№
гр. София, 19.09.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV „Д” въззивен състав, в
открито заседание на двадесет и осми май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Галина Ташева
мл.с-я
Боряна П.
Като
разгледа докладваното от мл.съдия П. ч.гр.д.
№ 1169 описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 13729/10.03.2017г. на длъжника М.А. П.-Ч.,
срещу извършено разпределение за приети по делото разноски от 08.03.2017г., по
и. д. № 20098440400183 по описа на ЧСИ С.Ч., с рег. № 844, с район на действие
на СГС.
Жалбоподателката твърди, че разпределението
по изпълнителното дело е неправилно и незаконосъобразно извършено. Твърди, че
ТБ „И. “АД е присъединен взискател и като такъв няма право
на разноски в съдебното изпълнение. По така изложените аргументи,
жалбоподателят моли така извършеното от ЧСИ разпределение да бъде
отменено. Прави искане за изслушване на ССчЕ.
В срока по чл. 436,
ал. 3, изр. 1 ГПК е подадено възражение
от ТД на НАП София, с което се оспорва жалбата по изпълнителното дело.
Подадена е жалба от ТД на НАП София срещу разпределение
за приети по делото разноски от 08.03.2017г., по и. д. № 20098440400183 по
описа на ЧСИ С.Ч., с рег. № 844, с район на действие на СГС. Твърди че е
незаконосъобразно извършено, т.к. длъжникът М.А. П.-Ч. има налични публични
задължения в размер на 19 316, 05 лева.
По реда на чл.458 от ГПК държавата
следва да бъде конституирана като присъединен взискател
по изпълнението, което не е било сторено в конкретния случай и ЧСИ не е
уведомил НАП за започнатото принудително изпълнение, така както чл.191, ал.3 от ДОПК предвижда. Искането към съда е разпределението да бъде отменено.
По реда на чл.436,
ал.3 от ГПК ЧСИ С.Ч. с рег.№ 844 КЧСИ – СГС е депозирал мотиви, в които е взел
становище по неоснователност на така подадените жалби.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:
Въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 09.01.2009г. от СРС, 73-ти
състав, по молба на взискателя Р.Б.Р. е образувано изп. дело № 20098440400183 на ЧСИ С.Ч. срещу длъжника М.А. П.-Ч..
По делото е постъпила сума в размер на
553,94 лева от запор на банкова сметка *** „И.“АД.
С молба от 21.10.2010г. като взискател по делото е присъединен Н.Б.Б.,
съгласно представен изпълнителен лист. С молба от 05.04.2011г. като взискател по делото е присъединен ТБ „И.“АД, съгласно
представен изпълнителен лист. По делото е приложено уведомление от НАП с изх.№
06-44-00-1463 от 02.04.2009г., в което е отразено, че длъжникът няма публични
задължения.
На 08.03.2017г. е извършено на основание
чл. 136 от ЗЗД разпределение на разноските в изпълнението както следва:
I.
Разноски
:
-
На
взискателя ТБ “И.“АД за разноски в съдебното
изпълнение - 109,40 лева;
-
На
ЧСИ С.Ч. – 16,57 лева пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, съразмерна
на събраната сума;
II.Вземания с еднакъв
ред по съразмерност:
-
На взискателя ТБ „И.“АД
– 412,46 лева;
-
На взискателя Н.Б.Б. – 15,51 лева;
Протоколът
за извършено разпределение е бил надлежно предявен на длъжника.
По
делото е изготвена и приета в открито съдебно заседание Съдебно – счетоводна
експертиза, от която се установява, че към дата 25.03.2019г. публичните задължения на длъжника М.А. П.-Ч.
са общо в размер на 27 055,28 лева,
а данъчните й задълженията към Столична община към 20.03.2019г. са в
размер на 3 381,65 лева.
Съдът,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и се запозна с доказателствата по
делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Жалбите
са подадени в срок от процесуално легитимирани страни срещу подлежащо на
основание чл. 462 и сл. ГПК на обжалване действие на съдебния
изпълнител – разпределение на получените от проведено принудително изпълнение
чрез публична продан на недвижим имот на
жалбоподателя, поради което са процесуално допустими.
Предпоставките
за извършване на разпределение, съгласно чл. 460 ГПК, са следните : 1. По делото да е събрана
сума от ЧСИ; 2. Наличие на повече от един взискател;
3. Недостатъчност на сумата за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. В процесния
случай, вследствие на наложен запор
върху банкова сметка ***,94 лева. Налице е и втората предпоставка за извършване
на разпределение, тъй като изпълнителното дело е образувано по молба на Р.Б.Р.,
но впоследствие по делото са присъедини
като взискатели Н.Б.Б. и ТБ
„И.“АД. Третата предпоставка също е налице, тъй като сбора на вземанията на взискателите към длъжника е по-голям от размера на
събраната по изпълнителното дело сума.
Възлагането
на разноските на длъжника се урежда от разпоредбата на чл. 79 ГПК, в която липсва препращане към чл. 78, ал.8 ГПК, следователно в изпълнителното
производство се вземат предвид само реално направени разходи, за които са
представени разходооправдателни документи.
Съгласно
т.6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. ОСГТК, ВКС
не се ползват с право на предпочтително удволетворение
по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл.134 и чл.135
от ЗЗД, когато са направени от тях. Предвид изложеното, съдът намира, че
разпределението е неправилно извършено по ред т.2 от протокола, тъй като в
полза на присъединените взискатели ТБ „И.“АД и Н.Б.Б. са разпределени разноски в общ размер на 427,97
лева, без те да са такива, сторени от тях във връзка с искове по реда на чл.134
и чл.135 от ЗЗД. По тази причина в тази му част, разпределението от 08.03.2017г.
извършено по настоящото изпълнение, следва да бъде отменено като неправилно.
Основателно
се явява наведеното от жалбоподателя ТД на НАП София оплакване, по отношение на
това, че държавата в случая се явява присъединен взискател
право и следва да бъде конституирана в производството като такъв.
Съгласно
чл. 191 от ДОПК, когато срещу имуществото
на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския
процесуален кодекс,
държавата се смята винаги като присъединен взискател
за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен
на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният
изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко
започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Най-късно в 14-дневен
срок от получаване на съобщението Националната агенция за приходите издава
удостоверение, което съдържа информация за размера на публичните задължения на
длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако
има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително
изпълнение. Съдебният изпълнител няма право да продължи производството преди
получаване на удостоверението. Независимо от това, дали е получено
удостоверението след изтичането на 30 дни от изпращане на съобщението,
съдебният изпълнител може да продължи производството. Видно от доказателствата
по делото ЧСИ Я.е уведомил НАП София за започналото изпълнение на 18.03.2009г.
след което от НАП София е било издадено удостоверение за липса на публични
задължения на длъжника към 02.04.2009г. Следователно, а и вино от приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза, към м. април 2009г. (започване на
изпълнението) длъжникът не е имал непогасени публични задължения. Те датират
считано от м. март 2013г Законовият текст на чл. 191,ал.3 от ГПК възлага на ЧСИ
задължението да уведоми ТД на НАП освен за всяко започнало изпълнение (което
ЧСИ както беше отбелязано е сторил през 2009г.), така и за всяко разпределение.
За извършеното разпределение на разноски от 08.03.2017г. ТД на НАП не е била
уведомена, не е представила удостоверение за публичните задължения на длъжника,
които се установиха в размер на 27 055,28 лева към 25.03.2019г. и държавата
не е била присъединена по право в изпълнението. Ето защо настоящият състав на съда намира, че
извършеното разпределение за приети по делото разноски от 08.03.2017г., по и.
д. № 20098440400183 по описа на ЧСИ С.Ч., с рег. № 844, с район на действие на
СГС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на ЧСИ за изготвяне на ново
разпределение на разноски по изпълнението.
Съдът
констатира, че длъжницата е страна, която е останала задължена за разноски в
производството, доколкото многократно й е било указвано, че следва да внесе
депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 300 лева,
който тя не е заплатила. След приемане на ССчЕ
възнаграждението в посочения размер за вещо лице е изплатено от бюджета на
съда, поради което и на основание чл.77 от ГПК длъжницата следва да бъде
осъдена да я заплати по сметка на Софийски градски съд.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ извършено на
08.03.2017г. разпределение за приети по делото разноски по и. д. № 20098440400183
по описа на ЧСИ С.Ч., с рег. № 844, с район на действие на СГС като незаконосъобразно и ВРЪЩА делото на ЧСИ С.Ч., с рег. № 844 КЧСИ да извърши ново
разпределение, съобразно мотивната част на настоящото
решение.
ОСЪЖДА на
основание чл.77 от ГПК М.А. П.-Ч.с ЕГН: **********
да заплати по сметка на Софийски градски съд 300 лева, изплатен по делото
депозит от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: