Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на четвърти октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
при участието на секретаря
Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №1480/2017г.
по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.XXXII ГПК /Търговски спорове/.
Производството е инициирано от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД,
ЕИК *********, София срещу В.М.Я., ЕГН **********,*** и К. Е.Я., ЕГН **********,***,
за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца суми, дължими
въз основа на Договор за потребителски кредит №HL- 37648/03.06.2008г., до
размера от 109 108.50 шв.франка, представляващи предсрочно
изискуема сума – главница, част от общо дължима остатъчна главница в размер на
130 206.60 шв.франка, ведно със законната лихва върху претендираната част
от главницата, считано от датата на исковата молба 27.10.2017г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото
разноски.
С исковата молба банката –ищец твърди, че има
вземане от ответниците, възникнало въз основа на договор за кредит и обявена предсрочна изискуемост на цялото
вземане с нотариални покани, отправени до двамата съдлъжници. Твърдят се
извършени в интервала от сключване на договора до обявяване на предсрочната му
изискуемост две цесии с вземането, а именно: 1. Договор за цесия,
сключен между Юробанк И Еф Джи България АД и Бългериън Ритейл Сървисиз АД от
15.07.2008г. По време на действие на този договор са подписани няколко
допълнителни споразумения към Договора за кредит – допълнително споразумение от
29.04.2009г., от 05.05.2010г., от 19.03.2011г., от 26.04.2012г., от
04.06.2013г. и допълнително споразумение от 23.01.2014г. С всяко едно от
споразуменията се твърди, че страните са уговаряли облекчени условия за
погасяване на кредита – обикновено нови шестмесечни гратисни периоди на
облекчено погасяване, фиксирана лихва в шв.франкове. Твърди се извършена втора
цесия с договор за цесия от 12.06.2017г., между Бългериън Ритейл
Сървисиз АД и Юробанк И Еф Джи България АД, с който всички вземания ведно с
принадлежностите и обезпеченията са прехвърлени отново на банката, настоящ
ищец. Твърди се обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем поради
неизпълнение на задължения за заплащане на договорни лихви в периода от
10.11.2015г. до 10.05.2016г. и за договорни лихви и главница в периода от
10.06.2016г. до 10.07.2017г., на основание чл.18, ал.1 от Договора за кредит,
на 13.07.2017г. /дата на обявена предсрочна изискуемост/
С нотариални покани на нотариус Ил.М., през
м.08.2017г. е обявена на страните предсрочната изискуемост като е даден 1
седмичен срок за доброволно изпълнение. Твърди се, че към датата на исковата
молба съдлъжниците не са изпълнили задължението си по договора за кредит,
поради което е налице интерес от съдебно предявената претенция за част от
главницата ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане
на дълга както и сторените разноски.
С уточняваща молба от 21.11.2017г. банката уточнява
характера на претендираната с исковата молба сума от 109 108.50 франка
като част от предсрочно изискуема главница в общ размер от 130 206.60
шв.франка.
В
срока за отговор са постъпили становища по предявения иск от ответниците К.Е.Я.
и В.М.Я., за оспорване на иска по основание и размер.
Първият ответник К.Я. оспорва допустимостта
на иска като твърди, че втората извършена цесия през м.06.2017г. не е подписана
от представляващите банката лица, при липса на взето решение за извършване на
цесия, от лице без представителна власт спрямо дружеството. Твърди се нищожност
на договора за цесия поради липса на съществени негови реквизити. Оспорва се
отделно представителната власт на лицата, представляващи банката и конкретно на
Изп.директор Д. Ш.. Поради това се прави довод, че банката не е процесуално
легитимирана да предявява иск за вземането.
Ответникът Я. оспорва да е уведомен за извършената
цесия през 2017г. от цедента Бългериън Ритейл Сървисиз АД. Поради това оспорва действието
ѝ както и изпадането си в забава на 26.07.2017г. Твърди, че е узнал за
цесията едва с връчване на преписа от исковата молба. Оспорва и уведомяването
си за предсрочна изискуемост и твърди, че подписалото я лице Д.Д. няма
представителна власт за банката. Отделно оспорва и размера на предявения иск
като твърди, че е погасена по-голяма част /около 80 000 лева/ от размера
на дълга. Оспорва подписването на погасителния план като твърди, че към този
момент е бил в чужбина. Оспорва получаване на сумата в шв.франкове като твърди,
че сумата по кредита е усвоена в лева. Според договора за кредит, длъжникът
твърди, че е предоставена сумата от
150 000 лева като е уговорено и връщането на сумата в лева. Претендира се
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. С допълнителен отговор Я.
поддържа възраженията за неоснователност на иска, вкл. нищожност на клаузите от
договора и допълнителните споразумения като неравноправни и нищожни. Оспорва
претендираната валута на кредита като твърди, че същият е предоставен в лева.
Оспорва заплащането на погасителни вноски от другата ответница В.Я. като
твърди, че всички погасителни вноски са заплащани от него. Оспорва валидността
на извършената в полза на банката втора цесия от БРС АД като твърди, че този
договор за кредит не фигурира в цесионното основание.
Със
становище от 28.12.2017г. вторият ответник В.Я., чрез адв.Д.Д. от САК, оспорва предявения иск.
Твърди се, че кредитът е предоставен и усвоен в лева от длъжника като за
обезпечение на дълга е учредена договорна ипотека върху имот на стойност
150 000 лева. По договора за кредит ответницата е заплатила 97 877.04
лева, поради което се твърди, че очевидно договорът не е основание за вземане
на банката в размер общо на 130 206.60 шв.франка, които са с левова
равностойност от 218 931.98 лева. Твърди се, че от представената справка
по чл.366 ГПК не става ясно при какъв лихвен процент са изчислени вземанията за
лихви от 18 008.20 шв.франка.
Ответницата оспорва, че конкретният договор за цесия
е бил предмет на първата цесия, тъй като не бил посочен в договора. Не са
ангажирани доказателства за начина на уведомяване на длъжниците за извършената
цесия, а от друга страна допълнителните споразумения са подписани в офис на
банката. Твърди се, че на 19.04.2016г. ответницата Я. е сезирала СРС с иск за
установяване недължимостта на част от вземанията по договора за кредит, в
размер на 10 133.63 лева, за периода от 09.05.12г. до 10.04.2014г., по
който е образувано гр.дело №21479/2016г. на СРС, 142 състав, неприключило към
момента. Поради това претендира спиране на производството по реда на чл.229,
т.1 ГПК до приключване на спора пред СРС. По това дело съдът ще се произнесе
със СПН относно дължимостта на конкретно предявената сума, валутата на
задължението и неравноправността на клаузата на чл.6, ал.2 от договора.
Отделно от това, ответницата оспорва основателността
на вземането. Според нея, поради липса на направени уточнения в договора и
допълнителните споразумения /ДС/, липса на приложени към исковата молба
погасителни планове съобразно уговорките по ДС, не може да се установи
уговореният, погасен и дължим размер на вземанията по пера за периода от
29.04.2009г. до момента, а това от своя страна препятства да бъде установен остатъка
по договора за кредит.
Твърди се нищожност на договора за кредит на
няколко отделни основания: пълна неяснота относно предмета на договора за
кредит – каква сума е предоставена, как се погасява, как се отнасят дължимите
плащания, в каква валута; нищожност на клаузата на чл.6, ал.2 от договора
поради нейната неравноправност съгласно чл.143 ЗЗП, евентуално нищожност на
основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, тъй като няма уговорен конкретен размер на
кредита и на месечните вноски в шв.франкове, евентуално нищожност на основание
предложение четвърто, тъй като кредит в шв.франкове не е отпускан, усвоен и
ползван и на основание чл.26, ал.1, пр.1 вр.чл.430 ТЗ, поради противоречие със
закона. Ответникът цитира решение С-186/2016 на съда на ЕС относно
неравноправността на клаузи от договора за кредит в шв.франкове. Твърди, че
размерът на главницата в шв.франкове е завишен допълнително от банката въз
основа на нищожни клаузи от ДС, с които е наложен анатозицъм – чл.IV от
допълнително споразумение от 29.04.2009г.; чл.III от допълнително споразумение
от 05.05.2010г.; чл.3 и чл.5 от споразумението от 19.03.2011г.; чл.3 и чл.5 от
споразумението от 2012г.; чл.3, чл.4, ал.2 и чл.5 от допълнителните
споразумения от 2013г.; чл.3, чл.4, ал.2 и чл.5 от ДС от 23.01.2014г. Клаузите,
с които е уговорена лихвата по кредита като цена на финансовата услуга, също се
твърди, че са нищожни като неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, евентуално
на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.58 от ЗКИ поради противоречие със
закона. /както в договора, така и в допълнителните споразумения/ Прави се
довод, че договорът за кредит не може да се прилага без нищожните клаузи по
смисъла на чл.146, ал.5 от ЗЗП тъй като последните уреждат неговия предмет.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени от повелителни разпоредби на закона
по смисъла на чл.26, ал.4, пр.1 от ЗЗД. /цит.практика на съда на ЕС/ Съдът няма
правомощие да изменя обявените за нищожни клаузи от потребителските договори.
Твърди се, че размера на главницата и лихвата по кредита са толкова съществено
изменени, че не може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните клаузи по смисъла на чл.26, ал.4, пр.2 ЗЗД. Поради изложеното
се прави довод, че банката претендира неоснователно вземане спрямо длъжника. В
евентуалност, ако съдът приеме, че е налице нищожност само на отделни клаузи от
договора, то се оспорва размера на процесното вземане поради следното:
Оспорва се предоставяне на процесния кредит във
валута шв.франкове като се твърди, че същият е предоставен в лева, усвоен
по банкова сметка ***. Размерът на кредита във валутата, в която е уговорен, е
съществен елемент от договора за кредит, част от предмета му, поради което при
липса на яснота, не е налице валидна уговорка. Оспорва се препращането към
приложение №1 към договора относно наличие на съгласие от съдлъжниците за
валутата и датата на курс купува на шв.франк към лева. Оспорва се правната сила
на представеното приложение №1 като се твърди, че същото е с поправки, добавки
и не отразява действителната воля на кредитополучателите, които са го подписали
преди нанасяне на поправките. Посочената сума на кредитния лимит в приложението
не съответства на останалите документи. Твърди се, че след сключване на
договора /и усвояване на сумата от 150 000 лева/, банката едностранно е
променила неговия предмет в друга, произволна сума в шв.франкове. Твърди се, че
към договора не е подписан първоначално погасителен план, за да са ясни
погасителните вноски по размер, дати и валута. Твърди се, че длъжникът не е
получавал сумата по кредита в шв.франкове като се позовава и на чл.2, ал.3 от
договора за кредит. Поради това се твърди, че именно в лева длъжникът дължи
погасяване на предоставения кредит по смисъла на чл.240 ЗЗД. Клаузата на чл.6,
ал.2 от договора за кредит възлага на потребителя всички неблагоприятни
последици от промяната в курса на шв.франк. Длъжникът не дължи увеличението на
кредита в превалутирания размер от банката, тъй като не е получавал и не е
уговарял връщане на кредита в тази валута. Поради това клаузата на чл.6 попада
в специалната хипотеза на чл.143, т.9 ЗЗП, а така също и на чл.143, т.10 от
ЗЗП. Банката е действала недобросъвестно като е предложила на непрофесионалисти
кредитен продукт без да предупреди за сериозния валутен риск, който
потребителите поемат при предоставени в различна от лева и евро, валута. Договорните
клаузи не отговарят на изискването на чл.147 ЗЗП да са ясни и на разбираем език
за потребителите. При липса на тези данни в договора за кредит, за
потребителите е напълно невъзможно да изчислят цената на заема както и
останалите съществени икономически последици, което е още едно основание за
неравноправност на клаузите от договора. Твърди се, че кредиторът е увеличил
главницата чрез едностранно капитализиране на възнаградителна лихва,
който кредиторът олихвява повторно със същия вид лихва. По този начин се постига
анатоцизъм, който е забранен от закона. Всички допълнителни споразумения към
договора за кредит са сключени от небанкова институция, поради което БРС АД не
може да се ползва от правата, които законът и наредбите на БНБ предоставят на
банковите институции. В случая, не се прилага изключението за търговци по
чл.294, ал.2 ТЗ, а чл.10, ал.3 ЗЗД с оглед качеството на потребителите.
Евентуално, би следвало да се приложат по-изгодните за потребителя клаузи
съгласно пар.1 от ДР на ЗЗП.
Ответницата въвежда в т.9 от становището си възражения
за нищожност на клаузите за възнаградителната лихва – твърди, че уговорките
относно лихвения процент по договора за кредит са неравноправни по смисъла на
чл.143 ЗЗП, респ. нищожни съгласно чл.146 ЗЗП. Промяната на БЛП от страна на
банката не почива на ясни и обективни предпоставки, поради което тези уговорки
са във вреда на потребителя по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП. Тези клаузи
противоречат и на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ. Възниква въпрос чий БЛП се прилага при
положение, че допълнителните споразумения са подписани от небанково дружество
БРС АД.
В евентуалност, ответникът въвежда възражение за
унищожаемост на договора за кредит, на основание чл.29 вр.чл.32, ал.3 от ЗЗД поради въвеждане в заблуждение на потребителя относно размера и вида на
валутата, в която се дължи връщане на кредита. Потребителят е бил въведен в
заблуждение, че сключва договор за кредит за сумата от 150 000 лева, които
следва да върне ведно с възнаградителната лихва за ползването на ресурса.
Подведен е бил, че сключва стандартен договор за кредит, без предварителна
информация за високия финансов риск на избрания вид кредит.
Отделно от това, ответникът оспорва изискуемостта
на вземането по чл.18 от договора като твърди, че претендираните просрочени
главници и лихви не отговарят на действителното положение.
Евентуално, ответникът Я. въвежда възражение за
прихващане на основание чл.104, ал.1, изр.2 ЗЗД със следните суми,
представляващи:
-
23 250.87 лева, недължимо
платени валутни разлики съобразно съответния курс лева – шв.франк, в периода от
03.06.08г. до 27.10.2017г. Тази разлика произтича от събиране на сумите от
банковата сметка на длъжника вместо в лева, чрез превалутиране както и при
отчитане нищожността на преизчисляването в шв.франкове.
-
3 075.12 шв.франка, представляващи разлика между дължимата лихва при увеличен лихвен
процент за посочения период 03.06.08г. до 27.10.2017г. Тези суми се твърди, че
са недължимо платени от потребителя като се претендират във валутата, в която
банката ги е усвоила.
С допълнителна искова молба от 05.02.2018г. банката поддържа претенцията си изцяло като оспорва
възраженията на ответниците. Оспорва твърдението за липса на процесуална
легитимация на банката по иска като твърди, че с цитираните две нотариални
покани на нотариус Ил.Маджунова е извършила надлежно уведомяване и на двамата
длъжници както за цесията от юни 2017г., така и за обявяване на предсрочна
изискуемост на задължението по договора за кредит. Поради това възражението на
ответника за недопустимост, е неоснователно. Ищецът твърди, че уведомяване може
да се извърши и е извършено и с исковата молба. Поддържа настъпване на
основание за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението по чл.18,
ал.1 от договора за кредит.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не
изпраща представител, но с писмена молба поддържа исковете. Не възразява по
изготвения доклад на съда.
Ответникът В.Я., редовно призована, се представлява
от адв.Д.Д., която поддържа депозираните отговори, оспорва иска и поддържа
възраженията си. Не възразява по изготвения доклад на спора.
Ответникът К.Я., редовно призован, не се явява, не
се представлява. С писмена молба преди заседанието ответникът оспорва иска.
/л.281/. След възобновяване на делото съгласно чл.230 ГПК, ответникът се
представлява от адв.Я., който поддържа отговора и не оспорва доклада по
спора.
С влизане в сила на решението по ГД №21479/2016г. на
СРС, 142 състав, по което е бил предявен осъдителен иск за връщане на недължимо
заплатени от кредитополучателя В.Я. суми на банката по договора за кредит
поради нищожност и неравноправност на клаузи от договора, с определение от
26.03.2021г. съдът е възобновил производството по делото.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С Договор за потребителски кредит
№HL37648/03.06.2008г., страните по спора са постигнали уговорка за
отпускане от Юробанк И Еф Джи България АД на длъжниците В.Я. и К.Я., като
кредитополучатели, потребителски кредит в размер равностойността в шв.франкове
на 150 000 лева по курс „купува“ за шв.франк към датата на усвояване на
кредита, срещу задължение кредитът да бъде върнат ведно с дължимите лихви в
сроковете по договора. Към договора е подписано приложение №1 с посочен курс на
шв.франк спрямо лева към датата на усвояването. Задължението на ответниците е
поето солидарно.
В договора е посочено още, че кредитът се усвоява по
блокирана сметка на В.Я. в шв.франкове в банката кредитодател, след което се
превалутира от банката служебно в лева по курс „купува“ за съответната валута и
се превежда по сметка на В.Я.. Кредитополучателите дават неотменимо съгласие за
извършване на тези действия от страна на банката. /чл.2 от договора за кредит/
Съгласно чл.3, за усвоения кредит, длъжниците дължат
годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в
шв.франкове плюс договорна надбавка от 1.65 пункта. Към датата а сключване на
договора БЛП е в размер на 4.5%.
Уговорено е в чл.3, ал.3, при просрочие на
погасителни вноски и предсрочна изискуемост, задължение за лихва в размер на
сбора от редовната лихва плюс наказателна надбавка от 10%. Уговорено е
правомощие на банката автоматично да променя БЛП, не и договорените надбавки.
Уговорен е срок за издължаване на кредита от 300
месеца, т.е. до 2033 година, считано от усвояването на кредита, което се
установява с подписването на приложение №1. Съгласно чл.6, кредитът се погасява
на месечни вноски, които включват главница и лихва, съобразно погасителен план
/приложение №2 към договора/.
Съгласно чл.6, ал.2, погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която е разрешен – шв.франкове. Ако към датата на
погасяване, сметката е захранена само с левове или евро, то банката извършва
служебно превалутиране на сумата по курс продава за франк към евро/лева, за
което с подписване на договора, кредитополучателите дават съгласие. В ал.3 е
уговорено, че при промяна на БЛП на банката, автоматично се променя и размерът
на погасителните вноски, за което кредитополучателите също дават съгласието си
с подписване на договора. Съгласно чл.12 от договора, банката може едностранно
да променя Тарифата за събиране на съответните такси и комисиони както и
лихвите по кредитите, които промени се прилагат незабавно след приемането им.
Съгласно чл.13 от договора, процесният кредит е
обезпечен с договорна ипотека върху собствен на кредитополучателите имот – ап.5
в *** ведно с ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, за който имот
кредитополучателите сключват и застраховка, която прехвърлят на банката –
кредитодател.
Съгласно чл.18 от договора за кредит, при
неиздължаване на три последователни кредитни вноски изцяло или частично, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем автоматично, считано от падежа на
последната вноска, без волеизявление на банката до кредитополучателите.
В договора изрично е уговорено правомощие на банката
да прехвърля вземанията по договора за кредит на трети лица от групата, вкл.
Бългериън ритейл Сървисиз АД, за което следва да уведоми кредитополучателя.
/чл.27/
Видно от приложенията към договора /на л.62 по
делото/, кредитополучателите са подписали Приложение №1 към договора, на
06.06.2008г., която дата се счита за дата на усвояване на кредита. Посочен е
курса на шв.франк „купува“ на банката към този момент спрямо лева – т.2 от
приложението.
Видно от представен Договор за прехвърляне на
вземане от 15.07.2008г., Бългериън Ритейл Сървисиз АД като цесионер
придобива възмездно вземанията на Юробанк И Еф Джи България АД, като цедент,
вкл. по жилищни и потребителски кредити, обезпечени с ипотека, ведно с всички
обезпечения, привилегии и принадлежности, вкл. начислената до момента лихва,
вкл. солидарността на дълга, считано от 30.06.2008г. Съгласно приложението към
договора /на л.434/, част от прехвърлените вземания са и тези по процесния
договор за кредит – вж.889 на л.435.
С договор за прехвърляне на вземане по договори
за кредит от 12.06.2017г. /на л.437 и сл./ Бългериън Ритейл Сървисиз АД е
прехвърлило обратно на Юробанк България АД, вземанията, основаващи се на договори
за ипотечни кредити, вкл. процесния, видно от извадка от приложението на л.443
по делото.
Съдът констатира, че по делото са представени
нот.покани, връчени на длъжниците, с които е обявена предсрочна изискуемост на
вземането по договора за кредит спрямо
двамата на л.43 и сл. по делото, от които се установява, че ответницата Я. е
уведомена на 16.08.2017г., а ответникът К.Я. – на 01.08.2017г. В двете покани
кредиторът се е позовал на разпоредбата на чл.18 от договора за кредит.
Съгласно цит. разпоредба, при непогасяване на която
и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение
по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем. Съгласно ал.2, при неиздължаване на три последователни вноски изцяло
или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска, без да е необходимо
уведомяване на длъжника.
По делото са представени Допълнителни
споразумения към договора за кредит, подписани са съответните дати, както
следва: от 29.02009г., подписано между кредитополучателите и БРС АД, с което са
въведени облекчения при погасяване на кредита – за натрупване на разликата в
неизплатените суми за главница и лихви към редовната главница от
124 550.53 шв.франка /към този момент/; договорен 12 месечен период на
погасяване чрез равни месечни вноски /нов погасителен план/, а след този момент
– на равни месечни анюитетни вноски; при неизпълнение и забава в период от 2
месеца са се приеме нов погасителен план.
Представено е допълнително споразумение от
05.05.2010г., подписано между същите страни, вкл. БРС АД, за облекчено
погасяване на кредита с приемане на капитализиране на просрочени суми за лихви
и главници към редовната главница както и период от 6 месеца за облекчено
погасяване чрез равни месечни погасителни вноски, а след това – чрез равни
анюитетни вноски. Към този момент размера на просрочените задължения е
126 976.34 шв.франка.
Приложено е Допълнително споразумение от
19.03.2011г., с което всички плащания във връзка с кредита се преоформят
служебно чрез натрупване към редовна и непогасена главница по кредита; въвежда
се период на облекчено погасяване за 12 месеца, считано от следващ падеж, през
което време е налице фиксирана ГЛ от 6.81%, с равни месечни погасителни вноски
от 715 шв.франка на месец, а след този период натрупаната лихва се калкулира
към главницата, а върху тази сума се натрупва ГЛ в размер равен на сбора на БЛП
плюс надбавка от 0.56 пункта. След този период погасяването се извършва на
равни погасителни вноски съобразно нов погасителен план.
Приложено е Допълнително споразумение от
26.04.2012г., подписано от двамата солидарни длъжници, в което отново се
въвеждат условия за облекчено погасяване, но същевременно и капитализиране на
лихва към главница и ново олихвяване на производната сума. Видно е към този
момент просрочие на 0.68 шв.франка главница и 1 429.34 франка лихва.
Към делото е приложено Допълнително споразумение от
04.06.2013г., подписано от двамата длъжници, с ново изменение на условията по
погасяване на кредита, подобно на предходните споразумения, съответно нов
погасителен план.
Подписано е от страните и Допълнително споразумение
от 28.01.2014г. с ново предоговаряне на условията по кредита поради затруднение
в изплащането като към този момент е налице просрочена главница в размер на
226.80 франка и 863.63 франка дог.лихва.
С допълнително споразумение от 15.04.2015г. е
извършено ново предоговаряне на условията по кредита при сходни на предходните
анекси изисквания и отстъпки. Приет е нов погасителен план към анекса.
От изслушаните по делото ССЕ /основна на л.336 и
сл./, която съдът кредитира, се установява, че на ответниците е отпуснат
кредит в размер на 126 104 шв.франка. По този договор платената главница
от ответниците възлиза на 2 690.72 франка до датата на предявяване на иска
– т.е. до 27.10.2017г. В заключението си вещото лице посочва капитализираните
към редовната главница суми – 10 бр. капитализации на лихви към главница, в
резултат на което главницата е в размер на 130 206.60 шв.франка. В
заключението си вещото лице посочва размера на начислените от банката
възнаградителни лихви, наказателни лихви, такси, застраховки като сочи, че към
предявяването на иска размерът на главницата възлиза на 130 206.60 шв.франка,
същата и към датата на изготвяне на заключението на 13.08.2018г. От
заключението се установява още, че по договора са заплатени да м.10.2017г. общо
2 690 шв.фр. –главница, а капитализираните към главницата суми възлизат на
6 793 франка. От заплатените общо 64 071.64 шв.франка, с
равностойност на 79 327.12 лева, сумата от 2 690 шв.фр. е за
погасяване на главница, а останалите 56 246.65 франка са за погасяване на
договорни лихви. Капитализирана към главницата просрочена лихва е 3 189.85
франка. Налице е капитализиране и на наказателна лихва в размер на 2.71 франка,
а по отношение на таксите – капитализиране се явява сумата от 178.59 франка.
Към датата на изготвяне на заключението се установява, че дължимата главница е
много по-висока стойност от предявената частично с исковата молба –
130 206.60 шв.франка, в която влизат и посочените по-горе капитализирани
лихви и такси.
Вещото лице е посочило, че усвояването на кредита –
равностойността на 150 000 лева в шв.франкове към датата на усвояване
09.06.2008г., възлиза на сумата от 126 104 шв.франка по курс купува на
лева за франк от 1.1895 лева за 1 франк. Погасяването на кредита се извършва в
същата валута –шв.франкове като при различна валутна наличност – долари, евро,
лева – се извършва превалутиране съобразно чл.6, ал.2 от договора за кредит по
курс продава на франка към др.валути.
От т.4 на заключението на основната ССЕ е видно, че
левовата равностойност на заплатените от ответниците общо 64 071.64
шв.франка се е покачила като към усвояването на кредита е 79 327.12 лева,
към датата на плащане - 99 274.33 лева и към датата на исковата молба –
109 652.17 лева. Събраните от банката суми по кредита възлизат на общо
сумата 97 534.11 лева по счетоводни записвания. По курса към датата на усвояване
е налице разлика от 18 206.99 лева, а към датата на събиране на сумите
/плащането/ разликата е от 1 740.22 лева. Спрямо момента на исковата
молба, заплатената сума възлиза на 109 652.17 лева, или при разлика от
валутните курсове 12 118.06 лева. В т.9 от заключението вещото лице С.
посочва каква е разликата между събраните суми за лихви, за периода от 2008г.
до 2011г., спрямо първоначално договорените размери, поради едностранното
изменение на лихвения процент /отразено
в т.7 от ССЕ/, а именно разлика от 2 835 шв.франка. Отделно от тази
разлика, вещото лице посочва, че са налице и капитализирани лихви към
главницата, посочени в т.1 от заключението на обща стойност от 2 268.30 шв.франка, към които ако се
добави увеличената стойност от 2 835.02 франка, ще се получи разлика
начислена от банката спрямо първоначалния погасителен план от 5 103.32
франка. /само за периода от 2008-2011г./ На ответниците са изплатени
147 750.70 лева, равняващи се на 126 212.44 шв.франка по курс 1.1895
лева за 1 франк.
С оглед солидарността в задълженията на двамата
длъжници съдът намира за ирелавантно по настоящия спор заключението в частта, в
която вещото лице посочва конкретно внесените от всеки от ответниците суми в
погасяване на кредита. /т.12/
С влязло в сила решение по ГД №21479/2016г. на СРС,
III ГО, 142 състав, банката кредитодател е осъдена да заплати на ищеца по този
иск /сега ответник/ В.Я. сумата от 10 133.63 лева, представляващи
недължимо платена сума поради превалутирането на вноски по договора за
потребителски кредит от 03.06.2008г., ведно със законната лихва от предявяване
на иска на 19.04.2016г. до окончателното изплащане. Видно от мотивната част на
акта, потвърден от СГС, недопуснат до касация, посочената сума представлява
вземане на банката по кредита в увеличен размер поради превалутирането, за
периода от 09.05.2011г. до 10.04.2014г., съобразно исковата молба. Това решение
е потвърдено с решение по в.т.дело №8395/2019г. на СГС, ГО, IV –А въззивен
състав, постановено на 13.07.2020г.
По делото са налице данни, че това вземане е било
цедирано от В.Я. на трето лице и е предмет на принудително изпълнение по ИД
№171/2020г. на ЧСИ В.Л., рег.№780 в КЧСИ. /вж. л.482 по делото/
По делото са представени заверени преписи от
решенията на съда по ГД №21479/2016г. на СРС, видно от приложенията на л.578 по
делото.
От допълнителната ССЕ /ДССЕ/ на л.665 и сл.
по делото се установява, че към датата на исковата молба, падежиралата главница
възлиза на 11 167.78 шв.франка, а общото задължение – 136 861.84
франка. От платените от ответниците суми общо в размер на 99 274.46 лева,
равняващи се на 64 071.64 шв.франка, за главница са отредени 3 828.86
лева, а за редовна лихва – 78 339.30 лева. /към датата на събирането им/
Ако се изчислят сумите към датата на исковата молба, то тогава платеното от
ответниците е в размер на 109 652.12 лева, от които за главница
4 604.87 лева. Към датата на усвояване и по курса към тази дата, сумата би
била 3 331.39 лева от общо заплатените 79 327.30 лева.
Експертизата установява, че общо от банката са
събрани 56 247.98 франка под формата на лихви, от които една незначителна
част от 1.33 франка е за наказателни лихви, а останалите са отишли за покриване
на редовната възнаградителна лихва по кредита. Всички погасителни вноски са
начислени в шв.франкова, а при направени вноски в евро, лева или долари,
банката е извършвала превалутиране по курс „продава“ на франка спрямо
съответната валута.
Към 27.10.2017г. неплатената падежирала главница е
5 723.59 франка, а непадежиралата 116 907.96 франка. Последното
плащане е извършено на 24.11.2015г. като след него няма извършени други
плащания. /т.2 от ДССЕ/ Вещото лице уточнява, че няма задължения, които да са
били платени от ответниците и същите да са капитализирани към неплатената
главница. Общо капитализираните суми към главницата възлизат на сумата от
6793.32 шв.франка, от които 6612.01 франка възнаградителни лихви, 2.71 франка
наказателни лихви и 178.06 франка –такси.
В т.4 от експертизата вещото лице посочва разлика
между първоначалния погасителен план, начислените суми и платените от
ответниците суми, поради едностранното увеличаване на лихвата от страна на
банката, в периода от 2008 до 2011г., т.е. разлика между платената лихва и
дължимата по първоначалната от 6.15%, изразена в лева /а не във франкове/ - на
стойност общо от 4023.90 лева.
Вещото лице е констатирало също, че в отразените в
т.1 и т.2 от ДССЕ решения на КУАП не са вписани основанията за изменение на
лихвите по кредита.
С нот. акт №156, том 3, рег.№3715, дело №495 от
04.06.2008г. на нотариус Ел.Д., рег.№190 в НК, е учредена в полза на банката
договорна ипотека върху собствения на ответницата В.Я. в индивидуална
собственост недвижим имот в ***, а именно ап.5, на трети етаж ведно с
принадлежностите му. /л.121/
Въз основа на фактическата установеност по спора
съдът достига до следните правни изводи по същество:
Предявен е частичен осъдителен иск от
банка-кредитодател спрямо солидарни длъжници по договор за потребителски
кредит, обезпечен с договорна ипотека върху собствен на единия кредитополучател
недвижим имот. С доклада си по спора съдът е приел, че е сезиран с пасивно
кумулативно съединени осъдителни искове на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********,
София срещу В.М.Я., ЕГН **********,*** и К. Е.Я., ЕГН **********,***, с правно
основание чл.430 ТЗ вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответниците
солидарно да заплатят на ищеца дължима сума по Договор за потребителски кредит
№HL 37648/03.06.2008г. в размер на 109 108.50 шв.франка,
представляваща част от предсрочно изискуема главница, на осн.чл.18, ал.1
от договора, в дължим общ размер на 130 206.60 шв.франка, ведно със
законната лихва върху претендираната частично главница, считано от датата на
исковата молба на 27.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Предмет на производството е прието от съда възражение
за прихващане на ответника В.Я., своевременно упражнено с отговора на
исковата молба /вжл.116 по делото/, за неоснователно платени от нея на банката
суми, както следва: 23 250.87 лева, недължимо платена сума,
представляваща валутни разлики съобразно съответния курс лева – шв.франк в
периода от 03.06.08г. до 27.10.2017г., която произтича от събиране на сумите от
банковата сметка на длъжника вместо в лева, чрез превалутиране и при отчитане
нищожността на клаузата за преизчисляване в шв.франкове; 3 075.12
шв.франка, представляващи разлика между дължимата лихва при увеличен
лихвен процент за посочения период 03.06.08г. до 27.10.2017г., на основание
чл.104, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Тези суми се
твърди, че са недължимо платени от потребителя като се претендират във
валутата, в която банката ги е усвоила.
Страните не спорят относно подписването на Договора
за потребителски кредит и учредената договорна ипотека върху имота в
обезпечение на задълженията, произтичащи от кредита. По същество не се оспорва
и подписване на Допълнителните споразумения към договора, с които са извършени
промени в дълга с цел облекчаване на погасяването му, вкл. приети нови
погасителни планове. Не се спори, че погасителните планове са подписани от В.Я.
/по оспорването на втория ответник, пълномощникът на банката е заявил, че
погасителните планове са подписани само от Я./, но съдът намира, че горното не
се отразява на основателността на иска. Подписване на споразуменията от двамата
кредитополучатели не е спорно.
С вземането, произтичащо от процесния договор за
кредит, са извършени две поредни цесии, съответно през 2008г. с БРС АД,
непосредствено след сключване на договора за кредит, и през 2017г., когато
вземането и възстановено от БРС АД на банката – кредитодател. Представените
договори за цесия от 12.06.2017г. и от 15.07.2008г. установяват в крайна сметка
принадлежност на вземането по този договор за кредит в имуществото на ищеца.
Горното следва както от съдържанието на договора за обема на прехвърлени права,
така и от посочването на договора и страните по него в приложението към
цесиите. Съдът намира направените от ответника Я. възражения по
действителността на цесията и представителната власт на подписалите ги за
банката лица, за недопустими, тъй като само представляваният може да се позове
на пороци при представителството му. /ТР№5/2016г. на ОСГТК на ВКС, т.3/
От друга страна, съдът споделя изложеното от ищеца,
че в нотариалните покани, с които ответниците са уведомени за предсрочната
изискуемост на дълга по кредита, се съдържа и информирането им за извършените с
вземането цесии. Ако това виждане на съда не бъде споделено, съдът приема, че
уведомяване за цесиите е възможно и породило действие от момента на връчване на
исковата молба по настоящия спор. В трайната практика на ВКС последователно се
приема, че когато уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, изхожда от цедента, то може
да достигне до длъжника и посредством цесионера. /решения по т.дело №12/2009г.
на Второ т.о.; по т.дело №2352/2013г. на Второ т.о.; по т.дело №1711/2013г. на
Първо т.о. на ВКС/ В тези решения се приема, че поради отсъствие на специални
изисквания относно начина на уведомяване на длъжника за извършената цесия, тя
следва да се счете надлежно съобщена нему и тогава, когато изхождащо от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска за събиране на вземането си. Прехвръляне на
вземането е допустимо и съгласно чл.27 от договора за кредит. То е уговорено
като общо задължение на двете страни по цесиите – банката и БРС АД съгласно
одобрена в приложение №3 към договорите форма, подписана от цедента и
цесионера. Преимуществено плащанията са извършвани към първоначалния цесионер,
тъй като след 2015г. не са налице изпълнение по договора, а втората цесия е
извършена 2017г. С оглед на изложеното, съдът намира, че тези възражения не са
релевантни по спора, тъй като не се твърди извършено плащане към стария
кредитор поради непротивопоставимост на извършените цесии, а и се установява
спиране на плащанията след м.11.2015г., т.е. непосредствено преди втората
цесия. Всички плащания са извършени към предишния кредитор БРС АД, а на банката
е прехвърлен дългът в състоянието му към м.06.2017г. Не на последно място,
видно от приложените към исковата молба нот.покани, в същите е налице и
уведомяване за двете поредни цесии.
Съдът намира, че е установено основание за обявяване
на предсрочна изискуемост по договора за кредит съгласно чл.18 от същия, тъй
като с оглед обективираното в извлечение от сметка на банката и изслушаната ССЕ
на в.л.С., се установява липса на извършени плащания след м.11.2015г. Поради
изложеното, към датата на обявяване на изискуемостта на дълга м.07.2017г., са
били налице основанията за това. Независимо от посоченото автоматично действие
на предсрочната изискуемост в цит.клауза на чл.18, ал.2 от договора за кредит,
банката е уведомила надлежно и
двамата длъжници за изискуемостта с връчване на нотариални покани през
м.08.2017г. Съгласно даденото разрешение в т.18 от ТР№4/2013г. на
ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора,
че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да
съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 ЗКИ или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В процесните покани,
кредиторът ясно е посочил разпоредбата на чл.18 от договора за кредит, съгласно
която при неиздължаване на три последователни месечни вноски изцяло или
частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано
от датата на последната падежна вноска. Нито съдебната практика, нито правната
теория, поставят някакви формални изисквания към съдържанието на
волеизявлението, но във всички случаи то трябва да е изрично и недвусмислено,
каквото е в случая. Изискуемостта дава възможност на кредитора да иска и да
получи изпълнение във вида и размера, който задължението би имало, ако срокът
бе изтекъл. В този смисъл, упражняването на предоставеното от договора право от
кредитора предсталява санкция за неизправността на длъжника и не погасява
уговорените задължения, а отнема преимуществото на срока, като изискуемостта
настъпва и за непадежиралите към този момент анюитетни вноски. В случая е осъществен целият фактически
състав на предсрочната изискуемост на дълга, поради което към датата на
исковата молба ответниците дължат изцяло задължението по договора за кредит.
Предмет на предявения иск е част от главницата,
която съобразно изслушаната ССЕ е в по-голям размер от съдебно предявеното за
109 108.50 шв.франка. /130 206.60 шв.франка съобразно основното
заключение/ По алтернативното заключение в ДССЕ /на л.666/ към датата на
изготвяне на заключението е посочен размер на главницата – падежирала и
непадежирала, общо от 110 775.38 шв.франка, при
съобразяване първоначалните уговорки по договора и първия погасителен план, без
допълнителните споразумения и капитализации на лихви и такси към главницата и
при отчитане на извършените от двамата ответници плащания /т.1 от ДССЕ/
Този размер на главницата съобразява и недействителността на извършеното
капитализиране на лихви към главница, извършено с допълнителните споразумения
към договора.
Поради
извод за основателност на иска в предявения размер, който директно следва от
изслушаните експертизи,
съдът дължи произнасяне по приетото възражение за
прихващане, релевирано и поддържано от кредитополучателя В.Я..
Съдът намира за недоказано и поради това
неоснователно направеното от В.Я. възражение за унищожаване на договора поради
сключването му при измама относно валутата на кредита. Напротив, от подписаното
приложение №1 към договора е очевидно, че ответниците са били наясно с валутата
на отпускания кредит и начина на формиране на усвоената реално сума и на
погасителните вноски. По същество, изложените от ответника възражения за
унищожаемост касаят доводи във връзка с твърдяната неравноправност и нищожност
на клаузи от договора. Съгласно заключението, усвояването е станало в
шв.франкове на 09.06.2008г., в съответна на посочената в договора равностойност
на 150 000 лева – 126 104 шв.франка.
Независимо от изложеното, с оглед
задължителната сила на договора, подписан между страните и петитума на иска,
съдът е длъжен да се съобрази с валутата на претенцията и не може да присъди
задължението в друга валута или в левова равностойност. Този извод следва и от
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съгл.чл.6 ГПК. Поради
това независимо от установено фактическо усвояване на кредита в друга валута
или в лева, съдът дължи произнасяне по претендираната стойност съобразно посочената
от страната и в договора валута.
По отношение нищожността на клаузи от договора за
кредит, в частност неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 и чл.146 ЗЗП:
Няма спор, че с оглед качеството на ответниците,
същите се явяват потребители по смисъла на пар.13, т.1 от ЗЗП. По отношение на
договора за кредит приложение намират в пълна степен защитните разпоредби на
ЗЗП, но е изключено приложението на предвидените закрилни норми в ЗПК /арг.чл.4/. Съдът намира, че постановеното
влязло в сила решение по ГД №21479/2016г. на СРС, не се ползва с обвързваща
съда сила относно преюдициално установената нищожност на клаузи от договора. Съгласно
задължителната практика на ВКС, изразена в т.18 от ТР №1/2001г. ОСГК, със сила
на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално
право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.
Решението влиза в сила между страните по делото, по отношение на спорното
материално право, по което съдът се е произнесъл, и на предявеното основание /чл.298 ГПК/. Обективните предели на силата на пресъдено нещо са очертани чрез
основанието и петитума на иска, като петитумът определя вида и размера на
търсената защита. Поради това диспозитивът на решението представлява източник
на силата на пресъдено нещо. Съгласно разпоредбата на ал.4, със сила на
пресъдено нещо се ползват още и разрешените искания и възражения за право на
задържане и прихващане. В мотивите към решението се съдържат редица констатации
относно доказателствените и правнорелевантните факти, които обосновават
изводите на съда, но те не са обхванати от спорния предмет, разрешен с
диспозитива на решението. Произнасянето по преюдициално правоотношение, когато
няма предявен инцидентен установителен иск е част от спора, но не е част от
предмета на иска. Следователно, по този въпрос не се формира сила на присъдено
нещо, нито мотивите на съда имат доказателствено значение в отношенията между
насрещните страни по иска. /Решението на СРС ще има значение при основателност
на възражението за прихващане доколкото съдът следва да зачете съдебно
установените и присъдени в полза на ответницата Я. суми с правно основание
чл.55 ЗЗД за периода от май 2011г. до април 2014г./.
Въз
основа на изложеното, съдът в настоящия процес дължи самостоятелна преценка за
действителността на клаузите от договора за кредит, свързани с възможността за
едностранна промяна на лихвата по кредита от страна на банката както и
превалутиране на дълга във франкове, което фактически води до чрезмерно оскъпяване
на същия поради променливия валутен курс. Тези клаузи подлежат на служебна
преценка от съда с оглед потребителския характер на спора и разпоредбата на
чл.7, ал.3 от ГПК, макар същите са да въведени като предмет от ответниците с
възражения за нищожност и възражение за прихващане. Доколкото последното касае
надвзети от банката суми, представляващи валутна разлика и неоснователно
увеличена договорна лихва по кредита, съдът следва да обсъди именно тези клаузи
от договора и да прецени тяхната действителност.
Между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит от
03.06.2008г., по силата на което двамата ответници К. и В. Янкови, като
кредитополучатели, са усвоили кредит в размер на 126 104 шв.франка. /ССЕ/
Договорът е сключен по време действието на ЗПК /отм./, обн. с ДВ, бр.53/2006г.,
съгласно който разпоредбите на нормативния акт /ЗПК/ не се прилагат спрямо
договори, обезпечени с ипотеки. /чл.3, ал.5 от ЗПКотм./. Правоотношението между
страните се регламентира от разпоредбите на ТЗ, ЗКИ, ЗЗП в редакциите,
действащи към момента на сключването му. Обстоятелството, че ЗПК (отм.), в
действащата към 06.2008г. редакция на чл.3, ал.5 изрично изключва приложението
му по отношение на договори за банкови кредити, обезпечени с ипотека, в т. ч. и
на нормата на чл.12 от ЗПК, според която за договора за потребителски кредит се
прилагат чл.143-148 ЗЗП, не обосновава извод, че тези договори са изключени от
приложното поле на ЗЗП. Налице е непротиворечива съдебната практика /в този
смисъл решение № 144 от 08.11.2017 г., т. д. № 2155/2016 г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.
/., че по отношение на ипотечните кредити, сключени и преди приемането през
2010г. на новия ЗПК и измененията му от 2014г., при които кредитополучатели са
физически лица и заетият финансов ресурс не се използва за извличане на
имуществени облаги като търговци, а за потребителски нужди, се прилагат
нормативните правила, уредени в ЗЗП, гарантиращи правото на защита на правата и
интересите на потребителите, вкл. и защита при уговаряне на неравноправни
клаузи. Кредитополучатели-физически лица, които не придобиват заемния финансов
ресурс с цел да реализират търговска печалба са "потребители на банкова
услуга" по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед изложеното следва
да се приеме, че всички закрилни разпоредби в закона, уреждащи
неравноправността на клаузите в т. нар. ипотечни кредити, сключвани от
потребители, се прилагат и в отношенията между банките и потребителите на банкови
услуги.
Съдът
споделя изводите, направени от съда по цитираното по-горе производство по чл.55 ЗЗД, относно неравноправност, съотв. нищожност на клаузите на чл.6, ал.2 и
чл.22 от договора за кредит. Процесните клаузи предвиждат погасяване на кредита
в шв.франкове и възлагат върху потребителя целия валутен риск и неблагоприятни
последици от промените в курсовата разлика на шв.франк спрямо лева. Съдът
възприема като неравноправни и клаузите относно едностранната възможност на
банката да увеличава възнаградителната лихва без ясни и оповестени правила за
обективните условия, които са довели до изменението. /чл.6, ал.2 и ал.3 от
договора/ Съгласно изслушаната ДССЕ, в посочените в заключението решения на
КУАП на банката за промяна на лихвения процент по кредита, няма посочени
основания, а още по-малко може да се посочи и банката не е установила наличие
на обективни условия за тези промени. Налице е и постоянна и неотменна практика
относно неравноправния характер на клаузите, предвиждащи предоставяне на кредит
в шв.франкове, без разяснение икономическия смисъл и последици от това. Такова
разяснение не е направено, а формулираната в договора декларация за
осведоменост на длъжниците е без правно значение.
Съдът,
при преценка основателността на претенцията и възражението за прихващане, с
оглед дадените насоки в постановената обилна съдебна практика /вкл. на съда на
ЕС/, следва да обсъди били ли са уговорени индивидуално процесните клаузи на
чл.6, ал.2 и чл.22 от договора за кредит, прехвърлени ли са изцяло последиците
от валутния риск върху ищците, съставени ли са процесните клаузи по прозрачен
начин, въз основа на ясни и разбираеми критерии за икономическите последици и
нарушен ли е от ответника принципът на добросъвестност.
Съгласно
разпоредбата на чл.146, ал.1, ал.2 и ал.4 ЗЗД, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия, а тежестта на доказване, че определено
условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца. В случая
посочената презумпцията не е оборена – както въз основа съдържанието на
оспорените клаузи /подписването на договор за банков кредит от потребителя не
освобождава банката от задължението да докаже, че намиращите се в договора
клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално
уговорени с него/, така и с оглед липсата на ангажирани от банката
доказателства, че потребителите са могли да изразят становище по съдържанието
на договора, да са имали възможност да повлияят върху тях.
Процесният
договор за кредит е сключен в швейцарски франкове при установена необходимост
за кредитополучателите от паричен ресурс в лева /с оглед целта на договора за
кредит и клаузата на чл.2, ал.2 и ал.3 от договора/, при клауза в договора,
възпрепятстваща реалното предоставяне на паричния ресурс в швейцарски франкове
/сметката в швейцарски франкове е блокирана/, респективно договорът е сключен в
посочената валута, само поради по-ниския лихвен процент на кредита в швейцарски
франкове. След усвояването на блокирана сметка на потребителя, сумата се
превалутира в лева по търговски курс купува на банката в деня на усвояване и се
превежда по откритата сметка на потребителя в същата банка. Или, крайната цел
на потребителите е усвояване на сума в лева. Използваната валута е виртуална и
служи единствено за привързване на предосавения кредит към определена валута с
оглед печалба на банката и от курсовите разлики. Горното следва и от
изслушаната ССЕ, където в т.10 вещото лице посочва, че на каса е изплатена
сумата от 147 750.70 лева с равностойност в шв.франкове от 124 212.44
франка. /л.343/
Липсват
доказателства при сключване на договора на ответниците да е била предоставена
информация, че е възможна промяна на обявения курс на банката купува/продава на
швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга. Не е
предоставена каквато и да е информация относно икономическите последици за
задълженията по договора при значителна обезценка на лева спрямо швейцарския
франк, очакваните прогнози относно промяната на курс швейцарски франк/лева, с
каквато информация банката, с оглед професионалната ѝ и експертна
дейност, е следвало да разполага, както и какви действия могат да предприемат
кредитополучателите за минимизиране на риска /напр. чрез застраховане/. Горното
е валидно, независимо от подписаната от потребителите декларация в чл.22, ал.3
от договора, че разбират икономическия смисъл на относимите клаузи – чл.6 и
чл.22. Поради това, съдът намира, че ищецът е следвало да предвиди устойчивият
темп на поскъпване на швейцарския франк, за което е следвало да уведоми
кредитополучателите, но такова уведомяване липсва - предоставената от банката
информация е била недостатъчна, ищците да преценят дали да носят валутния риск
/който несъмнено са поели изцяло/ при нисък лихвен процент по кредита или да
получат кредит при по-висок лихвен процент, но без да носят валутния риск, като
клаузата на чл.20 от договора също не дава нужната защита, доколкото
упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласие на
банката и заплащане на комисион. Кредитополучателите като средни потребители,
не биха могли въз основа само на предоставената им информация да преценят
потенциално значимите последици от поетия от тях валутен риск, което ги е
принудило да се съгласят с предварително установените от банката условия, без
да могат да повлияят на съдържанието им, вкл. и по отношение на декларираните в
договора обстоятелства. Ето защо и при липсата на ясни и разбираеми критерии за
икономическите последици, не може да се приеме, че клаузите, свързани с
носенето на валутния риск, са уговорени по прозрачен начин, а при установеното
по делото фиктивно предоставяне на паричните средства в швейцарски франкове и
при липса на предоставяне на достатъчна информация, банката е действала в
нарушение на принципа на добросъвестност. Изложеното води до извод за
неравноправност на спорните клаузи на основание чл.143, т.19 вр.чл.146 ЗЗП
/преди изм. с ДВ бр. 100/2019г./ и невъзможност за приложение на разпоредбата
на чл.144, ал.3, т.1 от същия като следва да се отбележи, че установената с
императивни норми засилена защита на потребител по никакъв начин не може да се
квалифицира като недопустима интервенция в гражданските отношения, съответно недопустима
промяна в съдържанието на договора.
По
отношение на клаузата за изменение на лихвата по кредита и въпроса дали
уговорката за едностранна промяна на лихвения процент е довела до неоснователно
увеличаване на дълга и дали същата отговаря на изискванията на ЗЗП, съдът
намира следното: В чл.3, ал.5 от
договора страните са уговорили, че действащият БЛП на банката за швейцарски
франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяване на
видно място в банковите салони. Договорените с кредитния договор надбавки не се
променят. Няма спор, че към момента на сключване на договора, уговореният между
страните БЛП е в размер на 4.5% и надбавка от 1.65 пункта или общо 6.15%.
Съобразно разпоредбата на чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП, лихвата по договор за
финансова услуга може да се промени при наличие на основателни причини за това,
като в договора следва ясно да се посочат обективните причини, поради които ще
се извършва промяна и да е ясна процедурата, по която ще се определя
възнаградителната лихва. Обстоятелството че правилата за промяна в лихвения
процент следва да са уговорени с договора, изключваща възможността за
едностранна промяна от кредитодателя след сключване на договора. В случая, в
договора не са уговорени процедури при които лихвения процент може да бъде
променян, като изменението е предоставено изцяло на банката. След като
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна и детайлна
информация, как кредитодателят може едностранно да промени цената на
доставената му финансова услуга и след като методологията за изменение на БЛП,
създадена от банката като нейни вътрешни правила, не е част от кредитния
договор /не е оповестена по ясен начин на потребителя/, то банката не може да
се счита за добросъвестна, по смисъла на общата дефиниция на чл.143 ЗЗП, за да
е приложимо правилото на чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП. Не е налице и изключението
предвидено в ал.3 на същата, според който разпоредбите на чл.143, т.7, 11 и 13
ЗЗП не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс, или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Предметът на кредитния договор е предаване на
определена парична сума с ясно определена в договора цел, а като неговата цена
е уговорената между страните възнаградителна лихва – чл.430 ТЗ, поради което
същият не е сделка с финансови инструменти, по смисъла на чл.4 от ЗПФИ. С оглед
на горното съдът намира, че клаузата на чл.3, ал.5 от договора, както и
идентичните на нея клаузи на чл.6, ал.3 и чл.12, ал. 1 са нищожни и не пораждат
действие, поради което възражението за прихващане с евентуално надвнесени суми в
резултат на едностранното увеличение на лихвения процент от страна на банката,
би се явило основателно.
Последващите
подписани между страните допълнителни споразумения, както и приложените към
същите погасителни планове не могат да санират изначално нищожни съгласно ЗЗП,
клаузи в договор за кредит / решения по т.д. № 2615/2016г., I т.о. и по
т.д.№1766/2016г. на ВКС, II т.о./. Подобни споразумения представляват
недопустим предварителен отказ от потребителската защита и са нищожни, на
основание чл.366 ЗЗД. От друга страна, доколкото в споразуменията е предвидено,
че незаплатената част от задълженията за лихви и такси към датата на
подписването им, се прибавят към дължимата главница, а тя от своя страна се
олихвява с нов /изменен/ и често по-висок лихвен процент, липсват реални
облекчения за погасяване на дълга. Във всички тях е предвидено, че след периода
на заплащане на фиксирана по-ниска лихва, към главницата се натрупва начислена
и незаплатена лихва, която сума се олихвява с нов лихвен процент /БЛП/ с
надбавка, като се постига забранен от закона резултат и неоснователно /скрито/
обогатяване на банката. Горното обосновава извод, че подписаните между страните
споразумения са нищожни и на основание чл.26, ал.4 ЗЗД, поради нарушаване на
забраната за анатоцизъм. Същите не отговарят и на изискванията на Наредба №
9/03.04.2008 г. /в този смисъл е и решение по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II
т. о. /. Предвид изложеното съдът намира, че приложим в отношенията между
страните е първоначалния договор, който може да бъде изпълняван без последващо
подписаните споразумения, съдържащи неравноправни клаузи за едностранно
изменение на възнаградителната лихва и определяне общия размер на дълга.
Ответницата
Я. е релевирала възражение за прихващане на задължението по кредита със сумите:
23 250.87 лева – надвнесени поради валутна разлика, за периода от 2008г.
до октомври 2017г. както и за сумата от 3 075.12 шв.франка, надвнесени
поради увеличаване на лихвения процент на банката, в същия период. Съдът следва
да отчете, че с влязло в законна сила решение в полза на Я. е присъдена сумата
от 10 133.63 лева – неоснователно получени от банката поради превалутиране
на анюитетни вноски по кредита. Същевременно, съобразно ДССЕ /на л.666 по
делото/, вещото лице е посочило размер на дължимата /предсрочно изискуема и
падежирала/ главница към датата на извършените плащания, към датата на исковата
молба и към изготвяне на заключението септ.2021г., съобразно уговорките по първоначалния договор и погасителния план към
него, при неприлагане изменението във възнагр.лихви с допълнителните
споразумения, при отчитане на извършените плащания и при неотчитане на
извършените капитализации към редовната главница. Към всеки един от тези
моменти главницата /падежирала и непадежирала/ е в по-висок от предявения от
ищеца частично размер. Съдът съобразява, че при този размер на главницата
110 775.38 франка /т.1 от ДССЕ/ вещото лице е отчело и приспаднало и
сумата, явяваща се незаконосъобразно начислена като капитализация на лихви и
такси към редовната главница, ползвало е първоначалния лихвен процент по
договора. Поради това, съдът няма основание да приспада от този размер служебно
сумата на капитализациите /6 793.32 шв.франка, съгласно допълн.заключение/
както и сумата, надвнесена от ответницата в резултат от едностранно увеличаване
размера на лихвения процент по договора. /в размер на 4 023.90 лева с
равностойност в шв.франкове от 2835.02 шв.франка/. Налице е обаче основание за
приспадане на разликата в платеното от В.Я. по кредита поради извършеното
превалутиране, тъй като при изчисляване на посочената главница вещото лице С.
не е съобразило курсовите разлики, т.е. те не са отчетени при калкулиране на
тази сума. /в този смисъл са и устните му обяснения/ В този случай, вещото лице
не е приложило при изчисляване на главницата променливия курс на франка към
лева съотнесено към платеното от кредитополучателя.
Поради
това следва да бъде приспадната единствено над-платената сума, представляваща
увеличаване на дълга в резултат на извършено превалутиране на кредита в
шв.франкове, което обективно е обусловило оскъпяването му, но при отчитане на
съдебно присъдената сума по иска с правно основание чл.55 ЗЗД, в размер на 10 133.63
лева, за периода от май 2011г. до април 2014г. /същата следва да бъде
приспадната/ Съобразно първоначалното заключение, вещото лице е констатирало
разлика в събраните от В.Я. суми поради извършеното превалутиране от лева в
шв.франкове, в размер на 19 947.21 лева /вж.т.4 от ССЕ, разлика между
99 274.33 лева и 79 327.12 лева/, които съобразно първоначалния курс,
по който е отпуснат и усвоен кредита, възлизат на 16 769.40 франка. Тъй
като периодът обхваща и съдебно присъдена за периода 2011 – 2014г. сума, след
изваждане на същата в размер на 10 133.63 лева /присъдена със съд.решение
по чл.55 ЗЗД/, се получава разлика от 9 813.58 лева или 8 250.17
шв.франка. Тази сума също следва да бъде приспадната от претендираната
сума, или като краен резултат искът се явява основателен до размера на 100 858.33
шв.франка. Разликата представляват неоснователно начислени от банката суми,
резултат от автономно и независимо приложения от банката –кредитодател валутен
курс „продава“ на франка към лева.
По
отношение на използваното от Я. процесуално средство за защита и отражението му
спрямо общия дълг, съдът намира следното: Една от хипотезите на абсолютното
действие на солидарността е, че кредиторът може да предяви правата си срещу
един от длъжниците, срещу няколко от тях или срещу всички съгл.чл.122 ЗЗД.
Длъжникът-ответник не може да възразява за разделяне на вземането срещу всеки
от длъжниците. За него съществува възможността след изпълнение на по-голяма
част, отколкото е неговото задължение /съобразно степента на неговото
допринасяне за вредите/, да търси разликата от останалите съдлъжници на
основание чл.127, ал.2 ЗЗД.
Друг израз на абсолютното действие на солидарността е задължението на
солидарния длъжник, срещу когото е предявен иск, да противопостави на кредитора
всички общи за съдлъжниците възражения – по арг. за противното от чл.122, ал.3
вр.чл.127, ал.3 ЗЗД. Правото на иск е функция на отделното материално право на
кредитора срещу всеки от солидарните длъжници, съответно на относителното
проявление на солидарността. Във всички случаи съдът, разглеждащ отделно
предявената претенция на кредитор срещу един или част от солидарните длъжници,
следва да присъди поисканото в рамките цялото дължимо, но не повече от
неизпълнената до момента част. Поради общия характер на правото се преодолява
ограничението на чл.216 ГПК относно действията на обикновените другари, каквите
безспорно са двамата солидарни длъжници.
Върху
уважения размер на иска се дължи законната лихва от предявяване на иска по
чл.430 ТЗ до изплащане на задължението, на основание чл.86 ЗЗД.
В
полза на ищеца се следват сторените разноски, съразмерно на уважената част от
иска съгласно чл.78 ГПК, или сумата в размер на 12 802 лева. В полза на
ответниците се дължи съобразно уважената част от иска съответно на В.Я. –
разноски в размер на 501.60 лева, съобразно отхвърлената част, а на К.Я. –
сумата от 204.50 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл.430 ТЗ, ответниците В.М.Я.,
ЕГН **********,*** и К. Е.Я., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
*********, София, сумата от 100 858.33 шв.франка, представляващи главница, дължима въз основа
на Договор за потребителски кредит №HL- 37648/03.06.2008г., предявена до
размера от 109 108.50 шв.франка, част от общо 130 206.60
шв.франка главница, ведно със законната лихва върху присъдената сума
100 858.33 шв.франка, считано от датата на исковата молба 27.10.2017г. до
окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
100 858.33 шв.франка до предявените 109 108.50 шв.франка – частична
главница по договора за кредит, поради уважено възражение за прихващане,
упражнено от В. М.Я., на основание чл.104, ал.2 ЗЗД вр.чл.298, ал.4 ГПК.
ОСЪЖДА В.М.Я., ЕГН **********,*** и К. Е.Я., ЕГН **********,***,
да заплатят солидарно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, сумата от
12 802 лева, представляващи сторени в настоящото производство разноски,
съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София да
заплати на В.М.Я., ЕГН **********, сумата от 501.60 лева, представляващи
сторени в настоящото производство разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София да
заплати на К. Е.Я., ЕГН **********,***, сумата от 204.50 лева, представляващи
сторени по делото разноски съобразно уважената част, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчване препис на страните с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: