№ 65
гр. С.З., 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20215500901095 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от П. Д. Д., непълнолетен, действащ със
съгласието на своята майка Д. Д. Р. и на Д. Д. Р., в качеството й на майка на
Н.Р.Т., против „З.Д.Е.“ АД, гр. С., с цена на иска 150 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди за първия ищец и 250 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди за втория ищец.
В исковата молба се сочи, че от Препис-извлечение от акт за смърт от
27.01.2017г., издаден от Община С. въз основа на акт за смърт №1 от
05.01.2017г., съставен в гр. С., е видно, че Н.Р.Т. е починал на 31.12.2016г.
Сочи се, че от приложеното Удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки с изх. №1 от 05.01.2017г., издадено от Община С., е видно, че ищецът
П. Д. Д. е син на Д. Д. Р. и брат на починалия Н.Р.Т..
Изложени са обстоятелства, че на 31.12.2016г. около 13:20 часа по път
III-554, в землището на гр. С., в посока към гр. Г. при дневна светлина,
снеговалеж и по заснежен хоризонтален прав асфалтов участък от платно за
двупосочно движение, със скорост около 54 км/ч се движил л.а. ..Фиат
Стило“, с peг. № ***. управляван от водача Е.Н.Т., с ЕГН: **********. В
автомобила пътували и К.П.К. (на задната дясна седалка) и Н.Р.Т. (на
1
предната дясна седалка). При км.55+600 л.а. „Фиат Стило“ загубил напречна
устойчивост, излязъл от контрола на водача и със странично плъзгане
навлязъл в лентата за насрещно движение в момент, когато по нея
приближавал движещият се в посока към гр. Свиленград със скорост около
70.8 км/ч т.а. влекач марка „Мерцедес Бенц“, модел „375.40“, с peг. № ***, с
прикачено към него полуремарке марка „FRUEHAUF“, модел „СА“, с peг. №
***, управляван от турския гражданин Сайт Токай. При така създалата се
ситуация възникнал удар между двете МПС в лентата за движение на
товарния автомобил, като дясната странична част на л.а. „Фиат“ контактувала
с предна лява челна и лява странична част на т.а. „Мерцедес Бенц“ с
прикачено към него полуремарке. Посочено е, че от техническа гледна точка
причина за възникване на процесното ПТП от 31.12.2016г. е
неконтролируемото движение на л.а. „Фиат Стило“, с peг. № ***, изразяващо
се в загуба на напречната му устойчивост и навлизането му в лентата за
насрещно движение в момент, когато в участъка е имало насрещно движение
на автомобили. Вследствие на произшествието, водачът на лекия автомобил
Е.Н.Т. е получил телесни увреждания, а пътуващите в автомобила К.П.К. и
Н.Р.Т. - брат на ищеца, са починали.
Заявено е, че от съставения във връзка с инцидента Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и от представената справка в
електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за л.а.
„Фиат Стило“, е peг. № ***, управляван от виновния водач Е.Н.Т., е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „З.Д.Е.“ АД по застрахователна полица №
BG/07/116003147146, валидна от 13.12.2016г. до 12.12.2017г. (прекратена на
27.03.2017г.).
Посочено е, че за станалото ПТП са образувани пр.пр. №14/2017г. по
описа на ОП - Х. и ДП №532/2016г. по описа на РУ на МВР - Х.. За
извършеното деяние виновният водач Е.Н.Т. е предаден на съд, като е
образувано НОХД №674/2019г. по описа на ОС - Х.. Посочено е, че
производството се е развило по реда на Глава двадесет и седма от НПК, и по-
конкретно - чл.371, т.2 от НПК - съкратено съдебно следствие, при което
подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. С влязла в законна сила Присъда №16 от 19.06.2020г.,
постановена по НОХД №674/2019г. по описа на ОС - Х., потвърдена с
2
Решение №260047 от 18.11.2020г., постановено по ВНОХД №353/2020г. по
описа на Апелативен съд - П., и с Решение №61 от 09.04.2021г., постановено
по КНД №139/2021г. по описа на ВКС, I НО, подсъдимият Е.Т. е признат за
виновен в това, че на 31.12.2016г., в землището на гр. С., обл. Х., на път Ш-
554, км.55+600, при управление на МПС - л.а. „Фиат Стило“, с per. № ***,
нарушил правилата за движение, посочени в чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно смъртта
на две лица К.П.К. и Н.Р.Т., поради което е лишен и от право да управлява
МПС за срок от седем години, считано от влизане на присъдата в сила.
Сочи се, че от изготвените по досъдебното производство
автотехнически експертизи се установява по безспорен и непротиворечив
начин, че при процесното ПТП водачът на л.а. „Фиат Стило“ се е движил с
несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост и е имал техническа
възможност да възприеме характерните признаци за вида и състоянието на
участъка от път Ш-554, при км.55+600 (хоризонтален и вертикален профил на
пътния участък и състоянието на пътната настилка) и да предотврати
настъпването на произшествието, като съобрази действията си с тях и запази
контрол върху управлението на автомобила. От експертизите се установявало
също така, че водачът на т.а. „Мерцедес“ с прикачено полуремарке е нямал
техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез
предприемане на своевременно аварийно спиране.
Изложено е, че от Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта
№85/11.01.2017г. е видно, че в изследваните проби кръв на водача на л.а.
„Фиат“ не се доказва наличието на алкохол или други упойващи вещества.
Съгласно Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол в кръв и урина № А-5/05.01.2017г. не се установява наличието на
алкохол и в изследваните проби кръв, взети от починалия Н.Р.Т..
Посочено е, че от изготвената в хода на досъдебното производство
Съдебно-медицинска експертиза на труп №243/2016г. се установява, че Н.Р.Т.
е получил следните травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма -
кръвонасядане на меките обвивки на черепа; охлузвания по лицето;
травматичен субарахноидален кръвоизлив; оток на мозъка. Гръдна травма -
счупване на ребра от двете страни на гръдната клетка; контузия на белите
3
дробове; разкъсване на диафрагмите. Коремна травма - разкъсване на
слезката; разкъсване на черния дроб; контузия на консулите на двата бъбрека;
контузия на дръжката на червата; кръвоизлив в коремната кухина.
Травматична ампутация на десния крак на ниво подбедрица. Според
специалиста по съдебна медицина причината за смъртта на Н.Р.Т. е съчетана
травма, несъвместима с живота, която е причинила смъртта за минути. Сочи
се, че в експертизата се твърди, че установените увреждания са причинени по
механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при
автомобилна травма, по начина и при обстоятелствата, установени по
досъдебното производство. Посочено е, че от изготвената по досъдебното
производство комплексна съдебномедицинска, автотехническа и
трасологична експертиза е видно, че телесните увреждания, получени от
Н.Р.Т., намирал се в купето на л.а. „Фиат Стило“, с peг. № ***, са в причинно-
следствена връзка със станалото ПТП на 31.12.2016г.
Наведени са твърдения, че ищецът и починалият му брат са били
изключително близки и двамата са били много привързани един към друг.
Посочено е, че майката на ищеца и бащата на починалия Н.Р.Т. са разведени
от много години. Двамата са живеели заедно, когато се е родил ищеца П. Д.
Д.. Бащата на П. не го е припознал и майката сама е отглеждала двете си деца.
Към момента на ПТП, при което е настъпила смъртта на брат му, П. е бил на
десет години. Починалия Н.Р.Т. е бил по големия брат в семейството и
двамата с по малкия му брат са били изключително привързани един към
друг. Сочи се, че скръбта на П.Д. е неизмерима и му причинява неимоверни
страдания. Ищецът много трудно преживявал загубата на един от най-
близките си хора. Преди трагичния инцидент, ищецът всекидневно е общувал
с по-големия си брат и е разчитал на неговата помощ и подкрепа. Връзката
между ищеца и неговия брат била изключително силна и внезапната смърт на
последния се е отразила изключително негативно на психиката на П.Д..
Твърди се, че същият е претърпял и търпи и към момента негативни
преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на
толкова близък за него човек. Заявява се, че това е нормалното, житейски
оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. Ищецът е бил
много близък със своя брат, съществувала е особена връзка на привързаност в
семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли. Отбелязано е,
че поради посочените причини, напълно разбираемо е, че П.Д. все още страда
4
от загубата на брат си. Тя нарушила обичайния му начин на живот.
Предвид изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищецът е отправил
до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на 13.02.2020г.,
получено на 14.02.2020г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000
01H1OG А). Молбата на ищеца е регистрирана с peг. №1202 от 14.02.2020г. С
писмо с изх. №1202/1/04.03.2020г. ответникът е уведомил ищеца, чрез
пълномощника му адв. Ж.З., че счита, че не е налице правно основание за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Изложени са аргументи съгласно чл.52 от ЗЗД и се сочи, че
претендираното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
е справедливо, като се имат предвид преживените от него болки и страдания
от внезапната загуба на толкова близък за него човек, с когото са израснали
заедно и са споделяли както радостни, така и неприятни моменти, и на когото
е можел да разчита винаги и за всичко. Според ищеца, претендираният размер
на обезщетението е справедлив и с оглед на трайната съдебна практика по
подобни казуси, поради което счита, че предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
Твърди се, че ищцата и починалият неин първороден син са били
изключително близки и двамата са били много привързани един към друг.
Майката и бащата на починалия Н.Т. са разведени от години и двамата са
живеели заедно и са били много привързани един към друг. Впоследствие се е
родил и брата на починалия, П. и тримата са живеели заедно и са били
изключително привързани един към друг. Сочи се, че скръбта на Д.Р. е
неизмерима и й причинява неимоверни страдания. Ищцата много трудно
преживява загубата на сина си. Преди трагичния инцидент е живяла в едно
домакинство със своя син, всекидневно е общувала с него, грижела се е за
него, заедно са споделяли всички радостни и тежки моменти в семейството.
Майката е давала ценни житейски съвети на сина си и се е стараела да го
възпита като положителна и отговорна личност. Връзката между ищцата и
нейния син Н.Т. била изключително силна и внезапната смърт на последния
се е отразила изключително негативно на психиката на Д.Р.. Същата е
претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически
дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек.
5
Сочи се, че това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно
задружно и сплотено семейство. Ищцата е била много близка със своя
първороден син, съществувала е особена връзка на привързаност в
семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли. Към датата на
ПТП починалия е бил пълнолетен и е подпомагал майка си при отглеждането
и на другия й син, като и е оказвал и и материална и морална подкрепа.
Заявено е, че поради посочените причини, напълно разбираемо е, че Д. Д. Р.
все още страда от загубата на своя син. Тя нарушила обичайния й начин на
живот.
Предвид изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищцата е отправила
до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на 02.06.2017г.,
получено на 05.06.2017г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000
012DF7 Р). По молбата на ищцата е образувана Щета №********** от
05.06.2017г. След проведена между страните кореспонденция, ответникът е
изисквал представяне на допълнителни документи, които са били изпращани
на ответника. Въпреки това, обаче, застрахователят не е изпратил в
законоустановения срок отговор дали приема или отказва да изплати на
ищцата застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди
от смъртта на сина й.
С оглед на това се сочи, че до датата на депозиране на исковата молба в
съда застрахователят не се е произнесъл окончателно по претенцията на
ищцата, и като се има предвид фактът, че към датата на подаване на исковата
молба в съда ищцата не е получавала каквото и да било обезщетение за
претърпените от нея вреди в резултат на настъпилото ПТП на 31.12.2016г.,
при което е загинал нейният син Н.Р.Т., за ищцата е налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск за репариране на причинените й неимуществени
вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, против ответното застрахователно
дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от
застрахования.
Изложено е, че безспорно се установява, че вследствие на
противоправното си поведение, водачът Е.Н.Т. е причинил на ищцата вреда -
изгубила е много близък човек - своя първороден син. Инцидентът е белязал
6
завинаги живота на ищцата, лишавайки я от обичта, уважението, подкрепата
и помощта на нейния син Н.Т..
Изложени са съображения по чл.52 от ЗЗД и се посочва, че
претендираното обезщетение е справедливо, като се имат предвид
преживените от ищцата болки и страдания от внезапната и нелепа загуба на
толкова близък за нея човек, за чието отглеждане, възпитание и оформяне
като личност майката е полагала грижи от самото раждане на сина си.
Заявено е, че на основание чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД,
ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху
претендираните обезщетения, считано от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице - 14.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата на първия ищец и от 05.06.2017г. до
окончателното изплащане на сумата за втория ищец.
Моли, да се постанови решение, с което да се осъди „З.Д.Е.“ АД да заплати на
П. Д. Д., с ЕГН: ********** - непълнолетен, действащ със съгласието на
своята майка Д. Д. Р., с ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес: гр. С.З.,
***, в качеството му на брат на Н.Р.Т., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С.З.,
сумата от 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 31.12.2016г., при което е
починал брат му - Н.Р.Т., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
14.02.2016г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата и да заплати на Д. Д.
Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С.З.**, в качеството й на майка
на Н.Р.Т., с ЕГН: **********, б.ж, на гр. С.З., сумата от 250 000 лв. (двеста и
петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП,
настъпило на 31.12.2016г., при което е починал нейният първороден син
Н.Р.Т., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2017г. -
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице, до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски, както и
възнаграждението за един адвокат, като е посочена банкова сметка.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, в който е
7
заявено от ответника, че счита, че исковете са допустими, като искът,
предявен от Д.Р. намира за частично основателен, а този, предявен от П.Д. за
неоснователен изцяло.
Предвид влязлата в сила присъда, постановена по НОХД № 674/2019 г.
по опис на Окръжен съд – Х., не оспорва деянието, неговата противоправност
и вината на застрахования в дружеството водач - Е.Н.Т.. Като в тази връзка
признава, че към датата на събитието между цитирания водач и ответното
дружество е съществувало валидно правоотношение, по силата на което
застрахователят - ответник се е задължил да обезпечи отговорността на Е.Т.,
която би могла да възникне във връзка с ползването от негова страна на лек
автомобил с peг. № ***.
Възразява срещу размера на претендираното от Д.Р. обезщетение, тъй
като счита, че не кореспондира на установената в страната съдебна практика,
решаваща дела по аналогични случаи. В тази насока, подчертава, че
справедливостта изисква сходно разрешаване на идентични случаи, като израз
на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда
на неимуществени вреди от един и същи вид.
Оспорва материалноправната легитимация на П.Д.. Твърди, че между
него и Н.Т. са съществували обичайни за българския бит и култура
отношения, но тези отношения не са се характеризирали с онази
изключителност, трайност и дълбочина, които биха обусловили правото му на
обезщетение, предмет на производството.
Ответникът счита, че искът на П.Д. не е основателен и поради факта, че
към 31.12.2016 г. - датата на застрахователното събитие, Постановление № 2
от 30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд, с което е прието, че кръгът на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на
смърт, е посочен изчерпателно в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и няма
основания за разширението му, включително по отношение на други
възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.
Постановлението, ползващо се със задължителна сила към момента, който
ищецът свързва с твърдените вреди, не е било обявено за изгубило силата си,
поради което счита, че даденото с него тълкуване на материалноправната
норма следва да се приложи и към процесния случай, доколкото такъв е бил
признатият смисъл на закона.
8
В условия на евентуалност в случай, че П.Д. успее да докаже
основанието на претенцията си, то оспорва нейния размер, тъй като твърди,
че същата е изключително завишена и не кореспондира на приложимите към
случая норми и по- специално на §.96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, където се сочи,
че обезщетението на лицата по чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането, не
може да надхвърля нормативно определения размер.
Възразява срещу искането за присъждане на лихва върху
претендираното от Д.Р. вземане, както и срещу искането за присъждане на
лихва върху претендираното от П.Д. вземане. В подкрепа на основателността
на възражението се позовава на чл. 497 от КЗ, където е посочено кога
застрахователят следва да се счита в забава, а именно след изтичане на
законоустановените срокове, чийто начален момент е датата, на която е
получена отправената му претенция.
Твърди също така, че вредите, предмет на производството, са настъпили
при условията на независимо съизвършителство, тъй като към датата на
транспортното произшествие /31.12.2016 г./ по отношение на третокласен път
554, км 55+600, намиращ се в землището на гр. С., част от републиканската
пътна мрежа, Агенция „П.“ не е осъществила дължимите съгласно Наредба №
РД - 02 - 20 - 19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата
дейности за зимно поддържане на участъка от пътя, на който е станал
инцидента. Сочи се, че в качеството си на организатор на дейностите по
поддържане на пътищата по смисъла на чл.48, ал.1, б.“а“от Правилника за
прилагане на Закона за пътищата, същата е следвало да извърши
необходимите мероприятия, за да може да се осигури безопасното ползване
на съответния пътен участък, което обаче не е било сторено. Твърди се, че с
това свое противоправно бездействие агенцията е допринесла за настъпването
на произшествието, поради което намира приносът й за възникването на
вредите, предмет на настоящото производство, за съществен.
Моли, да се отхвърли иска на Д.Р. за присъждане на обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди като неоснователен в заявения от
ищцата обем и да се отхвърли изцяло иска на П.Д., тъй като същият се явява
неоснователен.
Моли, да се отхвърли иска за присъждане на лихва за забава, считано от
14.02.2016 г. също като неоснователен и недоказан.
9
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът прави
пояснения и допълнения на исковата молба.
Счита за несъстоятелно становището на ответника за липса на
материалноправна легитимация у ищеца П.Д., както и за приложимост на
ППВС №2 от 30.11.1984г., което не било загубило действието си към датата
на ПТП и определяло изчерпателно кръга на лицата, имащи право да
претендират обезщетение за неимуществени вреди вследствие смърт на
близък роднина. Сочи се, че към момента на предявяване на претенцията на
П.Д. е постановено Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на
ОСНГТК на ВКС, според чиито постановки материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и
Постановление №5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд. Намира, че
е без значение възражението на ответното застрахователно дружество, тъй
като видно от постановките на същите застрахователно обезщетение се дължи
по изключение и на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Развити са подробни съображения и е посочено, че по делото са
направени пред съда доказателствени искания, като именно с допускането до
разпит на свидетели ще бъдат установени, както преживените от ищеца болки
и страдания, така и отношенията и връзките между ищците и починалия Н.Т..
Във връзка с доводите на ответника за приложимост на §96 от ПЗР на
ЗИДКЗ и чл.493а, ал.4 от КЗ относно претенцията на ищеца П. Д. Д., прави се
искане, да се има предвид, че макар да е налице разпоредбата на §96, ал.1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018г.), в която е определен максимален
размер от 5 000 лв. за обезщетяване на разширения кръг лица, между които
попадат и братята и сестрите, като е придадено обратно действие за
съдебните претенции, предявени след 21.06.2018г., и макар настоящата
претенция на ищеца безспорно да е предявена пред съда след тази дата,
същата не попада в хипотезата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101
от 2018г.). Заявено е, че това е така, тъй като тази разпоредба противоречи на
правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в чл.1,
10
параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“, чийто чл.9, ал.1 предвижда
посочени минимални суми.
Ето защо, според ищците, приложими спрямо ищеца П.Д. за
последиците от процесното ПТП от 31.12.2016г. са нормите на чл.492 от КЗ,
като действителният размер на претърпените неимуществени вреди следва да
бъде съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди за процесния период - месец септември 2018г.: за всяко събитие при
едно пострадало лице до 2 000 000 лв. и до 10 000 000 лв. за всяко събитие
при две или повече пострадали лица.
В този смисъл е посочена константната и непротиворечива съдебна
практика.
Счита, че размерите на претендираните от ищците обезщетения за
причинените им неимуществени вреди от загубата съответно на брат за
ищеца П. Д. Д. и на син за ищцата Д. Д. Р., са напълно справедливи и
отговарят изцяло на болките и страданията, които са претърпели и търпят и
към момента. Наведени са твърдения, че връзката между ищците и загиналия
Н.Т. е била изключително силна емоционално. Именно майката е била тази,
която е отгледала, полагала грижи и възпитала първородния си син. Вече
навършил пълнолетие и продължаващ да живее в едно домакинство с майка
си и с брат си, Н.Т. е бил опора на ищцата Д.Р. и й е помагал във всичко,
включително и в отглеждането на по-малкия си брат - ищеца П.Д., за който е
бил повече от брат и баща. За ищеца неговият батко е бил модел за
подражание и винаги е можел да разчита на него за всичко. До нелепата
смърт на Н.Т., ищците са живели и в едно домакинство с него, никога не са се
разделяли. Били са задружно и сплотено семейство, което се е справяло
заедно с всякакви трудности и радости. Внезапната смърт на големия брат на
ищеца П.Д. и син на ищцата Д.Р. им се е отразила изключително травмиращо.
В резултат на инцидента, те са претърпели и търпят и към настоящия момент
негативни преживявания, психически дискомфорт и страдания от загубата на
толкова близък за тях човек. Сочи се, че мъката на ищците е неизмерима и ще
ги съпровожда до края на живота им. В конкретния случай се посочва, че
несъмнено е налице най-тежката житейска ситуация за ищцата Д.Р., в която
11
на един родител се налага да погребва собствения си син. Твърди се, че не по-
леко е приел загубата на брат си, заедно с когото е израснал, и ищецът П.Д.,
за когото именно Н.Т. (предвид и голямата разлика във възрастта им) е бил
авторитетната мъжка фигура в семейството, но с когото също така е можел да
споделя по братски всякакви проблеми и винаги да срещне подкрепа. Считат,
че съответстваща на претенциите на ищците е и трайната съдебна практика на
ВКС по подобни казуси.
Намират за неоснователно възражението на ответното застрахователно
дружество относно претенциите на ищците за заплащане на законната лихва
върху дължащите им се обезщетения за неимуществени вреди. Отбелязано е,
че в конкретния случай лихвата следва да се дължи с оглед разпоредбите на
чл.429, ал.З, вр. с ал.2, т.2 от КЗ.
Посочено е, че от представените по делото доказателства е видно, че
пред застрахователя е предявена претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от ищците. Сочи се, че именно тези дати следва да се
приемат за релевантни по отношение на това от кога се дължи лихва - от
14.02.2020г. по отношение на обезщетението, претендирано от ищеца П.Д., и
от 05.06.2017г. по отношение на обезщетението, претендирано от ищцата Д.Р.
- датите на предявяване на писмени застрахователни претенции от увредените
лица.
Заявяват, че поддържат исковата молба така, както е предявена, както и
направените с нея доказателствени искания, като се имат предвид
направените с допълнителната искова молба допълнения и пояснения.
Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба.
Заявено е в отговора, че въведеният лимит на отговорност на
застрахователя не е критерий за присъждане на по-високи обезщетения.
Според ответника, обратното виждане би влязло в противоречие с принципа
за справедливост и би създало предпоставки за неоснователно обогатяване на
лицата, доказали материалноправната си легитимация като в тази връзка
подчертава, че предназначението на обезщетението е да репарира
действително настъпилите вреди без да се превръща в източник на
материално облагодетелстване.
Излага становище, че функцията на лимита на отговорност е да се
12
гарантира в максимална степен изплащане на обезщетение на всеки един
правоимащ.
Твърди, че лимитът на отговорност на застрахователя не следва да се
приема за обективен критерий, имащ за последица реализиране на
отговорност в по-голям обем, като излага съображения в тази връзка.
Поддържа оспорването на иска, предявен от П. Д. Д. като се позовава на
утвърдилата се съдебна практика.
Поддържа изцяло изложената в отговора на исковата молба позиция.
Заинтересованата страна Д „СП“ С.З., редовно и своевременно
призовани, не изпращат представител, изпращат изготвен по делото
„Социален доклад“.
Третото лице помагач на страната на ответника АГЕНЦИЯ „П.“ взема
становище, че считат иска предявен от Д.Р. за частично основателен а за П.Д.,
за изцяло неоснователен.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С влязла в сила присъда по НОХД № 674/2019 г. на ОС Х. е признат
Е.Н.Т. за виновен в това, че: на 31.12.2016 г. в землището на гр. С., обл. Х.,
на път III - 554, км. 55 + 600, при управление на МПС- лек автомобил „Фиат
Стило“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение посочени в чл.20 ал.2
изр.1 от ЗДвП и по непредпазливост, причинил смъртта на повече от едно
лице, а именно смъртта на две лица – К.П.К. и Н.Р.Т..
От Препис-извлечение от акт за смърт от 27.01.2017г., издаден от
Община С. въз основа на акт за смърт №1 от 05.01.2017г., съставен в гр. С., се
установява, че Н.Р.Т. е починал на 31.12.2016г.
Съгласно удостоверение за родствени връзки № 1/05.01.2017 г. на
13
Община С., ищецът П. Д. Д. е брат на починалия Н.Р.Т., а ищцата Д. Д. Р. –
негова майка.
Налице е задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „З.Д.Е.“ АД по застрахователна полица №
BG/07/116003147146, валидна от 13.12.2016г. до 12.12.2017г. за процесния
автомобил.
От представения и приет като доказателство по делото „Социален
доклад“ на Д „СП“ С.З. се установява, че ищците са живели в едно
домакинство с починалия Н.Т. - първначално в Република България, а от
2008г. в Република Ф.. Установи се, че майката Д.Р. сама е отглеждала и се е
грижела за своите синове, както и че е срещала голяма подкрепа, опора и
помощ от по-големия си син Н.Т..
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
От показанията на свидетеля Димчо Проданов Калъчев се установи, че
познава ищцата от около 30-31 години, преди да роди Н.. Свидетелят сочи, че
познава и мъжа й, семейството й. Живеели известно време заедно после се
развели, като Данка дошла в гр. С.З., а детето останало при нея. След това
забременяла с П. и след като родилаq бащата избягал. Свидетелят заявsява, че
децата са от различни бащи. Бащата на П. бил чужденец. Ищцата взимала 100
лв. майчинство и решила, че в България няма бъдеще, след което заминала за
чужбина. Оставила децата при майка си и баща си и заминала за Ф.. След като
се установила си взела и децата и заживели там. Н. започнал да работи, когато
навършил 18 години, П. ходел на училище. Н. помагал, гледал П.. Свидетелят
установява, че Н. е настоявал майка му да роди детето. Отношенията между
двамата братя били страхотни. Н. водел П. навсякъде. Водел го на тенис във
Ф., повече Н. се занимавал с по-малкия си брат, а ищецът все го търсел. Водел
го на кино, ходили на „Макдоналдс“ заедно. Свидетелят заяви, че докато
ходили в моргата да се оправят с тялото на Н., ищецът постоянно плачел, бил
много стресиран, че батко му го няма, Сочи, че видял П. наскоро и
последният бил затворено дете, много променен. Още продължава да говори
за брат си. За П. Н. бил като баща. П. взимал постоянно примери от него, Н.
го учел на абсолютно всичко. Сочи, че смъртта на Н. се отразила силно на
майката - тя наполовина умряла. След смъртта на Н., вече не видял Данка да
се усмихва. Свидетелят твърди, че в телефона си ищцата има много снимки
от гроба на Н.. Сочи, че на 2-3 дни майката постоянно ходи на гроба на
големия си син. Твърди, че ищцата Д.Р. още не е свикнала с мисълта, че Н.
няма да се върне. Още го чака. Говори за него все едно е тук.
14
От показанията на свидетелката М.Д.С. се установява, че с ищцата се
познават в края на 2009г. и постоянно си ходят на гости. Познава Н. и П. от
малки. Семейството им било сплотено. Били неразделни, правели всичко
заедно. Цялото семейство живеели в гр. Мец, Ф., в тристаен апартамент, като
Данка сама отгледала децата. Сочи, че ищецът П.Д. не е признат от татко му.
Н. започнал да работи, когато навършил 18 години. Помагал на майка си,
както финансово, така и в грижите за брат си. П. виждал в брат си баща,
приятел, той бил всичко за ищеца. Той го учел, П. бил зле по математика и
Данка плащала на човек, който да идва да му помага. Н. взимал този човек,
връщал го, неотлъчно бил до майка си и до брат си. Н. водел малкия си брат
навсякъде. След трагедията не може да преразкаже болката и страданието на
една майка, която е загубила детето си. Твърди, че видяла ищцата на един
стол с едно одеяло и само плачела. Твърди, че животът на ищците се
преобърнал. Били съсипани. Загубата на брат му се отразила много тежко на
П.. Свидетелката установява, че ищецът присъствал на всичко. Дошъл в
България, за да вземе тялото на брат си. П. не бил П., когото свидетелката
познавала. Имали много силна връзка с брат си. Свидетелката твърди, че
ищцата много страда и ходи по психолози.
Видно от заключението на САТЕ се установява, че ПТП е настъпило в
светлата част на денонощието, при снеговалеж, по заснежен, мокър,
хоризонтален, прав участък от пътя с асфалтово покритие и двупосочно
движение. В протокола за оглед на ПТП е записано, че асфалтовата настилка
е била заснежена. Съгласно писмен отговор до ОД на МВР гр. Х., РУ на МВР
- гр. Х. от Хидрометеорологична обсерватория - Х. към БАН НИХМХ -
филиал П. в часовия интервал от 13:00 - 14:00 на 31.12.2016 г. във
валежомерен пункт С. е регистриран валеж от сняг. В синоптична станция -Х.
в същия часови интервал на 31.12.2016 г. също е регистриран валеж от сняг -
снеговалеж с умерен интензитет, температура на въздуха „-1.0° С“,
сравнително силен север- северозападен вятър със средна скорост 12 м/сек.
Съгласно писмен отговор от Агенция „П.“ Областно пътно управление гр. Х.
600
до РУП гр. Х., за състоянието на път III-554, км 55, в землището на гр. С. в
интервала от 13:00 - 14:00 часа на 31.12.2016 г: -участъка на път Ш-554, км
600
55 е бил обработен и опесъчен; участъка не е бил заледен; пътната
настилка е почистена от сняг и проходима при зимни условия. на пътната
настилка не е имало навявания от сняг. Видно от снимковия материал,
ви
приложен във фотоалбума на досъдебното производство, том 1, участъкът
15
от пътя в района на ПТП е бил заснежен и мокър. Непосредствено преди
инцидента пътният участък не е бил заледен. Имало е слаб снеговалеж.
вири
Съгласно Списъка на републиканските пътища I, II и III-ти клас по
степен и нива на зимно поддържане, приравнени към двулентов път, на
територията на РПС-Х., приложен в плана за зимно поддържане на
републиканската пътна мрежа в областно пътно управление - Х. в есенно-
вири
зимен сезон 2016/2017 год. и Списъка на републиканските пътища I, II и
III-ти клас по степен и нива на зимно поддържане, приравнени към двулентов
път, на територията на ОПУ - Х., приложен в оперативния план за зимно
поддържане на републиканската пътна мрежа сезон 2016/2017 г.,път III-554
+з0()+800
„Нова Загора-Раднево-Г.- С.-Х. от км 47 до км 73 е класифициран
първа степен, ниво „Б“. Съгласно 4-та точка „Снегопочистване и
обезопасяване на движението по Републиканските пътища“ в плана за зимно
поддържане на републиканската пътна мрежа в областно пътно управление-
Х., както и в оперативния план за зимно поддържане на републиканската
пътна мрежа сезон 2016/2017 г.: Снегопочистването трябва да осигури
възможно най-доброто експлоатационно състояние на РПМ през зимата както
от гледна точка на условията на движение, така и според условията за
предотвратяване на снеговалежа. Патрулното снегочистене се прилага по
вара
пътища I, II степен, нива „А“ и „Б“. Снегорините трябва да се движат
непрекъснато по време на снеговалежа, като се използват комплект от такива
в следната последователност: трактори и пясъкоразпръсквачи със снегоринни
уредби и автогрейдери, в краен случай верижни и роторни снегорини. При
този начин на снегочистене предварително се обработва с химически
вещества пътното платно, за да се предотврати залепването на снега върху
асфалтовата настилка. Периодичното снегочистене се прилага по пътища с
нива на поддържане „В“ и „Г“. То може да се извърши с единични машини.
Снегочистенето трябва да бъде съобразено с изискванията за максимална
дебелина на снежната покривка върху настилката, с максималния срок за
провеждане на мероприятията за борба със зимната хлъзгавост и наличието на
участъци с трудни условия за движение. Честото на преминаване на
снегорините зависи от интензивността на валежите и приетите рационални
нива на зимно поддържане. При обилни снеговалежи с частични
вара
снегонавявания по пътното платно при I и II степен, където най-често
използваната техника е автогрейдери, булдозери и роторни снегорини се
почиства само асфалтовата настилка с максимална ширина 5-6 м, като
отстраняването на снега в края на настилката се извършва след спиране на
снеговалежа. Видно от копията на снимковия материал, приложен във
ви
фотоалбума на досъдебното производство, том 1, пътната настилка
участъкът от пътя в района на ПТП е била покрита с мокър сняг. Имало е и
слаб снеговалеж непосредствено преди възникване на произшествието.
600
Участъкът от път III-554, км 55 е бил проходим при зимни условия. След
анализ на данните по-горе, може да се направи извода, че са извършени
16
дейностите за зимно поддържане на процесния участък в съответствие с
плана за зимно поддържане и оперативния план за зимно поддържане.
Състоянието на пътната настилка към момента на възникване на ПТП не се е
явила предпоставка за възникването му. В материалите по ДП има данни за
движещи се МПС в същия участък, които са се движили в своята пътна лента
и са запазили разположението си в нея, а водачът на товарна композиция с
влекач „Мерцедес Бенц“, с прикачено към него полуремарке „FRUEHAUF“ е
реализирал маневра „изпреварване“. Причината за възникване на процесното
ПТП са субективните действия на водача на л.а. Фиат Стило с per. № ***,
който е загубил контрол над управлявания от него автомобил. Технически
правилно е водачът да контролира непрекъснато автомобила, който
управлява, като при избора си на скорост на движение в конкретната
ситуация се съобрази с атмосферните условия, със състоянието на пътя и с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да намали скоростта
и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП
– 31.12.2016 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу
него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
17
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно съдебната практика, гражданският съд е обвързан от
задължителната сила на присъдата, по НОХД № 674/2019 г. на ОС Х., която
съгласно чл. 300 ГПК е задължителна за гражданският съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тези въпроси не
могат да се пререшават в настоящото производство.
От назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се
установява механизма на процесното ПТП: На 31.12.2016 г. около 13:20 часа,
в землището на гр. С., в посока към гр. Г., в участък от път № Ш-554 се е
+600
движил л.а. „Фиат Стило“ с per. № ***, управляван от Е.Т.. На км 55 е
настъпил удар с т.а. „Мерцедес Бенц“, с per. № 31 AHR 26, с прикачено към
него полуремарке „FRUEHAUF“, с РЕГ. № 31 Y 2866, управляван от турския
гражданин Сайт Токай. Мястото на удара е бил в лентата за движение на
товарния автомобил. В следствие на настъпилото произшествие е причинена
смъртта на Красимир Колев- пътник на задна седалка вдясно и Н. Танчев -
пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил.
Причина за настъпване на процесното ПТП от 31.12.2016г. са
субективните действия на водача на л.а. Фиат Стило с per. № ***, който е
загубил контрол над управлявания от него автомобил.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от
пострадалия вреди. Това се установява както от заключението на САТЕ,така и
от влязлата в сила присъда по наказателното дело.
18
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. По отношение на претенцията за
неимуществени вреди, съдът счита, че понятието „справедливост“, съгласно
даденото с ППВС № 4/64г. задължително за съдилищата разяснение, не е
абстрактно, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в
хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а
всякога е свързано с преценка на определени, конкретно съществуващи
обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на
развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така
въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за
възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с
техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената относима
съдебна практика.
По отношение на първия ищец П. Д. Д. – брат на починалия следва да се
отбележи, че съгласно приетото в TP No 1/2018 г. особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби, дядовци и внуци.
Изключителни обстоятелства са налице ако по някакви житейски
причини тези родственици биха заместили най-близките такива. В
конкретния случай съдът намира, че налице именно такава заместваща грижа
на починалия Н. към ищеца П.Д.. От свидетелските показания и от социалния
доклад се установи, че за П., починалият му брат Н. бил като баща. След
навършване на 18 г. Н. започнал да работи и да помага финансово на
19
семейството. Водил брат си навсякъде и се грижил за него като негов баща.
Помагал му е и му служил за пример за подражание. Двата били
изключително близки. Ищецът много трудно преживявал загубата на брат си.
Връзката между ищеца и неговия брат била изключително силна и внезапната
смърт на последния се е отразила изключително негативно на психиката на
ищеца. Загубата на брат му нарушила обичайния начин на живот на ищеца.
Същият се променил и затворил. Претърпял и търпи и към момента негативни
преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на
толкова близък за него човек.
По отношение на втория ищец – майката на починалия при ПТП Д. Д.
Р. се установи, че същата били съсипана от загубата на сина си – била
наполовина умряла. Ищцата сама е отгледала и възпитала своя по-голям син.
Двамата били изключително близки и много привързани един към друг.
Болката и мъката, която ищцата изпитва е неизмерима и непреодолима.
Ищцата все още не може да приеме, че Н. не е сред живите и го чака да се
върне. Много често ищците посещават гроба му във Ф., където Н. е погребан,
за да е близо до семейството си. В съдебно заседание ищцата Д.Р. сподели, че
е искала да отнеме живота си от мъка, но продължава да се държи заради своя
по-малък син П..
Безспорно, ищците са претърпели много болки и страдания от смъртта
на Н., все още изпитват и търпят негативни психически изживявания.
Изгубили са своя син и брат, който не могат да прежалят.
От всичко казано до тук е видно, че справедливо обезщетяване по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това е прието в Постановление № 4/1968 год.
означава да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретните лица, но и всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите и занапред.
Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното
възражение от проц. представител на ответника, за независимо
съпричиняване от страна на третото лице помагач АПИ, което съдът намира
за неоснователно. Вещото лице по САТЕ сочи, че са извършени дейностите за
зимно поддържане на процесния участък в съответствие с плана за зимно
20
поддържане и оперативния план за зимно поддържане. Състоянието на
пътната настилка към момента на възникване на ПТП не се е явила
предпоставка за възникването му.
По отношение на възражението на ответника за приложимост на §96 от
ПЗР на ЗИДКЗ и чл.493а, ал.4 от КЗ относно претенцията на ищеца П. Д. Д.,
съдът намира следното: Тази разпоредба предвижда, че до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в
размер до 5000 лева, като е придадено обратно действие на разпоредбата за
съдебните искове, предявени след 21.06.2018 г.. Съдът намира, че посочената
разпоредба на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е неприложима по настоящото
дело. Тази разпоредба има отношение към застрахователни събития,
попадащи в приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 година. В
конкретния случай застрахователното събитие е станало през 2015 г.. Дори
обаче да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ,
бр. 101 от 2018 г./ е приложима за всички претенции, предявени след
21.06.2018 г., включително за тези, за които се прилага част четвърта от
отменения КЗ, настоящият състав намира, че не е ограничен от предвидения в
нея максимален размер на обезщетението. В член 3, параграф 1 от Директива
72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени
минималните застрахователни суми по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са
предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно
увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро
за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите са и лимитите,
посочени в чл. 1 параграф 2 от предходната директива – 84/5/ЕИО.
Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт са транспонирани в националното ни право – чл. 266 от КЗ / отм./ и чл.
492 от сега действащия Кодекс за застраховането. Доколкото обаче в
21
цитираните директиви не е предвидена възможност за установяване на
максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало
лице и не е установен такъв размер, съдът счита, че Разпоредбата на § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 година/ не е в съответствие с общностното
право. По тази причина съдът счита, че не следва да съобразява размера на
обезщетението по § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 год./.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че предявените
искове за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, са основателни
за цялата претендирана сума от 150 000 лв. за първия ищец и за сумата от
250 000 за втория ищец и следва да бъдат уважени.
Съдът, на осн. чл. 235, ал.3, във вр. с чл.377 от ГПК съобрази факта, че
в хода на настоящото производство ответникът е заплатил на втория ищец
сумата от 130 000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, поради което и съобразно определения по-горе размер на
обезщетението от 250 000 лв. счита, че на ищеца следва да бъде присъдена
сума в размер на 120 000 лв., в която сума не е включена дължимата за
съответния период законна лихва от предявяване на писмената
застрахователна претенция от ищцата до датата на съответното плащане.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано
от датата на предявената пред застрахователя претенция. Съгласно КЗ
отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на
увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на
която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното
събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При това
разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в
срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то
може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В
конкретния случай на 14.02.2020г. е депозирано заявление за обезщетение от
П.Д., а на 05.06.2017 г. от Д.Р., поради което следва да се приеме, че
22
застрахователят е уведомен за процесното ПТП именно на тези дати и от тях
за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т.
2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху горепосочените
обезщетения се дължат както е поискано в ИМ: от 14.02.2020г. по отношение
на обезщетението, претендирано от ищеца П.Д. и от 05.06.2017г. по
отношение на обезщетението, претендирано от ищцата Д.Р., до датата на
окончателното плащане.
По разноските:
Ищците са освободени от държавни такси и разноски, като с исковата
молба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗАдв. Размерът на възнаграждението се определя от съда по
реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който размер на осн. чл. 7, ал. 2, т. 5, при този изход на
делото е 4530 лв. за ищеца П.Д. и 6530 лв. за ищеца Д.Р., като това
възнаграждение следва да се присъди в полза на адв. Ж.З. и адв. М.З.. При
определяне на възнаграждението съдът съобрази обстоятелството, че
ответникът е признал част от иска след завеждане на делото, като е изплатил
на ищеца Д.Р. част от претендираната сума в размер на 130 000 лв., поради
което и по аргумент от противното на осн. чл. 78, ал.2 ГПК, съдът счита, че
следва да се присъди адвокатско възнаграждение и върху тази сума.
На основание чл.78, ал.6 във вр. с ал.1 от ГПК ответникът
/застрахователя/ следва да бъде осъден да заплати върху уважената част от
исковете дължимата 4 % ДТ по сметка на съда, в размер на 10 800 лв..
На третото лице помагач на страната на ответника АГЕНЦИЯ „П.“,
съгласно разпоредбата на чл. 78,, ал. 10 не следва да се присъждат разноски.
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
РЕШИ:
23
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да заплати на П. Д. Д., с ЕГН ********** -
непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Д. Д. Р., с ЕГН:
**********, двамата с постоянен адрес: гр. С.З., ***, сумата от 150 000 лева
(сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на неговия брат Н.Р.Т., от
ПТП, възникнало на 31.12.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата
от 14.02.2020 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да заплати на Д. Д. Р., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С.З., ул., „Св. Троица“ №176, ет.З, ап.5, сумата от 120 000
лева (сто и двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на нейния
син Н.Р.Т., от ПТП, възникнало на 31.12.2016 год., ведно със законната лихва
върху сумата от 05.06.2017г., до окончателното й заплащане; законната лихва
върху сумата от 30 000 лв., считано от 05.06.2017г. до 31.08.2021г.; законната
лихва върху сумата от 25 000 лв., считано от 05.06.2017г. до 01.09.2021г.;
законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от 05.06.2017г. до
02.09.2021г.; законната лихва върху сумата от 45 000 лв., считано от
05.06.2017г. до 06.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата 120
000 лв. до предявения размер от 250 000лв., като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да заплати на адв. Ж.З. и адв. М.З., сумата от 11
060 лв., /единадесет хиляди и шестдесет лева/, възнаграждение по чл. 38 от
ЗА.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ***, да заплати дължимата държавна такса в размер на
10 800 лв., по сметка на ОС Ст. Загора в обслужващата го банка.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач
24
на страната на ответника АГЕНЦИЯ „П.“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П.ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
25