Решение по дело №4878/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3536
Дата: 30 юли 2019 г. (в сила от 24 август 2019 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20183110104878
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2018 г.

Съдържание на акта

 

                                            Р Е Ш Е Н И Е

                                                           3536

                                         гр.Варна, 30.07.2019год.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на пети юни   през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при секретаря Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело 4878  по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените  искове са с правно основание чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.

Ищцата Д.В.М., ЕГН ********** с адрес: *** съд. адрес:*** *, адв. Б.,    претендира от съда да постанови решение с което да осъди  ответниците  С.Т.Ч., ЕГН ********** и Б.Д.Ч., ЕГН ********** двамата с адрес: *** да освободят общите части на сградата- стълбищната площадка към * жилищен етаж, която сграда е с идентификатор №* по КККР, разположена в поземлени имот с идентификатор * в град Варна, на административен адрес: ул. */бивша улица */ №*,като преместят изградената отоплителна инсталация в цялост - котел и тръби на място, където не би се затруднявал и ограничавал достъпа до отделните жилища в триетажната сграда.Претендира ищцата да бъде овластена да извърши действията по преместването за сметка на ответниците, като ответниците бъдат осъдени да внесат предварително сумата, необходима за преместването на отоплителната инсталация в цялост-котел и тръби.

Моли ответниците да бъдат осъдени да й заплатят сумата от  2 392 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото й да ползва собственият си недвижим имот, представляващ апартамент на * етаж с площ от 121.30кв.м. за периода от 01.01.2013год. до 25.08.2016год.

Ищцата аргументира правен интерес от предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения:

Собственик е на * самостоятелни апартамента в триетажна сграда с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, разположени в сграда № * в поземлен имот с идентификатор * в град В., на административен адрес: ул.„*" /бивша улица */, № *.

През 2008 година ответниците са установили фактическа власт върху един от апартаментите - този на * етаж, с намерение да го придобият по давност.

С влязло в сила решение на 28.10.2015г. по гр.д.  № 1135/14г. по описа на ВОС се установява в отношенията между Ч. от една страна и ищцата  от друга, че С.Ч. и Б.Ч. нямат качеството на владелци на апартамента на *етаж и апартамента на * етаж /за който също претендират да са упражнявали фактическа власт/ в периода от 1997г. до 2008 г., както и че до 2007 г. апартаментите са били необитаеми.

През 2012г. без знанието и разрешението й, без одобрен проект за изграждане на отоплителна инсталация, Ч. са изградили отоплителна инсталация в апартамента на *етаж.

Няколкократно  ги е предупреждавала да премахнат отоплителната инсталация, но ответниците не предприемат никакви действия в тази насока.

При монтирането на радиаторите - 5 бр. и тръбите - част от инсталацията Ч. са нарушили целостта на съществуващите зидове на апартамента на *етаж.

Не желае в имота й да има такава инсталация, изградена не само без нейно  съгласие, но и без одобрен от компетентните органи проект и гаранции за пожарна безопасност. Притеснява се, че в имота може да възникне пожар, което би довело до погиване на цялата триетажна сграда.

Отделно от това Ч. са разположили котела - част от отоплителната инсталация върху общи части на триетажната сграда, преградили са стълбищната площадка, която е част от стълбището водещо до * етаж на сградата като по този начин възпрепятстват достъпа й до апартамента разположен на * етаж от сградата.

С уточняваща молба ищцата излага, че се легитимира като собственик на 3/4ид.части от имот с идентификатор №* на основание наследяване. Твърди, че е титуляр на правото на собственост на сграда с идентификатор №*, респективно на самостоятелните обекти в нея.Осъществява фактическа власт върху * и * етаж от жилищна сграда с идентификатор №*. Владението върху процесния имот - апартамент на * и * жилищен етаж от сграда с идентификатор * и е предадено на основание предварителен договор за замяна, сключен с другия собственик още през 2012год.Ако ищцата премести на подходящо място котела за твърдо гориво ще направи разноски в размер, определен от вещото лице, определило цената на иска по чл.109 от ЗС.Така тя веднъж е заплатила тази отоплителна инсталация като подобрение и * път ще следва да понесе разноските по преместването й.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците, чрез проц.представител адв. К.М.  от ВАК, депозират отговор на исковата молба.

 Искът с правно основание чл. 109 от ЗС, с който след изменение с допълнителна молба се претендира освобождаване от ответниците на стълбищна площадка към * етаж в сграда с идентификатор № * по КККР на гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „*" № *, считат за нередовно предявен и поради това за недопустим. Искът е и неоснователен.

Легитимиран да заведе иск по чл. 109 ЗС е единствено собственикът на недвижимия имот, по отношение на който има възпрепятстване на упражняването на правото му на собственост. Ищцата не е изложила твърдения за конкретен придобивен способ, от който извежда своето право на собственост върху самостоятелен обект № * в процесната сграда. Това представлява нередовност, която ако ищцата не отстрани, исковата молба следва да бъде върната.

Оспорват ищцата да е изключителен собственик на имотите, находящи се на *и * етаж от сградата.

След изменението на иска и ограничаване на претенцията по чл.109 от ЗС само до стьлбищната площадка към * етаж, считат за напълно неотносимо към спора твърдението за качеството на ответниците, в което те са упражнявали фактическа власт върху имота.

Между ответниците и ищцата по настоящото дело е влязло в сила Решение № 31 / 08.03.2017 г. по в.гр.д. № 574 / 2016 г. по описа на ВАпС и Решение № 1022 / 22.07.2016 г. по гр.д. № 1568 / 2015 по описа на ВОС, по предявен от нея иск по чл. 108 от ЗС, като са установени ЕДИНСТВЕНО правата й единствено по отношение на *етаж от сградата, който не е предмет на нито една от исковите претенции по това дело.

Между ответниците, от една страна, и ищцата по настоящото дело и нейния чичо К. И. М., е влязло в сила Решение № 1966 / 19.12.2014 г. по гр.д. № 1135 / 2014 г. по описа на ВОС, ГО, по което е отхвърлен положителен установителен иск на ответниците за правото на собственост върху самостоятелни обекти № * и * в процесната сграда, като съдът не се е произнасял по въпроса кой е титулярят на правото на собственост върху самостоятелен обект № * и дали той е съсобствен между ищцата и К. И. М.. К. И. М. е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *, върху който са надстроени етаж * и *.

Следователно, ищцата не е изключителен собственик на надстроените ет.* и * от жилищната сграда, а те се притежават в равни квоти от нея и К. М..

 Изградената в процесната сграда отоплителна инсталация е трайно прикрепена към недвижимия имот, поради което е преминала в патримониума на собствениците на жилището на *и * етаж. В този случай обаче нейното отстраняване представлява акт на разпореждане с общо имущество, в резултат на който ще се намали стойността на недвижимия имот. Поради това решението за отстраняване следва да бъде взето от собствениците на имота, притежаващи повече от 1/2 идеални части от недвижимия имот. Искът с правно основание чл. 109 ЗС, предявен само от ищцата, освен поради посочената по-горе нередовност на исковата молба, следва да бъде оставен без движение и поради това, че ищцата не обосновава легитимацията си като единствен собственик на самостоятелен обект № *, който може еднолично да се разпорежда с него.

 Отоплителната инсталация и котел, чието преместване се претендира, е счетена с влязло в сила решение на Варненския Апелативен съд по в.гр.д. № 574 / 2016 г. като подобрение на имота, което ищцата е осъдена да заплати на ответниците, а не като създаваща пречка за упражняване на правата й върху * етаж от сградата;

По повод влязлото в сила решение на ВОС по гр.д. № 1568 / 2015 г. и на Варненския Апелативен съд по в.гр.д. № 574 / 2016 г. относно *етаж от сградата, ответниците са предали на ищцата владението върху жилището, в това число върху изградената от тях отоплителна инсталация и котел, за което на 07.03.2018 г. е бил съставен констативен протокол от нотариус Н. С., с peг. № *, чрез помощник нотариус Р. С.. В хода на предаване на владението пълномощникът на ищцата е направил изявления от нейно име, че се съгласява и приема имота в състоянието, в което е предаден, приема владението и няма забележки по неговото състояние. Протоколът е подписан от ищцата лично, като с подписа си е декларарила, че приема имота в състоянието, в което се намира, ведно с котел и инсталация за отопление, като не е отразила, че те създават каквито и да е пречки за упражняване на правата й по отношение на * етаж, нито че потвърждава декларираното от нея в исковата молба „нежелание„ инсталацията да съществува. Ищцата е собственик на подобренията, чието преместване се претендира, поради което за нея не съществува правен интерес от това ответниците да извършат тези действия.

В този смисъл, напълно несъстоятелни са твърденията в исковата молба за това, че при монтиране на радиаторите и тръбите била нарушена целостта на съществуващите зидове на *етаж, както и за това, че ищцата имала желание за нейното премахване.

Инсталацията е била изградена и ползвана от ответниците за нуждите на семейното им жилище на *етаж на сградата при съобразяване на всички изисквания за безопасност и строителство. Не са нарушени зидове и инсталацията не създава никакъв риск за сградата.

  Искането за освобождаване на общите части и преместване на отоплителната инсталация „на място, където не би се затруднявал и ограничавал достъпа по отделните жилища в триетажната сграда" е неясен и се нуждае от уточнение.

На първо място, при положение, че в исковата молба няма изложени обстоятелства за съществуване на етажна собственост в жилищната сграда искането за освобождаване на „общи части" е в пряко противоречие с обстоятелствената част на исковата молба.

На второ място, в исковата молба няма твърдения относно мястото, където се претендира да бъдат преместени котел и тръби в жилищната сграда.

На трето място, не става ясно какво точно се претендира от ответниците, при положение, че се иска освобождаване на площадката към * етаж чрез преместване на котел и тръби, а няма твърдения тръбите да се намират на същата площадка.

Считат, че  не е налице ФС на чл.109 от ЗС. С изграждане на отоплителна инсталация в ап. на *етаж от сградата на ул.„*„ № * и поставяне на котел, ответниците не са извършили неправомерни или неоснователни действия, които да създават пречки за ищцата да ползва ап. 2 и 3 от сградата, а ако такива има - те не са по- големи от обикновените. Напротив, ответниците са подобрили имота на ищцата чрез изграждане на отоплителна инсталация, поставяне на радиатори и котел, които тя е била осъдена да им заплати.

В този смисъл, поради неоснователността на иска, неоснователно се явява и искането по чл. 80 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 59 от ЗС:

Искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД, с който се претендира обезщетение за лишаване от правото на ищцата да ползва жилището, находящо се на * етаж от сградата, също се явява изцяло неоснователен.

В исковата молба не се излагат твърдения за това достъпът до * етаж да е изцяло ограничен от съществуващия на стълбищната площадка котел на отоплителната инсталация. Напротив, твърди се, само част от стълбището, водещо до * етаж е заето от котела, поради което не става ясно как той осуетява пълния достъп до * етаж.

Оспорва твърденията за съществуване на пречки за ищцата да ползва * етаж от жилищната сграда, създадени от ответниците.

По предявен иск от ответниците за защита на владението на * етаж на същата сграда, в отговора на исковата молба от 19.11.2016 г., ищцата е навела твърдения пред съда по гр.д. № 7300 / 2016 г. по описа на 10 състав, в следния смисъл: ,,Върху имот с идентификатор *.3 винаги съм извършвала действия, свързани с упражняване съдържанието на вещното право на собственост. Никой не ми е отнемал фактическата власт върху имота“.

Следователно, не е налице ФС на чл. 59 от ЗЗД. Ответниците не са създали пречки за ищцата да ползва етаж * на жилищната сграда чрез изграждане на отоплителна инсталация на *етаж и разполагане на котел за инсталацията на част от стълбищната площадка.

Моли за присъждане  в полза на ответниците на сторените по делото съдебно-деловодните разноски .

           В съдебно заседание  ищцата, чрез процесуален представител адв. Б.  от ВАК , поддържа иска. В хода по същество на делото моли за уважаване на исковете. 

В съдебно заседание ответниците, чрез порцесуален представител адв. К.М.  от ВАК, поддържат отговора на исковата молба. В хода по същество на делото процесуалният  представител и пълномощник на ответниците  моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. В срок  проц.представител на ответниците депозира писмени бележки.

          ост молат и съставения по реда на ез реституция по реда на ЗСПЗЗ, постановена с РешениеСЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

            От приетия по делото нот.акт №*, том *, рег.№*,дело №* от *год. на Нотариус В. П. с район на действие ВРС , вписан в регистъра при НК под № * се установява, че на *год. е констатирано право на собственост, като Д.В.М. е призната за собственик по наследство на следния недвижим имот: Сграда с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на Варна, одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008год.,представляваща еднофамилна жилищна сграда на * етажа, разположена в поземлен имот с идентификатор  * във Варна, с административен адрес: ул.* /бивша улица */№*, като * жилищен етаж е със застроена площ от *кв.м. и  се  състои от входно антре, три стаи, кухня и баня-тоалетна по протокол за съдебна делба  от 05.05.1988год. по гр.дело №198 по описа на ВРС за 1988год.; * жилищен етаж със застроена площ  от *кв.м. , който се състои от спалня ,детска,дневна с кухня,тоалетна ,баня,дрешник и коридор и *т етаж със застроена площ от *кв.м. , който се състои от спалня с тераса ,детска,дневна с кухня, тоалетна ,баня,дрешник и коридор, по одобрен архитектурен проект от 01.04.1996год., а по схема №*/*год. издадена  от АГКК Варна площта на всеки един от * етажа е *кв.м., построена в поземлен имот *.

            С влязло в сила решение , постановено в производството по гр.дело №1135/2014год. на ВОС е отхвърлен иска на С.Т.Ч. и Б.Д.Ч. срещу Д.В.М. и К. И. М. за признаване, че С.Т.Ч. и Б.Д.Ч. са собственици на следния недвижим имот: * жилищен етаж със застроена площ от * кв.м., състоящ се от :спалня, детска, дневна с кухня, тоалетна ,баня, дрешник и коридор; * жилищен етаж със застроена площ от *кв.м., състоящ се от : спалня с тераса, детска, дневна с кухня, тоалетна ,баня , дрешник и коридор по одобрени архитектурни проекти от 01.04.1996год., а по схема №150/12.03.2014год. издадена от АГКК Варна с площ от  136кв.м. за всеки от трите етажа, представляващи * и * етаж от сграда с идентификатор  №*  с административен адрес: град Варна,ул.* /бивша улица */№* ,по твърдението че собствеността е придобита чрез непрекъснато владение  в периода от 1997год. до 2008год., на основание чл.79 от ЗС.

            Не е спорно между страните , а и от приетото по делото решение №31 от 08.03.2017год. по възз.гр.дело №574/2016год. на ВАС се установява , че ответниците Ч. са осъдени да предадат на ищцата владението върху ¼ ид.част от самостоятелен обект в сграда –апартамент на * етаж с площ от *кв.м. с идентификатор *.2. по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със заповед  РД-18-73/23.06.2008год. на изп.директор на АГКК, последно изменена със Заповед №18-12300/25.09.2014год. на Началник на СГКК-В., разположен в сграда №* в поземлен имот с идентификатор * в град Варна, на административен адрес: ул.* /бивша улица */№7, ответниците са осъдени да заплатят на ищцата обезщетение за лишаването й от ползване върху собствения й имот , като ищцата е осъдена да им заплати на основание чл.59 от ЗЗД , сумата от 12  761.26лв. , с която се е обогатила до размера на обедняването , вследствие извършени разходи за подобрения през 2102год.,сред които фигурират-доставка и монтаж на котел -1 бр., отоплителни тела и инсталация.

            От приетия по делото констативен протокол №*, том *, рег.№ */*год. на нотариус Н. С. с рег.№ * от НК с район на действие –района на РС –В. се установява, че на 07.03.2018год. е преден на ищцата имотът, който ответниците са осъдени да предадат на ищцата, съгласно горепосоченото решение. В протокола фигурират констатации на страните по повод фактическото предаване на имота и е записано изявление на адв. Б. в следния смисъл: „Д. се съгласява и приема имота в състоянието , в което е предаден, приема владението и няма забележки по неговото състояние.

            Към доказателствата по делото е приет предварителен договор за замяна от 05.02.2012год. сключен между Д.В.М. и К. И. М.. Съгласно този договор Д.В.М. прехвърля на К. И. М. , притежаваните от нея по наследство идеални части от жилищната сграда с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със заповед за  одобрение на КККР №РД-18-73/23.06.2008год. на Изп.директор на АГКК  с административен адрес: град В.,ул.* №*, брой етажи , със застроена  площ от * кв.м.В замяна К. И. М.  прехвърля на  Д.  В.  М. , притежаваните от  него  по наследство и приращение  идеални части от самостоятелни обекти, находящи се на * и * етаж от *етажната  жилищна сграда с идентификатор *.

            По делото са ангажирани специални познания, чрез заключението на ВЛ по СТЕ.

            От заключението на ВЛ се установява следното : котелът е разположен на етажната стълбищна площадка на * етаж на сградата, пред стълбищното рамо, водещо към * етаж. Непосредствено преди стълбищното рамо е изградена лека дървена преграда, която допълнително затруднява достъпа до * етаж на сграда. Нарушени са както противопожарните, така и нормативните изисквания за монтажа и експлоатацията на котли на твърдо гориво. Котелът би следвало да бъде разположен в отделно помещение, което не би следвало да е над, или под стълбища, а  стените му да са облицовани  с  негорими материали.

            Съгласно експертизата в жилищната сграда няма съществуващо помещение, което да отговаря на минималните изисквания за котел на твърдо гориво, или пелети. Това означава, че ако се цели да се използва наличния котел за отопление на сградата , то следва да се изготви инвестиционен проект на отоплителната система, в който трябва да се предвиди и изграждането на котелно помещение.Този проект следва да бъде одобрен и да се има предвид, че изграждането на котелно помещение ще промени градоустройствените показатели на имота. Като възможно място за изграждането на котелно помещение в очертанията на сградата при положение, че това се окаже допусимо е пространството под покритата тераса на * етаж. При тези предпоставки разходите за демонтажа и преместването на котела в новоизграденото котелно помещение са изчислени в следната количествено-стойностна  сметка, съгласно която закръглената стойност на СМР за преместване на котела и изграждане на котелно помещение са в размер на 4 520лв.

            Ангажирани са специални познания, чрез заключение на ВЛ по СОЕ. Съгласно тази експертиза  закръглената  стойност на средномесечния наем  за * етаж на жилищната сграда за периода от 01.01.2013год. до 25.08.2016год. , възлиза в размер от 2 392лв.

            В полза на ответниците са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на св. Д. Б. Ч.- син на ответниците.

            От показанията на св. се установява следното: Познава сградата на ул.* №*, там е роден. До 2018г. семейството им живее на *етаж. От момента, в който се настанява семейството на *етаж, докато излезе се отопляват на твърдо гориво. Първо е инсталирана камина с водна риза, която е в хола, но майка му и баща му казват, че самото жилище не се отоплява добре, затова изграждат друга система с котел, с която да се отопляват. Минава следващата зима и ефектът е същия - нулев. Купуват още един котел и с *не става и след това минават на пелети. Котелът, с който се отопляват на пелети е този, който оставят след като напускане на  жилището. Намира се в близост до вратата на *етаж на стълбището. Може би е на разстояние от 50 – 60 см., може и повече от стълбите за * етаж. Стълбите не са довършени, няма парапет. Котелът не пречи човек да се качи свободно до * етаж.Поставят котела 2012г., Когато го поставят в сградата живее дядо му В. М. и стринка му със съпруга си. Те живеят на долния етаж, под тях се води под стълбището, а дядо му живее на долния етаж. На етажът над тях не живее никой. Майка му и баща му са строили сградата.  Дядо му се е качвал горе, живеят на едно място и не се е противопоставял на поставянето на котела. На въпроси на адв.М. подборно обяснява кога и как е изграждан котела.

            Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведи следните правни изводи:

            Съгласно  разпоредбата на чл.109 от ЗС , собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Съгласно установената съдебна практика/ ТР №31/84 от 06.02.1985год. по гр.дело №10/84год. на ОСГК/ негаторния иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответствие обема на правото на собственост. За успешното провеждане на този иск е необходимо собственикът да докаже кое е действието, което препятства упражняването на правото му на собственост,кой е автора на това действие и в какво точно се състои нарушението. Не всяко въздействие може да обоснове основателност на иска по чл.109 от ЗС, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта на собственост и от което обективно се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се препятства упражняването на правото на собственост в пълен обем.Действието следва да съществува към момента на разглеждане на спора и да се установи наличието на причинна връзка между конкретното неоснователно действие и обема на препятстване на упражняването на собствеността.Неправомерното с оглед действащия правен ред действие, следва да има позитивно изразен резултат и то да е такова, че да създава обективни пречки за ползване на собствения имот./Решение №57/26.03.2013год.по гр.дело №907/2012год. на второ г.о. при ВКС,р.№62/01.07.2015год. по гр.дело №339/2015год. второ г.о. при ВКС, р.№23/09.04.2014год. по гр.дело №5465/2013год. на второ г.о. при ВКС и мн.други/. Негаторния иск разбиран в по-широк аспект е условие за защита срещу необосновани вмешателства, преки или косвени , който възпрепятстват собственика да упражнява правото си на собственост като използва напълно своята вещ и е израз на възможността при надлежно упражнено искане тези вмешателства да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние./Р №273 по гр.дело №102/2009год. на ВКС първо г.о.,р.№150 от 25.05.2011год. по гр.дело №551/2010год. на ВКС-второ отделение на ГК и др./. Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на съседен имот, но може да е и съсобственик , ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правата на съсобственика си/ ТР №31/84 от 06.02.1985год./.

            В настоящият случай ищцата твърди, че с предявеният иск брани защита на общите части на сградата –стълбищната площадка към * жилищен етаж. С оглед наведените от страните твърдения и възражения и при преценка на ангажираните по делото доказателства може да се изведе извод, че процесната сграда  е в режим на етажна собственост, тъй като са налице самостоятелни обекти на собственост на различни лица. Налице са три самостоятелни обекта – първи жилищен етаж, * жилищен етаж и * жилищен етаж. Първия жилищен етаж собственост на трето за спора лице, * жилищен етаж с установена съсобственост на ищцата и чичо й  К. И. М. и * жилищен етаж с предполагаеми права за ищцата и чичо й. Тъй като самостоятелните обекти са три ,приложение намира разпоредбата на чл.3 от ЗУЕС, съгласно която за управление на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик се прилагат разпоредбите на чл.30,ал.3, чл.31,ал.1 и чл.32 от ЗС.Тъй като с предявяването на иска , ищцата осъществява  действие на управление по отношение на общите части в етажната собственост,не се изисква съгласието на другите собственици за предявяването на иска. Това е така, защото всеки съсобственик може да защитава от посегателства цялата вещ, без за това да му е необходимо съдействието или съгласието на останалите съсобственици/Решение №179 от 09.03.2010год. на ВКС по гр.д. №219/2009год.,Iг.о., ГК./.

            В настоящият случай ищцата брани общите части –стълбищната площадка в процесната сграда от изградена отоплителна инсталация-котел , поставен на стълбищната площадка на *етаж, за които твърди , че е платила като подобрения на ответниците. Наплащането на тези подобрения е станало при изпълнение на уважен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, като видно от мотивите на решението по този иск е прието , че извършените от страна на ответниците подобрения , сред който фигурира и процесното , са извършени от ответниците, като държатели в чужд имот. Така извършеното подобрение, в част е заплатено от ищцата, като увеличаващо стойността  на апартамента на *етаж. Изграждането на същото е започнало със съгласието на наследодателя на ищцата. Това се установи в хода на производството по делото, чрез показанията на свидетеля Д. Б., който е обитавал сградата през същия период и има непосредствени наблюдения кога и какви ремонти са извършвани. От показанията на свидетеля се установява , че отоплителната инсталация с котел и тръби е изградена , докато бащата на ищцата е бил още жив и е обитавал заедно с ответниците сградата., като той е знаел за изграждането и не се е противопоставял на същото. На по-късен етап, през 2012год. е бил подменен единствено котелът на дърва с котел на пелети. Ето защо  не може да се изведе извод, че това подобрение , представлява неоснователно действие, което смущава ползването на общите части в сградата. В хода на производството по делото ищцата , която носи тежестта да установи това обстоятелство не доказа, че котелът осуетява възможността да се ползва стълбището кэм * етаж. Заключението на ВЛ, че използването на наличния котел за отопление на сградата е обвързано с изготвянето на инвестиционен проект на отоплителната система не води до извод, че фактическата разположеност  на  котела , осуетява използването на стълбищната площадка. Дори и да се приеме, че изграждането на отоплителната инсталация и котела,  не е съобразено с техническите изисквания и  това обстоятелство е индиция , че представлява резултат от неоснователно действие, това не предполага уважаване на иска по чл.109 от ЗС. Това е така, защото за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 от ЗС, ищцата следваше да докаже , че резултатът от това неоснователно действие пречи да упражнява своето право да ползва стълбището, представляващо обща част в сградата. /т.3 от ТР №4/2015год. по ТД №4/2015год. на ОСГК при ВКС/.

            Освен горното за пълнота на изложението отоплителната инсталация и котела, чието преместване се претендира, с влязло в сила решение на ВАС по в.гр.дело №574/2016год.  е признато като подобрения към * жилищен етаж, които е съсобствен между ищцата и К. И. М..Ищцата е приела това подобрения и е заплатила неговата стойност , съобразно припадащата й се част от съсобствеността, не е възразила, че същото създава пречки да упражнява правото си на собственост.Т.е. не е оборен полезния характер на тази инсталация и доказано, че това подобрение противозаконно нарушава правото на ползване на стълбището в процесната сграда. Освен това в хода на предаване на владението от ищцата , чрез нейния процесуален представител е направено изявление, че се съгласява  и приема имота в състоянието , в което е предаден, приема владението и няма забележки по неговото състояние. По този начин ищцата е декларирала , че приема имота в състоянието , в което се намира, ведно с котел и инсталация за отопление , като не е възразила те да създават каквито и да е пречки за упражняване на правата й , нито е декларирала нежелание инсталацията да съществува.При това в това производство ищцата не претендира премахване на подобрението , като ненужно към собствеността, формираща имота на * жилищен етаж/Решение №3203/1972год. на първо г.о./, а като такова осуетяващо ползването на общата част.

            Предвид гореизложеното съдът постановяване решение, с което отхвърля иска, основан на чл.109 от ЗС, като неоснователен. С оглед неоснователността на този иск, неоснователно се явява и искането по чл.80,ал.1 от ЗЗД.

            По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.

            Съгласно  чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Съгласно ал.2 на същия член това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Предпоставките на иска за неоснователно обогатяване, които следва да са налице кумулативно са: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника-под формата на реално увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на разходи, които нормално би направил, липса на правно основание за имущественото разместване. Правното основание като предпоставка за неоснователното обогатяване е наличието на правно отношение, което обосновава имущественото разместване,т.е. обедняването и обогатяването. Несъществуването на такова отношение между обогатилото се и обеднилото се лице означава, че обогатяването, респективно обедняването е без правно основание . За разлика от специалните състави на чл.55 от ЗЗД, при които правното основание се търси в отношенията между лицето, което е дало нещо и лицето, което го е получило, то при общия състав на неоснователното обогатяване – чл.59 от ЗЗД, основанието се търси в отношенията между обогатилото се и обеднялото лице./Решение №114/68год. Іг.о. ВС/.

            В настоящият  случай ищцата , която носи доказателствената тежест, не установи предпоставките от фактическия състав на иска по чл.59 от ЗЗД. Не успя да докаже , че е изключителен собственик на * етаж от сградата. Твърденията й , че е собственик на този имот, установени с констативен нот.акт за собственост нот.акт №*, том *, рег.№*,дело №* от *год. на Нотариус В. П. с район на действие ВРС , вписан в регистъра при НК под № * се оборват от съвкупната преценка на твърденията, доводите на страните и ангажираните доказателства.Дори и да приемем , че въз основа на този нот.акт тя е  изключителен собственик на * етаж, искът отново се явява неоснователен, тъй като по пътя на пълното  и  главно доказване не се установи, че отоплителната инсталация и котела, възпрепятстват правото на ищцата да ползва собствеността си върху * етаж. Видно от заключението на ВЛ и отговорите които същото даде в съдебно заседание за дребни неща няма пречка да бъде осъществено преминаването. Същото би било затруднено , ако трябва да се извършват строителни дейности на * етаж , който е в груб строеж и пренасят строителни материали. За някой материали няма да пречи , за други ще пречи. Ищцата не доказа , че е предприела осъществяването на такива строителни дейности, чието реализация е осуетена от отоплителната инсталия и котела. Освен това в заключението си ВЛ сочи, че котелът е разположен на етажната стълбищна площадка на * етаж на сградата, пред стълбищното рамо, водещо до * етаж. Непосредствено преди стълбищното рамо е изградена лека дървена преграда, която допълнително затруднява достъпа до * етаж  на сграда и която според заявеното от ВЛ може да бъде премахната без особени затруднения. Освен това липсват каквито и да било доказателства, които да установяват, че процесната отоплителна инсталация и котел са осуетявали възможността на ищцата да ползва фактически  * етаж. Ето защо съдът постановява решение, с което  отхвърля и този иск.

            С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на ответниците  следва да се присъдят разноски в размер, съгласно списък на разноските по делото. Сторените от ответниците  разноски възлизат в размер от 1000лв. и се изразяват в платено адв.възнаграждение.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                             

 Р  Е  Ш  И :

                                                         

           

            ОТХВЪРЛЯ иска  на Д.В.М., ЕГН ********** с адрес: *** съд. адрес:*** *, адв. Б. срещу  С.Т.Ч., ЕГН ********** и Б.Д.Ч., ЕГН ********** двамата с адрес: ***, за осъждане на ответниците да освободят общите части на сградата- стълбищната площадка към * жилищен етаж, която сграда е с идентификатор №* по КККР, разположена в поземлени имот с идентификатор * в град Варна, на административен адрес: ул. */бивша улица */ №*,като преместят изградената отоплителна инсталация в цялост - котел и тръби на място, където не би се затруднявал и ограничавал достъпа до отделните жилища в триетажната сграда, на основание чл.109 от ЗЗД, както и искът на  ищцата да бъде овластена да извърши действията по преместването за сметка на ответниците, като ответниците бъдат осъдени да внесат предварително сумата, необходима за преместването на отоплителната инсталация в цялост-котел и тръби, на основание чл.80,ал.1 от ЗЗД.

 

ОТХВЪРЛЯ иска  на Д.В.М., ЕГН ********** с адрес: *** съд. адрес:*** *, адв. Б. срещу  С.Т.Ч., ЕГН ********** и Б.Д.Ч., ЕГН ********** двамата с адрес: ***, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата 2 392 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото й да ползва собственият си недвижим имот, представляващ апартамент на * етаж с площ от 121.30кв.м. за периода от 01.01.2013год. до 25.08.2016год., на основание чл.59 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА  Д.В.М., ЕГН ********** с адрес: *** съд. адрес:*** *, адв. Б.  ДА ЗАПЛАТИ на   С.Т.Ч., ЕГН ********** и Б.Д.Ч., ЕГН ********** двамата с адрес: ***, сумата 1000лв./хиляда лева/, представляваща сторени по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен  срок от съобщението на страните , ведно с препис от съдебния акт.

 

                             

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                          /Р.ХРИСТОВА/