с оглед реализация на продажбите
във всяко отношение. Поради това и възнаграждение за извършената дейност е
дължимо. Представените условия за ПП, потвърждаващи сключени споразумения между
ответника и Лидл, касаят уговорки, валидни съответно от 01.03.2019 г.,
16.05.2019 г., 01.06.2019 г. За тях, съдействие е оказал ищецът, както и в
преходния период при започване на бизнес отношенията.
С оглед горното, съдът приема,
че посредникът не е прекратил дейността си за ответното дружество и неговата
кореспонденция и търговия с Лидл в края на 2018 г. Напротив - осигурил е нужното
съдействие за постигане на целения резултат с договора – продажба на продуктите
на ответника на дружества от групата на Лидл. Сделки са сключени и изпълнени и
през 2019 г., при което на посредника се дължи уговореното възнаграждение.
Последният е извършил дължимите фактически действия, осъществявал е
комуникацията между съконтрахентите, провеждал е преговори, извършвал е дейност
по организация на работата на ответното дружество, като е подпомогнал както
първоначалните контакти между търговците, така и последващите сделки помежду им.
Предметът на договора за посредничество – постигането на целения резултат по
свързване на страните за сключване на сделки и през 2019 г., е осъществен,
поради което неправилно се отказва плащане, след като дейността на посредника е
продължила и след изтичане на уговорения в договора срок.
Предвид изложеното, искът е
доказан по основание. Относно размера - в чл. 2 от
договора е уговорено възнаграждение за направени поръчки, по които е
осъществено пълно плащане, в размер на 1% от стойността на поръчката, без ДДС и
при „Франко завод” на възложителя. Според ССЕ, стойността на доставените стоки
за исковия период при тези посочени условия в договора е 2 226 759,47
лева, а 1 % възлиза на 22 267,59 лева. Искът, предявен като частичен за
10 000 лева, се явява доказан и по размер. Въпросът за разликата над тази
сума е ирелевантен, защото СПН се създава само относно предявеното, което в
случая се приема за дължимо. За пълнота може да се посочи, че се приема тази
стойност, без да се приспадат разходите за транспорт, т.к. по делото не се
установява, че осчетоводените такива от 241 128,89 лева за този период
касаят именно и само доставки към Лидл.
Искът е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.80 ГПК и доказателства
за сторени такива от: 400 лева – ДТ; 300 лева – депозит ССЕ и 1020 лева –
платено адв. възнаграждение /по отношение на което не е направено възражение за
прекомерност до преклузивния срок за това – приключване на устните състезания
по делото/.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Нухелт” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.“Васил Априлов“
№ 176 да плати на „Алексия Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ловен парк“ №3, вх.А, ап. 29, следните суми: 10 000
лева /десет хиляди лева/ - главница, част от дължимо възнаграждение по
договор за търговско посредничество от 18.12.2017 г. за периода 01.01.2019 г. –
30.06.2019 г., ведно със законната лихва
от постъпване на исковата молба в съда – 11.07.2019 г. до окончателното
погасяване, както и общо 1720 лева
/хиляда седемстотин и двадесет лева/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Банкова
сметка ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:
……………………………………………….
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП