№ 571
гр. Пазарджик, 12.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103785 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
За ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД - редовно призовани чрез
пълномощника си, не изпращат законов или процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 6342/24.03.2022 г. от адв. В.Г., пълномощник на
ищеца, с която изразява становище по подадения ОИМ. Поддържат изцяло
ИМ и уточнителна молба с вх. № 22584/29.111.2021 г. Направено е искане за
произнасяне на решение по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК. Изразяват
становище по същество. В молбата е инкорпориран списък с разноски по чл.
80 от ГПК, приложени са и 5 бр. фактури за период от 08.06.2018 г. до
09.10.2018 г., включително. В случай на евентуалност, че искът бъде
отхвърлен и ответната страна е направила искане за присъждане на разноски,
молят същите да бъдат съобразени с разпоредбите на Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Ответникът А. А. А. - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не се явява. За него се явява адв. З.М. от АК-Пазарджик –
назначена в качеството на особен представител по делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
1
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. М.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор, като заявявам, че оттеглям направените с ОИМ оспорвания на
подписа, както и направените други доказателствени искания за изискване на
справка от ОД на МВР.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу А. А. А., ЕГН ********** е образувано ч.гр.д.
№ 2428/2021 г., по описа на PC - Пазарджик. В рамките на предвидения от
законодателя 14 /четиринадесет/ дневен срок е постъпило възражение от
страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение.
Твърди се, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция
срещу А. А. А., ЕГН ********** въз основа на договор за цесия от дата
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Т.“ ООД. ЕИК *****, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка
„БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилагам.
Твърди се, че „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по
установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на
договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № 16047253001 от дата 05.02.2018. г.
Твърди се, че между кредитора „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: **** и А. А. А., ЕГН ***** е сключен договор за
2
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16047253001
от дата 05.02.2018. г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер
******, по избран тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса в
размер на 23,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на сключените
договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски
номер 16047253001 от дата 05.02.2018. г.„ между ответника А. А. А., ЕГН
***** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: **** са
издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а
именно: **********/08.06.2018 г., **********/08.07.2018 г.,
**********/08.08.2018 г., **********/09.09.2018 г. за потребените от него
електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 08.05.2018
г. до дата 08.09.2018 г.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги,
фактурирани за последователни отчетни месеца - за месец 06/2018г„ 07/2018
г. 08/2018 г. и за месец 09/2018 г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Твърди се, че ответникът по делото е надлежно уведомен за цесията по
реда на чл. 99, ал. 3 от ГПК.
Депозирана е уточнителна молба с вх. № 22584/29.11.2021 г., с която е
формиран следния петитум:
Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника А. А. А., ЕГН **********, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в
размер на 59,97 лева, представляваща неустойка по договорите, сключени
между ответника и „БТК“ ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника, с който оспорва предявения иск и счита същия за
неоснователен.
Твърди се, че предявеният иск е за неустойка по договор за
далекосъобщителна услуга, а не за потребени и незаплатени мобилни услуги,
фактурирани за месец 06/2018 г., 07/2018 г., 08/2018 г., 09/2018 г. Неустойката
3
има акцесорно качество и без да се докаже наличие на главно задължение е
немислимо доказването на неустойка. Твърдят, че с настоящата искова молба
главно задължение /потребени и незаплатени мобилни услуги, фактурирани за
месец 06/2018 г., 07/2018 г., 08/2018 г., 09/2018г./ не е доказано и не се
претендира, поради което счита, че следва да се издаде определение, с което
да се прекрати делото.
Алтернативно, ако се даде ход на делото, се моли съдът да вземе
предвид, че При недоказване на главно задължение /потребени и незаплатени
мобилни услуги, фактурирани за месец 06/2018 г., 07/2018 г., 08/2018 г.,
09/2018г./ не може да се търси и претендира неустойка.
Сочи се, че по делото няма данни дали ответникът се е намирал на
територията на страната за времето на издаване на процесиите фактури-месец
06/2018 г., 07/2018 г., 08/2018 г., 09/2018 г., както и че ищецът не е представил
по делото счетоводни извлечения от БТК, от които да е видно, че ответникът
не е правил плащания по далекосъобщителната услуга за процесния период.
Твърди се, че не е спазена разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и че
ответникът не е разбрал за процесиите две цесии, още повече, че исковата
молба е връчена на особен представител, а не лично на ответника.
Твърди се, че в производството по иска с правно основание чл. 422 от
ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането
по издадената заповед за изпълнение /справка: гр. дело № 3416/2019 г. по
описа на районен съд-Пазарджик/.
Моли се съдът, да постанови решение, с което да отхвърли иска на
ищеца като неоснователен.
Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В тежест на ищцовата страна е да установи наличието на процесуалните
предпоставки за допустимостта на иска, а именно, че е проведено заповедно
производство между същите страни, с предмет идентичен на настоящото
исково производство. Подадено в срок възражение от длъжника срещу
заповедта за изпълнение и подадена в срок искова молба.
В тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и
4
главно доказване, че съществува вземане на твърдяното основание, а именно
договор за цесия. Следва да установи, че цесията е съобщена на длъжника.
Следва да установи вземането си по размер, както и че същото е изискуемо.
Ответникът следва да докаже възраженията си направени в писмения
отговор.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства 5 бр. фактури за период от
08.06.2018 г. до 09.10.2018 г., включително, депозирани с молба с вх. №
6342/24.03.2022 г. от адв. В.Г., пълномощник на ищеца.
По направеното искане от ищеца за произнасяне на съда с
неприсъствено решение и при признание на иска, съдът счита, че не са налице
предпоставки за това, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на ищцовата страна за произнасяне с
решение по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, както и при признание на иск.
АДВ. М.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
ОТВЕТНИКЪТ: Уважаема госпожо районен съдия, оспорила съм
предявения иск, поддържам това си становище, като считам, че същият е
неоснователен. Също така считам, че ако ищецът е имал претенции за
неплатени фактури първо е трябвало да заведе такъв иск за главно
задължение и да го докаже, тъй като настоящия иск е само за неустойката,
която има акцесорно качество и без да се докаже наличието на главното
задължение е немислимо доказването на неустойка. В тежест на ищеца е да
докаже, че ответникът не е платил главното си задължение, а в случи, че не е
направил това, поради което неоснователно се явява искането за неустойка
спрямо ответника. Също така ищецът не е доказал нито с гласни, нито с
5
писмени доказателства причините за начисляване на неустойка. Не са
разпитани свидетели, които да потвърдят неплащане от страна на ответника.
Представените по делото фактури не са основание за неплащане. Не се
представиха доказателства от ищеца, от които да е видно че ответникът не е
правил плащания по далекосъобщителна услуга за периода от месец юни
2018 г. до месец септември 2018 г., поради което считам, че искът е недоказан
от страна на ищеца. В днешното с. з. съм оттеглила искането си, което съм
направила с ОИМ за сравнителен материал относно подписа на ответника и за
неговото пребивава в страна с оглед обстоятелството, че не желая да
натоварвам ответника с допълнителни разноски, поради което не съм правила
и други доказателствени искания. Моля да постановите решение, с което да
оставите без уважение исковата претенция. Моля да ми се изплати
възнаграждение за особено представителство.
Съдът обяви устните състезания за приключени.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 150 лв. на адв. З.М. за
особено представителство.
Съдът обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10.00 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6